На тази дата: 1 май-Ден на труда! Историята на празника

Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След демократичните промени в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от социалисти и комунисти.

Вицове, май 2018 г.

Когато оставиш мъжът да избира завеса за банята

Срещат се две приятелки:
- Скъпа, колко си напълняла!

- О, муцка... Аз даже отслабнах.Да ме беше видяла преди месец - същата бях като теб сега.

***

- Ей, да знаеш, гаджето ми е страшна мадама!

- Страшна, страшна, колко да е страшна?

- Само като я видя и гащите ми отесняват!

- Ама отпред или отзад?

***

– Госпожо, трябва да Ви глобя, защото кучето няма право да пътува на предната седалка.

– Но то е от плюш!

– Породата няма никакво значение!

***

Диалог във Фейсбук:

- Омъжена ли сте?

- Ами в тоя профил - не.

***

- Целувам Ви ръка, мадам!

- Но това е кракът ми.

- Започвам отдалече...

Френски музей откри, че повече от половината му картини са фалшификати

Арт музей в южната част на Франция откри, че повече от половината от експонатите в колекцията му са фалшификати. Кметът на града описа ситуацията като "катастрофа" за региона, съобщава "Гардиън".

Малката сплотена общност от 8000 жители на град Елн, в близост до Перпинян, откри отново музея на Етиен Терюс. Експозицията е посветена на работите на художника, роден през 1857 г. и починал през 1922 г. Това се случи в петък след активни ремонтни дейности. Но арт историк, поканен да реорганизира музея след скорошното придобиване на 80 нови платна, откри, че 60 на сто от цялата експозиция е фалшива.

"Етиен Терюс беше великият художник на Елн. Той беше част от общността, нашият художник", каза опечален кметът Ив Барнио.

Ерик Форсада, специалистът, който откри фалшификатите, казва, че веднага разбрал, че повечето от работите не са автентични.

От 140 картини, колкото са в цялата колекция на музея, 82 са фалшиви.

Кметът обяви, че започва разследване и то няма да приключи, докато не бъдат разобличени виновниците.

Според Форсада преди скандала картина на Етиен Терюс е можела да стигне цена от 15 хил. евро, а акварелите - за около 2000 евро.

Фотофакт: Хотел Маринела посреща официалните гости на БГ председателството с такава тоалетна

Снимка: Георги Готев - туитър

Хотел "Маринела" в София е мястото, където са настанени официалните гости на българското председателство на Съвета на ЕС.

Това е снимка от мъжката тоалетна.

Цитати на великите! Тръмп: Някакъв умник вдигна посолство за $1 млрд. Няма да го открия

Новото футуристично американско посолство в Лондон. 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува „ужасното и мързеливо“ посолство на САЩ в Лондон преди планираната си визита във Великобритания през юли, пише британският всекидневник London Evening Standard.

Преди време дипломатическата мисия бе преместена от площад "Гросвенър" в чисто нова сграда в квартал „Nine Elms“. Посторйката глътна 1 милиард долара и Тръмп бе поканен да я открие при посещението си в Лондон през юли т.г.

Обаче президентът е бесен на новото местоположение и заяви, че посолството е лоша сделка за САЩ. Говорейки по време на митинг в Мичиган, той обяви:

„В Лондон имахме най-доброто място в целия град. Най-доброто място. Е, някакъв умник каза, ще продадем мястото и след това ще вземем парите и ще построим ново посолство. Това звучи добре, нали, но трябва да имаш много пари, за да направиш нещо подобно, нали?“

Тръмп разкри, че представителите на посолството са го продали за 250 млн. долара.

„После отиват и купуват парцел с ужасно местоположение. И върху него построяват новото посолство. Това са добрите новини. Лошите са, че това струва над 1 млрд. долара“, обясни милиардерът.

Американският президент е отказал да открие новото посолство:

„Между другото, искаха от мен да прережа лентата на новото посолство и аз заявих, че няма да отида. Не искам да го правя.“

Любопитно: Историята за среднощен концерт по заповед на Сталин

„Най-безумният, най-жестокият от тираните накрая вече е властвал, без да му се оказва никаква съпротива от никого. Сталин е умрял или в леглото, или под леглото – това не знам точно. Но че вредите, нанесени от него, надвишават многократно щетите, нанесени от всички ненормални крале и царе от минали времена, взети заедно – това мога да кажа със сигурност. И никой никога дори не заекна, че Сталин е малоумен“. Това пише в спомените си великият руски композитор Дмитрий Шостакович.

