На тази дата: 14 юли 1877 г. В църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история

/Таралеж/ Касапницата край Раднево се сравнява по жестокост с Баташкото клане.

"...Село Гюнели махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 г. център на страшни изкупителни за народната свобода страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма. За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От този ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христос възсия животът за света..."

Из брошурата, посветена на 100-годишнината на храма "Св. Вмч. Георги" в с. Любенова махала, Стара Загора, изд. "Светлина", 1937 г.

Днес малката черква "Св. Георги" в село Любенова махала (по Турско наричано Гюнели махле), на няколко километра от гр. Раднево, едва се крепи на старите си нозе. Попът, който сегиз-тогиз отваря вратите на храма, е също така библейски изнемощял. Хората сякаш са забравили паметните събития в черквата преди 130 г. и си спомнят за жертвата на предците си само в някой внезапен прилив на патриотизъм.

Селото води началото си от ХVI век. Пришълци от различни краища на страната дошли със семействата си и се заселили в гората. Дълго селото останало неизвестно дори за турската власт. Преди Освобождението Гюнели махле е наброявало 120 къщи, покрити със слама. Жителите му били чисти българи с дълбоко запазени нрави и обичаи. През 30-те години на ХIХ век селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм. Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били

храмът да бъде вкопан 3 м в земята,

да няма кубета и да се нарича "попска къща". Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа. Черквата била готова за 5 г.

Първото нападение над селото било през 1847 г. То било обсадено от т. нар. "тембелдеци", за да го ограбят. Преданието говори, че Гюнели махле било спасено от една стара жена - Гочев Колевица, която знаела отлично турски, отишла с бял байряк в лагера на нападателите и ги убедила в смиреността на населението. Така "тембелдеците" ограбили само няколко крайни къщи.

Най-паметна в историята на Гюнели махле остава кървавата трагедия, разиграла се по време на Руско-турската освободителна война. Още преди нея в селото започва да се изгражда таен революционен комитет. В записките си учителят Стефан Минчев пише, че през 1869 г. се срещнал с апостола Васил Левски в Стара Загора. Двамата отишли в селото, за да създадат комитета. В заверата влязъл и свещеникът Еню Попдимитров, който застанал начело на организацията. Турското правителство обаче надушило всичко и на 20 юни 1872 г. поп Еню бил арестуван. Легендата разказва, че щом свещеникът научил за идването на заптиетата в селото, извадил списъка със съзаклятниците,

разкъсал го на парчета и ги погълнал

Попът бил пратен на заточение в Диарбекир, където и починал, а името му било прославено в народна песен:

"Слънцето трепти, захожда,

сеймени в село дойдоха,

и за попа Еня питаха,

питаха и заловиха,

бели му ръце извиха,

извиха, още вързаха..."

Така селото било провъзгласено от турското правителство за "комитаджийско". Заптиета започнали всеки ден да идват в Гюнели махле. При най-малко съмнение върху някого семейството му било подлагано на малтретиране и грабеж.

Разни агенти на турци, черкези и башибозуци често ходели в Гюнели махле и искали големи откупи под предлог, че ще пазят селото.

На 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Турция. В хода й в Старозагорското поле русите срещнали съпротивата на многобройна турска войска, водена от Сюлейман паша. Руснаците били принудени да отстъпят след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.

По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог, че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало. Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата изпратил двама конници да проверят доноса. Те привикали хората, разпитали ги, хапнали, пийнали, взели каквито дарове им дали и си тръгнали. Една нещастна случайност станала причина за кървавото клане. Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон. Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. Още повече му повлияло

поредното донесение,

направено от началника на гарата в Радне махле (сега Раднево) Кмубас. Гръкът донесъл, че в Гюнели махле са се струпали много хора за отбрана в случай на нападение и поискал войска за тяхното разпръскване.

Междувременно надошлите селяни се събрали в храма, в общия двор с училището и в селото. Вратите на храма били дебели и здрави. По този начин църквата и училището се превърнали в нещо като крепост, пълна с мъже, жени и деца. Било 14 юли 1877 г. Към един часа се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Мъжете, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото. Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора. Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души. "Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба се издигаха до небето и осветляваха цялата околност. Общ вой от кучешки лай и рев на добитъка. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта, ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна" - така живите свидетели на трагедията са я описали ("Из страданията на българите и освобождението презъ 1877/78 год.", Г. Димитров). Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или наранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците. Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч.

