Френски музей откри, че повече от половината му картини са фалшификати

Арт музей в южната част на Франция откри, че повече от половината от експонатите в колекцията му са фалшификати. Кметът на града описа ситуацията като "катастрофа" за региона, съобщава "Гардиън".

Малката сплотена общност от 8000 жители на град Елн, в близост до Перпинян, откри отново музея на Етиен Терюс. Експозицията е посветена на работите на художника, роден през 1857 г. и починал през 1922 г. Това се случи в петък след активни ремонтни дейности. Но арт историк, поканен да реорганизира музея след скорошното придобиване на 80 нови платна, откри, че 60 на сто от цялата експозиция е фалшива.

"Етиен Терюс беше великият художник на Елн. Той беше част от общността, нашият художник", каза опечален кметът Ив Барнио.

Ерик Форсада, специалистът, който откри фалшификатите, казва, че веднага разбрал, че повечето от работите не са автентични.

От 140 картини, колкото са в цялата колекция на музея, 82 са фалшиви.

Кметът обяви, че започва разследване и то няма да приключи, докато не бъдат разобличени виновниците.

Според Форсада преди скандала картина на Етиен Терюс е можела да стигне цена от 15 хил. евро, а акварелите - за около 2000 евро.

Фотофакт: Хотел Маринела посреща официалните гости на БГ председателството с такава тоалетна

Снимка: Георги Готев - туитър

Хотел "Маринела" в София е мястото, където са настанени официалните гости на българското председателство на Съвета на ЕС.

Това е снимка от мъжката тоалетна.

Цитати на великите! Тръмп: Някакъв умник вдигна посолство за $1 млрд. Няма да го открия

Новото футуристично американско посолство в Лондон. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува „ужасното и мързеливо“ посолство на САЩ в Лондон преди планираната си визита във Великобритания през юли, пише британският всекидневник London Evening Standard.

Преди време дипломатическата мисия бе преместена от площад "Гросвенър" в чисто нова сграда в квартал „Nine Elms“. Посторйката глътна 1 милиард долара и Тръмп бе поканен да я открие при посещението си в Лондон през юли т.г.

Обаче президентът е бесен на новото местоположение и заяви, че посолството е лоша сделка за САЩ. Говорейки по време на митинг в Мичиган, той обяви:

„В Лондон имахме най-доброто място в целия град. Най-доброто място. Е, някакъв умник каза, ще продадем мястото и след това ще вземем парите и ще построим ново посолство. Това звучи добре, нали, но трябва да имаш много пари, за да направиш нещо подобно, нали?“

Тръмп разкри, че представителите на посолството са го продали за 250 млн. долара.

„После отиват и купуват парцел с ужасно местоположение. И върху него построяват новото посолство. Това са добрите новини. Лошите са, че това струва над 1 млрд. долара“, обясни милиардерът.

Американският президент е отказал да открие новото посолство:

„Между другото, искаха от мен да прережа лентата на новото посолство и аз заявих, че няма да отида. Не искам да го правя.“

Любопитно: Историята за среднощен концерт по заповед на Сталин

„Най-безумният, най-жестокият от тираните накрая вече е властвал, без да му се оказва никаква съпротива от никого. Сталин е умрял или в леглото, или под леглото – това не знам точно. Но че вредите, нанесени от него, надвишават многократно щетите, нанесени от всички ненормални крале и царе от минали времена, взети заедно – това мога да кажа със сигурност. И никой никога дори не заекна, че Сталин е малоумен“. Това пише в спомените си великият руски композитор Дмитрий Шостакович.

„В последните години от живота си Сталин все повече се смахва. Параноята му се задълбочава, както и неговата суеверност. Един мой приятел – музиковед, е бил съсед с човек от охраната на Сталин“, разказва още Шостакович. „Мъжът първо не искаше да говори, после пийна и се разприказва. Работата му била добре платена, макар и уморителна“.

Той патрулирал край московската вила на Сталин. През зимата на ски, през лятото – на колело. Той и колегите му непрекъснато правели кръгчета около имота, докато им се завие свят. Вождът не излизал извън пределите на вилата. А когато се показвал, се държал маниакално, като параноик. Въртял глава на всички посоки, с резки движения се оглеждал непрекъснато. Цели дни не пускал никого при себе си. Слушал много радио.

