На първи март отбелязваме една от най-хубавите български
традиции- закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен
обичай. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. С годините
все повече търговци промениха виждането за този символ и на пазара се появиха
най-различни разновидности.
От къде обаче се е появила мартеницата. Ето едни от
най-известните легенди, която трябва да знае всеки българин:
Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух.
Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка,
привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта
на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан
Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден
всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и
сполука.
Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан
Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги
заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили
дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го
признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите.
Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и
останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за
своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и
Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и
Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се
Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде
знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в
ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на
крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали
водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже
пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който
Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент
се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват.
Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от
кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите
войници. Хуните, като го видели и побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца
от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни
с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че
той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили
с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се
разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болежки,
уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и
добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В
по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или
сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният
- здраве и сила.
Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В
белият цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а червеният -
топлотата, на приятелството и взаимната обич Невестите носят мартениците
отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже
- изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1
март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В
народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта.
Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и
винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я
оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се
умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е
засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и
облаци закриват Слънцето. Широко разпространен е и друг обичай - Избиране на
ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е
годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще
има трудности. Или я сложете под голям камък и след девет дни проверете под
него какви животинки са се събрали. Колкото са повече толкова придобивки ще
получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да
им върви по вода.
Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче,
щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под
камък.