Спомените на първите мъже на Украйна за деня на руската инвазия в страната им. Вижте какво си спомнят министърът на отбраната Резников, шефът на парламента Стефанчук, началника на кабинета на президента Йермак, бившият президент Порошенко, министърът на регионалното развитие Чернишов.
"Украинска правда" предлага реконструкция на събитията от 24 февруари 2022г. с преките участия в събитията:
"Спомням си точно призива на Валери Залужни: това беше около 4 часа и половина", спомня си украинският министър на отбраната Олексий Резников сутринта на пълномащабната инвазия на Русия. И добавя:
"Телефонът ми имаше включена алармата в 6 часа сутринта, защото предния ден пристигнаха трима външни министри на приятелските Латвия, Литва и Естония, а Дима Кулеба ме помоли да ги заведа в Донбас. Поръчах транспортния ни самолет, сложих го на тръгване от "Жуляни", за да е удобно за нашите колеги. И си мислехме, че в 8 часа сутринта ще излетим, ще пристигнем в Краматорск и ще ги закараме до войските там.
Обаждането обаче беше по-рано. Е, вдигам телефона, виждам, че Залужни. Слушам. Той казва: "Олексей Юриевич, те нападнаха."
Накратко, всичко... Бяхме изчислили всичко това преди, така че тази фраза ми беше достатъчна, за да разбера, че това не е просто някъде там, но това наистина е атака.
Казвам: "Разбрах, ще бъда след 20 минути".
"Украинска правда" предлага на слушателите и читателите втория епизод от подкаста-реконструкция на събитията от първия ден на руската инвазия.
В този брой преките участници в събитията припомнят как украинските власти в Киев се опитаха да поддържат контролируемостта на страната.
Министерството на отбраната и кабинета на Залужни
Докато министърът на отбраната, вдигнат от обаждането на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна, беше на път за работа, повечето от гражданите на страната все още мирно спяха.
"В Министерството на отбраната има много постове – всички дежурни момчета бяха в униформа. И когато пристигнах около 5 часа сутринта на 24-ти, всички те вече носеха бронежилетки, шлемове, картечници. Тоест, в пълно бойно облекло. Веднага забелязах. И мигновено започнаха да се виждат торби, от които се правеха укрепления и бойни позиции", спомня си Резников.
Всъщност, веднага след първите вътрешни доклади от военните за руската атака, цялата сграда на Министерството на отбраната започна да прилича на голяма термитна могила, където строителни войници, натоварени с торби с пясък, изграждаха всяка от малките си секции от голям отбранителен контур.
Същата дейност беше обхваната и в други агенции, които с подаването на руската пропаганда ще започнат да се наричат "центрове за вземане на решения".
Всеки прозорец се превръща в бойна позиция. Дори в кабинета на министъра, където в нормални времена входът на външни лица е строго забранен.
Както си спомня Резников, отначало изглеждаше, че нищо специално не се е случило, просто работният ден започна в 4 часа сутринта.
В приемната на генерал Залужни, както винаги, военните седяха, в кабинета на главнокомандващия с неговите заместници, както обикновено, обсъждайки някои военни действия.
Но имаше разлика. Военните действия, докладвани на командването, вече не са теоретични изчисления или учения – необходимо е да се отблъсне истинско пълномащабно нахлуване.
Резников описва атмосферата в кабинета на Залужни в първите часове на инвазията:
"Приеха се докладите на съответните командири от различни посоки: какво се случва, къде, в каква посока. При приемането на докладите те дадоха подходяща реакция. Те съобщават: "Това и онова се случва, ние правим това и онова". Окей. Ако Залужни е видял, че например е необходима подкрепата на артилерията, той набира този, който отговаря. Той казва: "Можете ли да нанесете поражение?" "Да, общувайте." Имаше истинско живо командване на войските.
Чрез всички средства: тук са всички видове телефони, които знаете. Имаме специална комуникация, военни, има защитени телефони и има просто обикновени средства за комуникация, които всички вие познавате – всички те са били използвани.
Имаше голямо активиране, но не си спомних някаква специална промяна, която щеше да се случи със Залужни. Той винаги е бил концентриран, откакто го познавам. Затова той остана такъв.
Нищо не се е променило за него. Той се е подготвял през целия си живот за тази атака и сега този момент е настъпил. Залужни просто си свърши работата. И винаги дава такава увереност. Защото го виждате, а Мойсюк (заместникът на Залужни е същият, Шаптала (началник на Генералния щаб) е същият – те са абсолютно спокойни.
