Премиерът Бойко Борисов забрани всякакви комерсиални
инициативи, свързани с археологическите обекти в старата столица Плиска, става
ясно от стенограмата на заседанието на Министерския съвет в сряда.
„За да бъдем достатъчно ясни, забранявам – иначе просто ще
им спра финансирането и до там ще бъдат – всякакви такива комерсиални дейности,
всякакви самоинициативи – да се продават, да се даряват, да се прави каквото и
да било от този археологически обект. Да съм пределно ясен – просто стотинка
няма да дам повече“, обяви Борисов.
Тази „забрана“, макар и без правна стойност, би трябвало да
провали кампанията на вестник „Стандарт“ за Голяма Богородица. Идеята на
вестника бе на 15 август да раздаде чрез будките на Lafka 10 000 флакона с
„“чудотворната вода“ от „свещения кладенец“ до Голямата базилика в Плиска.
Въпросната чудотворната вода се оказа опасна за хората, след като проучванията
на здравните власти показаха, че нитратите в нея са на нива двойно по-високи от
допустимото..
Кладенецът в Плиска е със статут на археологическа находка и
водите в него не може да са предмет на водоползване и на стопански цели, а в
Басейновата дирекция „Черноморски район“ няма как да има налична информация за
собствеността му, обясниха от екоминистерството. Този статут е и причината
„кладенецът“ да не е включен във водените от Басейновата дирекция регистри на
водовземните съоръжения, изискващи се от Закона за водите.
МОСВ: Няма законово понятие „жива вода“
Терминът „жива вода“ не съществува в Закона за водите и не е
предмет на същия. В Наредбата за бутилираните води също липсва понятие за „жива
вода“, а компетентният орган за качествата на водата от „кладенеца“ е МЗ,
посочиха още от ековедомството.
При обявяването на 24 юли на кампанията на в. „Стандарт“
премиерът не реагира по никакъв начин. Само ден преди това той бе полят с
водата от свещения кладенец лично от директора на Националния исторически музей
(НИМ) Божидар Димитров. Премиерът обаче взе отношение почти две седмици по-късно
– в сряда, няколко часа, след като Димитров го призова: „Бойко, ако ме гледаш,
кажи на Петър Москов да не проверява водата в Плиска“.
Шефът на НИМ продължава да обяснява, че водата в кладенеца
си е съвсем наред, но просто била размътена от работниците на обекта. Бойко
Борисов отговори, че идеята за Плиска е обектът да стане достъпен за хората и
да ходят туристи там.
„Само на 40 км магистрала са огромни курорти като Слънчев
бряг, Варна… Целта на Плиска е да се извадят разкопките, да се извадят кладенците
и двата – и по-малкият, и по-големият, да се извадят основите, да се разчисти
целият терен, където са били, всъщност, първият университет – то и в историята
има различни специалисти, като ги слушаш, но там са писани първите книги и
целта ни е само такава. Никой нито ще печели от това, нито ще му дадем такава
възможност. Така че, ако има подобни апетити, да знаят, че няма да им се
получи“, каза премиерът. За комерсиалните кампании той допълни: „Просто
съжалявам, че от нещо, което действително сме искали да направим добро, някой
се опитва да се възползва. Днес това да бъде пресечено“.
Реставрацията на Голямата базилика си върви
По същото време шефът на НИМ Божидар Димитров обяви пред
„Дневник“, че до десетина дни консорциумът „Армира 2013″ започва работа по
реставрацията на Голямата базилика. Именно той в качеството си на шеф на НИМ ще
разпределя отпуснатите 119 000 лева от правителството.
Директорът разказа и как точно е наредил нещата с
обществената поръчка. За изпълнение на реставрацията се е явил само един
кандидат в лицето на консорциум „Армира 2013″ и предстои вероятно до края на
деня да бъде сключен договор с него. Директорът на НИМ не казва защо
обществената поръчката и крайното решение по нея не могат да бъдат намерени в
сайта на Агенцията за обществени поръчки. Няма я и на сайта на музея, нито на
Министерството на културата.
За сметка на това Димитров си призна, че е „акуширал“ на
консорциума. „Като разбрах кои ще се явяват за тая дребна сума – три фирми, ги
извиках и им казах: Я направете консорциум, няма сега да се оспорвате и т.н. за
119 000 лева, да правите циркове“, обясни той. Така трите компании, които
възнамерявали да се явят отделно, стигнали до решението за съвместното участие.
По думите на Димитров това той правел за втори път. За първи
път така станало при реставрацията на Вила „Армира“ от същия този консорциум
„Армира 2103″. Макар по думите на Димитров в консорциума да влизат три фирми,
по данни на ДАКСИ те са две – „Софиийски строител“ и „Стройекспрес-НН“.
Компаниите в консорциума са свързани и с други проекти около
Божидар Димитров. Една от тях е правила Боянската църква, а друга – крепостните
стени в Созопол. Той отбелязал обаче пред изданието, че фирмите, които имат
необходимия лиценз за подобни дейности, са по-малко от 15 в България.
Въпросните 119 хиляди лева за Плиска ще се изразходват за
около 20 дни и първият етап от консервацията ще приключи далеч преди зимата.
След подписване на договора днес, изпълнителите ще получат 30% от сумата, за да
инвестират в камъни. Очаква се цялостната реставрация на Голямата базилика да
излезе около 8 милиона лева.
В сряда сутринта Божидар Димитров изрази пред Нова телевизия
своето огорчение от “интелектуалната недостатъчност“ в медиите, които са му се
присмели за откритията в Плиска. „Не проявявате интерес към Плиска, а към
шибаната вода, да му се не види“, каза той в характерния си стил. Директорът на
НИМ пак повтори твърдението си, което не почива върху никакви исторически или
археологически извори, че именно в този кладенец Княз Борис I е бил покръстен.
1994 г. заловен е терористът Илич Рамирес Санчес, известен
като Карлос Чакала. Получава псевдонима Карлос, след като става член на лявата
екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина, а прякорът
„Чакала” му дава пресата, когато сред неговите вещи е открита книгата „Денят на
Чакала” на Фредерик Форсайт.
