Нови протести заради ски зоната в Банско

Еколози се събират тази сутрин пред Министерския съвет в София, за да покажат за пореден път недоволството си срещу плановете за строежа на нови съоръжения в ски зоната на национален парк "Пирин".

Те ще използват като повод последното заседание на правителството за годината, в чийто дневен ред обаче темата не присъства.

По същото време жители на Банско, Разлог и околните населени места организират протест на международния път Е-79 край Симитли. Те настояват правителството да разгледа възможно най-скоро плана за разширение на ски-зоната и изграждането на втори лифт да бъде разрешено.

На тази дата: 28 декември 1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта

1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.

Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург.

Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно става дневникът на Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.

Бележникът

•             28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.

•             Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.

•             Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.

•             Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.

•             Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.

•             Мама — 15 май в 7.30 сутринта.

•             Савичеви умряха.

•             Умряха всички.

На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно име е кръстен астероидът Таня 2127.

Вицове, декември 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Стефановден е (Маркова задушница) - православните връщат дефектните уреди, които са закупили за Рождество Христово. Да почерпят Технополис, Техномаркет, Джъмбо.

***

- А сега, деца, нарисувайте членовете на вашата фамилия.....Иванчо, какво рисуваш, бееееее!!!

***

- Кире, колко е 5 плюс 5? - пита учителката.

- 11!

- Хайде сега, извади си ръцете от джобовете и преброй пак!

***

По празниците е така:

- Първо си качваш снимките на подаръците във Facebook, после в OLX...

***

На кой се падна биткойна от питката?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Върнаха блясъка на Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул

След шест годишен ремонт, в края на годината ще приключи окончателно цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като Желязната църква, чийто патрон чества днес целият християнски свят, предаде dariknews.bg.

Почитта към свети Стефан е голяма, тъй като той е първият мъченик за християнската вяра, заради което е наричан първомъченик. През тези години близо 40 строители и реставратори от Турция са направили всичко възможно и върнаха блясъка на храма, който се издига величествено в кв. "Фенера", на брега на Златния рог.

Официално църквата ще отвори врати на 7 януари 2018 г., за което се очакват българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, десетки българи, както от България, така и от българската общност в Истанбул.

Тибетска лисица - прилича на първите ми опити да рисувам животно!

На тази дата: 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски

1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.

На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само основите й.

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Вицове, декември 2017 г.

Нова Година в СССР

СмЕх/Таралеж/

- Една баница, кашкавалка, една милинка, една кифла с мармалад и един айран.

- За тук или за вкъщи?

- За тук, вкъщи съм на диета.

***

Двама се срещат след много години:

– Ооо, Пешо, как е животът?

– Като шоколад, а при тебе?

– Как да ти кажа, ми цветът е същия...

***

Бай Димо и бай Славчо седят и си говорят за изкуство:

- Ти с художничка правил ли си го?

***

Дядо Коледа изгуби два часа, за да обясни на 12-годишен, че въпреки изключително доброто му държане през годината, не може да направи така, че математичката да пукне...

***

- Защо в БГ-институциите никой не прави секс на работното място?

- Всички са роднини.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Фотофакт: 18 българи посрещнаха Бъдни вечер на Антарктида

В навечерието на Бъдни вечер с малкото ветроходно корабче „Аустралис” втората група български полярници, състояща се от 9 души, при много силен вятър и 4 метрови вълни, достигна Българския бряг на о-в Ливингстън, съобщи проф. Христо Пимпирев от експедицията.

Огромни ледени блокове са затруднили достъпа до плажа, като екип, пристигнал преди месец на Полярната ни база „Св. Климент Охридски”, с малка надуваема лодка, пренесъл багажа и научната екипировка.

18 от нашите на Антарктида са посрещнали снощи Бъдни вечер според обичая - трапеза с постни ястия и питка с пара.

Тя се падна не геофизика Васил Гурев. За добро настроение имаше изпълнения с китара и акордеон, разбира се и коледари.

Днес на светлия християнски празник Коледа, двамата именници – проф. Христо Пимпирев и Христо Михайловски приемат поздравления, а са и дежурни в кухнята, разказват нашенците на Антарктида.

На тази дата: 26 декември 1972 г. Писателят Георги Марков е осъден задочно за шпионаж

На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.

До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.

Вицове, декември 2017 г.

Коледа в Сирия

СмЕх/Таралеж/

Имало и общински Дядо Коледа, само дето държал да му връщат 30% от подаръците под масата.

***

Запомнете след празниците всички връщаме кантарите 5 кила назад!

***

- Много си симпатичен, когато пийнеш.

- И ти си много симпатична, когато пийна.

***

Очаквайте празничните фото сесии днес:

- Аз и елхата, аз под елхата, аз зад елхата, аз върху елхата, аз като елха...

