Видео от поразяването на руската рафинерия на "Лукойл" в Коми от украинския далекобоен дрон "Лютий". Видео. Красиво е!

Видео от различен ъгъл на атаката от преди няколко дни с украински далекобойни дронове „Лютий“ срещу нефтопреработвателната фабрика „Лукойл-Ухтанефтепереработка“, на разстояние от границата от 1700 км.

✅✅✅  

Подкрепи блога с дарение, за да го има!  

 PayPal:

Revolut: revolut.me/danibg1912

Украински дронове удариха руска рафинерия и в Коми. Видео

Дронове на украинските сили са поразили руската рафинерия в Ухта, Коми, предават местни канали.

Властите потвърдиха украинския удар с дронове. Според информацията е ударена нефтопреработвателната компания „Лукойл-Ухтанефтепереработка“.

✅✅✅  

Подкрепи блога с дарение, за да го има!  

 PayPal:

Revolut: revolut.me/danibg1912

Украински дронове атакуваха чак в Коми (РФ), на 2000 км. от Украйна. Видео

Местни канали съобщават, че ВСУ са атакували нефтопреработвателен завод чак в Коми на 2000 км. от украинската граница.

✅Подкрепи блога с дарение! 

 PayPal:

Revolut: revolut.me/danibg1912

Взривове и пожар в руска рафинерия в Коми. Видео

Има експлозия и пожар в петролната рафинерия на Транснефт в Усинск (Република Кома), съобщават местни жители.

⚠️ Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! Може да подкрепите блога с дарение⏬ 

PayPal:

Revolut: revolut.me/danibg1912

Петролна рафинерия на "Лукойл" в Коми гори. Видео

Петролна рафинерия на "Лукойл" в Ухта, Коми гори, съобщават местни канали. 

В момента пожарът се гаси от 74 служители на руското министерство на извънредните ситуации и 22 единици техника, пишат местни медии, без да уточняват причината за пожара.

⚠️ Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама! Може да подкрепите блога с дарение⏬ 

PayPal:

Revolut: revolut.me/danibg1912

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

 

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.
 

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.

Тръмп разкрил свръхсекретна информация пред Лавров

Доналд Тръмп е предал свръхсекретна информация на руския външен министър Сергей Лавров по време на срещата им в Овалния кабинет на Белия дом миналата седмица, разкрива "Вашингтон пост".

Бивши официални лица от администрацията потвърдиха пред Си Ен Ен, че наистина президентът е дал на руския дипломат и на посланика в САЩ Кисляк класифицирана информация.

Разузнавачи разказаха пред тв канала, че Тръмп не е разкрил директна информация, но е направил така, че сега Русия би могла да се добере до тайни от най-висша степен за САЩ. Думите на Тръмп са шокиращи защото подсказват как САЩ събират и получават информация, свидетелства източник на вестника, който разполага със съдържанието на разговора.

"По никое време президентът Тръмп не е дискутирал източници или методи на разузнаването, нито военни операции, които вече не са известни на широката публика", обяви съветникът по национална сигурност Маккастър. "Бях през цялото време на разговора и нищо такова (издаване на тайна информация - б. р.) не се е случвало", допълни той.

Държавният секретар Рекс Тилърсън също опроверга информацията на "Вашингтон пост".

Изданието твърди, че Тръмп е разказал детайли на Лавров и Кисляк от американското разузнаване по въпроса как терористичната групировка "Даеш" може да използва лаптоп като бомба по време на самолетен полет. Информацията е получена от партньорска шпионска служба на Щатите, която не е давала разрешение тя да се споделя с друг, особено с руските служби, пише "Вашингтон пост". Освен това тази секретна информация не е била споделена дори и с партьорските служби на Вашингтон.

"Разкритието на тези данни от Тръмп е поставило под заплаха изключително важен източник на информация за "Даеш", твърдят шпиони пред "Вашингтон пост".