Дворът се изпълнил с трупове

След това атакували и църквата. Скоро на пода й труповете били един върху друг. Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите. Те искали да ограбят всички пари и ценности от хората вътре, като лъжели живите, че ако се предадат, ще бъдат пощадени.

Тъжна картина представлявало селото след трагедията. Навсякъде лежали обезобразени човешки трупове. Сред тези развалини само храмът стърчал, мълчалив свидетел на случилото се. Опитали се и него да разрушат - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Благодарение на здравата си конструкция обаче църквата оцеляла.

Едва на третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата. При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи от Гюнели махле и съседните села. Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души.

Вицове, юли 2016 г.

Заешкият остров. Oкуношима, Япония.

СмЕх/Таралеж/ 

Арабски шейх, завършил в Москва, си спомнил за приятел руснак от студентските години.

- Приятелю,ти ми спаси живота!Сега имам възможност и искам да ти се отблагодаря - ще ти подаря Ролс Рой.

- Моля те,недей,от КГБ веднага ще започнат да ме разследват.

Какво ли не му предлагал шейхът,но руснака не искал да приеме нищо,страхувайки се от всемогъщото КГБ.Накрая шейхът му предложил едноседмичен престой в харема си...Помислил руснакът и се съгласил.Още първата вечер шейхът го завел в харема и казал:

- Избери която искаш и се наслаждавай!Тука КГБ няма!

Огледъл ги братушката,избрал си една и започнал да я милва-по косите,лицето,гърдите надолу....и замръзнал! Напипал не каквото очаквал,а девойката му проговорила:

- Не делай дурное лицо, немедлено пусти яйцо!

Передай в Москву,что жив, здоров - майор разведки - Иванов!

***

- Какво кара хората да стават метеоролози?

- А ти помислил ли си в коя друга служба може да грешиш в петдесет случая от сто и пак да те държат на работа?

***

-Чух че учиш английски?

-Yes.

- Колко думи научи?

- Two.

- Само две??

- Yes.

***

Разговарят двама арменци:

- Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията?

- Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.

***

- Каква е разликата между инфлация и хиперинфлация?

- Ако отидете в магазина с торба пари и сте оставили торбата на входа, а ви откраднат парите, е инфлация. А ако не откраднат парите, а торбата - хиперинфлация.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Разкрития: Фризьорът на френския президент Франсоа Оланд получава почти 10 000 евро

Фризьорът на френския президент Франсоа Оланд получава почти 10 000 евро заплата, съобщава в.„Фигаро".

Седмичникът е публикувал трудовия договор на фризьора, от който се вижда, че от 2012 година той получава 9895 евро месечно - с 5 хиляди евро по-малко от заплатата на президента. Освен това, върху основната заплата има и начисления.

„Той е на разположение на президента без прекъсване. Никой не го замества. Пропусна раждането на децата си, операции, които децата му претърпяха", цитира изданието адвокатката на фризьора Сара Леви.

Съобщава се също, че работният ден на фризьора започва много рано. Той винаги придружава държавния глава при командировките му.

„Канар аншене" публикува статия, която стъпва върху данни в книгата "Elysée Off" („Извън Елисейския дворец") на журналистките Азиз Земури и Стефани Марто.

Бокова: Важно е начело на ООН да е хем жена, хем от Източна Европа

"И двете."

Така българският кандидат Ирина Бокова отговори на въпрос кое за нея е по-важно - жена или представител на Източна Европа да оглави ООН.

Късно тази нощ тя участва в нов кръг неформални разговори с кандидатите за високия пост. Те се състояха в централата на ООН в Ню Йорк и бяха излъчени на живо от уебсайта на организацията и директно по телевизия "Ал Джазира".

Бокова, която е смятана за фаворит за поста, говори за мира, предотвратяването на конфликтите и екстремизма. Тя обеща, че ако бъде избрана, ще работи за междукултурен диалог, толерантност, мир и преодоляване на различията.

Според нея предизвикателства като бежанците, конфликтите, нарастването на екстремизма и разрушаването на културното наследство поставят под въпрос умението на страните по света да намират заедно решения на проблемите. Тя изтъкна, че образованието не е само предпоставка за развитието, но и средство за превенция на екстремизма и конфликтите.

Бокова говори и за ситуацията в Близкия изток. Тя призова за изграждане на доверие между палестинците и израелците. Позова се и на опита си като генерален директор на ЮНЕСКО за да увери, че е способна да се справи с управлението на ООН.

