На тази дата: 21 март 1963 г. закрит е затворът Алкатрас

1963 г. закрит е затворът Алкатрас. Известен още като Скалата, затворът Алкатрас дълго време се счита за най-страшния и строг в цяла Америка. Първият европеец, който стига до острова, е Хуан Мануел де Аяла през 1755 г. Той го нарича Ла исла де лос алкатрасес, което в превод от испански означава „Островът на белите пеликани”, заради голямата популация на птиците тук.

Днес островът е превърнат в природен парк с богата и красива растителност и множество птици. Затворът е превърнат в музей, където може да се разгледа „автентичната мебелировка” на килиите, където е лежал самият Ал Капоне и доста други прочути престъпници.

През 1847 г. островът е набелязан най-напред като място за първия морски фар по Тихоокеанското крайбрежие. През 1848 г. избухва Калифорнийската „Златна треска” и американското правителство е обезпокоено от възможни чужди апетити към района. Затова то превръща остров Алкатрас в укрепена военна база с далекобойни оръдия с голям калибър, способни да потопят кораб на разстояние до 5 км.

През 1861 г., със започване на Гражданската война в САЩ, на острова са изпратени на заточение първите пленници. През 1898 г. Испано-американската война увеличава затворниците на 450 души. През 1906 г., след катастрофалното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни затворници са преместени в затвора на острова. До 1912 г. на централния хребет на острова е изградено огромна триетажна сграда, но след 10-15 години тя става тясна.

От 1907 г. Алкатрас е първият военен затвор в САЩ. Затворниците са подложени на строга изолация и желязна дисциплина, затова изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се делят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават кореспонденция и да бъдат посещавани, нито да говорят един с друг.

През 1934 г. поради високите разходи за поддръжка в разгара на Голямата депресия военните решават да ликвидират затвора и да прехвърлят собствеността му на Министерството на правосъдието. Така затворът става федерален и вече трябва да играе двойна роля: да ограничи най-прочутите престъпници в една сурова и дисциплинарна обстановка, като изпрати ясно предупреждение към тях и останалите, че федералното правителство не се шегува.

През април 1934 г. началникът на Федералните затвори Санфорд Бейтс и министърът на правосъдието Хоумър Къмингс слагат началото на „Проекта Алкатрас”, следейки отблизо и най-дребните детайли по неговото изграждане. Оригиналният килиен сектор, построен през 1909 г., претърпява цялостна промяна.

Сменена е самата концепция за представа за затвора. Всички 600 килии имат изглед единствено към вътрешността на затвора. Във външния периметър са изградени на по-високо равнище специални охранителни пасажи зад железни прегради, в които непрекъснато да патрулират полицаи с оръжие и постоянно да наблюдават затворниците. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки преграждат всички отвори, до които затворниците ще имат достъп.

На тавана на столовата са инсталирани контейнери със сълзотворен газ, които да се задействат дистанционно. На всички врати са инсталирани електромагнитни метални детектори.

Новият директор Джеймс Джонстън издейства от правосъдния министър съдилищата да нямат право да изпращат осъдените направо в Алкатрас. Директорите на затворите в цялата страна щели да избират кои от своите най-непоправими затворници да пратят в Скалата. Клиенти на острова стават затворници с неконтролируемо и непредвидимо поведение и опити за бягство, както и прославени престъпници, ползващи се с привилегии заради своя статус и слава.

Затворниците, търсещи адвокат, който да ги представлява, докато са в Алкатрас, вече трябвало да изпращат молбите си директно до министъра на правосъдието. Привилегиите били сведени до минимум и никой нямало да се ползва със специално отношение.

Осъдените трябвало да заслужат правото си на посещения, като това можело да стане едва след първите три месеца. Директорът щял да одобрява всички посещения, но само по едно на месец. Затворниците получавали ограничен достъп до библиотеката на затвора, като вестниците трябвало да бъдат одобрени. Пощата е считана за привилегия, а всички писма, входящи и изходящи, подлежали на преглеждане. Работата също е считана за привилегия, а не право, и допускането до нея зависело от поведението на затворника.

Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря врати през август 1934 г. Първите му нови обитатели са 11 затворници от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оцелял син от прочутата банда на Мама Баркър), Джордж Кели-Картечницата, Робърт Страуд-Птичаря от Алкатрас, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис-Зловещия.