Тръмп се похвалил пред Лавров и Кисляк, че разполага с огромна мрежа от разузнавачи, които всеки ден му докладват. Той обяснил какви вреди могат да нанесат при атака терористите и дори назовал името на град, който е под контрола на "Даеш", в който партньорът на САЩ действа и е открил новата заплаха. Президентът споделил още какви мерки са предприели Щатите, за да предотвратят опасността от използването на лаптопи в самолети, както и за военни операции в Ирак и Сирия, готвени от Пентагона.

Веднага след разговора администрацията на Белия дом се обърнала за помощ към ЦРУ и Агенцията по национална сигурност, за да бъдат ограничени бедите, които биха били настъпили в следствие разкритите детайли от Тръмп, съобщава "Вашингтон пост".

Новият скандал идва на фона на уволнението на шефа на ФБР Джеймс Коми и разследването на хора от екипа на президента за връзки с Кремъл.

Шефът на ФБР: Тръмп е луд

"Доналд Тръмп е луд и обитава царството извън нормалното", коментирал пред колегите си шефът на ФБР Джеймс Коми, веднага след изявлението на президента на САЩ през март, че Барак Обама е наредил да го подслушват. Контраразузнавач номер 1 бил шокиран от това твърдение.

Коми бе изненадващо уволнен от Тръмп в сряда с аругмента, че не си върши добре работата. Обаче политическите наблюдатели в САЩ почти единодушно са на мнение, че истинската причина е разследването на хора от екипа на Тръмп за връзки с Кремъл.

Веднага след като Тръмп обвини Обама, че го подслушвал, Джеймс Коми направи изявление, че това не е вярно и никъде няма доказателства във ФБР за подобни действия.

Преди да изгони Коми Тръмп казал на своите най-близки съветници, че "нещо му има на този", предаде "Ню Йорк Таймс".

Само ден преди да бъде уволнен шефът на ФБР е поискал разширяване и повече ресурси за разследването срещу свързани с Тръмп съратници, за които се предполага, че са имали незаконни контакти с Русия.

Това още повече засилва подозренията, че светкавичното уволнение на Коми е заради напредналото разследване, което може да подкопае властта на Доналд Тръмп.

Хора от Белия дом обаче твърдят, че новият президент бил нарочил и не харесвал шефа на ФБР още от първия ден на президентството. И бил особено недоволен, че Коми не е направил нищо, за да провери по-обстойно дали наистина Обама е наредил подслушване на телефоните му.

Скандалът тепърва набира сили и не се знае докъде ще стигне, но при всички случаи ще бъде обсъждан много дълго време, прогнозират вещи в политическия живот на Вашингтон.

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.

CNN: Русия държи компромати и срещу Доналд Тръмп

Руски оперативни работници от разузнаването твърдят, че разполагат с компрометиращи данни за личния живот и финансовото състояние на Доналд Тръмп. Данни за тази активност се съдържат в класифицирания доклад, който ръководителите на американските тайни служби представиха на самия Тръмп в края на миналата седмица.

Това твърдят "множество източници с пряка информация от срещата", цитирани от CNN.

Тези данни са представени в приложение в обем 2 страници, приложени към доклада за руската намеса в изборите през 2016 г.

Един от източниците на информацията са записките на бивш британски разузнавач, чиито досегашни доклади са считани за легитимни от американските служби. ФБР разследва доколко достоверни и точни са тези твърдения, които се базират предимно на информация от руски източници. Все още не са потвърдени подробностите, които засягат Тръмп.

Запиките на британския агент са събрани в 35-страничен опис, на базата на който е съставено приложението в класифицирания доклад за Тръмп.

На засекретената среща при Тръмп участваха четирима от най-висшестоящите ръководители на слжубите в САЩ - директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър, директорът на ФБР Джеймс Коми, директорът на ЦРУ Джон Бренан и на Агенцията за национална сигурност адм. Майк Роджърс.

Самият Тръмп обаче нарече разкритията "фалшиви новини" и "тотален политически лов на вещици".

Една от причините те да предприемат безпрецедентният ход и да включат това приложение в документите, е нуждата да убедят новоизбраният президент, че компроматите срещу него вече циркулират между разузнавателните служби, някои членове на конгреса и представители на администрацията във Вашингтон.