Дебатите тази нощ се проведоха в два рунда.

В първия участваха бившият премиер на Португалия Антониу Гутиереш, външният министър на Аржентина Сусана Малкора, бившите първи дипломати на Молдова Наталия Герман, на Сърбия Вук Йеремич и на Хърватия Весна Пусич.

Ирина Бокова участва във втория рунд заедно с бившия президент на Словения Данило Тюрк, бившата премиерка на Нова Зеландия Хелън Кларк, кандидата на Коста Рика Кристина Фигерес и бившия външен министър на Черна Гора Игор Лукшич.

Тайният кифленски живот на новата британска премиерка

Лачени ботуши над коляното, островърхи пантофки, шарени "балерини", високи токове със леопардови или зебрени щампи: Тереза Мей обича обувките. Дотук - нищо необичайно.

Но поради факта, че 59-годишната дама е министър на вътрешните работи на Великобритания и всеки момент ще встъпи в длъжност като министър-председател, външният й вид е една от честите теми на дебат в британската обществност.

Гардеробът й включва рокли и костюми в цветове, които могат да се определят като "крещящи" на фона на мрачния стайлинг на колегите й от политическия елит.

Освен това обича да носи модели с едри щампи. Вкусът на Мей е толкова екстравагантен, че външният й вид редовно е обсъждан в британските булевардни издания и социални мрежи.

Последният случай, в който Тереза Мей предизвика суматоха с модния си избор, беше появата й с червена рокля с изрязано деколте по време на дебатите за бюджета, която беше оценена като твърде фриволна от наблюдателите.

"Майка ми би казала "Сложи си костюм, покажи малко бюст и разсейвай финансовия министър"

"Май не само икономиката се потапя в червено! Тереза Мей открадна шоуто при дебатите за Бюджет 2016 с рокля, която раздели мненията в Twitter", пише Daily Mail. Mirror дори подвиква "Ooh sugar".

По същия начин в Германия доста коментатори бяха изключително учудени, че Ангела Меркел има деколте. А и във Франция по време на ерата "Саркози" всички обсъждаха дали правосъдният министър Рашида Дати не е "прекалено секси" за позицията си.

Напълно безсмислен въпрос, който май никога не е поставян в същата форма по адрес на политик от мъжки пол.

Новината за предстоящото назначаване на Тереза Мей за министър-председател на Великобритания беше отразено "по достойнство" в таблоида Sun.

"Heel, Boys", пише на първата страница на днешния брой, под близък кадър на леопардовите обувки на Тереза Мей, стъпили върху образите на шестима политици от Консервативната партия - финансовия министър Джордж Озбърн, правосъдния министър Майкъл Гоув, външния министър Филип Хамънд, социалния министър Стивън Краб, военния министър Лиъм Фокс, и злополучния Борис Джонсън.

Думата "heel" може да се преведе буквално като "ток на обувка", но изразът има и друго значение - да подчиниш някого, да го принудиш да изпълнява твоята воля. Този израз е заигравка с Маргарет Тачър: Така както дамската чанта беше символ на непоклатимата воля на Желязната лейди, обувките на токчета могат да се окажат символът на властта за Тереза Мей.

Разбира се, облеклото може да изразяват скрита политическа позиция: Ако замениш роклите с панталони или се появиш с кецове на церемонията по встъпване в длъжност, със сигурност няма да останеш незабелязан. Подобен бунтарски стил издава антисистемната позиция на човека.

Мей обаче твърди, че не подбира облеклото си, водена от специални стратегически подбуди.

"Аз съм жена, обичам дрехите и обувките. Мисля, че едно от предизвикателствата за жените в политиката, бизнеса и останалите сфери на работата, е да можем да бъдем себе си и да кажем "Вижте какво, можем да бъдем интелигентни и да обичаме дрехите", казва тя по време на конференцията "Жените по света", когато й задават въпрос защо вестниците наричат една от роклите й "Power Dress" (роклята на властта).

И все пак Мей преценява много точно какво и кога облича: при встъпването си в длъжност като член на парламента през 1997 г. външният й вид е копие на Тачър - синя пола, син костюм, бяла блуза.

С дребната, но не маловажна разлика, че полата на Мей е с дължина над коляното - нещо немислимо за стила на Желязната лейди. Едва по-късно, когато се установи в политиката, Мей се отдалечи от модния стил на великата си предшественичка.

