"Файненшъл таймс": Пловдив променя имиджа на България на "див изток"

Авторитетното издание "Файненшъл таймс" е посветило обширна и силно позитивна статия на Пловдив. Тя е озаглавена "Български град променя съдбата си".

Според публикацията вторият по големина град у нас се радва на дългоочаквано възраждане. Обяснява се как местната икономика е привлякла инвестиции в размер на 4 милиарда евро само през последните пет години след дълъг период на стагнация.

"Файненшънъл таймс" отбелязва и че благодарение и на пловдивския бизнес имиджът на България на "дивия изток" започнал да се променя.

В статията се посочва и че безработицата в Пловдив е едва 4,9% при средно 8,1% за България. Това е резултат от развитието на сектори като логистика, авточасти и софтуерно инженерство, чиито производства са насочени към световните пазари.

Отбелязва се също и че Пловдив ще бъде културна столица на Европа през 2019 г.

Меркел критикува страните от ЕС, нежелаещи да приемат бежански квоти

За продължаване на диалога между Европейския съюз /ЕС/ и Турция, се обяви германският канцлер Ангела Меркел, съобщава БНР.

В интервю за телевизия АРД тя отправи критики към европейските страни, които заявяват, че няма да приемат мюсюлмански бежанци. Ангела Меркел изрази надежда държавите-членки на Европейския съюз да постигнат съгласие по най-трудните въпроси по мигрантската криза и по-конкретно как по-справедливо да бъдат разпределени кандидатите за убежище.

Германският канцлер коментира още, че е рано да бъдат отменени санкциите срещу Русия, отчитайки изпълнението на споразуменията от Минск.

Меркел заяви също, че все още не е готова да каже кога ще обяви дали ще се кандидатира за нов мандат като канцлер и като лидер на Християндемократическия съюз и обеща да направи това в подходящия момент.

Пожар гори в Кресненското дефиле

Пожар горя цяла нощ в Кресненското дефиле. Огънят е пламнал късно снощи, малко преди тунела на Кресненското ханче в посока Сандански, предаде Нова ТВ.

Заради инцидента е спряно осветлението на тунела при 389-и км между Симитли и отклонението за село Стара Кресна, съобщи Агенция "Пътна инфраструктура".

Пожарът гори в труднодостъпна местност и все още не е локализиран. Стръмният терен и тъмнината през нощта затрудниха работата на пожарникарите, които се стремят предимно към това огънят да не прехвърли билото и да достигне най-близките къщи на село Стара Кресна.

Тайните библиотеки

Под улиците на дамаско предградие, етажерки съдържат книгите, спасени от бомбардирани сгради. През последните четири години, в обсадата на Дераа, доброволци са събрали над 14 000 тома от унищожени домове. Пазят ги на тайно място заради страха, че то може да стане мишена на правителството на Асад. Посетителите трябва да залягат под случайни куршуми и шрапнели, за да достигнат тайната библиотека.

Това е скритото сирийско книгохранилище и мнозина го смятат за жизненоважен ресурс на бъдещето.

„В някакъв смисъл тази библиотека ми възвърна живота – казва редовен читател, Абдулбасет Аламар, пред BBC. – Както тялото се нуждае от храна, така на душата ѝ трябват книги.“

Религиозни и политически причини са водели до укриване на книги в цялата човешка история – ту в тайни хранилища, ту в частни колекции. „Пещерата на книгите“ е само една от тях.

Пещерата на книгите

Далеч в пустинята Гоби в Китай, мрежа от свързани пещерни светилища в Дунхуан, наричана Подземната галерия на Хилядата Буди, е останала запечатана над хиляда години. В 1900 г. даоисткият монах Уан Янлу – неофициалният пазител на комплекса – открива скрита врата, водеща до зала с ръкописи, датиращи от І до ХІ в.

Провициалните власти демонстрират безразличие към документите, след като Уан се свързва с тях. Но новините за находката се разпространяват и унгарският изследовател Аурел Щайн убеждава монаха да му продаде 10 000 ръкописа. Делегации от Франция, Русия и Япония не се бавят и повечето старинни текстове напускат пещерата. Според „Ню Йоркър“ към 1910, когато централното правителство заповядва сбирката да бъде пренесена в Пекин, на място е имало едва около една пета от първоначалните находки.

