По-малката сестра на Ким Чен Ун направила тайна сватба

Севернокорейският партиен вестник публикува тези дни снимка на по-малката сестра на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун. Внимателните журналисти видяха на ръката й брачна халка и разбраха кога се е състояло тържественото събитие.

По информация на южнокорейската агенция Yonhap, сестрата на Ким, която ръководи Централния комитет на Работническа партия, се е омъжила миналата година през декември. Съпругът й е Чо Сонг, по-малкия син на специалния посланик на КНДР Цой Рьон Хе.

По някои данни, 28-годишната Ким Йо Чжон е единствената роднина на Ким Чен Ун, която заема официално потвърден пост в Северна Корея. Медиите съобщават, че сестрата на Ким е получила образованието си в Швейцария и дори е заемала ръководни длъжности в тамошни банки.

Немци строят приют за магарета у нас

В гоцеделчевското село Баничан започва изграждането на приют за 300 магарета.

Инициативата и финансирането идва от немския ветеринар Щефан Вебер и неговата фондация, съобщи кметът на селото Димитър Тропчев.

Село Баничан отдавна е известно с многото си магарета, с които хората от столетия си вършат цялата земеделска работа. Сега са около 50. Когато добичетата поостареят обаче, стопаните им се чудят какво да правят с тях. Не са редки случаите да ги изоставят някъде. Други магарета цигани пък ги крадат за месо и суджуци.

„Както хората, и магаретата заслужават достойна старост”, допълни кметът на селото. От община Гоце Делчев ни отпуснаха 160 дка общинска земя, където веднага след студовете започваме изграждането на приюта, който ще бъде по всички европейски ветеринарни правила и трябва да бъде завършен до края на годината.

Немската фондация на г-н Щефан Вебер поема грижата и за издръжката на Дома за стари магарета,заключи кметът на селото. След Парка за танцуващи мечки край Белица, известен още като мечкарника на Бриджит Бардо, Благоевградска област ще се прослави и с приют, където ще бъдат обгрижвани магарета, достигнали вече достолепна възраст.

На тази дата: 3.1.1850 г. Фьодор Достоевски е изправен на фалшив разстрел

1850 г. осъденият на смърт руски писател Фьодор Достоевски е изправен на мним разстрел. В този ден на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда на 20 членове на антиправителствения кръжок на Михаил Петрашевски.

Т.нар. „Дело на Петрашевски” заема видно място не само в руската история, но и на руската литература от 19 в. Освен самият Петрашевски, издал под псевдонима Кирилов забележителния „Речник на чуждите думи”, са замесени писателите Плешчеев, Палм, Дуров, Тол, химикът Лвов.

Тяхното участие в „заговора” се свежда до това, че са присъствали на петъчните сбирки на Петрашевски и са записани от внедрения сред тях полицейски агент Антонели. Конкретно Достоевски е обвинен, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол”, „Криминални писма” и „Речта на войника”.

Достоевски започва да посещава „петъците” на Буташевич и Петрашевски от есента на 1847 г. Писателят се включва и в организацията на тайна типография за печатане на възвания към войниците и селяните.

Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и на император Николай I. Всички задържани прекарват 8 месеца като следствени в Петропавловската крепост. Императорът се страхува от бунт или въстание, подобни на Декабристкия метеж от 1825 г. и на поредиците от революции в Европа от 1848-1849 г. и нарича кръга на Петрашевски „конспиратори”.

На 23 декември Достоевски и останалите арестувани са доведени в двореца Симеонов в Санкт Петербург. На 3 януари на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда. Следват 10 минути в напразни очаквания осъдените да се разкаят и да молят за милост. Дадена е команда на стрелците „Зареди”.

В този момент на плаца се втурва карета. От нея излиза офицер, който обявява указа за императорското помилване. Разстрелът на „петрашевците” е заменен с четиригодишна каторга в Омск (Сибир) с последваща задължителна служба като войници, лишаване от всички права и състояние.

