В Руската федерация е обичайно да наричат САЩ враг, но именно американците многократно са спасявали руснаците от гладна смърт.
В края на 19 век американците са спасили руснаците от гладна смърт. Споменът за този случай е документиран от известния руски маринист Иван Айвазовски. През април 1892 г. той наблюдава как американски кораби, натоварени с пшеница и царевично брашно, пристигат в балтийските пристанища Лиепая и Рига. В Русия те са очаквани с нетърпение, тъй като почти година империята страда от глад, причинен от провал на реколтата.
Иван Айвазовски изобразява американската помощ в платната си "Кораб за помощ" и "Раздаване на храна". В съветско време картините са били почти непознати. Репродукциите им не били публикувани, а сюжетът им е бил внимателно прикрит.
През 1891 г. 16 милиона селяни са изправени пред недостиг на храна. Руснаците се хранили с "гладен хляб" (слама, кори, корени, глина и малко ръжено брашно). Тревата се варяла с няколко шепи брашно и малко мляко. Липсвало чиста питейна вода и гориво. В допълнение към глада избухнаха епидемии от тиф и холера, които убили 400 000 души.
 |
| Гладни селяни се тълпят в търсене на храна в Санкт Петербург. |
На 20 ноември 1891 г. Уилям Едгар, американски издател и филантроп от Минеаполис, собственик на доста влиятелното тогава списание Northwestern Miller, изпраща телеграма до руското посолство. От своите европейски кореспонденти той научил, че в Русия има истинска хуманитарна катастрофа. Едгар предложил да се организира събиране на средства и зърно за страната в беда. И той помолил посланик Кирил Струве да разбере от царя дали ще приеме такава помощ?
Седмица по-късно, без да получи отговор, издателството изпраща писмо със същото съдържание. Посолството отговорило седмица по-късно: „Руското правителство приема вашето предложение с благодарност“.
Същия ден Northwestern Miller издава пламенен призив. "У нас има толкова много зърно и брашно, че тази храна е на път да парализира транспортната система. Имаме толкова много жито, че няма да можем да изядем всичко. В същото време най-краставите кучета, които се скитат по улиците на американските градове, ядат по-добре от руските селяни."
Почти всички, на които той изпратил писма, откликнали на призива на Уилям Едгар. Движението за набиране на средства за Русия се разпространило в Съединените щати. Нюйоркският симфоничен оркестър изнесъл благотворителни концерти. Щафетата поели оперни изпълнители. В резултат на това само артистите събрали $77 хиляди за далечната империя.
Американците три месеца доставяли хуманитарно брашно. Още на 12 март 1892 г. параходите Мисури и Небраска потеглят за Русия с товар за помощ. Самият Едгар отива до Берлин и пътува до Санкт Петербург с влак. На границата претърпява първия си шок. „Руските митничари бяха толкова строги, че се почувствах като плъх в капан“, пише пътешественикът. Едгар беше поразен от руската столица - нейният лукс всъщност не съответстваше на гладуващата страна. Освен това те го посрещнаха според местната традиция с хляб и сол в сребърна солница.
След това американският филантроп пътува из гладуващи региони. Там той вижда истинската Русия. „В едно село гледах една жена да приготвя вечеря за семейството си. Някаква зелена билка беше сварена в тенджера, в която домакинята хвърли няколко шепи брашно и добави половин чаша мляко“, пише по-късно Едгар в дневника си.
 |
| Народна трапезария в едно от селата, засегнати от глад |
Той също бил поразен от сцените на раздаване на хуманитарна помощ, която донесъл. Един разпределител позволи на гладните селяни да вземат колкото могат да носят. „Изтощени хора прегърнаха чувал с брашно и, едва движейки краката си, го влачиха при семействата си“, пише Едгар.
Американците значително облекчили живота на гладуващите региони и в замяна получили искрени благодарност от основните получатели на помощта - обикновените селяни. Това впечатлява Айвазовски, който нарисува двете картини за американската помощ.
Но гладът, както и картините на мариниста, отнесени във Вашингтон, скоро били забравени в Русия. Както и за движението, започнато от Уилям Едгар.
Едва през 1962 г. американските вестници започват да пишат за всичко това. Тогава САЩ и СССР се оказват на ръба на ядрена война заради разполагането на съветски ракети в Куба. И американците са се опитали да намерят общ език в миналото.
Първата дама на САЩ Жаклин Кенеди взима назаем картини на Айвазовски от галерия Коркоран за конферентна зала в Белия дом. На техен фон президентът и неговите прессекретари направили изявления за напредъка на изясняването на отношенията с Москва.
Руснаците имат къса памет за американската помощ, забравяйки, че САЩ многократно са ги спасявали. Така е било и през двете войни, а и в началото на 90-те години.
За публикациите са ползвани материали от интернет.
Може да подкрепите блога с дарение⏬