1885 г. белгийският крал Леополд II създава Свободна държава
Конго като своя частна собственост в Африка. Леополд II поставя
дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона още
през 1877 г. и управлява страната изцяло до анексирането й от Белгия през 1908
г.
По време на експедиция по река Конго, оглавявана от Хенри
Мортън Станли, белгийският крал разбрал, че в проучваните земи има огромни
залежи от диаманти, цинк и каучук. Леополд се амбицирал да присвои тези
богатства и решил да финансира втора експедиция. „Възнамерявам да създам една
нова държава, колкото е възможно по-голяма”, написал кралят на Станли. Така
Конго било признато за частно владение на белгийския крал и Леополд започнал да
управлява абсолютно безконтролно чрез назначени губернатори.
При управлението му местните племена били подложени на
масови убийства и робски труд. Около 1900 г. обаче сведения за условията в
Свободната държава Конго започнали да се появяват в европейската и
американската преса. На 15 ноември 1908 г. общественият натиск и дипломатическите
маневри довели до края на управлението на Леополд II. Свободната държава Конго
била анексирана като колония на Белгия под името Белгийско Конго.
На 30 юни 1960 г. страната става независима, но това не
донася спокойствие и по-добър живот на конгоанците. От тогава историята им е
само граждански войни и корупция. През 1965 г. начело на страната застава Жозеф
Дезире Мобуту. Рожденото му име е Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга,
което означава Всемогъщият воин. Той прекръства Конго на Заир, а режимът му
става пример за клептокрация, т.е. управление чрез безогледно крадене.