След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск, където е сборният пункт за затворници, а 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск. Освободен е от каторгата в края на февруари 1854 г., а от средата на март започва служба като редник в Седми сибирски батальон в Семипалатинск.

Едва през 1860 г. писателят се връща в Петербург, но остава под непрестанно наблюдение от страна на властите.

Вицове, януари 2015 г.

Сутрешно задръстване в Ирландия

СмЕх

От 01.01. минималната заплата стана 360лв. Хората масово резервират почивки на френската Ривиера и Карибите!

***

Мъжете са като... Плочки на пода - ако ги поставиш да легнат правилно първия път, можеш да се разхождаш върху тях с години.

***

Дете към майка си:

- Мамооо, елхата гори!

- Не се казва "гори", моето дете, а "свети".

- Мамо, мамо, завесите и те светят вече!

***

След силно земетресение в Турция, загинали около 200 000 души. Страни от ЕС се съгласили да помогнат с каквото могат. От Франция предложили медицинска помощ, Англия - храна и дрехи за пострадалите, а Германия предложила да им прати 200 000 турци.

***

Обикновен работен ден:

Ставане,

Nokia, Colgate, Nescafe, Hochland, Orbit.

Renault, Compaq, Epson, Nokia, Nokia, Nokia.

McDonalds, Coca-Cola, Orbit.

Compaq, Epson, Nokia, Nokia, Nokia. Renault.

Tuborg.

Tuborg.

Tuborg-Tuborg-Tuborg-Tuborg.

Nokia...Nokia.

Durex.

Colgate

Лягане.

***

Всяка сутрин нови вицове

Българин живее на летището в Мадрид, като Том Ханкс в „Терминалът“

Точно като Том Ханкс във филма на Спилбърг „Терминалът“! Бездомният 60-годишен българин Валентин Георгиев живее на терминал 4 на мадридското летище Барахас. Tова става ясно от репортаж на Агенция "Франс Прес" за бездомниците, обитаващи петото най-голямо летище в Европа.

Валентин Георгиев е бивш учител в спортно училище. Разведен е и има 2 деца, които живеят при бившата му съпруга. Пристигнал е в Испания преди преди 10 години и припечелвал от временна работа, но преди 4 години му поставят диагноза цироза на черния дроб.

Нашенецът се прехранва като предлага помощ при пренасянето на багаж на пътниците. По

празниците припечелва до 20 евро на ден. На терминала той по цял ден бута количката си или сяда в някое кафене, за да изпие кола и лекарството си. Използва тоалетните, за да се измие. Споделя, че цялото тяло го боли от спането на пода.

"Но това е единственото място, където може да спечелите малко пари. По улиците може да видите много просяци, но аз никога не бих направил това", казва той.

Валентин има приятели в терминала, като повечето от тях са българи. Но признава, че има и невидими врагове.

"Много от дрехите ми са откраднати. Чувствам се зле. Нямам нищо," разказва през сълзи българинът.

АФП разказва и за още двама бездомници, намерили подслон на терминала, през който годишно минават 40 млн. пътници – за безработен строителен работник и бивш затворник. И двамата са испанци. Еду е 49-годишен бивш зидар, който е дошъл тук, за да си почине преди да продължи пътя си към Сарагоса.

"Дойдох тук, за да спя, а останах", казва той.

Бездомниците на летището в Мадрид имат малка общност, съставена предимно от мъже. Според полицията най-малко 30 души спят на летището, но през зимата броят им се увеличава. Два дни преди Коледа те са били 42 души. Властите им позволяват да преспят на транспортното съоръжение, стига да не създават проблеми.

Световната финансова и икономическа криза нанесе тежък удар на Испания и предизвика ръст на безработицата до 24 процента. Официалната статистика гласи, че бездомниците там са 23 000 души, но благотворителните организации смятат, че те са близо 40 000 души.

Днес във Варна откриват "Алея на срама"!

Алея първа на срама ще бъде открита на площада до Община Варна. Инициативата е на Отворения обществен съвет на протестиращите, чиито представители възнамеряват да поставят до сградата на местната власт ламинирани портрети на управници, които са злоупотребили с доверието на избирателите и са ощетили българския народ.

