На тази дата: 5 март 1940 г. взето е решение за Катинското клане

Решението за избиването на 22 000 военнопленници.

На 5 март 1940г. по искане на съветското вътрешно министерство (НКВД) Политбюро на Централния комитет на болшевишката партия решава да бъдат разстреляни поляците, пленени при настъплението на Червената армия в Полша през септември 1939г. През следващите няколко месеца без съд и присъда са избити почти 22 000 полски военнопленници.

Днес се навършват 76 години от началото на едно от най-бруталните престъпления от времето на Втората световна война. СССР десетилетия наред отрича да има нещо общо и част от документите стават достъпни едва след разпадането на Съветския съюз. До днес Москва не е разкрила всички документи.

Как започва всичко

В съгласие с тайните клаузи на германско-съветския пакт Молотов-Рибентроп на 17 септември Червената армия нахлува в Полша без обявяване на война и до 6 октомври окупира западната част от страната, взимайки в плен поне 230 000 души.

Съветското настъпление е посрещнато с объркване. Комуникациите в полската армия са объркани от водените от над две седмици сражения с германската армия, нахлула на 1 септември от запад. Едни части получават заповеди да не се съпротивляват, други защитават с бой страната си.

Някои източни райони смятат, че руснаците идват да им помогнат, посрещат ги с хляб и сол и ги пропускат на запад. Пропагандата на съветското правителство твърди, че то действа, за да защити етническите украинци и беларуси, живеещи в източните войводини на Полша, тъй като централната власт във Варшава е рухнала под нацисткия натиск и вече не може да гарантира сигурността на собствените си граждани. Франция и Великобритания реагират сдържано, защото не искат война със СССР.

Но скоро всичко става ясно, когато нацистката и съветската армия започват да си разменят контрола над превзети градове и обекти и организират съвместни паради. През ноември територията с над 13 милиона души население е анексирана и включена в СССР.

Създаването на концлагерите

Още на 17 септември, в първия ден на нахлуването, НКВД създава лагери за пленени поляци, разположени в Украинската и Беларуската съветски републики, т.е. изначално е имало план те да бъдат изтеглени на съветска територия. След две седмици те са претъпкани с хиляди мъже, държани при примитивни условия и дори им е забранено за Коледа да проведат празнична литургия и да окачат икони и кръстове.

На 7 януари група полски офицери връчват писмо, в което искат правителството на СССР да изясни какъв точно е статутът им. "Военнопленници ли сме? Ако да, то да се отнасят към нас според приетите от всички държави правила за това. Арестувани ли сме? Ако да, уведомете ни за какво престъпление сме лишени от свобода и ни повдигнете обвинение. Интернирани ли сме? Ако е така, изяснете ни кои наши действия са предизвикали това ограничаване на свободата ни, още повече, че бяхме задържани на полска територия."

Решението от 5 март 1940г.

Два месеца по-късно в Москва е взето решение: "Да се предложи на НКВД на СССР: Делата за намиращите се в лагерите за военнопленници 14 700 бивши полски офицери, чиновници, помешчици, полицаи, разузнавачи, жандарми и пазачи от затворите, както и делата за арестуваните и намиращи се в затворите в западните области на Украйна и Беларус 11 000 членове на различни контрареволюционни шпионски и диверсионни организации, бивши помешчици, фабриканти, бивши полски офицери, чиновници и бегълци – да се разгледат по съкратена процедура с прилагане на висшата степен на наказание – разстрел. Съдебните заседания да се провеждат без присъствието на арестуваните и без да се повдигат обвинения."

На 7 март Лаврентий Берия, ръководителят на НКВД, нарежда в 5-дневен срок да се съставят точни списъци на задържаните. Някои от подчинените му питат има ли смисъл да правят отделни за ергените, защото специални списъци за тях "е нецелесъобразно, тъй като те никому не са нужни".

"Разтоварването" на лагерите започва веднага.

Почерпка за избиването на 6300 души

Дмитрий Токарев, един от ръководителите на тази операция, разказва:

"Водеха хората един по един до една червена стая. Там за последно проверяваха самоличността, питаха го за името и рожденната му дата. След това го отбелязваха в списъка, за да не стане някаква грешка. Накрая, на полския офицер или полицай надяваха белезници и го отвеждаха в "камерата за екзекуции".

Тук животът на пленения приключваше с изстрел в тила. Опитните палачи стреляха в шията, държейки оръжието под ъгъл нагоре. Тогава имаше вероятност куршумът да излезе през окото или устата. Тогава има по-малко кръв, докато куршум, изстрелян в тилната част, предизвиква обилно кръвотечение – повече от литър кръв. Убиваха най-малко по 250 души на ден.