Благодарение на дрехите си Тереза Мей винаги получава медийно внимание.

Нещо, което е жизнено важно за всеки политик. Друг е въпросът дали Мей се радва на сензационните заглавия по адрес на токчетата й. Със сигурност не допринасят за сериозното отношение на публиката към нея и работата й.

Все пак би могла да се възползва от рекламата, която модният й вкус носи като полезен страничен ефект. По този начин може да наложи образа си на елегантния, самоуверен и силен лидер на фона на останалите политици от Консервативната партия.

Мей вече спечели битката за позицията на министър-председател. В сряда тя ще встъпи в длъжност като наследник на Дейвид Камерън. Ще бъде доста интересно с какви обувки ще влезе на "Даунинг Стрийт" 10.

На тази дата: 13 юли 1878 г. Подписан е Берлинският договор

/Таралеж/ 

1878 г. подписан е Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).

Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.

Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.

Вицове, юли 2016 г.

СмЕх/Таралеж/ 

- Здравей, скъпи! Какво правиш?

– Филм съм си пуснал.

– Пак ли някакви мръсотии?!

– Не… Мелодрама… Немска… за бедно момиче, на което в банята се разваля душа и идват да й помогнат трима водороводчика…

***

Мъжете са като bluetooth, докато са близо - връзката е добра. Когато са далеч - веднага почват да търсят нови устройства.

Жените са като wi-fi, виждат всички, но се включат към най-силния.

***

Шотландски ветеринар, правейки изкуствено дишане на овца, спонтанно изобретил гайдата!

***

Две съседки се оплакват:

-Пък тоя, моя, като седне да пие и пие, пие... докато му се появят зелени човечета!

-Пак си добре. Пък на моя като му се появят и продължава да пие с тях!

***

- Днес в детската градина играхме на чичо доктор.

- И как беше?

- Ами цял ден седях на едно столче в коридора и чаках.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Откраднаха националното знаме пред областната администрация в Кърджали

Сигнал за откраднато национално знаме от пилон пред институция в областния център е подаден в понеделник, съобщи Областната дирекция на МВР.

От администрацията уточниха, че флагът е бил нов и е поставен преди месец.

В момента се преглеждат записите от охранителните камери. По случая е образувано досъдебно производство.

Дежурна оперативна група от РУ-Кърджали е извършила оглед на мястото на произшествието. Образувано е досъдебно производство и се издирва извършителят на кражбата.

Трибагреникът е бил задигнат от пилона пред сградата на Областна администрация, разкриха отлично осведомени източници.

В Украйна демонтираха 1000 Ленина, остават още толкова

/Таралеж/ 

От декември месец 2013 г. до сега в Украйна са демонтирани 1018 паметника на Ленин, но остават още толкова. Това съобщи вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. 

Първият паметник бил премахнат от "Бесарабския площад" в Киев на 8 декември 2013 г. В Украйна действа закон за премахването на комунистическите символи.

Тереза Мей става премиер на Великобритания утре

Тереза Мей ще стане британски премиер в сряда, обяви вчера министър-председателят в оставка Дейвид Камерън.

Другата кандидатка - Андреа Ледсъм, се отказа от битката за постовете. Единственият й аргумент е, че кампанията срещу нея е "твърде злонамерена и очерняща". Тя направи специално изявление.

Ледсъм се обяви в подкрепа на Тереза Мей и заяви, че трябва бързо да се намери лидер на Консервативната партия, защото кампания от 9 месеца е прекалено дълга, когато на Великобратания и трябва стабилно правителство. Както е известно торите трябваше да изберат лидер и премиер на 9 септември. Андреа пожела успех на Тереза Мей и добави, че тя трябва да стане възможно най-бързо и премиер.

Ледсъм се класира на второ място във вътрешното допитване на Консервативната партия кой да смени премиера и лидер на торите Дайвид Камерън, който подаде оставка след Брекзита. Първа е министърката на вътрешните работи Тереза Мей.

Правосъдният министър Майкъл Гоув, който остана трети в надпреварата, също обяви подкрепата си за Тереза Мей и поиска торите да работят, за да стане тя по най-бързия начин лидер на партията и министър-председател.

Греъм Брейди - председателят на "Комитет 1922" на депутатите тори, потвърди, че Мей ще бъде обявена за нов лидер на партията. Той обаче допълни, че не може да се ангажира, че това ще стане до края на деня днес. По-късно обаче Брейди заяви, че Мей ще оглави консерваторите преди 18 часа британско време (20 часа българско).