Освен това на мястото на вече съборените прокъсани и нарязани палатки ще бъде поставена нова по-голяма, закупена със средства на протестиращи. Те ще започнат да събират подписки за четири референдума - за смяна на системата и излъчване на безпартийни личности от народа, които да управляват България в интерес на гражданите, за национализиране на ЕРП-тата, за Морската градина на варненци и срещу новоизлюпената и заграбена "Алея първа" и против затварянето на ТЕЦ-Варна.

Активистите са се снабдили и с web камера, която ще бъде монтирана в района и свързана с дългогодишната wifi мрежа: "ostavka na obshtinskite savetnici". Така Алеята на срама, която ще бъде официално открита в 11 часа днес, ще може да бъде наблюдавана ежедневно. Предвижда се да има дневна охрана, а през нощта палатката да бъде събирана, за да не бъде нарязана.

Преди 100 години посрещаме Новата година с атентат. Динамитен фойерверк ни хвърля в Първата световна война!

На 31 януари 1915 г. в софийското Градско казино 

избухва бомба. 

Днес в сградата е Софийската

 градска художествена галерия.

C динамитен фойерверк е посрещната новата 1915 г.

Атентат в софийското Градско казино постила пътя на България към Първата световна война. Същата есен страната ни влиза във въоръжения конфликт.

Правителството на Васил Радославов вече е направило своя избор. Миналата 1914 г. кабинетът урежда заем с германския консорциум "Дисконто гезелшафт". Половин милиард лева ще бъдат прехвърлени от Берлин в София. С банкнотите ще залепнем към Централните сили Германия и Австро-Унгария.

Опозицията обаче е против. Тя е привърженик на Съглашението, изградено от Великобритания, Франция и Русия. Ситуацията в Народното събрание е 126 места за радославистите срещу 119 за земеделци, народняци, демократи, радикалдемократи, социалисти и прогресисти. На 2 юли 1914 г. те се сблъскват със страшна сила.

Опозицията яростно

атакува заема,

мнозинството

опълченски го брани

Опозицията тропа и скандира "Долу!", мнозинството ръкопляска и вика "Ура!". " Долу извергите на българския народ! Долу предателите!", дере се десницата. "Трябва да защитим България. Няма да ви допуснем да работите!", категорични са отляво и в центъра.

Само думи не стигат и съглашенците се оглеждат за подходящо оръжие. Виждат купчина от една реч на Никола Генадиев. Томчетата са по 256 страници в твърда подвързия с остри ръбове - пернат ли те, много боли. Генадиевото издание започва да лети във въздуха. "Хвърлянето на книжата се усилва. Едно томче ударва г. министър-председателя", хроникират стенографите.

В сублимието на този момент Васил Радославов вади пищов. Той е "шестак", в барабана има по един куршум за всяка опозиционна парламентарна група.

"Радославов

държеше револвер

в ръката си",

свидетелства руският пълномощен министър Александър Савински. Той е в дипломатическата ложа до френския си колега Алфред дьо Панафьо.

"След тричасова олелия - пише Панафьо - председателят се реши да подложи на гласуване проектозакона или по-скоро даде уговорения знак на членовете, тъй като никой не можеше да чуе нито дума; последните побързаха да вдигнат дори двете си ръце, след което председателят обяви, че проектът е приет. Говори се даже, че приятели на правителството нахлули в заседателната зала и, макар да не са депутати, вдигнали също ръце, за да подсилят мнозинството."

След баталните сцени Никола Генадиев събира онова, което е оцеляло от томчетата с мъдрата реч. Решава, че дори с остри ръбове неговото слово не може да налее ум в главите на германофилите. Нужно е по-мощно оръжие и от "шестака" на Васил Радославов.

"Ще гърмим с

динамит!",

отсича българският

политик

През октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война

 на страната на Централните сили. От ляво на дясно: 

кайзер Вилхелм II, император Франц Йосиф I, 

султан Мехмед V и цар Фердинанд I.