Е, истината е, че много нецензурни думи, разбира се, бяха включени в оборот. Когато командата "Стреляй!" се даваше, звучеше малко по-различно.
Президентът също беше абсолютно спокоен. Нямаше никаква промяна, защото той също беше вътрешно готов. Той и аз сме обсъждали това много пъти. И когато отлетяха за Мюнхен на конференцията и се върнаха. Така че всички бяхме вътрешно подготвени."
"Който си тръгне, е предател" – първото заседание на Съвета
В другия край на Киев, около това време, шефът на Върховната рада Руслан Стефанчук също е събуден от звуците на експлозии.
"Някъде около 5 часа, първата експлозия, се събудих с жена ми, с децата в апартамента ми на левия бряг на Киев.
И жената пита: "Какво е това? Започнахте ли?" Аз казвам: "Е, предполагам, че да." След това първото обаждане веднага дойде от покойния ръководител на Министерството на вътрешните работи Денис Монастирски. Той каза, че е започнало, че руснаците вече нминават границите", спомня си Стефанчук в интервю за УП.
След началника на МВР се обади секретарят на Съвета за сигурност Олексий Данилов, който каза, че президентът свиква заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана. Стефанчук веднага се облече, слезе долу и тръгна към кабинета на президента.
"Още не беше шест часа сутринта, тоест много бързо стигнах до ОП от левия бряг. Тогава президентът излезе с бяла риза и каза: "Е, съдбата избра нас". Настроението на всички не беше паника, но всички ясно разбраха, че е необходимо да се реши нещо и да се помисли как да се гарантира, че Украйна няма да падне тези дни", казва говорителят.
Най-важното заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана беше да вземе решение за въвеждане на военно положение в Украйна и обявяване на мобилизация. За да влезе в сила указът на Зеленски, той трябваше да бъде одобрен от народните депутати, които Стефанчук събираше за срещата.
Петро Порошенко:
"Не чух никакви експлозии, защото Марина ме събуди. Първите ракети летяха до района на Бориспол, района на Василков. Чухме всичко – чашата трепереше, телефонът беше червен, всички започнаха да звънят – уплашени жени, които познават Марина. Михайло Забродски ми изпрати SMS с една дума: "Започна се". Първото нещо, което казах, беше: "Марина, трябва да си вървиш. Оставам. Не е известно кога ще напусна, но няма да напусна страната". И аз съм щастлив и горд с Марина, защото тя каза: "Аз съм с вас", Лидерът на "Европейска солидарност" Петро Порошенко възпроизвежда първите си минути след руската инвазия в интервю за UP.
Порошенко бързо си събра багажа и от дома си в Козин отива в офиса на "Европейска солидарност" в Печерск. Веднага от първите часове там започнаха да се събират негови партийни членове, бивши бойци на АТО и бойци на ветеранската неправителствена организация "Братя по оръжие".
Порошенко бързо раздава инструкции къде да се правят бойни точки, къде да се поставят картечни позиции, къде да се организира храна. Отделно те решиха произволно да окупират бомбоубежището на службата на ООН за бежанците, която се намираше в близка сграда, но благоразумно напусна страната няколко дни преди инвазията.
Около 7 часа сутринта Порошенко пристигна в Радата. Той си спомня какво е видял там, както следва:
"Моето впечатление? Огромен брой хора просто бяха уплашени. Не само депутатите, но и от структурите на организацията на работа – не знаеха какво ще се случи. Те го представиха по такъв начин, че е необходимо да се евакуира парламентът, за да се гарантира поминъкът на страната. Казах, че ако евакуирате парламента, първо, няма да отида, и второ, имате право да го направите, но това ще бъде много мощен сигнал към всички да избягат от Киев.
Който иска да си отиде, нека си отиде, но да не знае никой за това, защото трябва да сме тук, за да покажем, че сме решени и няма да се откажем от Киев".
"Не мислете за това, което ще се случи утре." Кабинет на Андрей Йермак, шеф на президентската администрация
Ето как ръководителят Андрий Йермак си спомня този момент в интервю:
"Прибрах се вкъщи около 2 часа през нощта. Имаше разбиране каква е ситуацията, защото по онова време имаше много информация. Но за почти час и половина вече получих информация както от разузнаването, така и от военните за началото на военните действия.
Така че бързо си събрах багажа и вече бях около 5 часа сутринта в кабинета на президента.