***

Влиза шефът в офиса и гледа - всички си опнали краката и пушат! - Колко пъти съм ви казвал да не пушите по време на работа! - Че кой работи...?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Любопитно: Футболът! Той спря войната на Коледа!

Изразът, че "футболът е заместител на войната" сме чували неведнъж през годините. Заради играта и край нея са пламвали военни конфликти - Хондурас и Салвадор през 70-те, както и този между хървати и сърби в началото на 90-те, който чака повод и го намира в мача Динамо Загреб - Цървена звезда.

Но футболът е могъщо оръжие, което спира войни, особено в комбинация с най-светлия християнски празник. Да, и то не в ерата на модерните медии, които те заливат като водопад и знаеш всичко за всичко (или поне така ти внушават) в секундите, след като се е случило.

Не - говорим за един култов случай, в който Коледа и футболната топка спират Първата световна война през 1914-а.

Прочутото Коледно примирие от 24-25 декември преди 102 години, за което се пишат книги, снимат филми и разказват легенди.

Всъщност, става дума за серия от примирия, възникнали напълно спонтанно - няма интернет, телевизия, мобилни комуникации. Но на Западния фронт по време на една от двете най-кървави войни на новото време, се случва коледно чудо.

Най-много доказателства и разкази на очевидци има за фронтовата линия около Ипр и Сен Ив, като и двете места са в Белгия. Едни от най-дългите и тежки сражения са именно там.

Около 100 000 са германците и британците от двете страни на укрепленията, разделени от Ничия земя. Оръдията не заглъхват с месеци, а престрелките и атаките са ежедневие.

На 24 декември вечерта капитан Сиел Стокуел от Уелските Кралски части чува песни някъде край окопите. Идват от немските войници.

По нареждане на генералния щаб в Германия, на фронта са пратени големи количества бира и коледни дръвчета, за да се почувстват бойците като на празник. В нощта преди Рождество, те забравят оръжията.

"Германците се разхождат пред окопите, невъоръжени и открити на прицел. Да стреляме ли, сър?", пита сержант, нахлул при Стокуел на сутринта на 25 декември 1914-а.

Капитанът се колебае. Иска среща с командващия от отсрещната страна. Излизат напред в Ничия земя и разговарят.

"Ако не стреляте днес, и ние няма да го правим", обръща се германецът към британеца.

Стокуел няма такива заповеди, но решава - да, това ще е ден с примирие. Получава дори бира от врага, а в замяна дава пудинг на немците.

Войниците постепенно се приближават в Ничия земя и дори разговарят. Един дървен кръст и разказите на очевидци в белгийския регион на Сен Ив свидетелстват как врагове, часове по-рано стрелящи в телата един на друг, се смеят и разхождат наоколо.

Коледа е. Едно от чудесата на тази иначе сковаващо мрачна и кървава война е факт.

Тогава някой рита топката през калта на полето, бележещо територията между окопите.

И започва меле кой да я ритне, удари с глава, докосне... Според очевидците, разказали историята за този уникален мач, не става дума за 10 на 10 или 11 на 11, а за боричкане на стотина души около топката.

Все пак, в крайна сметка при Сент Ив се играе и мачле, като на 1 януари 1915 г. майор от британската армия пише кратка дописка до вестник "Таймс".

И изданието публикува, че "британски части са влезли във футболен двубой със саксонците, които ги победили с 3:2."

През годините този мач е оспоран от историци. Според тях коледното примирие е продължило около час и останалото около него е измислено, за да се придаде романтичен привкус на една никак не романтична история. Кървавите сражения из територията на днешна Белгия са всичко друго, но не и гордост за човечеството.

Но "мачът при Сен Ив" става нарицателно и още през 30-те години в Германия също пишат за него. След Втората световна война са намерени и достатъчно източници, за да бъде издадена книга за този исторически 25 декември 1914-а.

Днес има няколко филма, посветени на мача. Играчите в него са неизвестни, разбира се. Но преди 2 години възстановка на събитията с немски и английски режисьори превърна една нива край Сен Ив във футболно игрище, а декорите и облеклата бяха като от 1914-а.

От войната.

Коледното примирие като феномен влиза смело и в попкултурата, като част от видеоклипа на "Pipes of Peace" на Пол Макартни. Футболът също е част от него.

Разбира се, той не може да спре мащабна световна война, каквато е онази. Може просто временно да върне хората към нормалността - за няколко часа.

В мемоарите си капитан Стокуел признава как на 26 декември в 8,30 ч сутринта е излязъл пред окопите, за да стреля два пъти във въздуха. В отговор чува също два изстрела от германския командващ на частта, с когото ден по-рано си разменят бира и пудинг.

Сигналът е ясен - войната отново е тук.

Край на Коледа. Край на футбола.

Фотофакт: Българската Коледа!

На тази дата: 25 декември - Честито Рождество Христово!

На 25 декември празнуваме Коледа! Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима 
източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).