В съзаклятието са привлечени Викенти Попанастасов, Санко Антов и Серафим Манов. Викенти е подпоручик от запаса с университетско образование, работи във Върховната сметна палата. Санко бил "истински леопард", а Серафим е юрганджия и поклонник на руския анархист Кропоткин.

Той имал съкровена мечта - да взриви Народното събрание и да стане втори Херострат. Ученият Викенти му възразява. Ако иска да увековечи името си, по-добре да ликвидира царя. Фердинанд е "немският агент", от когото произтичат всички беди на отечеството, убеждава го той.

Обикновена адска машина няма да свърши работа, разсъждава Викенти. Трябва да се измайстори "бомба пояс", която Серафим да запаше около кръста и да се взриви заедно с монарха. Той изрязва кройката от вестник и я дава на съратниците.

Серафим и Санко

изработват

смъртоносния колан -

овална ламаринена кутия с кожен ремък. Това е прабабата на днешните динамитни препаски, използвани от терористите камикадзе в Близкия изток.

Бомбата трябва да се напълни с експлозив. "Донесоха я у дома една вечер, но им казах, че няма динамит, та Серафим да замине в Кюстендил и да чака, докато уредим работата с ру-сите, понеже сърбите нямат пари", разказва Викенти.

Атентатът е насрочен за Никулден или Нова година, когато Фердинанд отива на църква. Жена с кърпа ще даде знак и камикадзето ще се хвърли под колелата на царския автомобил. Едната ръка ще държи в джоба, където с батерия ще възпламени адската машина.

Викенти Попанастасов лъже, че няма динамит подръка.

У дома той крие

15 кг от веществото

на Алфред Нобел

Истината е, че не иска да го прахосва, защото планът се променя. Никола Генадиев го информира, че на 31 януари 1915 г. артистите от Народния театър организират бал с маски. Маскарадът ще е в Градското казино, най-сполучливите костюми ще получат награди. Ще има и други изненади.

Очаква се да дойдат насто-ящи и бивши министри, партийни водачи, депутати, висши военни. А може и самият монарх да удостои с присъствието си веселбата, надяват се Генадиев и Викенти.

Най-нетърпеливите влизат в казиното към 9,30 ч вечерта. "Маските бързо изпълват салона - хроникира в. "Дневник". - Чуват се смехове на най-разноцветни пиерота, пъстрополи дами, македонски костюми, пъстрокрили пеперуди, амери-кански янки и пр., и пр."

Между актьорите

личат

Сава Огнянов

и Елена Снежина

До разказвача от Шопско Елин Пелин е седнал майсторът на четката Александър Божинов. Тук е и Димчо Дебелянов с шумна компания около себе си. Мяркат се още Йосиф Хербст, Трифон Кунев, Стефан Костов, Димо Кьорчев. И най-същественото - дошло е семейството на министър-председателя Васил Радославов.

В полунощ са обявени наградите. После градусът на настроението се покачва до небето. Кулминацията е в 1 часа без 7 минути, когато гръм разтърсва салона. "Фишеци, глупав сюрприз!", мръщи се една госпойца.

Неизбежната паркетна дама Султана Петрова описва минутите след взрива: "Всичко се дига на крак. Поглеждам, поручик Бояджиев неподвижно седи на стола си.

"Но хайде, дигайте се,

нещо се е случило!"

Никакъв отговор. Само погледът му и един знак да му разкопчая мундира. Едва тогава ми минава през ума, че може да му е прилошало. Навеждам се и чувствам, че тежко, непод-вижно тяло се опира върху ми.

Извиках Стефан Тончев. "Стефане, помогни, не зная какво е станало." Стефан Тончев успява да го подкрепи и снеме от стола на земята. На стола му локва кръв. Краката ми, роклята ми - потънали в кръв."

Гвардейският офицер Никола Бояджиев е син на началник-щаба на армията Климент Бояджиев. Експлозията поразява и Мара Багарова, дъщеря на военния министър ген. Иван Фичев. Жертвите са 12 - четирима убити и осем ранени.