Според официалната информация от Алкатрас не е успял да избяга нито един затворник. Регистрирани са 14 опита за бягство с участието на 34 души. Статистиката сочи, че при опити за бягство са застреляни петима затворници, двама са се удавили, петима се водят безследно изчезнали, а останалите са били заловени.

Два от тези опити са особено значими за историята на затвора. През 1946 г. затворник на име Бърнард Кой успява да изработи инструмент за огъване на решетки и да се изкатери до един от пасажите. Той напада нищо не подозиращия пазач, обезоръжава го и хвърля оръжията му на още няколко чакащи затворника. Предвождани от Кой и неговия приятел Пол Крецър, бегълците планират да си пробият път със стрелба, но не успели да намерят ключа за двора на затвора. Отчаяните затворници взимат няколко пазачи за заложници и обявяват война на управата на Алкатрас.

Кой, Крецър, Марвин Хъбард, Сам Шокли, Майрън Томпсън и Кларънс Карнс решават да се бият до смърт. Изпусналият нервите си Крецър насочва пистолета си в препълнената килия с взетите за заложници пазачи и открива огън по тях.

Съпротивата продължава цели два дни и накрая Крецър, Кой и Хъбард са застреляни. Останалите съучастници се връщат в килиите си с надеждата да не бъдат разпознати като директни участници в опита за бягство. Един от пазачите, Уилям Милър, също умира от раните си. Друг пазач, Харолд Стайтс, е застрелян и убит, докато се опитва да поеме контрол над килийния блок. Томпсън и Шокли по-късно са екзекутирани заедно в газовата камера на затвора Сан Куентин заради ролята си в убийството на пазача Милър, а Карнс получава допълнителна 99-годишна присъда.

През лятото на 1962 г. Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин извършват най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Техният приятел Алън Уест им помага да осъществят остроумен план: с чучела под завивките да излъжат пазачите по време на нощните им проверки, а с предварително направен сал и надуваеми спасителни жилетки да преплуват студените води на залива.

Всичко е измайсторено в продължение на половин година, а с крадени инструменти си издълбават проход във вентилационните шахти. Отворът на вентилацията представлявал гъста метална решетка, с размери 25×15 см. Те успяват да направят имитации на мрежата, скриваща изровения цимент. За чучелата затворниците използвали боя, сапун и бетон на прах, за главите събрали коса в бръснарницата.

Вечерта на 11 юни 1962 г., веднага след преброяването в 21.30 ч., Морис и братята Англин смъкват решетките. Уест, за когото ФБР е убедено, че е мозъкът на този план, прекарал голяма част от времето си в правенето на чучелата и затова не е успял да разшири достатъчно вентилационния отвор в килията си. Тримата стигат до покрива, откъдето се спускат по сервизните тръби до земята, а оттам прескачат четириметровата ограда и се озовават на брега на острова. Там надуват лодките и спасителните си жилетки и изчезват завинаги.

Бягството е установено чак сутринта. ФБР разследва случая няколко години, но никога не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава истинска загадка.

Затворът е подложен на извънредни проверки поради влошаващото се състояние на сградата и занемаряването на охранителните мерки, в резултат на бюджетни съкращения. Корозийният ефект на солените води, както и екстравагантните разходи за управление на затвора, дават достатъчно основание на министъра на правосъдието на САЩ по онова време, Робърт Кенеди, да го закрие.

През 1964 г. Алкатрас е закрит със заповед на министъра на правосъдието и главен прокурор Робърт Кенеди (брат на президента Джон Кенеди). На 21 март 1963 г. последните 27 затворници завинаги напускат легендарния остров. Според официалната версия това е направено поради много големите разходи за издръжка на затворниците на острова.

Островът остава необитаем до 1969 г., когато голяма група американски индианци го провъзгласяват за индианска собственост. Те имат грандиозни планове да положат там основите на Туземен културен център. Но постепенно островът започва да се превръща в убежище за бездомни и онеправдани хора. На 1 юни 1970 г. възниква неочакван пожар, който помита индианското селище, причинявайки щети на няколко главни сгради и изгаряйки до основи къщата на директора, на дома на пазача на фара, клуба на пазачите и нанася сериозни поражения на историческия фар.

