Видеофакт: Много яко кръстче на главата на патриарх Кирил

Би било мегакуул, ако направят кръстчето на главата на патриарх Кирил да се сгъва автоматично, когато влезе в Bluetooth обхвата на колата му. pic.twitter.com/hpe04OwU7Z

— General Melchett (@GeneralMelchett) 2 марта 2018 г.

На тази дата: 4 март 1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства

1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства. Той е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка.

Ернан Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 в., унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.

Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток - до Мексиканския залив, на юг - до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

На 10 февруари 1519 г. девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля - апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм.

Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд испанците излизат победители в това първо голямо сражение.

Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 г. достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико (днес град Веракрус).

Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове - златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всяват ужас у коренното население - ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците: огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне.

Но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала, дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба.

Тогава Кортес заповядва да де се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.

Вицове, март 2018 г.

Навън е така

Циганче пита баща си:

– Тате, какво е това демокрация?

Бащата:

– Демокрация е, когато всички бели работят, а ние получаваме социални помощи ей така.

– Е това не ги ли дразни?

– Дразни ги, ама това вече е расизъм.

***

Моля жени, които не могат да купят ЧЕЗ, въобще да не ми пишат на лични!

***

Абе случайно да знаете, ако шофьорка ви покаже среден пръст през прозореца на колата, накъде ще завива?

***

Баща към сина си:

- Сине, не тичай след всяка фуста - в Шотландия сме...

***

Всеки, който се оплаква, че автобусът пътува бавно, никога не се е опитал да тича след него.

Варна чества 3 март!

Снимка "Таралеж"

Варненци започнаха празненствата по повод Националния празник- 3-ти март с литургия в Катедралния храм „Св. Успение Богородично“, предава репортер на „Таралеж“.

Веднага след нея започна тържественото издигане на националния флаг.

Пред паметника на Граф Игнатиев граждани, политици и представители на областната и местната администрация поднесоха венци.

Снимка: "Таралеж"

След това множеството с шествие се насочи към Морската градина и стигна до Мемориален паметник на украинските войни, където също бяха положени венци. 

Накрая множеството се отправи към Паметника на руските войни, пред който се състоя поклонение и полагане на венци с военен ритуал.

Полицаи карат граждани да подписват протокол, че няма да заплашват руския патриарх

Полицаи карат граждани да подписват протокол, че няма да заплашват и отправят закани към руския патриарх Кирил, който в момента е на посещение у нас по случай националния празник днес.

Това става ясно от редица публикации в социалните мрежи от хора, които се оплакаха, че служители на МВР са ги накарали да подпишат документа.

Гражданинът Иво Дошев публикува клип, в който се вижда как полицаи го посещават в дома му с твърдения, че има сведения за отправени заплахи от негова страна към патриарх Кирил. Той нарече действията на МВР "полицейски тормоз".

Полицаите твърдят, че ГДБОП и НСО получили сигнали, че са отпровяни заплахи от негова страна във Фейсбук. Пред OFFNews Дошев коментира, че изобщо не е споменавал патриарх Кирил в свои изказвания в социалната мрежа.

Едно семейство също е било посетено от органите на реда. "Съпругът ми и аз сме огромна заплаха за патриарх Кирил", написа потребител Lisa Samsona.

Според нея полицаите са посетили дома им след постове в социалните мрежи, в които твърдели, че семейството публикува заплахи за руския църковен глава.

Честит празник!

Църквата, която накара всички да отидат въоръжени на сватба

Десетки хора са се събрали за благословия в църква, стиснали в ръка своето полуавтоматично оръжие: любопитна гледка, която обаче по своеобразен начин илюстрира пропастта в САЩ между защитниците на свободата да си въоръжен и привържениците на по-строгия контрол върху оръжията.

Тази картина може да се види в църква в Нюфаундленд, градче от селските райони на щата Пенсилвания в американския Изток, където 68 процента от населението е гласувало за Доналд Тръмп през 2016 г.

Това обаче не е коя да е църква, а Църквата на светилището (разклонение на Обединителната църква, по-известна като сектата на Мун), ръководена от Хьон Джин-мун, малкия син на пастор Мун, починал през 2012 г.