Разузнаването е показало още, че Русия събира потенциално опасна информация не само за Хилари Клинтън и Демократическата партия, но и за победителя в изборите - Доналд Тръмп.

Документът съдържа твърдения, че по време на предизборната кампания е имало продължителна обмяна на информация между лица, свързани с Тръмп, и посредници на руското правителство, твърди CNN.

Тази комуникация между щаба на Тръмп и руснаците е накарала лидера на Демократите в Сената Хари Рийд да изпрати писмо до шефа на ФБР Джеймс Коми през октомври, в което пише: "Стана ясно, че притежавате взривоопасна информация за близките връзки и координацията между Доналд Тръмп, висшите му съветеници и руското правителство - външен интерес, който е открито враждебен към САЩ".

Обобщението е написано без детайли и без информация за източниците и използвните методи за събиране на информацията. Въпреки това данните в него са счетени за твърде чувствителни, за да се включват в разсекретения доклад за руската кибератака.

То е разпространено само до най-висшите нива на американското управление: президента Барак Обама, бъдещия президент Доналд Тръмп и осмината председатели на комисиите за разузнавателните служби в Сената.

CNN посочва, че на 9 декември сенаторът Джон Маккейн е предоставил на шефа на ФБР Джеймс Коми пълния обем на записките, датиращи от юни до декември 2016. Маккейн ги е получил от бивш британски дипломат, който е бил на служба в Москва по това време.

ФБР вече е разполагало с част от записките, съставяни до август 2016 г., когато бивш агент на британското външно разузнаване MI6 ги е предоставил на агент на ФБР в Рим, твърди CNN.

Оригиналните записки, на чиято база е съставен докладът на разузнаването, са подготвени от бившия агент на MI6, който е бил на служба в Русия през 90-те, а сега ръководи частна фирма за събиране на разузнавателна информация.

Разследването му по отношение на Тръмп отначало е финансирано от групи и спонсори, гравитиращи около опонентите на Тръмп в рамките на Републиканската партия по време на първичните избори за кандидат-президент.

След като той все пак спечели номинацията на Републиканците, разследването е продължило, но този път - финансирано от групи и спонсори, подкрепящи Хилари Клинтън.

Тръмп догони Хилъри

Сериозната преднина на кандидат-президента на демократите в САЩ Хилъри Клинтън пред конкурента й Доналд Тръмп вече не съществува. Последните проучвания на общественото мнение показват, че по-малко от 10 дни преди вота на 8 ноември, шансовете на двамата на практика са изравнени, съобщи Франс прес.

Съвсем доскоро социолозите в САЩ даваха огромна преднина на Клинтън, която достигаше до 12 процента подкрепа пред кандидата на републиканците.

Според специализирания сайт "Риъл Клиър Политикс" преднината на Клинтън пред Тръмп се е стопила средно до едва 0,8%. Нова анкета, публикувана в неделя във в "Ню Йорк таймс", дори отреди предимство от 4 на сто за кандидата на републиканците.

От щаба на Клинтън продължиха с обвиненията срещу директора на Федералното бюро за разследване (ФБР) Джеймс Коми, републиканец, който изненадващо обяви в петък, че оглавяваната от него агенция е възобновила разследването срещу демократката за небрежно боравене с класифицирана информация по времето, когато е била държавен секретар на САЩ.

"Това е безпрецедентно действие, което скъсва с практиката на министерството на правосъдието, било то начело с демократ или републиканец", заяви ръководителят на щаба на Клинтън Джон Подеста.

Той обвини Коми, че е действал през главата на ръководството на правосъдното министерство, на което е подчинен.

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.

"Асошиейтед прес" съди ФБР - да кажат колко пъти са лъгали

Американската информационна агенция "Асошиейтед прес" (АП) е завела дело срещу Федералното бюро за разследване (ФБР), с което настоява съдът да го задължи да огласи колко пъти е разпространявало фалшиви новини като похват при разследванията си.

Поводът за процеса е провалът на опитите на медията да получи отговор на въпроса си по реда на Закона за достъп до обществена информация. Журналистите са питали ФБР колко пъти от 2000 г. до 2015 г. бюрото е писало фалшиви новини, а агенти са се представяли за репортери.