Дейвид Камерън трябваше да се оттегли през септември. Отказът на Андреа Ледсъм от борбата обаче го накара да побърза. В началото дори се заговори, че той ще се оттегли ое днес. Но се оказа, че за да го направи, той трябва да отиде в Норфолк, където в момента се намира кралица Елизабет II.

Затова Камерън обяви, че днес ще води за последен път заседание на кабинета си. В сряда през деня той за последнен път ще отговаря на въпроси на депутати в парламента. И вечерта ще връчи оставката си на кралицата, за да бъде наследен от Тереза Мей.

На тази дата: 12 юли 1870 г. Бисмарк фалшифицира депеша и провокира Френско-пруската война

/Таралеж/ 

1870 г. с фалшифицираната Емска депеша Бисмарк провокира Френско-пруската война. Пруският канцлер Ото фон Бискмарк фалшифицира получена телеграма от крал Вилхелм относно разговора му с френския посланик Винсент Бенедети и я дава на вестниците за публикуване. Бисмарк е уверен в избухването на скандала, но съзнателно тласка междудържавните отношения към дипломатически конфликт и дори война. Във Франция мобилизацията започва още същата вечер и след 6 дни Наполеон ІІІ обявява война на Прусия.

Към 1870 г. Германия все още е разделена на отделни държави. Пруският канцлер Бисмарк решава да отстрани последното препятствие по пътя на обединението в лицето на Франция, към която гравитират южногерманските държави, нежелаещи да загубят своята самостоятелност.

Бисмарк прави серия от умели маневри, като една от тях е оказваната подкрепа на принц Леополд фон Хохенцолерн-Зигмаринген като кандидат за овакантения испански трон. Във френския двор освирепяват и губят чувство за реалност. Френският посланик в Прусия Бенедети е изпратен на 8 юли със срочно донесение при Вилхелм І. По това време възрастният и болнав крал се лекува Бад Емс.

Бенедети иска лична среща с краля. Независимо от неразположението си, той приема французина. Посланикът известява, че френският император Наполеон ІІІ е недоволен от опита на Леополд Хохенцолерн да заеме овакантения испански трон. От името на своя император Бенедети иска от Вилхелм обещание никога повече да не разглежда кандидатурата на Леополд за испанския престол. Вилхелм дипломатично дава на посланика да разбере, че и той не одобрява амбициите на принца и кандидатурата на Леополд ще бъде снета.

Вилхелм изпълнява обещанието си, като лично се свързва с Леополд и с неговия баща княз Антон Хохенцолерн, и намеква, че би било желателно кандидатурата да бъде оттеглена. Леополд не посмява да противоречи на краля.

Конфликтът изглежда привидно изчерпан, но Наполеон жадува войната не по-малко от Бисмарк. Канцлерът, узнавайки за отговора на краля, изпада в ярост. Той се надява да започне дългоочакваната война, но крал Вилхелм не се поддава на провокациите на Наполеон и оставя френската дипломация.

Отначало Наполеон ІІІ е удовлетворен от постигнатата дипломатическа победа, но обкръжението от неговите министри настояват за война. Военният министър маршал Лебеф открито заявява, че пруската армия „не съществува” и той я „отрича”.

На 13 юли (пет дни след връчване на първото искане от Наполеон ІІІ), Бенедети отново се отправя към Вилхелм, за да му връчи едно от най-дръзките искания в историята на дипломацията: от пруския крал се иска да даде формално обещание, че ще забрани на Леополд да приеме испанския трон, ако отново му го предложат. Дръзкото искане, нарушаващо грубо дипломатическия етикет, възмущава краля, но той дипломатично се сбогува с посланика, давайки му да разбере, че няма право да дава такива обещания.

След като не получава от Вилхелм ясен отговор, Париж отново се свързва с Бенедети и му нарежда да връчи ново послание, в което се иска кралят на Прусия да даде писмено обещание никога повече да не накърнява достойнството на Франция. Бенедети отново иска аудиенция, която Вилхелм отказва. Бенедети обаче причаква краля на гарата преди отпътуването му от Емс на 13 юли. Там той излага френските искания. Вилхелм обещава, че този разговор ще продължи в Берлин. Преди да отпътува от Емс, Вилхелм нарежда на съветника в МВнР фон Абекен да изложи събитията през деня в телеграма до Бисмарк.

