1943 г. след вечеря в италианското посолство в София Цар Борис III е открит в безсъзнание след силно повръщане.
На 4 август Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната, като в печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой. На 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с Адолф Хитлер, като официалната тема за срещата е предварително поставена от фюрера -разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.
На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфсшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. На тях Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.
На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец.
На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко определени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние, който диагностицира тежък инфаркт.
През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.
На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16.22 ч. на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”.