Федералните служби обвиняват индианците за пожара, а те прехвърлят вината върху правителствени саботьори. Медиите, които дотогава изразяват съчувствие към каузата на местните, се обръщат срещу тях и публикуват истории, разказващи за побои и нападения. Подкрепата за индианците почти изчезва. Първоначалните организатори на движението изоставят острова, а останалите повеждат битки помежду си.

На 11 юни 1971 г. двайсет федерални маршали, съвместно с Бреговата охрана, акостират на острова и изгонват останалите му жители. През 1972 г. Конгресът създава Националния парк „Голдън Гейт” и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря врати за посетители през есента на 1973 г. и се превръща в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион посетители от целия свят годишно.

Вицове, март 2016 г.

Реклама в Исландия: Пил си? Избирай кой ще те закара
вкъщи?

СмЕх

Интервю за работа в ИКЕА.
- Заповядайте! Добре дошли!
Моля, сглобете си този стол и седнете да поговорим за вашето заплащане.

***

Кое до кога продължава:

1. Феминизмът - до първият достоен мъж.

2. Комунизмът - до първият милион.

3. Атеизмът - до първата въздушна яма по време на полет.

***

По бай Тошово време всеки ден имаше по два-три пъти час на Земята.

***

Изследователски кораб втори месец стои безцелно в морето.От скука екипажът започва да пие.Капитанът решава да се справи с вредния навик:

- От утре ракията да се хвърли зад борда!

Надвисва гробна тишина,а от задните редици някой се обажда:

- Отдавна трябваше!

Вбесеният екипаж изригва изведнъж:

- На вас,водолазите,кой ви е давал думата!?!

***

Тинейджърки на контролно в софийска гимназия. По едно време едната бута другата и шепне:

- Миме, как е правилно: уздравях или оздръвях?

- Ни знам. Пиши ниумрях.

***

Всяка сутрин нови вицове

Разкрития: Бокова с имоти в Париж, Лондон и Ню Йорк за 4,7 млн. долара при 2,7 млн. доходи

Имотният списък на генералния директор на ЮНЕСКО и български кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова се допълни с още два апартамента.

Такава е рекапитулацията след като Биволъ откри данни за още два апартамента на семейството Ирина Бокова – Калин Митрев. След двата в Ню Йорк – един в Лондон и един в Париж.

Доходите на Бокова и Митрев, макар и да не са изобщо комични, обаче не достигат, за да оправдаят такива инвестиции. Губят се едни 2 млн. долара.

По-рано се разбра, че през 2012 и 2014 г. Бокова и Митрев са придобили два апартамента в Манхатън за 2,5 млн. долара, а синът на Ирина Бокова е изплатил за рекорден срок ипотека от 600 000 долара.

Ирина Бокова обясни, че тези покупки са от заплатата и бонусите, които получава като шеф на ЮНЕСКО и които били значителни. Новото проучване на Биволъ разкрива какви бонуси получава Бокова, но дори и тези внушителни суми се оказват недостатъчни.

Имотните придобивки на Бокова и Митрев

Голямото пазаруване на семейството с комунистически произход в световните столици на капитализма започва в Париж, след като Ирина Бокова става генерален директор на ЮНЕСКО. Тя встъпва в длъжност в началото на 2010 г. През 2011 си купува апартамент в Париж, 2012 в Ню Йорк, март 2014 пак в Ню Йорк и август 2014 в Лондон. Общо придобивките струват 4 879 000 $. Само апартаментът в Париж е купен с 10 годишен кредит, а останалите са платени кеш.

Париж – 1 126 000 $. 

През 2010 г. Ирина Бокова се нанася в безплатен апартамент в Париж, собственост на ЮНЕСКО, който и се полага по длъжност. Година по-късно, на 27.05.2011, семейството придобива апартамент в Париж в престижния 7-и квартал.

Цената му е 1 000 000 € или 1 126 000 $. Сделката е финансирана със самоучастие от 376 500 € (424 000 $) и кредит за 10 години на сума 623 500 €, което прави месечна вноска от близо 6000 €. За периода 2011-2014 би трябвало да са изплатени около 250 000 € или 282 000 $.

Ню Йорк – Ню Йорк – 2 414 000 $

Най-мощната инвестиция на Бокова и Митрев е в Ню Йорк, където те за две години придобиват два апартамента. Тези имоти са подробно описани в предишната публикация на Биволъ по темата. Припомняме, че първият апартамент в Манхатън е купен кеш на 06.11.2012 за 1 189 000 $, а вторията на 03.04.2014 за 1 225 000 $.