Пиротехническата експертиза установява, че взривът е предизвикан от кубическа бомба с фитил. Хвърлена е през нарочно счупен прозорец. "Отидох при казиното към 10 ч. По-късно видях до южната врата един човек, който вадеше от счупения прозорец стъкла. Имаше също и други лица", твърди свидетелят Стоян Ганчев.

И други забелязали

дупката, от която

влизал мраз

Запушили я с възглавница. Иван Багаров, съпругът на Мара, без да подозира, дори пипнал бомбата. "Към 1 часа нещо гореше. Аз го хванах, то беше бомбата, която после експлодира", с ужас си спомня той.

Следствието стига до заключение, че адската машина е хвърлена от лицата Георги Илиев и Ицо Сантов, на които Викенти обещал 10 000 лева. Разкритията са направени благодарение на апаша Христо Иванов-Дежурния, внедрен от полицията в подземния свят. Арестувани са седем души, делото е насрочено за юни.

В края на месеца на смърт са осъдени Викенти Попанастасов, Ицо Сантов и Георги Илиев. Първите двама са екзекутирани на 13 юли в Централния затвор. "Да живее България!", провиква се Викенти, преди да увисне на бесилката.

Понеже е малолетен, присъ-дата на Илиев е заменена с 20 г. строг тъмничен затвор. От другите подсъдими един е оправдан, останалите получават различни срокове зад решетките.

Най-тънко минава

камикадзето

Серафим Манов,

отървава се само с 5 години тъмница. В същото време "мозъкът на атентата" Никола Генадиев продължава да работи за каузата на Съглашението. Този път с икономически средства. През 1915 г., когато цяла Европа воюва, селска България очаква да прибере в хамбарите си най-добрата хлебна реколта от години насам. Надушили богатия урожай, съглашенците решават да го изкупят. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия. В чужбина е създаден таен фонд с франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се среща с Никола Генадиев. Няма по-голям специалист по житата, преценява той и го посвещава в операцията.

Връзката със Съглашението ще се осъществява чрез Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в София. Така скандалният случай остава в историята като Деклозиерова афера.

Влиятелният Генадиев

създава мрежа

от посредници

из цялата страна. Агентите трескаво започват да изкупуват реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури. Сумите за покупките се превеждат от Париж и Лондон по сметка на Дьо Клозиер в Българската търговска банка. Нейните управители Георги Губиделников и Иван Буров също са посветени в далаверата. Двамата финансисти са народняци.

С благословията на Александър Стамболийски за делото са вербувани и земеделци. Най-активен е Райко Даскалов, който впряга партийната кооперация "Народен магазин" да изкупува зърно за Съглашението.

Усилията на емисарите не са безкористни. Историкът Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева. Още в началото за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно.

За съвсем явни

подкупи пък

са изразходвани

милион и половина

"От само себе си се разбира, че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт", обобщава Дамянов.

Деклозиеровата афера излиза на светло през есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за феноменалната кражба. Вицепремиерът Петър Пешев описва ситуацията: "Правителството спря тая търговия, а военносъдебните власти започнаха преследването на деклозиеристите. Следствието констатира, че подсъдимите са предали Деклозиеру храни за сума 3 300 000 лева, а останалите у тях храни са продали за своя сметка, или са получили за тях от правителството реквизиционни разписки. По тоя начин деклозиеристите са задържали у себе си негови пари: 7 500 000 + 2 700 000 = 12 200 000 златни франка", тегли чертата очевидецът.

Присъда №1085

на Софийския

военнополеви съд

е прочетена на 21 октомври 1916 г. Никола Генадиев е осъден на 10 г. строг тъмничен затвор, 5 г. лишаване от политически права и конфискация на имуществото. Райко Даскалов и още 12 аферисти получават по 8 г. зад решетките с лишаване от политически права и конфискация. Александър Стамболийски е оправдан, но той и без това е в затвора за обида на монарха.