От АП неслучайно са се насочили към тези въпроси, тъй като през 2007 г. ФБР е изпратило по имейла фалшива история на 15-годишен заподозрян, че е отправил заплахи за взривяване на училище в щата Вашингтон. Писмото било оформено, все едно че подателят е в. "Сиатъл таймс", а самата "новина" в него била представена като на "Асошиейтед прес".

Когато младежът последвал линка в имейла, заложеният от ФБР проследяващ софтуер разкрил IP адреса и местонахождението му и заподозреният бил арестуван. Месец по-късно бил осъден на 90 дни пробация и да плати 8852 долара на училището, което да ги използва за повишаване на сигурността.

"ФБР незаконно е използвало ползващото се с доверие име на "Асошиейтед прес", а също така е създало ситуация, при която това доверие би могло да бъде значително подкопано", заявява през 2014 г. в писмо до бившия главен прокурор Ерик Холдър юристката на АП Карън Кайзер.

Според нея, макар фалшивата новина да е била предназначена за един човек, тя лесно би мога да стане достояние на широката общественост, ако той я беше разпространил в социалните мрежи.

Затова от "Асошиейтед прес" настояли да научат колко пъти през последните 15 години ФБР е прибягвало до разпространяването на фалшиви новини. Отговорът на бюрото бил, че събирането на тази информация ще отнеме поне 2 години. Подобен срок по никакъв начин не отговаря на изискванията на Закона за достъп до информация, който изисква от задължените по него институции да отговарят до 20 работни дни.

Междувременно директорът на ФБР Джеймс Коми е заявил пред "Ню Йорк таймс":

"Ние използваме измама, за да заловим мошеници, но действаме отговорно и законно."

Пред изданието Коми признал, че агентите не само фабрикуват новини, но и че един от тях се е представил за журналист от АП.

Пред "Лос Анджелис таймс" професорът по право Аърн Каплан пък посочва, че законът в САЩ е категоричен - когато става въпрос за установяване дали даден заподозрян в престъпление действително го е извършил или се кани да го извърши, тогава полицията има право да го лъже. Каплан обаче уточнява, че с подобен похват ФБР и полицията биха могли да подкопаят общественото доверие към медиите.

Путин иска да купи БДЖ

Руски държавен фонд за инвестиии е единственият кандидат, който е изпратил официално писмо за намерения за участие в приватизацията на "БДЖ-Товарни превози".

"Кандидатът е "Государственный фонд развития Северо-Запада".

Справка в интернет показва, че въпросният фонд е базиран в Санкт Петербург и че целта му е икономическото развитие на северозападните руски територии, в които попадат Република Карелия, Република Коми, Ненецкия автономен окръг, областите на Мурманск, Архангелск, Волгоград и други.

В писмото от "Государственный фонд развития Северо-Запада" до АПСК обясняват, че имат опит в управлението на проекти, свързани с превоз на големи обеми товари и декларират, че са готови да регистрират дружество в България, чрез което да участват в приватизацията на товарното поделение на БДЖ.

Въпреки появата на кандидат-купувач сделката за товарната жп компания продължава да е уравнение с много неизвестни, за което е твърде вероятно да не може да се намери решение. АПСК наскоро удължи срока за изготвянето на правен анализ и оценка на предприятието.

Бойко Борисов за оставката на Вучков: Дребни ченгеджийски номера

"Дребни ченгеджийски номера" нарече премиерът Бойко Борисов оставката на вътрешния си министър Веселин Вучков, която бе подадена изненадващо днес на правителственото заседание.

"Днес тук е стратегическа делегация, директорът на ФБР Джеймс Коми е дошъл в България, защото има ново правителство, а те ме занимават с дребни ченгеджийски номера", бе коментарът на Борисов на пресконференция след среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев.

"Занимават ме с дребни номера, докато аз се опитвам да възстановя държавата, и ми сервират това в стратегически ден. Политически правилно ли е това? Подкрепящо правителството ли е, изнудване ли е" запита Борисов, след като министърът на вътрешните работи хвърли днес оставка по време на правителственото заседание.

