понеделник, 7 март 2016 г.

За 48 часа критичният в."Заман" смени линията си в подкрепа на Ердоган

Полицейски части в редакцията на "Заман" в събота.
 Снимка: Reuters
"Заман", най-многотиражният всекидневник в Турция, смени редакционната си политика от критична към президента Реджеп Тайип Ердоган към проправителствена.

Този завой на 180 градуса бе извършен от новото ръководство 48 часа, след като съд постанови, че изданието трябва да бъде поето от синдици. За решението все още няма мотиви, но главният редактор и ръководството бяха отстранени с полиция, а пред редакцията в продължение на два дни имаше сблъсъци с органите на реда с използване на сълзотворен газ и водни оръдия.

"За по-малко от 48 часа новото ръководство превърна превзетият "Заман" в пропаганден рупор на режима в "Турция", написа Севги Акарчешме, главен редактор на Today’s Zaman, англоезичното издание на вестника.
В неделя вечер то продължаваше да излиза с критични текстове и призиви за обществен и политически натиск съдът да отмени решението си.

"Преживяваме най-мрачните и безнадеждни дни за свободата на пресата, която е ключов елемент от демокрацията и върховенството на закона", се казва в изявление на Today’s Zaman. "Гласът на интелектуалци, предприемачи, светски знаменитости, организации на гражданското общество, медии и журналисти се заглушава със заплахи и изнудване. Навлязохме във фазата на натиск над онези, които винаги са оставали независими в публикациите си."

Докато в редакцията на "Заман" журналисти работеха под силно полицейско присъствие, вече бивши техни колеги започнаха да издават нов вестник - "Яръна Бакъш" (в свободен превод - "В очакване на утрешния ден"). Водещото му заглавие в неделя бе за разгонването с гумени куршуми и сълзотворен газ на шествие в чест на 8 Март, което властите не разрешиха "от съображения за сигурност".
В редакционна позиция на интернет сайта на новото издание се обещава на читателите "висококачествено и безпристрастно съдържание". В началото профилът на "Заман" в "Туитър" препращаше читателите към "Яръна Бакъш".

Правителството твърди, че няма нищо общо с решението на съда, а премиерът Ахмет Давутоглу нарече конфискуването на вестника "правна процедура", която "не е политически мотивирана".
"Заман" е свързван с Фетхулах Гюлен, живеещият в самоизгнание в САЩ бивш съюзник на Ердоган, който е в остър конфликт с президента от близо 3 години насам. Ердоган го обвинява, че е създал в държавата паралелни структури, влияе чрезсвои хора на правораздавателната система и полицията и обработва общественото мнение чрез медиите си.

През октомври довереници на управляващите бяха назначени да ръководят "Коза Ипек Медиа" - група, която също е свързвана с Гюлен. През февруари тя прекрати дейност.

На тази дата: 7 март 1983 е направен опит за отвличане на самолета София — Варна

На 7 март 1983 г. — преди 33 години - е направен опит за отвличане на самолет (полет № LZ-013) на БГА "Балкан", пътуващ по линията София — Варна.

Четирима български младежи отвличат самолет АН-24, 20 минути след излитането на машината от летище София с искане курсът да се промени към Австрия. Това са Лъчезар Иванов (19 г.), Красен Гечев (22 г.), Ивайло Владимиров (17 г.) и Валентин Иванов. Всички имат проблеми: Гечев е бил в дисциплинарна рота, Владимиров е на отчет в детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.

При разпитите след това те заявяват, че идеята им е била да кацнат във Виена и да поискат политическо убежище. Приятел на момчетата им разказал как година по-рано поляк отвлякъл български самолет. Тогава похитителят хванал стюардесата и се заканил да й отреже главата с бръснач, ако аеропланът не кацне във Виена. В началото на март четиримата купуват билети за самолета до Варна. Кандидат- похитителите се подготвят предварително и се снабдяват с германски марки, с които могат да живеят в Австрия, когато пристигнат. Оръжието, с което е извършено похищението, са четири ножчета, купени от столичен магазин часове преди полета.

Проверката на летището се оказва повърхностна. Ножчетата им не са открити. За да са защитени откъм гърба, те сядат най-отзад, на последните четири седалки в самолета.

Самолетът излита по разписание в 18 часа. След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, единият от похитителите опира нож в гърлото на ѝ.