Осъдените обличат райе и влизат в Централния затвор. Той е построен по инициатива тъкмо на Никола Генадиев. Първата копка е направена през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев взема тертип от модерните европейски затвори и заръчва на архитекта да проектира специални килии за политици - просторни, с южно изложение.

През хладната есен на 1916 г. той и колегите му се настаняват в това крило, като правят и допълнителни подобрения. Заради рекордния брой мъдри глави народът нарича пандиза Малкият парламент.

Фаталната 1915 година чертае събдините ни до днес

Фаталната година в календара на новата ни история е 1915-а. Тя чертае съдбините ни вече столетие. От нея тръгват всички превратности на многострадалното отечество.

България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. На страната на Централните сили въпреки атентата в Градското казино и зърнената Деклозиерова афера. В Голямата касапница, както наричат войната, даваме над 115 000 убити и изчезнали. Отделно са пленените, ранените и осакатените.

По Ньойския диктат от 1919 г. губим половината от територията си. Страната е окупирана от победителите. Идеалът за национално обединение е погребан.

От окопите на войната покълват комунизмът и фашизмът. Жестокото отношение към победените ражда и реваншизма. В този смисъл Втората световна война е функция на Първата. След нея ние отново сме на колене, наказани в социалистическия лагер.

Спомените от Първата световна не са изличени. Громили сме англо-френците на Южния фронт, братушките са бягали от нашето "Ура!" на Добруджанския.

"Мъртвият не ни е враг", изповядва Димчо Дебелянов, който загива на бранните полета. Войнишките гробища обаче продължават да разделят уж обединена Европа.

200 българи без ток на Нова година в Македония

Близо 200 българи посрещнаха Нова година на тъмно и без вода в Македония. Сънародниците ни планирали да прекарат празника зад граница и резервирали хотел чрез турстическата агенция "Планет Травъл" още през септември. Потърпевша жена разказа пред Нова телевизия, че още след преминаването на границата туристите били предупредени, че градовете Охрид и Струга са в бедствено положение и нямат ток заради паднали електрически стълбове. Граничните власти им обяснили, че щом са организирана от туроператор група, вероятно ще бъдат настанени в хотел, в който има ток.

Туристите платилили за 3 нощувки в хотел "Бисер" в Струга, но след пристигането си били настанени в друг хотел с обещанието, че на следващия ден електрозахранването ще бъде възстановено. От разказите на други наши сънародници станало ясно, че токът е спрял още на 29 декември, а за отоплението и вечерята им били използвани газови печки. За настаняването в друг хотел групата дори платила допълнително.

ТЕЦ "Варна" спря работа!

В 00,00 ч на 1 януари 2015г. ТЕЦ “Варна” е преустановила работа. Още в средата на декември м.г. ЧЕЗ, която е собственик на централата, предупреди че тя няма възможност да работи през зимата на 2015 г.

Европейката комисия не даде отговор за разрешителните за работа на ТЕЦ “Варна” и сгуроотвала, въпреки че има получено принципно съгласие за временно включване на централата през зимния период в случай на газова криза.

На практика ТЕЦ-ът спира работа, защото не отговаря на европейските екоизисквания.

До края на октомври представители на дружеството собственик ЧЕЗ и на държавния Български енергиен холдинг преговаряха по различни варианти, между които изкупуване от държавата или отдаване под наем, но до решение така и не се стигна.

След 1 януари поетапно ще бъдат освобождавани служителите на ТЕЦ "Варна", за които няма работа. Те ще получат компенсационни пакети, които са повече от два пъти по-високи от приетите в сектора.

ЧЕЗ осигурява до 11 работни заплати на всеки служител в зависимост от стажа му в централата, вместо предвидените в браншовия колективен трудов договор до 5 възнаграждения. Компанията предлага на освободените и консултации за регистриране в бюрото по труда и персонални препоръки.

На тази дата: 2.1.1905 г. Япония завзема руската крепост Порт Артур

1905 г. след шестмесечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. Обкръженият руски гарнизон се предава на японците, което повлиява решително върху хода на Руско-японската война (1904-1905).