Труповете извличаха от камерата през друга врата към двора, където чакаше камион. Всеки ден каросерията се измиваше от останките от кръв и мозък. Труповете (по 25-30 на всеки автомобил) покриваха с брезент, който в края на "операцията" бе наредено да бъде изгорен. Телата бяха откарвани до общи траншеи в гората недалеч от Медное, а ги зариваше служиел на НКВД, операторът на багер Антонов с помощника си.

Когато всички затворници от Осташково бяха унищожени, Блохин устрои прощална почерпка за лицата, избили над 6300 души. Блохин получи премия от една месечна заплата. На някои като награда бяха дадени пистолет, велосипед или грамофон."

Токарев по това време е началник на НКВД в Калининска област, след войната става министър на държавната сигурност в Таджикската СССР и Татарската автономна ССР. От 1954г. е в запаса, свидетелства при разследванията от 1991-1992г. , но никога не са му повдигани обвинения. Умира на 99 години.

Осташковският лагер е концлагер за полски военнопленници в района на манастир на остров Столбни. По данни към 1 април 1940г. в него е имало 6364 души, от които за разстреляни 6311.

Другите "разчистени" лагери са:

Козелският лагер в манастира Оптина пустиня с 4599 военнопленници, от които край Смоленск са изпратени за разстрел 4400. Те са заровени в Катинската гора и телата им са открити от нацистите през февруари 1943г. Затова и цялата трагедия става известна като Катинското клане.

Путивилският концлагер е на територията на бившия Софроненски манастир и околните торфища, но охраната и снабдяването му са толкова лоши, че на 1 ноември 1939г. той е разформирован. Редниците и младшите офицери са отправени у дома, старшите офицери са прехвърлени в Козелския лагер.

Старобелският концлагер е в Луганска област на територията на манастира "Радост за всички скърбящи". На 1 април 1940г. в него е имало 3894 военнопленници, от които 3802 са изпратени за разстрел в Харков и погребани в покрайнините на града.

Вицове, март 2016 г.

СмЕх

Вуте хванал златната рибка.

1-во желание:

- Да умре на комшията кравата.

- Ок..

2-ро желание:

- Да умре и на другио комшия кравата.

- Ок....

3-то желание:

- Да умре и мойта крава

- Е, що и твойта, бе..

- Да нема от къде да си купат млеко...

***

Тя се пльосна на тревата за поредната селфи серия..... Събра 190 лайка и 8 кърлежа...

***

Нова поправка в за закона за движение по пътищата:

- шофиране без книжка - глоба 100 лева.

- шофиране без пари - глоба 200 лева.

***

- Муцка , какво каза снощи мъжа ти като разбра, че си му потрошил колата?

- Да пропусна ли псувните?

- Да!

- Ами, нищо не каза...

***

Има огромна разлика, когато момче и момиче използват репликата "-...изхабих цяла кутия салфетки на тоя филм"...

***

Всяка сутрин нови вицове

Любопитно: Шуробаджанащината в Холивуд

Крис, Люк и Лиъм Хемсуърт

Всички тези семейства си приличат по едно нещо - имат по минимум двама известни членове, които са направили голяма кариера в шоубизнеса.

В някои от въпросните семейства може да се говори и за спечелване на генетичната лотария - те просто всички са красиви и успешни.

Всъщност в забавната индустрия е пълно с братя и сестри, с майки и дъщери, с бащи и синове, с братовчеди и т.н.

Първо защото родителите са сериозно рамо за децата си във въпросния бизнес, а и защото на роднините им е много по-лесно да вървят заедно по дадена пътека, утъпквайки я по-бързо.

ВИЖТЕ НЯКОИ ОТ РОДНИНИТЕ В ХОЛИВУД

Кланът Болдуин е супер известен в Холивуд покрай Алек и братята му Стивън и Уилям - всички актьори. Освен това екссъпругата на Алек е звездата Ким Бейсинджър, а голямата му дъщеря е модела Айрлънд Болдуин. Освен това и племенницата на Алек - Хейли също набира скорост в модната индустрия.

Кланът Афлек и двамата братя Бен и Кейси са известни, съпругата на Бен е актрисата Дженифър Гарнър, а жената на Кейси е Съмър Феникс - сестра на актьорите Хоакин Феникс и на покойния Ривър Феникс.

Кланът Хъдсън - Хоун. Освен майката на Кейт Хъдсън - Голди Хоун, нейният доведен баща Кърт Ръсел е супер известен актьор, а почти същото важи и за брат ѝ Оливър Хъдсън.