"Нима в парламента има някой по-разбирач от службите и какво да се направи в МВР, и какво и колко струва там? Нима заслужавам в днешния ден да ми правят тия номерца. С цялото ми уважение към тях, правителство нямаше да има поне четири пъти досега. Вместо да се стегнат да работят, те ми задават гатанки", коментира Борисов.

Сайтът на Министерския съвет публикува стенограмата от заседанието:

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин премиер, може ли да повдигна една тема?

БОЙКО БОРИСОВ: Кажи, Вучков.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Предвид някои актуални промени в законодателството, имам предвид Закона за МВР, който влезе в сила преди 8 дни – миналия вторник на 24 януари тази година, има един юридически казус, който със сигурност според мен трябва да бъде обсъден.

Тези промени дълго бяха коментирани в публичното пространство, бяха дебатирани надълго и нашироко в парламента и, общо взето, получиха парламентарна подкрепа, включително по някои от точките и от опозицията. Но най-важното, което бих искал да обсъдя тук с вас, е въпросът за това, че промененият Закон за МВР, чрез който се променят и други закони, предвижда изцяло нова процедура за избиране и назначаване на някои важни държавни длъжности.

Това, което е в моя ресор, е главният секретар на вътрешното министерство. Аз съзнавам, че правната уредба не е съвършена, защото присъствах на дебатите в пленарна зала, където многобройни промени се правеха между първо и второ четене, и в самата пленарна зала. По един начин изглеждаше законопроектът, когато беше внесен, по съвсем друг начин – когато беше гласуван в пленарна зала на второ четене. Но аз имам становище, което е споделено с много юристи, че променената правна рамка изисква стартиране на процедура за назначаване на главния секретар на вътрешното министерство в новите процедурни нормативни условия.

По тази причина в петък изпратих писмо, в което поисках стартиране на такава процедура, а тъй като чрез този закон се променят и други закони – Законът за СРС и председателя на ДАНС, предложих стартиране на такава процедура по отношение на техните ръководители – на Държавна агенция „Технически операции“ и на председателя на ДАНС, без да посочвам, разбира се имена, защото все пак смятам, че тази нова процедура трябва да бъде приложена и съответно да се обсъди какви да бъдат предложенията, защото процедурата включва предложения на Министерския съвет и указ на държавния глава.

В петък вечерта по куриер (това е последният работен ден преди 4-дневната почивка) получих становище, подписано от госпожа Галина Маринска – директор на Дирекция „Правна“ на Министерския съвет, по повод на моето писмо от петък. Становището гласи, че този ЗИД на Закона за МВР, който влезе в сила преди 8 дни, не съдържа преходна разпоредба, която да се отнася до заварените на посочените длъжности лица и предвид отсъствието на преходна разпоредба няма основание, според нея, за стартиране на процедури по назначаване и освобождаване на главен секретар на МВР, председател на ДАНС и председател на Държавна агенция „Технически операции“.

Искам да изразя своето дълбоко несъгласие с това становище по ред причини, но най-важният юридически аргумент, който бих искал да изтъкна пред вас – пред целия Министерски съвет и пред Вас лично, е, че на 3 юли 2014 г., когато влезе в сила нов Закон за МВР предишното правителство е било изправено пред абсолютно същата ситуация, а именно – влиза в сила нов Закон за МВР, който предвижда нов механизъм за назначаване на главния секретар на МВР. До 1 юли миналата година главният секретар на МВР се назначаваше с указ на Президента. Новият закон, прието предложение на предишния министър Йовчев, изискваше главният секретар да се назначи с решение на Министерския съвет без да се казва какво става с фигурите, които към този момент заемат тези постове. Тоест, и миналата година сме имали нов закон, предвиждащ нов процедурен механизъм без да урежда с преходна разпоредба статута на действащия главен секретар. Въпреки това – ето, пред мен е решението на Министерския съвет от 3 юли 2014 година, въпреки че липсва такава преходна разпоредба, както и в момента, приложена е новата процедура без изрично да бъде освобождаван от поста тогавашният главен секретар на вътрешното министерство. Решението от 3 юли 2014 година директно се позовава на новия текст на новия Закон за МВР и гласи единствено: „Назначава Светлозар Стоянов Лазаров на длъжността „Главен секретар на МВР“ за срок от 5 години“.