През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.

През 1900 г. Русия изпраща армия в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.

Всички тези действия от руска страна водят до основателно безпокойство на Япония, която се чувства застрашена. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола „Лобанов - Ямагата” от 28 май 1896 г. за Корея като буферна държава. Затова през 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. Принц Ито Хиробуми е убеден, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за това предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея.

Двете страни си разменят предложения, като възникват малки проблеми около статута на Корея. На 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа.

След като в продължение на три седмици не получава официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руският министър на външните работи граф Ламбсдорф и го уведомява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.

Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради проблеми с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им.

На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур.

Николай II е шокиран. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Руският гарнизон и флот в Порт Артур, както и цялата руска армия, в този момент е тотално неподготвен за войната. Крепостните съоръжения на Порт Артур са на твърде ранен етап от изграждането им. За късмет на руснаците Порт Артур е естествено укрепен, тъй като се намира на тесния полуостров Ляондун и достъпът по суша е възможен единствено по тясна шийка. След началото на войната руснаците трескаво ускоряват изграждането на отбранителните съоръжения около самия град, но не полагат сериозни усилия да укрепят достъпа в тясната част на провлака.

Японското настъпление срещу Порт Артур започва с атака точно срещу позицията на шийката полуостров. Командирът на укрепения район генерал Стесел възлага отбраната на позицията на един единствен пехотен полк. Две руски дивизии и руският флот бездействат в Порт Артур, докато три японски дивизии със съдействието на флота буквално прегазват руския полк и превземат с лекота иначе естествено силно укрепената позиция.

На 11 февруари руският миноносец „Енисей” минира входът към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на минните полета. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни.

На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството по защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещите японски кораби.

На 13 април руският линкор „Петропавловск” се натъква на три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение към прославения руски адмирал. След гибелта на Макаров флотът преминава към пасивна отбрана.

През април 1904 г. японското командване извършва успешен десант край Порт Артур и след изключително тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм оръдия „Круп”. Благодарение на своята тежка артилерия японците успяват да нанесат изключително тежки поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен.

На 3 май 1904 г. японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима” и „Хатсусе” са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути.

През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като Битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров, командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флотилията, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ескадрата във Владивосток.

Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкора, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкора, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от голяма дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18.30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич” убива на място адмирал Витгефт. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление.

На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Руските сили окончателно загубват инициативата, докато японските войски предприемат по суша бързо, енергично и стремително настъпление.

Вицове, януари 2015г.

- Как изкарахте на Нова година?
   -                                                  

СмЕх

Сложих си парола на телефона и нагласих, когато се въведе грешна парола, да прави снимка на престъпника.

Сега имам тридесет и пет мои пиянски снимки.

***

В града пристига цирк. Коронния номер е крава, която пее……… и кон, който акомпанира на пиано. Местните са любопитни......... подозират измама …….. Вечерта напиват директора на цирка и го разпитват. Накрая той се огъва и казва:

- Да, така е! Прави сте…… номерът е измама…… коня свири и пее, а кравата само си отваря устата.

***

Дъщеря учи за готвач. Майка й я пита:

- А разрешават ли ви да ядете, това което сте приготвили?!

Дъщерята (през сълзи):

- Карат ни!!!

***

Съвет за отиващите на ски: Ако видите, че планината се приближава към вас, а вие не сте Мохамед, бягайте бързо, това е лавина.

***

Мъж пита жена си:

- Къде беше?

- На курс.

- Това "с" за благозвучие ли го слагаш?

- Не, за множествено число.

***

Всяка сутрин нови вицове

Само два автомобила на Цариградско шосе в 10:50 ч. днес!

Само два автомобила на Цариградско шосе.

Стопкадърът от сайта Kamerite.bg няма нужда от кой знае какъв коментар, освен уточнението, че е направен на 1 януари - 10.50 часа.  Двата автомобила са единствените превозни средства на "Цариградско шосе", "Евл. и Хр. Георгиеви" и Орлов мост.

1-ви януари