„В последните години от живота си Сталин все повече се смахва. Параноята му се задълбочава, както и неговата суеверност. Един мой приятел – музиковед, е бил съсед с човек от охраната на Сталин“, разказва още Шостакович. „Мъжът първо не искаше да говори, после пийна и се разприказва. Работата му била добре платена, макар и уморителна“.

Той патрулирал край московската вила на Сталин. През зимата на ски, през лятото – на колело. Той и колегите му непрекъснато правели кръгчета около имота, докато им се завие свят. Вождът не излизал извън пределите на вилата. А когато се показвал, се държал маниакално, като параноик. Въртял глава на всички посоки, с резки движения се оглеждал непрекъснато. Цели дни не пускал никого при себе си. Слушал много радио.

Веднъж Сталин позвънил в Комитета по радиото. В този момент там заседавало ръководството на радиото. Сталин попитал дали разполагат във фонда си с плоча със запис на концерта за пиано № 23 от Моцарт, който той бил слушал, преди да позвъни. „Свиреше пианистката Юдина" – уточнил той.

Отговорили на Сталин: „Разбира се, че я имаме". Но всъщност я нямали. Концертът се излъчил на живо от студиото. Но всички до смърт се страхували да кажат на вожда истината. Никой не знаел какви ще са последствията. Човешкият живот не струвал нищо. Можело само да се повтаря „да".  Точно като на луд човек.

Сталин заповядва плочата с концерта на Моцарт в изпълнение на пианистката, да му се донесе на вилата. В радиото настъпила паника. Извикали Юдина. Събрали музикантите от оркестъра. Всичко било приготвено за нощен запис. Всички треперели от страх с изключение на самата Мария Юдина, на която морето й било до колене. По-късно тя разказала, че на диригента му станало лошо и го откарали до тях. Бил неадекватен от страх. Извикали друг диригент, но и на него му треперели ръцете и оркестърът фалшивел. Едва третият диригент успял да избута записа до края. Мисля, че това е уникален случай в историята на звукозаписа. Трима диригенти се сменят за едно изпълнение. Към сутринта записът бил готов. Произвели специална плоча в един екземпляр. В исторически кратки срокове. И я изпратили на Сталин. Това бил своеобразен рекорд.

Не след дълго Юдина получава плик с 20 000 рубли. Съобщават й, че това е по лична заръка от Сталин. Тя написала писмо на вожда: „Йосиф Висарионович, ще се моля за вас денем и нощем и ще моля Господ да ви прости вашите прегрешения пред народа и страната. А парите дадох за ремонт на църквата."

С Юдина нищо не се случило. Сталин замълчал за случая.

Казват, че когато намерили Сталин мъртъв, на патефона му се въртяла плочата с нощния концерт в изпълнение на Юдина...

ВИДЕО

На тази дата: 30 април 1945 г. Самоубил ли се е Хитлер?

Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. 

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.

Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).

Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.

В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.

10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.

ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.

Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.

Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.

През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.

Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.

Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.

През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.

Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.

Вицове, април 2018 г.

Купил си е слон и чете инструкция за ползване.

Жената замина в командировка. За две седмици изхвърлих боклука веднъж. Значи вкъщи цапа

жената.

***

- Защо това списание струва пет лева, а това - шест и петдесет! Не са ли еднакви?

- Не, второто има безплатно приложение!

***

Ключодържателят е една малка джаджа, която ти позволява да загубиш всичките си ключове наведнъж.

***

Не мога да разбера хората, които пият и си лягат. А пеенето, а танците, а излагането пред цял свят?

***

Тъпите хора са като тъпите ножове - не могат да нанесат големи щети, но изнервят.

Волен Сидеров: Предупредих Борисов за Крим, нямаше проблем

Още при подписването на коалиционното споразумение всички са били наясно, че всяка партия ще има свое мнение по определени въпроси. Така за пореден път лидерът на "Атака" обясни пред БНТ сблъсъка си с официалната позиция на България и ЕС - този път по въпроса с окупацията на Крим.

Националистът бе преди дни на полуострова, където призна Крим като част от Руската федерация и увери местните, че е убедил Борисов да не гони руски дипломати.

Премиерът е одобрил пътуването, заяви Сидеров.