Екипажът и милицията във Варна взема решение да приземят аероплана в морския град, като за целта първо кръжат над морето около час, за да изразходят горивото, което е в резервоарите. В същото време електричеството във Варна е спряно на няколко пъти, за да не стане ясно на похитителите, че самолетът се приземява близо до море.

На летището в морската столица пък двама служители – Марта Константинова и Стоян Митков – са преоблечени уж като австрийски летищни работници. И двамата говорят перфектно немски и милицията се надява това да заблуди четиримата похитители. Заедно с тях се подготвят и барети, дошли от София.

Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета. Милков и Константинова влизат и се представят за австрийци. Само че похитителите не говорят немски и викат стюардесата да им превежда. Войникът не я пуска, но отваря вратата на тоалетната. В това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. През шпионката те виждат кои и къде са похитителите.

Родната конфекция обаче издава конспирацията. Лъчезар не е спокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав. Сега той сочи Милков и вика: "Не го ли виждате, че е с българско яке?"

Четирима командоси от багажното нахълтват в салона и обезвреждат тримата похитители. Други двама влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента, в който Валентин посяга да пререже гърлото на стюардесата. Двамата стрелят почти едновременно и той пада, убит на място. Ножът му тупва в полата на ужасената жена.

Операцията е отчетена от тогавашните власти като успешна, а единствената жертва е убитият от милицията Валентин.

Следва дело със съдия Димитър Попов, който след години става министър-председател на България. Процесът продължава кратко, тъй като през 1983 година властите са безкомпромисни към подобен род действия, които били масово явление в Европа и най-вече в Близкия Изток. Лъчезар Иванов е осъден на 10 години затвор, Ивайло Владимиров – на 7 години, а Красен Генчев – на 9 години лишаване от свобода

България остава единствената държава, изгасила тока на цял град, за да спаси човешки живот.

Вицове, март 2016 г.

СмЕх


По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:
- Идиото! Кастрато! Импотенто!
Гласът зад кадър превежда:
- Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Холандските свещеници днес излизат на митинг за легализация на леките грехове.

***

- Няма ли да се местите във вилата?
- Не можем, докато не научим Еди да лае, когато иска да яде. Провел съм вече стотина тренировки.
- И какво? Сега лае ли?
- Сега не яде, докато аз не започна да лая...

***

Моряк разправя на приятеля си:
- За старата ми лодка са нужни трима.
- Трима ли?
- Да. Един да гребе, един да изгребва водата и един да вика за помощ!

***

Учителката:
- Иванчо, съчинението ти за любимото ти куче е идентично с това на брат ти от миналата година!
Иванчо:
- Еми да, госпожо, същото куче е...

***

Всяка сутрин нови вицове

неделя, 6 март 2016 г.

Събориха тютюневите складове в Пловдив, ден преди да бъдат обявени за паметник на културата

Снимка: Лина Кривошиева
Една от сградите на емблематичните тютюневи складове в Пловдив беше почти изцяло съборена днес – в почивния неделен ден, и в пълно информационно затъмнение. Постройката е съборена ден преди да бъде обявена за паметник на културата, каквито са някои от сградите в комплекса, който е важна част от програмата "Пловдив - Европейска столица на културата 2019".

За събарянето на сградата на ул. "Одрин" се разбра от социалните мрежи, където бе качен видеоклип, а граждани се възмутиха, че бутането става в неделя и не се знае кой го извършва, защото никой не е видял задължителната за такива случаи информационна табела, както и има ли разрешение за това и какво прави община Пловдив.

Държавният дълг на САЩ надмина 19 трилиона долара

По време на президентството на Барак Обама държавният дълг на САЩ се удвои и достигна $19 трлн, докато съвкупният БВП е едва $17 трлн. Това гласи съобщение на Министерството на финансите на САЩ, цитирано от световните агенции.

На фасадата на сградата на Федералната данъчна служба в Манхатън е окачено огромно електронно табло, което информира в реално време как всяка секунда се променя размерът на дълга. Преди 26 години, когато дългът достигна 3 трлн долара, в страната избухна паника. Днес обаче американците свикнаха с мисълта, че могат да живеят на кредит и никога пръснатите по света долари няма да им бъдат предявени, като само това ще ги спаси от банкрут. Всъщност ги спасяват машините за печатане на долари, които работят денонощно.