Веднъж Сталин позвънил в Комитета по радиото. В този момент там заседавало ръководството на радиото. Сталин попитал дали разполагат във фонда си с плоча със запис на концерта за пиано № 23 от Моцарт, който той бил слушал, преди да позвъни. „Свиреше пианистката Юдина" – уточнил той.

Отговорили на Сталин: „Разбира се, че я имаме". Но всъщност я нямали. Концертът се излъчил на живо от студиото. Но всички до смърт се страхували да кажат на вожда истината. Никой не знаел какви ще са последствията. Човешкият живот не струвал нищо. Можело само да се повтаря „да".  Точно като на луд човек.

Сталин заповядва плочата с концерта на Моцарт в изпълнение на пианистката, да му се донесе на вилата. В радиото настъпила паника. Извикали Юдина. Събрали музикантите от оркестъра. Всичко било приготвено за нощен запис. Всички треперели от страх с изключение на самата Мария Юдина, на която морето й било до колене. По-късно тя разказала, че на диригента му станало лошо и го откарали до тях. Бил неадекватен от страх. Извикали друг диригент, но и на него му треперели ръцете и оркестърът фалшивел. Едва третият диригент успял да избута записа до края. Мисля, че това е уникален случай в историята на звукозаписа. Трима диригенти се сменят за едно изпълнение. Към сутринта записът бил готов. Произвели специална плоча в един екземпляр. В исторически кратки срокове. И я изпратили на Сталин. Това бил своеобразен рекорд.

Не след дълго Юдина получава плик с 20 000 рубли. Съобщават й, че това е по лична заръка от Сталин. Тя написала писмо на вожда: „Йосиф Висарионович, ще се моля за вас денем и нощем и ще моля Господ да ви прости вашите прегрешения пред народа и страната. А парите дадох за ремонт на църквата."

С Юдина нищо не се случило. Сталин замълчал за случая.

Казват, че когато намерили Сталин мъртъв, на патефона му се въртяла плочата с нощния концерт в изпълнение на Юдина...

ВИДЕО

На тази дата: 30 април 1945 г. Самоубил ли се е Хитлер?

Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. 

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.

Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).

Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.

10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.

ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.

Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.

Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.

През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.

Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.

Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.

През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.

Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.

Вицове, април 2018 г.

Купил си е слон и чете инструкция за ползване.

Жената замина в командировка. За две седмици изхвърлих боклука веднъж. Значи вкъщи цапа

жената.

***

- Защо това списание струва пет лева, а това - шест и петдесет! Не са ли еднакви?

- Не, второто има безплатно приложение!

***

Ключодържателят е една малка джаджа, която ти позволява да загубиш всичките си ключове наведнъж.

***

Не мога да разбера хората, които пият и си лягат. А пеенето, а танците, а излагането пред цял свят?

***

Тъпите хора са като тъпите ножове - не могат да нанесат големи щети, но изнервят.

Волен Сидеров: Предупредих Борисов за Крим, нямаше проблем

Още при подписването на коалиционното споразумение всички са били наясно, че всяка партия ще има свое мнение по определени въпроси. Така за пореден път лидерът на "Атака" обясни пред БНТ сблъсъка си с официалната позиция на България и ЕС - този път по въпроса с окупацията на Крим.

Националистът бе преди дни на полуострова, където призна Крим като част от Руската федерация и увери местните, че е убедил Борисов да не гони руски дипломати.

Премиерът е одобрил пътуването, заяви Сидеров.

"Формално не съм длъжен, но коректно го предупредих. Той каза "еми да, "Атака" си има тази политика, това си е ваша инициатива"."

Според него няма нищо ново и нищо изненадващо в пътуването и изявленията му на полуострова.

"Няма нищо страшно и опасно, да не се плашим с това колко са страшни националистите, колко е опасно да има патриоти във властта. Разбира се, ДПС е нормално да го повтарят това", отбеляза Сидеров."Нещата са стабилни в управляващата коалиция. Това е най-важното и ние сме се съгласили и и приели едно нещо, че ще правим нужното. Нищо страшно не се очертава - някой да изважда България, да я разклаща, да я разцепва."