Кланът Джоли-Пит - не само Анджелина и Брад са част от този клан, но и нейният баща Джон Войт, който е супер известен актьор.

Кланът Робъртс - след успехите на Джилия и Ерик, сега и дъщерята на Ерик - Ема Робъртс се превръща в холивудска звезда.

Кланът Шийн - Чарли и Мартин са мега известни актьори, но и брата на Чарли Емилио Естевес не остава много по-назад.

Кланът Дългас - пръв известен става бащата на Майкъл - Кърк, после той самият се превръща в холивудска звезда, а жена му Катрин Зита Джоунс е не по-малко известна от него самия.

Кланът Уилсън:Режисьорът Андрю Уилсън позира с по-малките си братя Оуен и Люк.

Това са само малка част от роднините в Холивуд, ако изброим всички трябва само за това да пишем близките месеци.

Започва учението край границата

Съвместното учение на армията и Гранична полиция, което премиерът поръча преди два дни на вътрешния и военния министър, започва утре, а военна колона вече се придвижва тази сутрин по автомагистрала "Струма" към ГКПП "Кулата".

Преди два дни на заседание на Министерски съвет премиерът Борисов нареди:

"Освен това, с министъра на вътрешните работи, на отбраната, планирайте и, според мен, днес-утре е хубаво да направите съвместно учение долу по границите с Гърция и Република Македония. Във вътрешността се подготвят, но при тези събития, които наблюдавам долу… Както се казва, докато излезе стенограмата, може да обявите… Едно време бяха „Места“, „Тунджа“, не знам сега как сте ги кръстили ученията…"

Той добави, че трябва да се ползват почивните дни, които за бежанците не са такива, и че "населението долу по Петрич, по Сандански е настръхнало".

Днес ще се направи подготовка и първоначалните тренировъчни действия, уточняват от Министерство на отбраната.

Наименованието, на което двете министерства се спряха, е "Граница - 2016". То ще се проведе в зоната на ГПУ-Петрич. Целта е да се координират силите на МВР, МО и Българския червен кръст, както и да се поддържа готовност за реакция на очаквания усилен миграционен натиск.

Ким Чен нареди: Готови за стрелба с ядрено оръжие

Северна Корея трябва да бъде готова да използва ядрени оръжия "по всяко време" заради растящата заплаха от враговете й. Това заяви лидерът на тоталитарната държава Ким Чен Ун в държавните медии, съобщи в. "Гардиън".

Заплахата е явна реакция на тежките санкции, които Съветът за сигурност на ООН наложи на азиатската държава в сряда. Всичкият внос и износ ще се преглежда, забранява се Северна Корея да бъде снабдявана с желязо, желязна руда и въглища, забранява се продажбата и на всякакви оръжия - конвенционални или не.

Ким проведе тестове с ядрено оръжие преди два месеца, а в деня на решението на ООН пък бяха направени опити с нови късообхватни ракети в Японско море.

Досега режимът твърдеше, че ядреното оръжие е с възпиращ ефект. Сега обаче Ким говори за готовност за "изпреварваща атака".

"В екстремно време, в което американците водят война и разруха срещу други държави и хора, единственият начин да пазим суверенитета си и правото си да живеем е да усилим ядрения си арсенал", цитира го държавната информационна агенция. "Винаги трябва да сме готови да изстреляме своите ядрени глави, по всяко време."

Жителите на Пхенян твърдят, че санкциите на ООН няма да попречат на прогреса.

"Никакви санкции няма да работят срещу нас, тъй като живеем с американски санкции повече от половин век", твърди жителят на столицата Сун Хьо Ил пред Асошиейтед Прес.

Южна Корея също мина на по-твърд тон. В телевизионно изказване президентът Пак Кън Хе заяви/

"Ако Северна Корея започне провокация, ние трябва да отговорим със сурово наказание, за да покажем ясно цената, която Северна Корея трябва да плати, и решимостта ни да защитим нацията."

Американският департамент по отбраната призова Северна Корея да спре с "провокативните действие, които само увеличават напрежението и вместо това да се фокусира върху изпълняването на международните си задължения."

Пропагандната война за Шипка

„Драмата“ с поканата за Путин за Трети март продължава. От няколко дни определени медии упорито разпространяват опорната точка как на националния празник е поканен турският президент Реджеп Ердоган, а руският държавен глава Владимир Путин е пренебрегнат. Идеята е проста – поробителите ги канят, осовободителите – не са уважение. Темата днес беше продължена и от Кремъл, като отговора на прессекретаря на Путин е цитиран в руските медии.