Лондон – 1 339 000 $

Апартаментът в Лондон е купен на 04.08.2014 за 925 000 £ или 1 339 000 $, показа справка в имотния регистър на Великобритания. Няма данни за ипотечен заем за този имот.

Лондон е градът, където работи съпруга на Ирина Бокова. Калин Митрев беше 7 години директор в ЕБВР, където беше изпратен от правителството на Тройната коалиция. При първото правителство „Борисов“ той беше сменен, но Орешарски го върна обратно в началото на 2014 г. Въпреки решението на правителството „Борисов 2“ от края на 2014 г. Митрев да бъде сменен, той все още е на работа в ЕБВР, което може да се обясни единствено с тежко лобиране от страна на Бокова и коалиционния партньор от АБВ. Така или иначе заплатата на Митрев за периода след 2014 г.  не е от значение за общата сметка на доходите.

Така до момента имаме недвижими имоти на обща стойност 4 879 000 $, като от тях до 2014 са платени 4 459 000 $ (остатъкът е заема за апартамента в Париж). Към тази сума трябва да се добавят таксите за нотариуси и местни данъци, които усредняваме на 5% върху стойността или 244 000 $

Излиза, че към края на 2014 г. Бокова и Митрев трябва да докажат доход от 4 703 000 $

Доходите на Ирина Бокова и Калин Митрев за 10 години преди покупките

Проучихме доходите от заплати на семейството за 10 годишен период, през който и двамата са работили като български или международни чиновници, с изключение на Митрев, който за 3 години е в частния бизнес. Сметките са на базата на отговори получени след официални запитвания до ЮНЕСКО и ЕБВР. За съжаление отговорите на тези институции не са прецизни и дават усреднени и приблизителни суми единствено за периода 2013-2014 г. Логично е за предишни години сумите да са по-малки, но приемаме последните стойности, което е бонус за Бокова и Митрев.

Ирина Бокова – впечатляващи бонуси и авантажи в натура

„Аз имам една от най-големите заплати в системата на ООН и произходът на парите ми е доказан“ – обясни Бокова в телевизионно интервю по bTV след като Биволъ публикува информацията за нейните апартаменти в Ню Йорк. „Заплатата ми е около 150 хиляди долара годишно и допълнително има коефициент за допълване на сумата, който е горе-долу същата сума“ – допълни тя.

Тази информация не е точна. Бокова скромничи. Заплатата и е малко по-висока – 160 000 $ годишно, а бонусите са близо 250 000 $ годишно. Но дори и с тези фантастични за българските мащаби приходи, сметките на Бокова не излизат.

В предишното разследване на Биволъ за имотите в Манхатън изследвахме не само заплатите на Бокова, но и приходите от продажба на имоти в Българи. Те възлизат на 380 000 $. Добавихме спестяванията като посланик в Париж и служител в МвНР или още 130 000 $. Дотук се събират пари за по-малко от половин апартамент.

Ето какво е получила Бокова със сигурност като генерален директор на ЮНЕСКО за периода 2010 – 2014 според официалната информация получена от пресслубата на организацията:

Нетна заплата: 5 x 160 000 $ = 800 000 $

Компенсация (post ajustement) за „пребиваване в Париж“: 5 x 74 500 $ = 372 000 $

Тези суми са цитирани от говорителя на ЮНЕСКО Жорж Папаянис в отговор на първото запитване за информация на Биволъ. Тъй като в отговора се споменават и други бонуси, за които не е дадена информация, помолихме за подробности, които получихме обаче под формата на глобалната сума за всичките 20 ключови служители на ЮНЕСКО. От тази глобална сума извадихме вече посочения бонус „за пребиваване в Париж“ разделихме я на 20 и се получи следното :

Други компенсации: 5 x 125 000 $ = 625 000 $

Entitlements (Allowances, grants and subsidies) = 5 x 52800 = 264 000 $

Така общите доходи на Бокова за периода 2004 – 2014 достигат впечатляващите 2 571 000 $

Калин Митрев – синекура в ЕБВР и малко частен бизнес

За периода, който ни интересува, Калин Митрев е директор в ЕБВР от квотата на България в продължение на 7 години: 2004 до 2010 година. Той отново е назначен на този пост през 2014 г., но заплатата му за 2015 не е включена в нашите разчети.