Според икономиста Макс Фрад Волф, сумата на държавния дълг вече надвишава общата стойност на всички стоки и услуги, произведени в САЩ за година. „Сиреч сега нашият държавен дълг превишава годишния БВП. Този показател е извънредно важен. Науката икономика учи, че ако дългът надвиши 90% от БВП, растежът в страната се забавя, държавата отслабва и се увеличава вероятността от възникване на криза. За съжаление ние този праг вече го преминахме” – заявил той.

Официалната версия е, че е голяма ролята (37%) на така наречените студентски дългове по федералната програма за студентски заеми: студентите теглят от частни банки кредити за заплащане на образованието, като правителството ги застрахова за своя сметка. След като сегашните колежани започнат да работят, щели да се разплатят.

Според прогнози на икономисти, още в близко бъдеще балонът на студентските дългове ще се спука. На пазара на труда има все по-малко вакантни места, а заплатите падат. Възниква въпросът: ако правителството не успее да прибере дълговете от студентите, ще се наложи ли американските данъкоплатци да изплащат сметката от $19 трилиона долара?

"Анонимните" хакнаха гласовата поща на Тръмп

Гласовата поща на Доналд Тръмп е била хакната от "Анонимните", съобщава "Индипендънт".

Хакерите обявиха война на политика през декември м. г., когато той стигна твърде далеч в изявленията си и обяви, че трябва да се забрани на мюсюлмани да влизат в САЩ.

Съобщенията от 2012 г. показват известни фигури в медиите на САЩ, които обсипват с похвали, комплименти и благодарности за финансовата му подкрепа сегашния претендент за кандидат на Републиканската партия за президент. Въпреки че Тръмп обича да хули либералните медии, записите показват, че зад кулисите нещата са малко по-различни.

Сайтът Gawker публикува първи 3-минутни записи, които изглежат автентични, а и замесените лица не са отрекли.

Като водещи фигури в американската телевизия с по-либерална ориентация MSNBC журналистите Джо Скарбороу, Мика Бзежински и Теймрон Хол са имали серия от задачи, свързани с отразяването на кампанията на Тръмп. От записите обаче става ясно, че те са били в доста топли взаимоотношения с кандидата.

Скарбороу вече писа в туитър като даде да се разбере, че записите са автентични.

"О, Боже мой. Току-що прочетох транскрипцията. Тръмп сигурно е давал дарения за детска благотворителност. Колко скандално", написа той, иронизирайки обвиненията, "Трябва ли Мика и аз да се извиняваме, че сме събирали пари за детска благотворителност от богати хора", попита още той.

На записите на хакнатата гласова поща може да се чуе как двамата водещи на сутрешното шоу дълго благодарят на Тръмп.

"Толкова сме ви благодарни, Доналд, искахме само да ви се обадим и да ви кажем какво означава това за нас", казва Скарбороу, а Бзежински продължава да благодари на милиардера за даренията му.

Топлите отношения се запазват. В аудио запис зад сцената преди началото на интервю, което Тръмп се готви да даде за MSNBC през февруари се чува как политикът инструктира водещата да ги "направи да изглеждат добре" и "да не пита трудни неща", а самата тя се интерисува дали въобще да му задава въпроси за политиката му към имигрантите.

Друга жена, която се представя като Т. Хол и се предполага, че става дума за Теймрън Хол, може да бъде чута на записите как ще отиде да използва намалението на Тръмп в луксозен магазин за дрехи. Тя казва: "Ще отида в "Гучи" и ще използвам вашето намаление, защото там има зелена рокля, която е 3000 долара и имам нужда от по-голямо намаление от моето."

Записите поставят някои въпроси към Тръмп. Той много пъти се е дистанцирал от това, което милиардерът и привържениците му определят като либерален елит в медиите. Тръмп описва медиите като "лъжливи, отвратителни хора", "безчестни отрепки" и казва, че "мрази журналистите, въпреки че няма да ги убива".

Забавното в историята е, че "Анонимните" са сменили и съобщението на гласовата поща. Като при това хакването е станало съвсем случайно. Тръмп сам дал номера си по време на кампанията и те решили да пробват какво има там. И се оказало, че ...не е изтрил старите си съобщения на нея. Самият Тръмп доста се подиграваше на Хилари Клинтън по време на скандала с нейния e-mail.