Ако приемем, че стартирането на новата процедура би било порочно, както е становището на Дирекция „Правна“ на Министерския съвет от петък, то в същата степен и процедурата от 3 юли 2014 година е порочна. Но няма как и двете твърдения да са верни – това е дълбокото ми убеждение.

По тази причина, както неведнъж съм го споделял и в парламента и в медиите, аз съм категоричен, че въпреки несъвършената правна рамка, казвам – наистина правната рамка не е съвършена, защото този механизъм беше по един начин формулиран, когато законопроектът беше качен на сайта на Народното събрание, по съвсем друг начин е в „Държавен вестник“, въпреки всичко смятам, че трябва да стартира процедура за определяне на тези три важни държавни фигури, които изредих преди малко. В противен случай можем да окажем в някакъв порочен юридически кръг, от който трудно може да има излизане.

В заключение, господин премиер, ако ми позволите, с оглед на всичко, което казах, а и по ред други причини депозирам пред Вас своята оставка като министър на вътрешните работи – пост, на който бях избран с Ваше предложение на 7 ноември миналата година, преди 4 месеца. Решението ми е категорично и наистина призовавам да се придвижи съответната процедура към Народното събрание, която предвижда съобразно Конституцията промяна на персоналния състав на Министерския съвет.

Благодаря за вниманието.

БОЙКО БОРИСОВ: И аз благодаря.

Министерският съвет има дирекция, която ме консултира. Ето становището й по писмото на министъра на вътрешните работи:

„В писмото на министъра на вътрешните работи до Министерския съвет се обосновава необходимостта от започване на процедури, произтичащи от промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗИДЗМВР, обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Част от промените в трите закона се отнасят до главния секретар на МВР, председателя на ДАНС и председателя на Държавна агенция „Технически операции”. Тяхното назначаване и освобождаване вече се извършва по предложение на Министерския съвет с указ на Президента на Република България; Предвидени са завишени изисквания за заемането на тези длъжности, свързани с минималния брой години професионален стаж; Въведено е и ново основание за прекратяване на техните правомощия, а именно „при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа” на министерството/агенцията; За главния секретар на МВР и председателя на Държавна агенция „Технически операции” отпада мандатността при заемането на тези длъжности.

Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи не съдържа преходна разпоредба, отнасяща се до заварените на посочените длъжности лица, заемането им при условията на новия закон, включително не е възложено задължение на Министерския съвет да стартира пред Президента на Република България процедура по тяхното назначаване.

По наше мнение считаме, че предвид отсъствието на преходна разпоредба няма основание за стартиране на процедури по назначаване и освобождаване на главен секретар на МВР, председател на ДАНС и председател на Държавна агенция „Технически операции”. В допълнение следва да бъде посочено, че правоотношенията със заварените на трите длъжности лица са възникнали въз основа на индивидуален акт (решения на Министерския съвет, респ. на Народното събрание), издаден при спазване на процедурата от компетентния съгласно действащия към момента на тяхното назначаване орган. Предвид това прекратяването на тези правоотношения с указ на Президента на Република България може да стане само на изрично предвидените в закона основания, едно от които е при несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността, променени с новия закон”.

Досега няма случай някой да ми е дал оставка и да не съм му я приел, така че ти пожелавам приятна работа в парламента!

Оттук нататък, когато решите да си коментирате правните рамки, коментирайте си ги юристите, аз не съм юрист. Няма никаква логика в деня, в който най-голямата служба в света е на посещение тук по покана на една от службите, ние в този ден точно да взимаме решение дали да служат или не.

Повече би ме притеснило това, което гледах сутринта от Враца с кмета и с палежите, които стават там – това би ме притеснило повече и ме притеснява.

Така че, оттук нататък ви моля всеки да си гледа внимателно ресорите и да държи отговорността си там, където е.

Благодаря за юридическата консултация.

С това по тази тема приключваме.