От тези данни може да се заключи, че заплатата на Митрев е нараствала през годините с прогресия от 5%. Ако за 2014 тя е била 178 000 €, а за 2013 169 000 €, то за 2010 той е получил около 144 000 €, а за 2004 само 106 000 €. В негова полза приемаме, че през всяка от тези 7 години той е получавал 150 000 € годишна заплата. Това прави 1 050 000 € или  1 176 000 $.

Въпросът към ЕБВР включваше и молба да се прецизират евентуалните бонуси получени от Митрев, но такива не бяха посочени в отговора.

От 2010 до 2014 Митрев е бил в частния бизнес в България. Доходите му не са известни, но едва ли могат да се сравняват с тези в EБВР. Допускаме среден годишен доход от 25 000 $, или 4 x 25 000 $ = 100 000 $

Така доходите на Митрев се закръглят на: 1 276 000 $.

Семеен доход 3 847 000 $ без данъци

Известно е, че заплатите и бонусите на служителите в синекурните международни институции като ЮНЕСКО и ЕБВР не се облагат с данъци. Те практически живеят на гърба на институцията, ползват жилище, транспорт, рядко се хранят за собствена сметка. Но от друга страна е изключено да нямат никакви харчове.

Когато някой „простосмъртен“ поиска ипотечен кредит в банката разглеждат неговия капацитет за задлъжнялост, който трябва да е в диапазона 30-50% от доходите. Изключено е да ви отпуснат кредит, за чието изплащане ще отиват 70% от доходите на семейството.

Приемаме обаче, че „богопомазаните“ Бокова и Митрев са инвестирали 70% от доходите на семейството в имотни придобивки, а с останалите 30% са преживяли комфортно през последните 10 години. 70% от 3 847 000 $ са 2 692 000 $

След като теглим чертата имаме имотни придобивки за 4,7 милиона долара при ползваем доход от 2,7 млн. долара.

В това проучване не са включени разходите по поддръжка на имотите, които обаче никак не са малки, тъй като апартаментите са в престижни локации. Само за единия апартамент в Ню Йорк се дължи годишна такса от 12 000 долара, показва справка в данъчните регистри на Ню Йорк.

В интервю по bTV Ирина Бокова се възмути, че покрай нейните покупки сме проучили имотите на нейния син, който е бил представител на семейството за имотните сделки. Той също е купил апартамент в Ню Йорк като е изплатил ипотека от 600 000 $ за рекордно кратък срок. За да не засягаме родителските чувства на шефа на ЮНЕСКО изобщо не включихме тази сума в общата сметка за семейните имоти. Но дори и без тези 600 000 $ Бокова и Митрев трябва да обяснят чудодейната поява на близо 2 млн. долара по сметките им.

Отново подчертаваме, че когато има неяснота за доходите те са пресметнати в полза на получателя им. Но както и да смятаме, остават около

2 млн. долара, чийто произход би трябвало да се изясни.

Биволъ потърси Ирина Бокова за коментар като изпрати въпроси на пресслужбата на ЮНЕСКО и на българското МВнР. От ЮНЕСКО отговориха, че имотното състояние на генералния директор на организацията няма отношение към неговите функции.

От МВнР отговор въобще не се получи, въпреки настоятелните напомняния на Биволъ през последните три седмици, адресирани до пресцентъра на Даниел Митов. Междувременно стана ясно, че в МВнР е сформиран екип, който ще работи за кандидатурата на Бокова за генерален секретар на ООН. Този щаб ще бъде представен на обществеността на 21 март понеделник. През април в ООН ще започнат първите изслушвания на кандидатите за високия международен пост.

Честита първа пролет!

С настъпването на астрономическата пролет няколко български града осъмнаха със сняг. Сняг заваля в Разград и Шумен.

Снимка от Разград - фотограф Данче Бозаджиева.

Обновена!

Най-близкият сътрудник на папата освещава църква в София

Църквата "Успение Богородично".

Най-близкият и най-доверен човек на папата ще освети тази сутрин в 10 часа църквата "Успение Богородично" в София. Държавният секретар (титлата е равностойна на премиер - б.р.) на Ватикана Пиетро Паролин е на посещение у нас по покана на министър-председателя Бойко Борисов и на Католическата църква в България. 

За католиците у нас е чест, че височайшият пратеник идва в София през свещенната година, посветена на милосърдието.