Новият запис, дело на "Анонимните", на гласовата поща завършва така: "Благодаря ви, че подкрепихте Доналд Тръмп. Ще направим Америка велика отново. Хаштаг #ДанаправимАмерикавеликаотново. Хаштаг #1488".

1488, според Urban Dictionary, означава "Трябва да осигурим  съществуването на нашите хора и бъдещето на белите деца", фраза, свързвана с Джордж Линкълн Рокуел, основател на Американската нацистка партия. Препратката на Анонимните е повече от ясна - от Тръмп към нацистките послания.
На 12 декемри 2015 г., ден, след като обявиха "война" на Тръмп "Анонимните" хакнаха уебсайта му за около час.

Видео

Фалшиви линейки превозвали мигрантите от Гърция за Македония! Видео

Фалшиви линейки превозват мигранти от Гърция към Македония, разказа запознат със схемата пред БНТ в бежанския лагер край Солун. Мъжът, представящ се като Абдул Абиб, сирийски бежанец, отрича да е трафикант, но подборно разказва как се организира преминаването през територията на Гърция към границата с Македония при Идомени.

Най-често това ставало с линейки, защото полицията не ги спирала. "Това е фалшива линейка, която всъщност е такси. И за 1000 евро на човек превозва до границата", казва Абиб. В една "линейка" се качвала група от 20 мигранти.

Придвижването можело да стане и с такси, но това струвало двойно повече. "Аз наемам такси от Кавала до границата. Стоях на границата 3 дни. Първият ден преведох 20 човека. След това не премина никой, защото границата беше затворена. След това ме арестуваха, защото съм трафикант", разказва Абиб.

ВИДЕО

На тази дата: 6 март 1951 г. в САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг обвинени в шпионаж в полза на СССР

1951 г. в САЩ започва процесът срещу съпрузите Юлиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания.

Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания. След осъждането на британския физик Клаус Фукс през 1949 г. вината им е потвърдена.

Съвместното разледване на Фукс от американски, канадски и британски секретни служби, е подпомогнато от прихванати шифрограми на съветската резидентура в Ню Йорк до Москва. Проектът с кодовото име „Венона” бил строго секретен, с цел да не се разбира, че американските служби прихващат и четат съветската секретна кореспонденция. Доказателствата, предоставени от Фукс, а не толкова материалите, събрани от „Венона”, отвеждат ФБР до Хари Голд, който е бил съветски куриер. На 22 май 1950 г. Голд е арестуван по обвинение в шпионаж. Той признава пред американските власти и разкрива Дейвид Грийнглас и Мортън Собел, като шпиони в атомната лаборатория в Лос Аламос.

Грийнглас и съпругата му Рут - и двамата членове на американската комунистическа партия, посочват сестрата на Дейвид - Етел Розенберг, и съпруга й Юлиус Розенберг като шпиони.

Подобно на много американски комунисти по това време семейство Розенберг сляпо следва криволичещата линия на комунистическата партия, която настоява за американски неутралитет още в началото на Втората световна война и за американска помощ на руснаците, след като германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г.

През 1940 г. Юлиус започва работа като цивилен в американския Радиотехнически корпус, но през 1945 г. е уволнен поради просъветските му идеи. Тогава той започва да води троен живот - като обикновен американец, предан партиен член и нелегален агент за Съветския съюз. Той е ръководител на група от инженери, които през войната и след нея работят в заводи за производство на защитни средства и във военни бази, откъдето крадат каквото успеят.

Гаик Овакимян - президент на НКВД в Ню Йорк през 30-те години, вербува семейство Розенберг, а също и други шпиони. Овакимян е под прикритието на „Амторг” - съветска търговска организация, която в действителност провежда широкомащабна шпионска операция. Отначало семейство Розенберг не са в групата за събиране на атомни тайни. Те са привлечени в атомния кръг, когато Голд и Грийнглас, и двамата в отделни групи, започват работа заедно, с което нарушават правилата на техниката на шпионажа. Дейвид Грийнглас съобщава на ФБР, че скоро след като е назначен в Лос Аламос, Ню Мексико, през 1944 г., Етел и Юлиус са го убедили да шпионира за Съветския съюз.

През юни 1950 г. Розенберг си прави снимки за паспорт - за себе си и семейството си. Но вече е твърде късно. На 17 юли ФБР арестува Юлиус по обвинение в шпионаж, а на 11 август е задържана и Етел. Синовете им - Майкъл на 7 и Робърт на 3 години, са оставени на майката на Етел.