Получих информация, че на границата са започнали боеве и че бомбардировките са започнали. Затова веднага, почти от първите минути, бях в офиса. И когато пристигнах на улица "Банкова", президентът вече беше там".
Зеленски, който снощи убеди бизнесмените и цялата страна, че няма да има голяма инвазия, трябваше да почувства най-голяма отговорност от целия управляващ елит пред лицето на новата реалност. Сега той трябваше да гарантира, че досега приспаната страна ще се събуди, ще събере всичките си сили и ще устои на удара.
А събитията от сутринта на 24 февруари показаха, че президентът е осъзнал историческата си роля без преувеличение.
"Мислех само за нас, за държавата. Веднага отидох в офиса, бях готов. Не губех време да мисля – срещнахме се веднага, военният комитет се събра веднага. Бяхме готови да отвърнем на удара. В такъв момент най-важното е да се вземат решения, а не да се мисли какво ще се случи утре, вдругиден. Трябва да мислим така сега", спомня си Зеленски в интервю сутринта на 24 февруари.
Без значение с кого от властите или военните разговаряме, почти всеки има свой спомен как сутринта на 24-ти Зеленски го събуди / извика / изпрати на задача или постави задача и т.н., и т.н. ...
И това засягаше не само украинските висши служители. В кабинета на президента, само за един ден на 24 февруари Зеленски проведе осем телефонни разговора със световни лидери на най-високо ниво относно:
Президентът на САЩ Джо Байдън
Германският канцлер Олаф Шолц
Британският премиер Борис Джонсън
Австрийският канцлер Карл Нехамер,
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган,
Шведският премиер Магдалена Андерсон,
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел
Френският президент Еманюел Макрон.
В мирно време организирането на всеки такъв разговор отнемаше седмици, или дори месеци, на трудни дипломатически преговори.
След руската инвазия обаче "дипломатическото време" се сви толкова много, че гореспоменатите осем разговора на ден са само частта, която Зеленски провеждаше чрез специално разпределително табло за сигурни правителствени комуникации.
А имаше и други, когато президентът просто набираше световни лидери в WhatsApp, заобикаляйки всякакви услуги и протоколи.
Първият подобен разговор се състоя около 7 часа сутринта, когато Зеленски директно набра Борис Джонсън от кабинета си, за да помоли за помощ.
Проведени са и разговори с президентите на Полша Анджей Дуда и Литва Гитанас Науседа, за които Зеленски съобщи публично, но които не са записани при специалната смяна на президентската канцелария.
По-късно президентът ще опише начина си на обаждане на партньорите директно:
"Много лидери и аз станахме близки приятели. Обаждаме се няколко пъти на ден. Говорим само на мобилни телефони. Наистина ми харесва, че мога да говоря с лидери в WhatsApp без всички тези глупости бюрократични. Трудно е да чакаш, докато хората умират."
Това желание за опростяване на комуникацията и ускоряване на всички процеси всъщност ще стане основната характеристика на поведението на Зеленски още от първия ден на инвазията. Ще се гледа дори визуално.
В 6.42 часа на 24 февруари Зеленски ще запише първото си военно обръщение, където ще каже на украинците, че се въвежда военно положение:
"Русия нанесе удари по нашата военна инфраструктура и нашите граничари. Взривове се чуха в много украински градове. Ние налагаме военно положение в цяла Украйна. Имах разговор с американския президент Джо Байдън преди минута. Те вече започнаха да подготвят международна подкрепа.
Днес имате нужда от спокойствие, останете вкъщи, ако е възможно. Ние работим, армията работи, целият сектор за сигурност и отбрана работи. Аз, Съветът за национална сигурност и отбрана, кабинетът на министрите ще поддържаме постоянна връзка с вас. Скоро отново ще се свържа."
Час и половина по-късно Зеленски ще удържи на думата си и ще запише ново послание - последното в класически костюм.
В този час и половина между двете видеа Зеленски намери време да преговаря с още трима западни лидери, но беше очевидно, че няма да има повече време за гардероби и бръснене.
Костюмът ще бъде окачен в офиса на улица "Банкова", за да чака победата, а Зеленски ще се облече в обикновена военна тениска, която ще стане неразделна част от имиджа му на "лидер на свободния свят".
Отделна тема по време на комуникацията със западните партньори още от първите часове беше въпросът за евакуацията на Зеленски от Киев, чието обкръжение и окупация изглеждаше неизбежно.