От около седмица в характерни сайтове като буднаера.бг, петел.бг, секира и т. н. упорито се разпространява как 13-години по-късно (през 2003 г. руският президент беше на официално посещение в България по покана на Георги Първанов – б.р.) Путин отново се очаква на Шипка. Със заглавия: „Уникално! Путин пристига на Шипка за трети март“, „Фейсбук изригна. Путин пристига на трети март“ и т. н. се подгряваха несъстоятелни очаквания.

В Кремъл не са получили покана за празненствата за националния празник на България, но се отнасят с уважение към този факт, съобщи  днес ТАСС, цитирайки Песков.

„Това е суверенно решение на България“, така Песков коментира липсата на покана на журналистически въпрос.

„Няма покана за празнуването на Деня от освобождението от османското иго, но ние се отнасяме с уважение към това решение“, каза прессектарят на Путин.

Той предположи, че или поканата идва по канала на МВнР, или въобще не е била изпращана.

„Искаме българските ни партньори действително да бъдат свободни от всякакво иго и да бъдат суверенни в своите действия и решения, така че те да не вредят на интересите на страната си“, не пропусна да допълни Песков.

По-рано в медиите се появи информация, че България е поканила на празника президента на Турция Реджеп Ердоган, но не са поканили Путин, припомня и ТАСС.

Наложи се говорителката на българското МВнР Бетина Жотева да опровергава тези твърдения. „В официалните мероприятия вземат участие оглавяващите дипломатическите мисии, акредитирани в София. Всички слухове, че президентът на Турция е бил поканен са груба манипулация, която не отговаря на действителността“, каза Жотева.

На тази дата: 4 март 1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства

1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства. Той е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка.

Ернан Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 в., унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.

Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток - до Мексиканския залив, на юг - до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

На 10 февруари 1519 г. девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля - апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм.

Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд испанците излизат победители в това първо голямо сражение.

Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 г. достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико (днес град Веракрус).

Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове - златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всяват ужас у коренното население - ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците: огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне.

Но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала, дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба.

Тогава Кортес заповядва да де се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.

Вицове, март 2016 г.

Навсякъде лъжа...

СмЕх

- Зaщо петелът кукуригa толковa рaно?

- Зa дa могaт дa го чуят. По-късно кaто се събудят кокошките товa стaвa невъзможно.

***

Жени, не давайте на мъжете лъжливи надежди! Никога не оставяйте празна тенджера със затворен капак на печката!

***

Разбили са ми мейла. Не знам как са се досетили, че съм сложил за парола годината, в която папа Григорий IX канонизира Свети Доминик - 1234.

***

И тихо плачеше момата,

в новата кола.

Колко лоша бе съдбата,

три педала, а краката - два.

***

- Ало, дружеството за защита на животните ли е?

- Да.

- Абе, тука един пощаджия се качил на дървото в двора и псува питбула ми.

***

Всяка сутрин нови вицове

Една трета от българите са били свидетели на корупция през последната година

Българите автоматично харесват всякакви идеи за борба с корупцията. 74% смятат, че ако има по-големи проверки на имуществото на хора във властта, това ще помогне за намаляване на корупцията. Повече от една трета от хората признават, че в последната година те самите или техни познати са били свидетели на корупция.

Това показват резултатите от сондаж, проведен от "Галъп", по повод обявените от министър-председателя Борисов нови политически послания свързани с борба с корупцията, както и разглеждани законодателни инициативи в тази посока, посочват от агенцията.

Сондажът показва още, че широко одобрение получават всякакви идеи за борба срещу корупцията: улесняване на изпращането на сигнали, за създаване на единни органи, за нови законодателни мерки и т. н.

Темата до голяма степен предизвиква автоматични отговори. При подобни въпроси винаги се наблюдават и социално желателни отговори. Високото одобрение не винаги означава яснота, запознатост или осъзната позиция, а е по-скоро подкрепа по принцип, посочват от "Галъп".

Близо две трети от запитаните твърдят, че одобряват основните органи за борба с корупцията, които съществуват сега, да бъдат обединени в един орган. Към момента масовото съзнание не вижда ефективна борба с корупцията и това кара респондентите да смятат, че реформа в тези структури едва ли ще навреди. Затова и над 90% одобряват приемането на специален закон за борба с корупцията по висшите етажи на властта.

Такъв беше предложен от вицепремиера Меглена Кунева през септември, но не получи подкрепа от депутатите дори на първо четене като събра множество упреци. В момента той се преработва и се очаква отново да бъде предложен на обсъждане.