Вечерта на 13 юли Бисмарк вечеря с военния министър фон Роон и с началника на главния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке. Там му донасят срочната депеша от Емс и той я чете пред гостите си. Стигайки до думите на краля за продължаване на този дързък разговор в Берлин, всички изпадат в дълбоко униние. Те разбират, че Наполеон ІІІ жадува война, а старият крал не желае да я започне и е готов на унижения.

Бисмарк се обръща към Молтке и към Рон с въпрос дали е готова пруската армия да даде отпор на неприятеля. Те дават положителен отговор. Тогава Бисмарк се усамотява в съседна стая и започва да препрочита телеграмата. След много години той си припомня: „Отново прочетох внимателно депешата, взех молив и смело задрасках цялото това място, където се говори, че Бенедети иска нова аудиенция; от депешата оставих само началото и края”.

След съкращаването изчезват думите на краля, казани на Бенедети на гарата за продължаване на разговора в Берлин. Сега това означава, че пруският крал Вилхелм изобщо се отказва да води по-нататъшни преговори по този въпрос. Връщайки се при гостите си, Бисмарк им прочита фалшифицираната депеша. Молтке и Роон са във възторг. След това Бисмарк незабавно дава указания тя да бъде публикувана във вестниците в този вид.

Както и разчита Бисмарк, Париж реагира незабавно на унижената си чест. Мнозинството френски депутати гласуват за война против Прусия. Бившият премиер (и бъдещ президент) Адолф Тиер е против войната, но никой не го слуша. На 13 юли започва всеобща мобилизация във Франция, след три дни я последва и Прусия. На 19 юли 1870 г. Наполеон ІІІ обявява войната.

При започване на бойните действия френското правителство съсредоточава на германската граница 7 корпуса с 260 000 войници, докато Прусия придвижва към Рейн 12 корпуса и 4 кавалерийски дивизии с обща численост 330 000 души. С дипломатическо коварство Бисмарк успява да накара френската страна да изглежда в очите на европейското обществено мнение агресор.

Френските армии са разгромени и на 2 септември 1870 г. самият император капитулира при Седан. В Париж избухва въстание - Парижката комуна, и е обявено създаването на Третата република.

Вицове, юли 2016 г.

СмЕх/Таралеж/ 

При безплатното здравеопазване по никакъв начин не можеш да убедиш докторът, че си болен, а при платеното - че си здрав.

***

Един продава куче. Купувачът пита:

- Здраво ли е?

- Здраво е кучето!

- А умно ли е?

- Умно е!

- А вярно ли е?

- Вярно е, вече за трети път го продавам.

***

- Хубаво ли съм се гримирала, скъпи?

- Не, още се виждаш...

***

На строежа:

- Колега, ти нов ли си?

- Да, днес ми е първи ден...

- Какво си завършил?

- ПРАВО...

- ОК, взимай количката и ПРАВО при майстора на скелето...

***

Една муха кацнала на рога на бивол. Долита друга муха и я пита:

- Какво правиш?

- Не ме закачай ма, не виждаш ли, че орем!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Германия е подслушвала десетки правителства от ЕС

Бруно Кал оглави германското

разузнаване преди седмица.

Федералната разузнавателна служба на Германия (БНД) през 2013 година е подслушвала правителствата на десетки страни от ЕС и партньори от НАТО.

Това съобщи агенция ДПА, позовавайки се на документ на парламентарната комисия по контрол на специалните служби.

Особено интензивно е било подслушването на дипломатически представителства на страните от ЕС и НАТО в целия свят, посочва германската информационна агенция, цитирана от БНР.

БНД е следила 3300 обекта, между които има президенти и правителствени ръководители, министри, военни учреждения.

Обектите на най-високо ниво са били няколко десетки.

Поне един от подслушваните е германски гражданин. Подслушването на германски граждани обаче е забранено от конституцията и затова този прецедент няма да бъде подминат леко.

Шпионските скандали в страни - партньори от НАТО започнаха след разкритията на бившия агент на ЦРУ Едуард Сноудън, от които стана ясно, че американското разузнаване е шпионирало стотици хиляди граждани в Германия.

В това ЦРУ е било подпомагано от германските си колеги.

От БНД нееднократно са изтъквали, че след разкритията на Сноудън през 2013 година практиката за следене на партньори от НАТО и ЕС е била преустановена.