Според президента той е бил изненадан от подобни предложения:
"Дори не мислех, че ще имам такива оферти. Такива оферти имаше от партньори. Но вътре в страната ми казаха както хора от сферата на сигурността, така и хора от други политически лагери, че евакуацията е необходима, защото Украйна може да загуби институционалната власт, ако няма президент. Така че "трябва да отида на безопасно място". Но дори не мислех да си тръгна. Разбрах, че това няма да даде увереност на нашата държава: как така лидерът си тръгва?"
Наистина, трудно е дори да си представим как биха се развили събитията, ако кабинетът на президента, който през последните години се превърна всъщност в основен "център за вземане на решения", изведнъж изчезне от Киев.
Напротив, сутринта на 24 февруари сградата на улица "Банкова" беше може би най-претъпканата в целия правителствен квартал. Отчасти защото министрите, депутатите, журналистите и военните все още не бяха напълно наясно с опасностите от близостта до цел 1.
"Тогава, тези първи часове, нямаше разбиране, че трябва да се грижиш за сигурността от гледна точка на това да не се събереш в една и съща стая. Или да се съберат в защитена стая и така нататък. Но през този ден всичко се случи", спомня си Олексий Резников, който посети улица "Банкова" на 24 февруари.
Украйна прави два Министерски съвета и изпраща втория далеч от Киев
Министърът на развитието на общностите и териториите Олексий Чернишов се събуди, подобно на стотици хиляди хора на 24-ти, от експлозии извън прозореца. Около пет часа сутринта премиерът Денис Шмихал го информира, че инвазията е започнала и че трябва бързо да пристигне на работа.
Но докато Чернишов си събираше багажа и караше към офиса си на улица "Велика Житомирска" в Киев, той все още не знаеше, че след няколко часа ще има ролята на ръководител на потенциално "правителство в изгнание" и мисията да евакуира това "второ правителство" от столицата.
"В 11 часа се проведе правителствено заседание, което вече се основаваше на резултатите от срещи с участието на президента и премиера.
Дори имам такъв артефакт, чернова на тази среща, лист хартия. Тук започва с една фраза: "Войната започна. Пълномащабна инвазия". Това е първата фраза, която прозвуча на всички министри.
На тази среща беше обявено това решение. Всъщност висшето политическо ръководство на страната взе много логично решение да намали рисковете и да не губи контрол над властта – да раздели правителството на две части.
Първият остава в Киев, а вторият, запазвайки кворум от 12 министри, може да продължи да взема решения в друг момент", спомня си самият Чернишов в интервю за УП
Логиката на разделянето на кабинета на министрите на части "Киев" и "вън" се обяснява от ръководителя на Министерството на отбраната Резников, който случайно остана в столицата:
"Решихме, че е необходимо да разделим правителството на две части: едната, която има кворум и която все още няма какво да прави в Киев, ще може да вземе всяко решение на правителството, ако нещо изведнъж ни се случи или не сме в контакт.
А тези, които са необходими за стабилността на отбраната, всички останаха в Киев. Това беше напълно логично решение. Но все пак ние ("Киев" част – UP) не се събрахме за правителствени заседания офлайн. Все още се включихме, всеки седеше в собствения си кой беше в бункера, кой беше в кабинета на някакъв непознат, кой беше в банята с приятели, кой беше на път.
А другата половина дойде от Западна Украйна и това ни даде сигурната устойчивост на правителствената система.
Трябва да кажа, че правителството на Денис Шмихал получи подарък под формата на Covid пандемията.
Само вземането на решение за преместване на част от правителството на по-безопасно място не беше достатъчно, то трябваше да бъде приложено по някакъв начин в хаоса на сутринта на 24 февруари.
"Премиерът обяви решението за разделяне на правителството. И всъщност бях назначен за изпълняващ длъжността ръководител на втората част. И така, задълженията ми като ръководител през първия ден включваха организиране на мерки за евакуация и поставяне на втората част на правителството на място, което да отговаря на определени характеристики за безопасност.
Всичко стана доста бързо и вече около 14 часа два ешелона тръгнаха за Запада. Решението за мястото – бяха разгледани няколко варианта и накрая всичко беше определено, бих казал така, дори и по пътя. Сега всички знаят, че е избрана Ивано-Франковска област", казва Олексий Чернишов.
Това са спомените на част от ръководителите на Украйна за деня на руската инвазия. Ще продължавам да публикувам и поредица от спомени на други хора в Украйна за първите дни на руската агресия срещу свободна Украйна.
Може да подкрепите блога с дарение⏬