Въпреки това, много от оригиналните манускрипти могат да бъдат видени днес: инициатива за дигитализирането на на колекцията е подхваната още в 1994. Международния проект за Дунхуан, воден от Британската библиотека, означава, че архивистите ще могат направо от домовете си да изследват най-старата пълна звездна карта в света, да прочетат молитва, написана на староеврейски от търговец, пътуващ от Вавилон за Китай, да разгледат изображение на християнски светец в одеждите на бодхисатва, да видят договор за продажбата на млада робиня заради дълговете на търговец на коприна или да разлистят резултат от гадание, изписан с тюркски руни.

Не е ясно защо пещерата е била запечатана. Щайн твърди, че е в опит за дълготрайно запазване на ръкописи, които не са се използвали, но собствениците им не са искали да ги унищожат – един вид свещени, но непотребни текстове. А френският синолог Пол Пелио смята, че запечатването е станало в 1035 г., когато империята Си Ся нахлува в Дунхуан. Китайският учен Жон Синджян предплага, че пещерата може да е запечатана и заради страха от така и неслучилото се нашествие на ислямските караханиди.

Каквато и да е причината за първоначалното укриване на ръкописите, съдържанието на пещерите вече е изменило разбирането ни за историята, откак е излязло на бял свят преди век. Един от дунхуанските документи е копие на Диамантената сура, свещен текст за будистите. Според Британската библиотека екземплярът датира от 868 г. и е най-старата напълно запазена печатна книга, която може да бъде датирана. Това е повод да си спомним, че хартията и книгопечатането не са европейски изобретения. Всъщност печатарската техника започва като религиозна практика – като завъртане на индийското молитвено колело, но в огромен мащаб.

Секретният архив

Друга тайна колекция религиозни текстове, основана в 1612, е постоянен обект на конспиративни теории: секретният архив на Ватикана съдържа над хиляда години папска кореспонденция. Според трилъри като тези на Дан Браун сбирката включва черепи на извънземни, документация за потомството на Иисус Христос и машина на времето, построена от монах, поискал да се върне назад в първи век и да стане свидетел на Разпятието.

В опит да разсее митовете, Ватиканът отвори архива си в последните години и там в момента има изложба на документи от архивите на Капитолийските музеи в Рим. Папа Лъв ХІІІ пръв разрешава внимателно подбрани учени да посещават мястото през 1881, а днес много документи са достъпни за изследователи, макар че свободното търсене из сбирката все още е забранено. Думата „секретен“ в името идва от латинското secretum, което е по-близко по значение до „частен“.

И все пак, някои части от архива остават недостъпни. На учени не е позволено да четат никакви папски документи от 1939 насам, откакто противоречивият Пий ХІІ заема Светия престол. Дял от архивите, засягащ личния живот на кардиналите от 1922 насам, също остава затворен.

Съхраняван в бетонен бункер, част от крилото зад базиликата „Св. Петър“, архивът е охраняван от Швейцарската гвардия и служители на ватиканската полицейска служба. Те допълват силата на думите, пазени вътре. Тук е кореспонденцията между Ватикана и личности като Моцарт, Еразъм, Карл Велики, Волтер и Адолф Хитлер, както и молбата на Хенри VІІІ за анулиране на брака му с Катерина от Арагон; когато папа Климент VІІ я отказва, кралят все пак се развежда с жена си и скъсва връзката между Рим и Англиканската Църква.

Архивът съдържа още декрета на папа Лъв Х от 1521 за отлъчването на Мартин Лутер, препис на ръка от процеса за ерес срещу Галилей и писмо от Микеланджело, в което той се оплаква, че не му е платено за работата по Сикстинската капела.

Още една тухла в стената

Изоставена след векове забрава, колекция ръкописи в старата част на Кайро (Фустат) е оценена по достойнство от румънски евреин в модерни времена. Якоб Сафир описва хранилището през 1874, но чак в 1896 шотландските близначки Агнес Луис и Маргарет Гибсън показват част от ръкописите на кеймбриджкия учен Соломон Шлехтер и находката се сдобива с популярност.

Скрити в стена на синагогата Бен Езра, това са над 280 000 еврейски ръкописни фрагмента от т. нар. Гениз на Кайро. По юдейския свещен закон, нито един текст, в който фигурира Божието име, не може да бъде изхвърлен. Тези, които вече не се употребяват, трябва да се съхраняват в нарочно място в синагогата или в гробище, докато не бъдат церемониално заровени. Това хранилище се нарича гениза, което на староеврейски означава „скривалище“ или „архив“.