"Галъп интернешънъл" тества съвсем експериментално и различни хипотетични идеи. На практика всякакви идеи за борба с корупцията се подкрепят от мнозинства дори около 90%: по-чести проверки, проверки по медийни сигнали, регистри за прозрачност и т.н. Отчита се и принципна подкрепа (74%) на анонимните сигнали. Такъв текст имаше и в проектозакона на Кунева и той събра множество критики.

По всичко личи, че когато проблемът бъде по-обстойно обяснен, тогава той среща разбиране сред мнозинството. Страхът от подписване на сигнал е и пряка функция на липсата на доверие в институциите и очакването за неефективност при разкриването на корупционни схеми, посочват от "Галъп".

88% от участвалите в сондажа подкрепят принципната идея за антикорупционни проверки и на свързани лица. 67% казват "да" на идеята за ограничаване на контактите на политици и представители на съдебната власт. 77% пък одобряват т.нар. провокация към подкуп.

Огромен процент от интервюираните смятат, че корупцията е широко разпространено явление сред служителите в администрацията и това до голяма степен е резултат също от трайното недоверие на гражданите към българската администрация. Немалка част от хората, които са ставали жертва на корупционна схема или са чували за такава, са били в отношение именно със служители от администрацията.

До капитана и пътниците на парахода "Радецки"

Христо Ботев

       

Господин капитан!

Господа пътници!

          Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

          С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.

          Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867.

          И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в  185

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист

УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА

КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

        

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България

Войвода: Б о т й о в 186

На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба.

Нямало как една  голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество  малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.

Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници, в по-голямата си част  градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците.

На 16 май 1876 година започнало осъществяването на плана. Бил избран парахода Радецки. Първите четници начело с Христо Ботев се качили на пристанището в Гюргево. Билетите на повечето били за различни дестинации, било им забранено да говорят един с друг, за да не усъмни някой в тях. Два сандъка с оръжие били качени чрез хитрост по предварително изготвен план. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел. Четниците започнали да викат, че човек е паднал от борда. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Те се престрували на търговци, говорили си на румънски, преструвайки се на търговци.

От Зимнич, второто пристанище след Гюргево, се качили 15-20 момчета, също преоблечени като градинари, носещи тежък багаж. От Турну Мугорели се качили голям брой четници – около 60 души. Заедно с тях били едни от най-близките помощници на Ботев – Никола Войновски, Спас Соколов и брат му Кирил Ботев. 9 души от тях били част от четата на Стоил войвода, която била разбита в Сливенския Балкан. Качили се и  Никола Кючюков заедно с още десетима, които били въоръжени с ками и револвери, като тяхна задача била да пазят оръжието и при опит за конфискуването му от властите да окажат съпротива. След натоварването на пътниците парахода потеглил към следващото пристанище.

Никола Кючюков най-точно описва обстановката в кораба:

„След това истинска тишина владееше. Шумоленето на тихия Дунав, хладния пролетен ветрец и мисълта, че изпълняваме най-честно дълга си пред народния идеал тургаха в движение най-деликатните струни на нежното сърце и човек, унесен, доволен от себе си, заспива. Цялата почти дружина се беше отдала на сън. Гледаш един тук се усмихва в съня си, друг там, прилични на малко дете, което прави така от целувката на майка си в люлката, когато то спи”.

На 17 май бил даден сигналът, който всички чакали. Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, върху които над челото им блестял българския лъв. Държели револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дал, бил вик „На оръжие, момчета!”, според други сигналът бил три изсвирвания със свирка. След даването му настъпило масово оживление. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли униформите. Нетърпеливи, те не могли да дочакат отварянето на сандъците. Започнали да ги разбиват и да вадят от там оръжието. За минути от мирни пътници те се превърнали в една добре въоръжена войскова част. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата, облечен във военните си дрехи. Никола Обретенов го описва по следния начин:

„Хубав като Аполона,  страшен и войнствен като Марса.”

Всичко се осъществило по план. Пътниците били затворени в първа и втора класа, като при тях не се допускало да влиза никой, за да се предотвратят инцидентите. Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното. Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри „Радецки“ акостирал на брега. Поради факта, че там нямало пристанище, параходът трябвало да достигне до сушата с носа си без той да се повреди. Трябвало да се вреже в дъното до плиткия бряг така, че да се закрепи достатъчно здраво, но и да не се повреди от движението. След акостирането за въстаниците бил положен здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:

„Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си… Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: „Ура (да живей) България, ура, ура!”, толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си:

-Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация.”