Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата
църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин
Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата
действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги
Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по
провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.
Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна
аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец
произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва
на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.
Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември
1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче
Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и
Никола.
Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш
(1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе,
където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен,
холандец по произход.
В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г.
Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти
веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата
световна война там.
През военните години следва в съседна Холандия, но се
завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат)
през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема
духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до
1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.
През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт.
До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон
Коков.
От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.
През 1931 г. завършва института, става доктор на
източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на
българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата
уния).
През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в
селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите
свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в
църквата, футбола и лова.
Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в
дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на
Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през
1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а
по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.
През този период Босилков активно участва в съживяването на
вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на
комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на
отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските
идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на
епархията.
Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва
отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции
започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В
края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен
от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.
В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на
“провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов,
Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.
Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това
подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и
изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около
съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност
и не знаят с положителност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през
нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани
екзекутираните.
Визията на хотела, който предстои да бъде издигнат на
мястото на полусрутения бивш Тютюнев склад на улица „Одрин“ в Пловдив,
придобива част от елементите от фасадата на сградата, от която Димитър Димов
вероятно е почерпил вдъхновение за романа си „Тютюн“. Това се разбира от
идейния проект и негови визуализации, разпространени от местното издание „Под
тепето“.