На въпроса кой е поел разноските за пътуването му, той заяви, че част от тях са поети от местните, а другата - лично от атакистите.

"Там има огромни икономически възможности", вметна Сидеров.

Фотофакт: Вегани протестираха пред Светия синод срещу курбаните

Снимка: Булфото

Вегани протестираха пред Светия синод с настояване да бъде отменен ритуалът по освещаване на курбан.

На тази дата: 29 април 1879 г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България

На днешната дата 29-ти Април през 1879г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг.

Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. 

На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество 

Вицове, април 2018 г.

На презокеански кораб:

- Какво правиш бе, Пешо, защо обличаш дамска нощница?

- Защото, ако стане корабокрушение, първо спасяват жените...

***

Жена в МОЛ е като шофьор на маршрутка. Няма да спре, докато не почнете да викате и да махате с ръце.

***

- Ало, клубът на анонимните алкохолици ли е?

- Да.

- Отпишете ме! Искам вече да съм известен!

***

В бар в Банско се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той, на излизане, се обръща и пита леко учудено:

- Какво сте ме зяпнали така?

Пръв и единствен се окопитва бармана:

- А, нищо...просто за първи път виждаме пингвин, в Банско, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори.

- С тия цени – и за последен!

***

Ако сутринта е било нула градуса, а синоптикът по телевизията ви обещае, че към обяд ще бъде два пъти по-топло , в задачата се пита точно колко градуса ще бъде по обяд?...

Как комунистите мълчат за Чернобил и вадят хората на манифестация под радиоактивен дъжд

На 26 април 1986 г., преди 32 години, се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

През 2016 г.  резолюция на Генералната асамблея на ООН на 26 се отбелязва Международния ден в памет на Чернобилската катастрофа.

Сайтът desebg.com припомня събитията отпреди повече от 30 години, след които висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков мълчи угоднически в интерес Москва и не предупреждава българския народ за атомната катастрофа, като по този начин го излага на радиация, последствията от която се отразяват на българите и до днес.

Как се стига до аварията

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. В действителност изходната мощност пада до 30 MW. Това позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона нa реактора при намаляване на мощността.

ри опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата.

Произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава и операторите се опитват да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т. е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия.

Тя изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Последствията от ядрената авария

Според доклад на „Грийнпийс” от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000 са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на ООН. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.

Скриването на аварията в Чернобил от комунистическия режим в България

Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата и животните защита. Почти всички медии в България, които припомнят годишнината от атомната авария в Чернобил, пропускат този факт.

В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери.

Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България.

Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, престъпно мълчи. След аварията замълчава и тогавашният министър-председател Георги Атанасов. 25 години краха на комунизма в почти всички исторически изследвания на българските историци Живков е описван като държавник, който се е грижил за народа.

Истината не е спестена само в най-подробната биография на бившият комунистически ръководител „Тодор Живков. Биография” на разследващия журналист и изследовател на архивите от периода на комунистическия режим Христо Христов, в която е отделено и специално място на действията на Живков и комунистическата власт след аварията в Чернобил.

През 1990 г. Главна прокуратура завежда дело за бездействието на комунистическото управление след атомната авария. Живков обаче не е сред обвиняемите. През 1993 г. Върховния съд признача за виновни и осъжда по делото „Чернобил” бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор, на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската атомна електроцентрала през 1986 г.

На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

Жертвите, като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове, април 2018 г.

Добро утро

Съседките в блока са само пенсионерки и съм решил, че е по-добре да ме мислят за наркоман, отколкото да разберат, че съм лекар.

***

Звъни се на вратата. Жената гледа през шпионката - зад вратата е непознат човек.

- Кой си ти?

- Водопроводчикът.

- А защо толкова късно?

- Аз съм с преспиване

***

. - Скъпа, забелязала ли си, че най-големите тъпанари са с най-красивите жени...?

- Ах, ти, ласкател такъв!...

***

- Коя е най-глупавата ви мечта от детството?

- Да стана възрастен!

***

Снощи, тъкмо се унесох, когато 358-та овца ми се усмихна и реши да си поговорим...(359-та ми прати голи снимки на съседката от долния етаж).