В продължение на 1000 години еврейската общност във Фустат предава старите си документи на свещеното хранилище. Генизата на Кайро остава непокътната. А средновековните евреи почти никога не пишат, без значение дали лично писмо, или списък покупки, без да споменат Божието име. В резултат оцелява нещо като пощенска кутия с над 250 000 документа, представляващи несравним архив на живота в Египет от девети до деветнайсети век. Не съществуват други подобни записки. (Бел. ред.: документите от Генизата в Кайро съдържат и ценна информация за историята на Византия и средновековна България.)

Бен Аутуейт, ръководител на изследванията върху Генизата в Кеймбридж, обяснява колко важна е тази колекция за учените:

„Не е пресилено да кажем, че находките от Генизата ни помогнаха да пренапишем всичко, което сме знаели за евреите, Близкия Изток  и Средиземноморието в Средните векове“.

Фрагментите показват, че еврейските търговци са работели с християни и мюсюлмани; че отношението към тях в Египет е било по-толерантно, отколкото обикновено се смята; че антисемитизмът е бил по-рядко срещан. В 2013 университетските библиотеки на Оксфорд и Кеймбридж за първи път се заемат с подобен съвместен проект, финансирайки съхранението на архива от Генизата.

Давид Абулафия, автор на „Великото море: човешка история на Средиземно море“, е казал:

„Документите от Генизата в Кайро са като фар, осветяващ тъмните ъгли от историята на Средиземноморието и хвърлящ ярък лъч върху социалния, икономическия и религиозния живот на евреите не само в средновековен Египет, но и в далечни страни. Нищо не може да се сравни с тях като извор за историята от Х до ХІІ в., нито в Европа, нито в ислямския свят“.

Между редовете

В 2013 холандският историк на средновековната литература Ерик Куакел пише в блога си за забележителното откритие, направено от негови студенти в Лайденския университет. Докато преглеждат подвързиите на старинни книги в библиотеката, те откриват 132 бележки, писма и сметки от неидентифициран съд от поречието на Рейн, записани върху малки късове хартия. Били са скрити в подвързията на книга, отпечатана през 1577 г.

Това не са безполезни, но свещени текстове, твърде ценни, за да бъдат просто изхвърлени, а просто ненужна хартия, употребена от книговезците. Повторната употреба на средновековни писмени текстове е редовна практика в работилниците на ранномодерните подвързвачи. Когато току-що отпечатана книга от 1577 е трябвало да бъде подвързана, книговезецът е взел 132 къса хартия от кошчето си за боклук и ги е използвал като подложка за подвързията.

Това означава, че думи, които не са били предназначени за потомството, все пак са стигнали до нас. Тези фрагменти са ценни най-вече защото толкова малки изписани текстове почти никога не оцеляват. И почти няма къде да се открият добре запазени примери за бележки от всекидневието. Дългият им път до нашата съвременност е минал през очакване да бъдат открити в подвързия от ХVІ в.

Сметките, бележките до слуги и списъците с покупки ни приближават много до средновековната реалност. Послания като тези са рядкост за историците. Това са средновековните гласове, които обикновено не чуваме, а те разказват какво се случва във всекидневието.

И колекцията може да се окаже по-голяма, отколкото се смята. С помощта на рентгенови лъчи, разработени като метод за търсене на стари етапи на композиция под повърхността на маслени картини, Куакел се опитва да изследва съдържанието на стари повързии. През октомври 2015 той започва мащабно изследване на всички старопечатни издания в Лайденската университетска библиотека.

Технологията показва хартиените късове, тоест средновековните листове, които инак може и никога да не бъдат открити, защото са скрити под плата, пергамента или друг хартиен лист в подвързията. Методът трябва да се усъвършенства още, но той вече дава резултати, които могат да се окажат скрита библиотека в библиотеката. Може да се окаже, че в подвързиите се крият хиляди ръкописни фрагменти…

Фиона МАКДОНАЛД, Би Би Си

На тази дата: 29 август 1698 г.Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради

/Таралеж/

1698 г. руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се

обличат с европейски дрехи.

Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.

Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.

Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в бръсненето на брадите.

За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” - брадата.

Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка, представляващ своеобразна квитанция за платения данък.

Вицове, август 2016 г.

Това не е Барби, а руска кукла Маняша

СмЕх/Таралеж/

–Мамо, защо се скара с тати без причина?

- Защото трябва да изтупа килима!

- Ама той нали се съгласи и сега го тупа?

- Като е ядосан го тупа по-добре!

***

Габровец праща писмо до родителите си:

"- Мамо и тати, пратете ми 2 лв, да се снимаме с годеницата ми, да я видите." ;)

Получил следният отговор:

"- Пращаме ти 1 лв, снимай само годеницата, тебе си те знаем..."