"Формално не съм длъжен, но коректно го предупредих. Той каза "еми да, "Атака" си има тази политика, това си е ваша инициатива"."

Според него няма нищо ново и нищо изненадващо в пътуването и изявленията му на полуострова.

"Няма нищо страшно и опасно, да не се плашим с това колко са страшни националистите, колко е опасно да има патриоти във властта. Разбира се, ДПС е нормално да го повтарят това", отбеляза Сидеров."Нещата са стабилни в управляващата коалиция. Това е най-важното и ние сме се съгласили и и приели едно нещо, че ще правим нужното. Нищо страшно не се очертава - някой да изважда България, да я разклаща, да я разцепва."

На въпроса кой е поел разноските за пътуването му, той заяви, че част от тях са поети от местните, а другата - лично от атакистите.

"Там има огромни икономически възможности", вметна Сидеров.

Фотофакт: Вегани протестираха пред Светия синод срещу курбаните

Снимка: Булфото

Вегани протестираха пред Светия синод с настояване да бъде отменен ритуалът по освещаване на курбан.

На тази дата: 29 април 1879 г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България

На днешната дата 29-ти Април през 1879г. Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг.

Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. 

На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По негово време (1885 година) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество 

Вицове, април 2018 г.

На презокеански кораб:

- Какво правиш бе, Пешо, защо обличаш дамска нощница?

- Защото, ако стане корабокрушение, първо спасяват жените...

***

Жена в МОЛ е като шофьор на маршрутка. Няма да спре, докато не почнете да викате и да махате с ръце.

***

- Ало, клубът на анонимните алкохолици ли е?

- Да.

- Отпишете ме! Искам вече да съм известен!

***

В бар в Банско се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той, на излизане, се обръща и пита леко учудено:

- Какво сте ме зяпнали така?

Пръв и единствен се окопитва бармана:

- А, нищо...просто за първи път виждаме пингвин, в Банско, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори.

- С тия цени – и за последен!

***

Ако сутринта е било нула градуса, а синоптикът по телевизията ви обещае, че към обяд ще бъде два пъти по-топло , в задачата се пита точно колко градуса ще бъде по обяд?...

Как комунистите мълчат за Чернобил и вадят хората на манифестация под радиоактивен дъжд

На 26 април 1986 г., преди 32 години, се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

През 2016 г.  резолюция на Генералната асамблея на ООН на 26 се отбелязва Международния ден в памет на Чернобилската катастрофа.

Сайтът desebg.com припомня събитията отпреди повече от 30 години, след които висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков мълчи угоднически в интерес Москва и не предупреждава българския народ за атомната катастрофа, като по този начин го излага на радиация, последствията от която се отразяват на българите и до днес.

Как се стига до аварията

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. В действителност изходната мощност пада до 30 MW. Това позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона нa реактора при намаляване на мощността.

ри опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.

Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора е намалена, охладителят се нагрява много бързо до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата.

Произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава и операторите се опитват да спрат реактора като нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т. е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия.

Тя изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Експлозията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Последствията от ядрената авария

Според доклад на „Грийнпийс” от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000 са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на ООН. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.

Скриването на аварията в Чернобил от комунистическия режим в България

Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемал елементарни мерки за своята и на семействата и животните защита. Почти всички медии в България, които припомнят годишнината от атомната авария в Чернобил, пропускат този факт.

В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени на висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери.

Под натиск от Москва официално съобщение за аварията е направена с няколко дни закъснение, когато вече радиационният облак е минал над територията на България.

Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, престъпно мълчи. След аварията замълчава и тогавашният министър-председател Георги Атанасов. 25 години краха на комунизма в почти всички исторически изследвания на българските историци Живков е описван като държавник, който се е грижил за народа.

Истината не е спестена само в най-подробната биография на бившият комунистически ръководител „Тодор Живков. Биография” на разследващия журналист и изследовател на архивите от периода на комунистическия режим Христо Христов, в която е отделено и специално място на действията на Живков и комунистическата власт след аварията в Чернобил.

През 1990 г. Главна прокуратура завежда дело за бездействието на комунистическото управление след атомната авария. Живков обаче не е сред обвиняемите. През 1993 г. Върховния съд признача за виновни и осъжда по делото „Чернобил” бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор, на по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската атомна електроцентрала през 1986 г.