През март 1951 г. семейство Розенберг заедно със Собел и Грийнглас се дадени под съд в Ню Йорк. Делото се гледа от съдията Ървинг Кауфман. Американското правосъдно министерство препоръчва Юлиус Розенберг да бъде екзекутиран, а на Етел да се дадат 30 години затвор.

Кауфман свързва шпионските действия на семейство Розенберг с Корейската война, която е започнала само месец преди Юлиус Розенберг да бъде арестуван. Той заявява, че като помагат на руснаците да получат атомната бомба по-рано, отколкото те сами ще я създадат, двойката е тласнала напред събития, които водят до война и „несъмнено (са)... променили хода на историята в ущърб на нашата страна”. Той осъжда и двамата на смърт.

Присъдите шокират света. Симпатизанти, сред които има представители от либерали чак до хардлайнери комунисти, организират митинги, за да бъдат отменени присъдите. Но след повече от 20 апелации, подадени за повече от две години, на 19 юни 1953 г. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на електрическия стол в затвора Синг Синг в Осининг, Ню Йорк.

Любопитен факт е, че Етел е първата жена, екзекутирана в САЩ за федерално престъпление от времето, когато Мери Сурат е обесена през 1865 г. за ролята й в замисъла за убийството на президента Линкълн. Освен това Юлиус и Етел Розенберг са единствените американски предатели, екзекутирани в мирно време.

През 1995 г. АНС разсекретява съобщенията от Венона, като показва, че съветските разузнавачи, които са направлявали дейността на кръга атомни шпиони през 1944 г., са се обръщали към Юлиус Розенберг с кодовите наименования „Антена” и „Либерал”. В едно от съобщенията се отбелязва, че Етел Розенберг е знаела за „работата на съпруга си” и, въпреки че самата тя „не е работила”, е показвала преданост.

Вицове, март 2016 г.

Стрийт арт

СмЕх


Отива мъж при един психиатър:
– Добър ден, докторе... хич не съм добре... мебелите ми говорят!
– Как така? Споделете моля?
– Ами снощи се прибирам малко по-късно от обичайното и си лягаме да спим с жената и по едно време гардероба се обажда: – Заспа ли вече?
А жена ми отговаря:
– Да, да... заспа...
– Еми, аз да си ходя тогава...
А аз му викам:
– Къде ще ходиш, бе?!? Аз още не съм те изплатил...

***

Българинът ползва подлеза само в крайна нужда, а също по голяма и по малка.

***

- Скъпа, къде си сложила кафето?
- Скъпи, ти си неспасяем случай! Никога нищо не можеш да намериш! А всичко е толкова просто - кафето е в хладилника, в кутия с надпис "Маслини".

***

Знаеш ли, че ескимосите имат над сто думи за описание на снега?
- Голяма работа! Аз използвах повече, когато след последния сняг тръгнах с колата за работа!

***

Българин и циганин си купуват два еднакви, огледални апартамента на един етаж.
След половин година, циганинът вика на българина
– Комши, моят апартамент струва два пъти повече от твоя.
– Е, как – викнал българинът – Това е абсурдно, двата апартамента са огледални, купихме ги по едно и също време и двата са обзаведени по сходен начин, как така?!?
– А-а-а, така, така – казал циганина – Аз нямам циганин за съсед!!!

***


Всяка сутрин нови вицове


събота, 5 март 2016 г.

Турция плаши ЕС с мигрантите, ако не паднат визите

Министърът по европейските въпроси Волкан Бозкър даде да се разбере, че споразумението за реадмисия между Турция и Европейския съюз не включва сирийци и иракчани. Той заяви, че споразумението ще влезе в сила, едва след като ЕС предостави безвизов режим на пътуване за турски граждани, информира в-к „Сабах”.

В изказване по време на конференция организирана от German Marshall Fund, Волкан Бозкър визира споразумението за реадмисия и за премахване на визите за турски граждани, които бяха част от политическа сделка и подписани по едно и също време. Премахването на визите се очаква да се осъществи в края на годината.

"ЕС трябва да премахне визите през октомври, ноември. Ако споразумението за реадмисия влезе в сила и премахването на визовия режим не се случи в този период от време, ние имаме право да анулираме договора.