***

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!

- Това стана благодарение на самоотверженият труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

***

Двама приятели се срещат.Единият, сериозен и тежък бизнесмен, изтупан с костюм, носи голяма златна обица на едното си ухо. Другият го пита:

- Какво става бе, каква е тая обица?

- Ох, не питай... Дълга история.

- И откога я носиш?

- Откакто, жена ми я намери в леглото...

***

Стар морски вълк си пие бирата ,а до него се приближава красиво девойче:

- Чичо,вярно ли е ,че ви е ухапала акула?

- Вярно ,вярно е, мойто момиче...

- А къде?

- Това вече не е вярно.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Борисов: "Няма да приемаме обратно мигранти"

Премиерът Бойко Борисов заяви, че България няма да приема обратно мигранти от Западна Европа. Той е изразил тази позиция на срещата с Ангела Меркел вчера в Берлин.

„Категорично им заявих,че ние няма да приемем мигранти, ако някой си мисли, че ще ни връща по 10,20 хиляди души от Австрия и Германия, при положение че няма споразумение за мигрантите с Турция" - каза Борисов, който присъстваше на откриването на нова църква в Сливенско.

Според него, трябва да се предприемат стъпки за продължаване на споразумението между ЕС и Турция за спиране на мигрантския поток. Борисов подчерта трудностите, които стоят пред южната ни съседка, „която издържа три милиона мигранти" и се изказа в подкрепа на либерализирането на визовия режим.

Бойко Борисов изрази надежда, че заплахите и твърдият тон по отношение на Турция ще отстъпват на дипломацията, защото споразумението с южната ни съседка е работещо, особено за Гърция и България.

"Много от европейските държави, особено от Вишеградската четворка, са категорични, че няма да приемат мигранти, каза още премиерът. Ние също искаме да се спазват принципите за влизане в Европейския съюз - с взимане на отпечатъци, интервюта, проверки". Той заяви още, че няма да допусне самолети с бежанци от Европа да кацнат на българските летища, при положение, че няма споразумение и реадмисия към Турция.

Нападнал ли е Христо Стоичков журналисти? Видео

Екип на „България днес” твърди, че е бил нападнат от Христо Стоичков. Спречкването е станала по време на сватбата на дъщеря му Христина Стоичкова и Лука Белич.

До късно снощи шофьорът и фотографът на вестника даваха показания в полицията. Според тях Стоичков ги е нападнал заради опита им да заснемат сватбата с фотоапарат.

От клиповете, с които NOVA разполага, се чува как между екипа на „България днес” и Христо Стоичков е започнал спор.

„Моята работа е да снимам и това правих през цялото време. В същото време Христо Стоичков се появи с негов приятел”, разказа фотографът Борислав Трошев.

„Седях в колата, той дойде при мен, отвори вратата и започна да ме налага, да псува и да вика”, разказа Петър Симчев.

Шофьорът твърди, че ударите били нанесени от футболиста основно в лицето му.

След като тръгнал назад с автомобила си, ударил една от колите, паркирани до манастира.

Петър и Борислав вече са разпитани от полицията. Шофьорът има и медицинско за нанесените удари. Коментар от страна на семейство Стоичкови засега няма.

ВИДЕО

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност.

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

Две момчета си говорят през Берлинската стена.

- Аз имам портокал! - хвали се западнякът.

- А ние си имаме социализъм!

- Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм!

- Да, обаче тогава няма да имаш портокал!

***

Съобщение в печата:

"Група терористи са превзели избите на местния винпром и са се барикадирали вътре със заложници. Вече четвърти ден обаче не успяват да формулират исканията си."

***

Първа среща :

- Как да те позная?

- Ще бъда с дънки, висока съм 165 см и тежа 54 кг.....

- Добре, аз съм със светло яке ще нося кантар и рулетка.

***

Един приятел спечели екскурзия до Китай и сега е там.....

Опитва се да спечели екскурзия обратно!

***

Чука се на вратата на кабинета на управителя на Националната банка. Влиза леля Пена чистачката.

- Господин директоре, моля дайте ми ключа за трезора.

- Ти чуваш ли се какво говориш?- невярващо я изгледал директора- Как ще ти дам ключа за националния трезор? Забрави!

