На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова
Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във
Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй
като началото на клането съвпада с началото на християнския празник.
Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал
Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са
съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.
Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в
Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са
избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000
българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на
Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в
езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония,
като в някои са ликвидирани цели семейства.
Най-пострадали са представителите на интелигенцията с
българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са
изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия.
НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ
На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в
казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100
офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия.
Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят
сънародниците от Егейска Македония.
Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар
Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците
на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им
казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и
“фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб
в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват
ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”.
След кратък
разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70
офицера. Преди разстрела Темпо на всеки
казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били
прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000
от тях се насочват отново към центъра на Скопие.
Там са пресрещнати от добре
барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна
картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и
затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки.
Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало
масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла
Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки
окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на
македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ
Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945):
„Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите
България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но
българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и
България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са
прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се
създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата
Австро-Унгария.
Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане
на България...” На 28 януари 1945
федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на
Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда,
югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от
австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно.
Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.
Така Тито усеща, че прикачването на България към
Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала
се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба от разпада на проекта Балканска федерация.
Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а
сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители
били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е
България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава
шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното
албанско население на Албания и Косово.
Единствено България понася само загуба
на територия. Има известна ирония на
съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като
началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от
боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската
компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има
собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на
Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален
водач.