Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Халщат, Австрия

Ако се скъсат горните три копчета на блузата ти - на гадже е. Ако се скъсат долните три копчета - на диета е.

***

- Скъпа, мисля, че си понапълняла.

- Защо мислиш така?

- Татуираната пеперудка на гърба ти, прилича на птеродактил...

***

- Търся работа!

- А опит имате ли?

- Разбира се, вече година и половина търся!

***

Това, че жена те пита на първа среща каква кола караш, не я прави златотърсачка... може да е автомеханик.

***

От ЕС били казали, че в България има корупция... На кого и колко пари да дадем за да спре да говори подобни глупости?!

На тази дата: 14 февруари 1994 г. Съветският сериен убиец Чикатило е разстрелян

Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994 г.

Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. 

Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.

Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.

Детство

Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.

Начало на убийствата

През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.

Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.

6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.

Арест и освобождаване

Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като е прекарал три месеца в затвора.

Следващи убийства и преследване

Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.

Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.

През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Водопадът Виктория

На границата на  Замбия и Зимбабве.

Ще скачам за пръв път с парашут. Тандемен скок с инструктор. Дойде човекът, върза се за мен и скочихме. Сред писъка на вятъра (и моя), успях да го чуя как изкрещя в ухото ми:

- От колко време сте инструктор?

***

14 февруари:

- Имате ли картичка с надпис: За единствената жена в живота ми?

- Да!

- Дайте ми седем.

***

Преди ми казваше:

- Сваляй всичко, искам те!

А сега

- Сваляй всичко, ще зареждам пералнята!

***

Когато работата стигне до шоколад, безсмислено е да се съпротивляваш.

***

Мъжете, които ходят с камуфлажно облекло по улиците, явно са на лов за жените, които ходят с леопардови клинове...

На тази дата: 13 февруари 1974 г. Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз

1974 г. Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература, е изгонен от Съветския съюз.

На 10 ноември 1961 г. Солженицин чрез Раиса Орлова, жена на негов колега от „шарашка”-та (бел.ред. жаргонно название в СССР на секретните научноизследователски институти, подчинени на НКВД, в които работят лишени от свобода инженери и учени) Лев Копелев, предава ръкописа на „Един ден на Иван Денисович” на Анна Берзер, редактор на отдел „Проза” в списание „Новый мир”.

На 8 декември Берзер показва творбата на редактора на изданието Твардовский. На 9 декември Копелев изпраща на Солженицин телеграма: „Александър Трифонович е възхитен”. На 11 декември Твардовский телеграфира на Солженицин и го моли да пристигне в Москва. Още на следващия ден се провежда първата среща на автора с редакцията на „Новый мир”.

Твардовский добре разбира, че „Иван Денисович” няма да мине през цензурата, но в навечерието на XXII конгрес на КПСС, на който Хрушчов се готови да прокара решението за изваждане на Сталин от Мавзолея, той преценява, че момента е настъпил. На 15 септември Лебедев съобщава на Твардовский, че Хрушчов е прочел повестта, одобрил я и е наредил да бъдат предоставени в ЦК 23 екземпляра от ръкописа за всички членове на ръководството.

На 18 ноември излиза броят на „Новый мир” с повестта и започва разпространението му в страната. Тиражът е 96 900 бройки, но по нареждане на Хрушчов е увеличен с още 25 000. След няколко дни повестта е преиздадена в „Роман-газета” (700 000 бройки), както и в отделна книга.

Солженицин изведнъж става знаменитост, но след свалянето на Хрушчов задухват други ветрове. На 5 февруари 1966 г. партийният бос на Узбекистан Шараф Рашидов внася в политбюро записка, в която специално споменава Солженицин, наричайки го „клеветник” и „враг на нашата забележителна действителност”. На 10 ноември 1966 г. се провежда заседание на политбюро по идеологическите въпроси. На Солженицин ясно е показано, че може да се впише в системата, ако забрави за „темата за репресиите” и започне да пише за живота на село или за нещо друго.

В СССР кампанията срещу Солженицин придобива безпрецедентен характер. От времето на Троцки пропагандната машина не се е борила с такъв размах срещу един човек. Във вестниците всеки ден излизат писма от „съветски писатели” и „обикновени труженици” с призиви: „Аз не съм чел тази книга, но съм дълбоко възмутен от нея!”.

На 12 февруари 1974 г. Солженицин е арестуван, а на следващия ден лишен от гражданство и изхвърлен „извън границите на СССР”. Любопитен факт е, че в цялата история на Съветския съюз това наказание е прилагано само два пъти - за Троцки и за Солженицин. Скоро след изгонването на писателя всички издания на „Един ден на Иван Денисович” са иззети от библиотеките. Със специална заповед всички произведения на Александър Солженицин са забранени официално, а ограничението е отменено на 31 декември 1988 г.