"Успение Богородично" бе обновена през последните години след основен ремонт. Храмът е главният молитвен дом на католиците с източен обряд у нас. Намира се в двора на Апостолическата католическа екзархия. Тържествената литургия ще бъде отслужена от епископ Христо Пройков, апостолически екзарх на католиците в България.

Църквата е построена през 1924 година с дарения на вярващите. Лични средства са дали и папите Бенедикт XV и Пий XI. Именно в този храм преди 14 години папа Йоан-Павел II, вече светец, се срещна с представители на духовенството и на българските католици.

Следобед кардинал Паролин ще посети монашеската обител на сестрите евхаристинки, както и църквата "Йоан XXIII". Тя е кръстена на "българския" папа, също вече светец. Както е известно той е бил 10 години апостолически нунций у нас като архиепископ Анджело Ронкали, преди да стане папа. Именно Йоан XXIII купува терена, върху който днес се издигат църквата и манастирът на евхаристинките, през 30-те години на миналия век по време на посланическата си мисия.

От 18 часа държавният секретар на Ватикана Пиетро Паролин ще отслужи тържествена меса в католическия храм "Свети Йосиф" в София. Така тържествено ще бъде отбелязана Цветница, която празнуват днес римокатолиците.

В понеделник кардиналът ще има срещи с президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, патриарх Неофит и главния мюфтия Мустафа Хаджи.

Цялата църковна кариера на Пиетро Паролин е преминала в дипломатическите служби на Светия престол. Папа Фарнциск го издигна за държавен секретар още когато той бе архиепископ. В средите на римската курия Паролин е известен като най-близкият и най-доверен сътрудник на светия отец. Смята се, че папа Франциск го подготвя за свой наследник.

Фотофакт: Мераклии подкараха сърф във Варна

Мераклиите да карат сърф не могат да чакат да се стопли времето. 

Това показва снимка изпратена от наш читател на редакционната ни поща.

Въпреки студеното време и силния вятър сърфисти се забавляваха в морето край централния плаж на Варна, пише нашият читател.

На тази дата: 20 март 1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум. Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел - просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други - с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония. Членовете на Аум се считат за част от японския елит - завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит - естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.

Вицове, март 2016 г.

СмЕх

Заради политиците не ходим на избори, заради поповете не ходим на църква, само едни бармани ни останаха...

***

Понеделник сутринта. Началникът пита:

- Очите ти са адски червени! Напи ли се снощи?

- Не! Плаках, защото не съм на работа!

***

Защо мъжете пускат дамите с предимство при излизане от помещения?

- Атавистичен навик от далечните времена, когато първият излязъл от пещерата е бил изяждан от зверовете.

***

- Скъпи, започнах нова диета! Вече ще ям само трюфели, омари и хайвер!

- Любов моя, защо така се измъчваш? Яж направо банкноти!

***

Двама българи отиват в Египет. Влизат и в Хеопсовата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат толкова по-задушно става… Накрая единия вече не издържа и вика на другия:

- Не мога повече, много задушно тука, аре пиши „К*Р“ и да излизаме!

***

Всяка сутрин нови вицове

Почина Павел Чернев

Бившият депутат Павел Чернев внезапно е починал днес.

Според първоначалната информация, той внезапно се е почувствал зле в ресторант на столичната ул."Крум Попов", като дошлите на място медици само са констатирали смъртта му.

На този етап случаят не се разглежда от полицията като криминален инцидент.

Юрист по образование, Чернев е роден на 10 юли 1969 г. в столицата. Участва в студентските движения за демокрация и гласност.

Той гради политическа кариера първо във ВМРО, а после - в "Атака".

Последната публична изява на адвоката и бившия депутат Павел Чернев, който почина внезапно днес, беше вчера в съда. Той беше защитник на Симеон Христов, който е сочен за виновен за побоя на бул. „Черни връх” в столицата.

„Когато има инцидент, никой не се измъква безнаказан през задната врата, законът и институциите работят”, заяви тогава пред медиите Павел Чернев.

Клиентът му беше освободен под гаранция от 2000 лв.

Вижте как пада самолетът в Ростов на Дон! Видео

Припомняме, че трагедията се е разиграла днес 3:41 местно време на летището в Ростов на Дон. Идващият от Дубай самолет „Боинг-737-800” заради сложни атмосферни условия не успял да се приземи при първия са опит. След това дълго време е кръжал над летището, очаквайки подобрение на времето.