- Моля ти се, бе господин директоре- проплакала леля Пена- омръзна ми всяка вечер да го отварям с кламер да избърша пода…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

В същото време в Берлин

Преди малко започна срещата между Бойко Борисов, Ангела Меркел и премиерите на Австрия, Словения и Хърватия Кристиан Керн, Миро Церар и Тихомир Орешкович. Повод петимата да се съберат на обяд в Берлин е мигрантската криза.

В предишните дни Меркел посети Прага и Варшава, където вече получи отрезвителен отговор. Нито чехите, нито поляците са готови да приемат бежанци по квоти. На същото мнение са също Унгария и Словения, чиито премиери също бяха във Варшава в рамките на Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словения).

Борисов призова ЕС да спази споразумението с Турция и да свали от октоври визите за турски граждани. Анкара обаче не е изпълнила част от условията, на които Турция трябва да отговаря.

Миньори от Боливия пребиха до смърт министър

Миньори от Боливия отвлякоха и пребиха до смърт заместник-министър от кабинета, който искаше да проведе разговор с тях във връзка с продължаващите вече седмици стачки.

Родолфо Иянес, зам.-министър на вътрешните работи, беше убит в четвъртък в град Пандуро на 186 км от столицата Ла Пас. Той беше в града, за да се срещне с миньорите, които от 10 август провеждат ефективна стачка, като блокират пътища. Миньорите протестират, за да защитят правото си да работят без посредници за частни компании, което беше нарушено чрез приемането на нов закон от правителството на Ево Моралес.

Трима миньори загинаха в сблъсъци с полицията откакто започнаха протестите.

Пет души, включително лидерът на движението на протестиращите миньори, бяха арестувани във връзка с убийството на Иянес. Разследва се участието на 40 други миньори.

Според аутопсията, Иянес е бил измъчван шест-седем часа. Намерени са следи от множество удари по тялото му, по думите на главния прокурор на Боливия - Рамиро Гереро. Той също така е имал множество счупени ребра, както и фракури на черепа, се казва в изявление на прокуратурата.

Властите съобщават и че са намерени голямо количество експлозиви, някои от тях заровени в земята, където е било оставено тялото на Иянес.

Според боливийското издание La Razón, тялото е било намерено завито с одеало до шосе в района.

Орландо Гутиерес, президент на федерацията на миньорите в Боливия, осъди убийството.

Боливийският президент Ево Моралес описа вицепремиера като "герой" и обяви три дни национален траур.

"Това е чудовищно престъпление - той е бил отвлечен, измъчен и убит", каза Моралес. "Това е непростимо и не разбирам как нашите братя могат да ни нараняват по такъв начин".

Миньорските кооперативи са един от любимите сектори на президента Ево Моралес, уточнява испаноезичното издание на BBC. Но неговото решение да реформира съществуващия закон за кооперативите доведе до гнева на миньорите.

Когато реформата беше приета на 19 август, работниците приеха това на нож и блокираха главния път между област Ла Пас и Оруро в източната част на страната. Това доведе до сблъсъци с полицията, при които бяха застреляни трима души.

Домусчиев не давал интервюта заради неграмотни „тролчета“

"Има прекалено много щуротии по медиите. Реших да не давам храна на този или онзи специалист да се упражнява". С тези думи собственикът на футболен клуб „Лудогорец“ и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев обясни отсъствието си от медиите напоследък.

Той все пак наруши „диетата“ си и даде интервю на запис за Нова телевизия по повод класирането на „Лудогорец“ за груповата фаза на Шампионската лига и изтегления жребий.

Членът на Изпълкома на БФС определи като щуротия т.нар. подмладяване в редиците на националния отбор. Това, според него, било средство за извинение при евентуален провал.

"Подмладяването в националния отбор? Това е щуротия! Имаш цели, които трябва да преследваш, а това е извинение. После ще се каже, че заради подмладяването не постигнахме резултатите, които искахме. Подмладяваме националния отбор вече 15-20 години. Стига вече! Нека играят тези, които заслужават".

Това е едно от редките медийни участия на Кирил Домусчиев, който рязко намали изявите си след скандала миналия май, когато нарече репотер „олигофрен“, което му навлече масови критики и го принуди да се извини на журналистите.

Пред Нова телевизия Домусчиев обясни защо продължава въздържанието си: много от медиите били на собственици на футболни клубове, някои журналисти пък били пристрастни левскари или цесекари, нямало смисъл при това положение.

"Ако съм прочел нещо смислено в медиите, без да бия тъпана, си взимам необходимите мерки. Не давам възможност да се изявяват тролчета, платени журналисти, разни такива дето не могат да напишат две изречения без правописна грешка", обясни Домусчиев.