Хьон Джин-мун - хомофоб и близък до твърдата десница според правозащитната организация "Садърн повърти ло сентър", наблюдаваща екстремистите групировки - проповядва религия, обединяваща оръжия и молитви: той идва на церемонията, придружен от трима въоръжени мъже в камуфлажни дрехи и редовно води предаване в Ютюб, следено от около 2000 абонати, с полуавтоматична пушка AR-15 пред себе си.

В събота той организира вечеря "в знак на благодарност към президента Тръмп", приходите от която бяха за американската асоциация на притежателите на оръжия "Гънс оунърс фаундейшън".

Последователите на тази Църква са далеч от тълпите, които събираше Мун в апогея си през 70-те години на миналия век. В неделите Църквата на светилището се посещава от около 200 души плюс неустановен брой вярващи, главно в Корея или Япония, които следят церемониите по интернет, както каза един от висшите й представители Тим Елдър.

В сряда Църквата организира колективна сватба, към които Мун старши толкова обичаше. Само че с нововъведение - синът поощри участниците (около 500 души) да демонстрират волята си да защитят семейството и религията си, носейки полуавтоматично оръжие от типа AR-15 - с празен пълнител и спуснат предпаздител.

Отдавна планираната церемония се падаше точно в деня, когато гимназистите от Паркленд, щата Флорида, се върнаха отново в училището си, 15 дни след като бивш ученик, въоръжен с AR-15, уби там 17 души.

Напълно законната церемония можеше да мине незабелязано, но поради дебатите за оръжията, подновени от трагедията, близкото начално училище остана затворено за деня. Десетина души протестираха пред църквата с плакати с текст: "Боготворете Бог, а не оръжията" или "Бог не благославя оръжията". Събитието беше отразено от няколко телевизионни камери.

Колкото и маргинална да е тази религиозна общност, мнозина от нейните последователи смятат, подобно на много американци, че тези драми не оправдават приемането на по-строго законодателство.

"За съжаление, в голяма част от света хората изглежда мислят, че единствените, които трябва да имат оръжие, са тези, които ни управляват", обяснява Андрю Кеслър, адвокат, дошъл с пушка AR-15, купена преди няколко месеца.

"Не смятам, че е доказано, че ако има по-малко оръжия, ще има по-малко насилие", казва той.

Кеслър, който отдавна е ловджия, казва, че е започнал "да гледа по-благосклонно на притежанието на оръжие" именно в тази църква, превърнала оръжията в символ "на суверенитета" на своите вярващи.

Джон Пол Харис от съседния град Скрантън, носи шапка на Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие. На 68 години той е "горд пожизнен член" на влиятелното американско оръжейно лоби.

"Надявам се никога да не ми се налага да използвам оръжие срещу човек, но в тази страна навсякъде, където законите за оръжията са най-стриктни, престъпността е най-висока", подчертава тай.

С култа си към оръжията Църквата на светилището на моменти изглежда като военизирана организация.

"По същество ние вярваме в една мирна полиция, в мирна милиция", потвърждава един от доброволците, помагащи по време на церемонията, Кайл Тофи. "Просто трябва да сме съсредоточени върху Бог, когато сме въоръжени", казва той.

Фотофакт: Гинка Върбакова с чанта “Ермес” в парламента!

Купувачката на ЕРП-то демонстрира положение и в тоалета и аксесоарите, които разходи в парламента.

Показа се с черна чанта от Ермес. Справка с цените на марката показва, че моделите варират между 8 и 30 хил. долара.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща

намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.

Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2018 г.

Топъл чай за студеното време

Учтив СМС от възпитан мъж към разпасаната му жена:

- На майка те моля, прибери се у дома!

***

Постарай се да изглеждаш добре, защото твърдението, че не е важно какъв си отвън, а какъв си отвътре важи само за хладилника!

***

Ако дълго търсиш смисъла на живота,неизбежно намираш бутилка алкохол.

***

Посред зима един рибар отива да лови риба. Пробива една дупка в леда и тъкмо да хвърли въдицата, някакъв зад него му казва:

- Няма риба!

Рибарят отива на друго място.

Онзи пак му казва:

- Няма риба!

Рибарят се обръща и разгневен го пита:

- Кой си ти, бе?

- Аз съм пазачът на хокейната площадка!

***

Ако жена ти каже "Само не се притеснявай!" Вече е късно да се притесняваш.