 Това е споразумение, което върви ръка за ръка ", каза Бозкър. Освен това споразумението за реадмисия, подписано между Турция и Европейския съюз не включва нелегални имигранти от Сирия и Ирак, коментира турският министър в четвъртък. Когато споразумението се реализира, ЕС ще има възможността да върне нелегалните имигранти - които са пътували през Турция - в Турция, за да бъдат изпратени обратно в страната си по произход.
Анкара, обаче разглежда гражданите на Ирак и Сирия, които съставляват по-голямата част от нелегалната миграция, извън сделката.

Умря онзи, ще умре и този

В деня на смъртта на Сталин - 5 март на спирките на градския транспорт в Москва се появиха билбордове с лика на мъртвия вожд и надпис: " Помер тот, помрет и этот" (Умря онзи, ще умре и този). 

Кой е онзи другият, който ще умре не се уточнява. Авторите на тази кампания оставят на гражданите да си направят изводите от този намек по случай 63 годишнината от смъртта на Сталин.

Учението „Граница 2016“ затваря ГКПП Кулата за час

Планираното за днес съвместно учение „Граница 2016“ на МВР и Министерството на отбраната ще наложи затваряне за един час на граничния пункт Кулата за преминаване на всички моторни превозни средства, съобщиха от пресцентъра на МВР. 

Според информацията очакваният интервал ще е от 11 до 12 ч. на 5 март, след което пропускателният режим на граничния пункт ще бъде изцяло възстановен. От МВР поднасят извинения на гражданите за причиненото неудобство. Съвместното учение бе разпоредено от премиера Борисов в сряда заради усложнената обстановка на гръцко-македонската граница, където са струпани хиляди мигранти.

На учението ще присъстват вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, началникът на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов, директорът на ГД „Гранична полиция“ главен комисар Антонио Ангелов, областният управител на Благоевград Бисер Михайлов и представители на местната власт.

Учението цели координиране на съвместни действия между силите и средствата на МВР, МО и БЧК, както и поддържане на готовността за реакция в условия на евентуален засилен миграционен натиск. То става възможно след последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които позволиха на армията да се включи в охраната на границата.

На тази дата: 5 март 1940 г. взето е решение за Катинското клане

Решението за избиването на 22 000 военнопленници.
На 5 март 1940г. по искане на съветското вътрешно министерство (НКВД) Политбюро на Централния комитет на болшевишката партия решава да бъдат разстреляни поляците, пленени при настъплението на Червената армия в Полша през септември 1939г. През следващите няколко месеца без съд и присъда са избити почти 22 000 полски военнопленници.

Днес се навършват 76 години от началото на едно от най-бруталните престъпления от времето на Втората световна война. СССР десетилетия наред отрича да има нещо общо и част от документите стават достъпни едва след разпадането на Съветския съюз. До днес Москва не е разкрила всички документи.

Как започва всичко

В съгласие с тайните клаузи на германско-съветския пакт Молотов-Рибентроп на 17 септември Червената армия нахлува в Полша без обявяване на война и до 6 октомври окупира западната част от страната, взимайки в плен поне 230 000 души.

Съветското настъпление е посрещнато с объркване. Комуникациите в полската армия са объркани от водените от над две седмици сражения с германската армия, нахлула на 1 септември от запад. Едни части получават заповеди да не се съпротивляват, други защитават с бой страната си.

Някои източни райони смятат, че руснаците идват да им помогнат, посрещат ги с хляб и сол и ги пропускат на запад. Пропагандата на съветското правителство твърди, че то действа, за да защити етническите украинци и беларуси, живеещи в източните войводини на Полша, тъй като централната власт във Варшава е рухнала под нацисткия натиск и вече не може да гарантира сигурността на собствените си граждани. Франция и Великобритания реагират сдържано, защото не искат война със СССР.

Но скоро всичко става ясно, когато нацистката и съветската армия започват да си разменят контрола над превзети градове и обекти и организират съвместни паради. През ноември територията с над 13 милиона души население е анексирана и включена в СССР.
Създаването на концлагерите

Още на 17 септември, в първия ден на нахлуването, НКВД създава лагери за пленени поляци, разположени в Украинската и Беларуската съветски републики, т.е. изначално е имало план те да бъдат изтеглени на съветска територия. След две седмици те са претъпкани с хиляди мъже, държани при примитивни условия и дори им е забранено за Коледа да проведат празнична литургия и да окачат икони и кръстове.