Самолетът е паднал при втория се опит да се приземи. На борда е имало 55 пътници и 7 членове на екипажа, като всички са загинали.

Вече се появи достоверна информация, че първо е намерена първата черна кутия на самолета, а малко по-късно разследващите са открили и втората черна кутия.

Официалния представител на Следствения комитет на Русия Владимир Маркин посочи две основни версии за катастрофата: техническа неизправност или грешка при пилотирането в сложни метеоусловия.

Видеокамера е заснела падането на самолета!

Видео:

Ай, бакалъм: ЕС връща мигранти на Турция

Европейският съюз и Турция днес постигнаха споразумение как да спрат нелегалната миграция, съобщиха на съвместна пресконференция председателите на Европейския съвет Доналд Туск, на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и турският министър-председател Ахмет Давутоглу.

На съвместно заседание двадесет и осемте държавни и правителствени ръководители на ЕС и Давутоглу подписаха съвместна декларация, която съдържа следните елементи:

-връщанията на нелегални мигранти от Гърция в Турция започват от полунощ на 20 март;

-за всеки сириец сред тях Турция ще изпраща в ЕС по един сирийски бежанец от своята територия, но не повече от общо 72 000;

-ЕС се ангажира да ускори работата по визова либерализация най-късно до юни с Турция, при условие тя да изпълни критериите за това;

-когато незаконните влизания от Турция в ЕС спрат или значително намалеят, ЕС ще приложи доброволна схема за хуманитарен достъп на бежанци от Турция;

-ЕС е съгласен да ускори отварянето на нови глави в преговорите на Турция за членство. Не е посочен брой. Уточнява се обаче че до 1 юли т.г. трябва да бъде отворена глава 33 - "Бюджет";

-ЕС обещава на Турция общо 6 милиарда евро безвъзмездна финансова помощ за подпомагане на бежанците на нейна територия. За първата половина от тази сума вече има правно обвързващо решение на държавите-членки. Такова може да се вземе и за втората, след като пърните 3 милиарда евро бъдат изразходвани.

Случаят на всеки мигрант, пристигащ от Турция, ще бъде разглеждан поотделно, за да бъде процедурата в съответствие с международното право за бежанците. В нея ще бъде включен Върховният комисариат за бежанците на ООН, съобщи Туск.

Операцията ще изисква 4 000 души и ще струва между 280 милиона и 300 милиона евро, каза той. ЕС вече е помогнал да Гърция с 380 милиона евро заради миграционната криза, последните 30 милиона евро, от които са били преведени вчера, каза Юнкер. Те са за гръцката армия да преустрои свои бивши казарми в приемни центрове за мигранти.

От началото на годината през гръцките егейски острови от Турция са влезли над 140 000 мигранти, от които поне 40 000 са блокирани на гръцка територия, след като Европа се споразумя да затвори т.нар. Балкански маршрут към централната и западната ѝ част.

Отговаряйки на критики към сделката Туск я определи като практичен компромис: "По-добре част от всичко, отколкото цялото нищо".

Фотофакт: Така изглежда щастлив турист в Крим

Руският президент Владимир Путин пристигна вчера на полуостров Крим, за да отбележи втората годишнина от присъединяването му към Руската федерация.

Той беше посрещнат от организиран митинг. 

На снимката мъж държи плакат: „Почивам в Крим“.

Самолет се разби в Ростов на Дон, оцелели няма

По данни на портала Flightradar24, който в реално време следи координатите на полетите, самолетът Boeing-738 два часа е кръжал над града преди да падне. От управлението на руското министерство на извънредните ситуации за Ростовска област съобщиха за „Звезда”, че самолетът се разпаднал на пистата за кацане. При катастрофата оцелели няма.

По предварителна информация, на борда на самолета са се намирали 55 пътници и членовете на екипажа. Общо 61 души. Според първоначалната версия, самолетът се е разбил заради лоши атмосферни условия, а именно силен вятър.

Възможна причина за катастрофата е и грешка на пилота.

По информация на регионалния център на руското министерство на извънредните ситуации, на борда на разбилата се машина са се намирали предимно жители на Ростов на Дон, както и трима чужденци. По информация на Интерфакс, на борда на лайнера е имало и организирани туристи, отишли на почивка в Дубай с целите си семейства.