След август 1991 г. Солженицин бе един от малкото политически емигранти, които се завърнаха в родината си. Надеждата му да се превърне в национален пророк подобно на Лев Толстой не се сбъдва. На руснаците, затънали в текущи проблеми, не им е до глобалните въпроси на битието. Обществото не е склонно да приема когото и да е било като неоспорим авторитет.

Вицове - само сока, февруари 2020 г.

Целунете мъжа си, нека се чуди какво става.

***

Ако се притеснявате, че някой комшия ви краде от безжичния интернет, има много просто решение. Отворете прозорците, изключете рутера и се заслушайте! По псувните ще ги познаете!

***

Момичета, ако за св. Валентин не ви подарят това, за което сте мечтали, следващият път мечтайте по-гръмогласно.

***

Хубавите мъже са като червеите, покажат се и хоп - грабне ги някоя кокошка...

***

Толкова ми е скучно, че ако дойдат Свидетели на Йехова ще ги изслушам.

На тази дата: 12 февруари 1924 г. открита е гробницата на Тутанкамон

1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон. Небхеперура Тутанкамон, наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от 18-тата фараонска династия. Любопитен факт е, че младият фараон става най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление.

Всъщност гробницата е открита на 4 ноември 1922 г., но до скритите вътре  съкровища, откривателите достигат година по-късно.

Лорд Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник. През 1900 г. претърпява пътен инцидент - колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет. Скоро след пристигането си там, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей - Масперо.

Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 г. продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.

А лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър - учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.

Разкопките започват през 1917 г. с отстраняването на големи количества пръст и отломки, като още в първите месеци археолозите откриват остатъци от неизвестни стени на метър от гробницата на Рамзес VI. По-късно се оказало, че това били бараките, в които са живели строителите на гробниците в района. Картър решил да не бута стените.

С течение на годините работа не било открито нищо, търпението на Карнарвън се изчерпвало, а в разчистеният периметър нямало и следа от гробница. На Картър бил даден срок от още един сезон, преди да спре финансирането на проучванията.

Отчаян и намиращ се в безизходица, Картър решил да бутне стените на постройките и да отстрани натрупаните отпадъци. Това станало през ноември 1922 г. На 4 ноември работниците спрели да работят и останали на място. В една от ямите, където били премахнати скалните отломки, се показало грижливо издялано стъпало.

Работата не спира и скоро работниците достигат врата. Картър пробива малка дупка и вижда коридор, пълен със скални отломки. След откритието той пише телеграма на лорд Карнарвън и го чака търпеливо три седмици, докато пристигне от Англия.

След пристигането на Карнарвън първата врата била разбита, а коридорът с отломките - разчистен. В първата гробна стая намерили безброй предмети - статуи, фигури на странни животни, както златни и позлатени предмети от бита. Те били първите от близо 3000 години, които виждали тези съкровища.

На десетина метра от първата врата археолозите се натъкнали на втора, с печат на Тутанкамон. Тя водела до помещение, в което имало подреден цял „музей” - вази, ракли, златни жезли, столове, каляски, златен трон, както и три големи украсени с глави на животни легла. Сред откритите предмети били и две статуи в човешки ръст, изработени от черно дърво, със златни сандали, позлатени дрехи, и с жезъл в ръка, като около челата на фигурите се виела змия, която била царски символ. В краката им се търкалял изсъхнал букет от полски цветя.

Там била намерена и трета врата, която Картър и Карнарвън не отворили. Заели се със съхраняването и описването на предметите от другите две помещения, като получили разрешение от правителството да използват за склад гробницата на Сет II, където складирали и консервирали всички открити предмети. С това се занимавали до 1923 г., когато дошло време да се отвори и третата врата.

Зад нея се намирало помещение с площ от 26 кв.м. В него се намирал позлатен саркофаг, а в него имало други три позлатени и заключени саркофага. Четвъртият бил от жълт кварцит. Последният ковчег бил от масивно злато, а върху него бил изобразен ликът на владетеля. Когато капакът бил повдигнат, се показала уникалната и безценна погребална маска на Тутанкамон, както и непокътнатата мумия на владетеля. До нея са открити още предмети - диадеми, кинжали, амулети, нараменници, пръстени и възглавница. Те били пренесени в музея, а мумията на фараона - изследвана и върната в саркофага.

Любопитен факт е, че поради неправилно съхраняване след откриването на мумията на Тутанкамон, тя се е разделила на 13 части, а като цяло методите на Картър - които били „грижовни” за времето си, днес се определят като „варварски”, което всъщност е нанесло непоправими щети по намерените предмети и мумията.

Днес в Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Като най-ценен артефакт се пази позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.