На 7 януари група полски офицери връчват писмо, в което искат правителството на СССР да изясни какъв точно е статутът им. "Военнопленници ли сме? Ако да, то да се отнасят към нас според приетите от всички държави правила за това. Арестувани ли сме? Ако да, уведомете ни за какво престъпление сме лишени от свобода и ни повдигнете обвинение. Интернирани ли сме? Ако е така, изяснете ни кои наши действия са предизвикали това ограничаване на свободата ни, още повече, че бяхме задържани на полска територия."

Решението от 5 март 1940г.

Два месеца по-късно в Москва е взето решение: "Да се предложи на НКВД на СССР: Делата за намиращите се в лагерите за военнопленници 14 700 бивши полски офицери, чиновници, помешчици, полицаи, разузнавачи, жандарми и пазачи от затворите, както и делата за арестуваните и намиращи се в затворите в западните области на Украйна и Беларус 11 000 членове на различни контрареволюционни шпионски и диверсионни организации, бивши помешчици, фабриканти, бивши полски офицери, чиновници и бегълци – да се разгледат по съкратена процедура с прилагане на висшата степен на наказание – разстрел. Съдебните заседания да се провеждат без присъствието на арестуваните и без да се повдигат обвинения."

На 7 март Лаврентий Берия, ръководителят на НКВД, нарежда в 5-дневен срок да се съставят точни списъци на задържаните. Някои от подчинените му питат има ли смисъл да правят отделни за ергените, защото специални списъци за тях "е нецелесъобразно, тъй като те никому не са нужни".

"Разтоварването" на лагерите започва веднага.

Почерпка за избиването на 6300 души

Дмитрий Токарев, един от ръководителите на тази операция, разказва:

"Водеха хората един по един до една червена стая. Там за последно проверяваха самоличността, питаха го за името и рожденната му дата. След това го отбелязваха в списъка, за да не стане някаква грешка. Накрая, на полския офицер или полицай надяваха белезници и го отвеждаха в "камерата за екзекуции".

Тук животът на пленения приключваше с изстрел в тила. Опитните палачи стреляха в шията, държейки оръжието под ъгъл нагоре. Тогава имаше вероятност куршумът да излезе през окото или устата. Тогава има по-малко кръв, докато куршум, изстрелян в тилната част, предизвиква обилно кръвотечение – повече от литър кръв. Убиваха най-малко по 250 души на ден.

Труповете извличаха от камерата през друга врата към двора, където чакаше камион. Всеки ден каросерията се измиваше от останките от кръв и мозък. Труповете (по 25-30 на всеки автомобил) покриваха с брезент, който в края на "операцията" бе наредено да бъде изгорен. Телата бяха откарвани до общи траншеи в гората недалеч от Медное, а ги зариваше служиел на НКВД, операторът на багер Антонов с помощника си.

Когато всички затворници от Осташково бяха унищожени, Блохин устрои прощална почерпка за лицата, избили над 6300 души. Блохин получи премия от една месечна заплата. На някои като награда бяха дадени пистолет, велосипед или грамофон."

Токарев по това време е началник на НКВД в Калининска област, след войната става министър на държавната сигурност в Таджикската СССР и Татарската автономна ССР. От 1954г. е в запаса, свидетелства при разследванията от 1991-1992г. , но никога не са му повдигани обвинения. Умира на 99 години.

Осташковският лагер е концлагер за полски военнопленници в района на манастир на остров Столбни. По данни към 1 април 1940г. в него е имало 6364 души, от които за разстреляни 6311.

Другите "разчистени" лагери са:

Козелският лагер в манастира Оптина пустиня с 4599 военнопленници, от които край Смоленск са изпратени за разстрел 4400. Те са заровени в Катинската гора и телата им са открити от нацистите през февруари 1943г. Затова и цялата трагедия става известна като Катинското клане.

Путивилският концлагер е на територията на бившия Софроненски манастир и околните торфища, но охраната и снабдяването му са толкова лоши, че на 1 ноември 1939г. той е разформирован. Редниците и младшите офицери са отправени у дома, старшите офицери са прехвърлени в Козелския лагер.

Старобелският концлагер е в Луганска област на територията на манастира "Радост за всички скърбящи". На 1 април 1940г. в него е имало 3894 военнопленници, от които 3802 са изпратени за разстрел в Харков и погребани в покрайнините на града.