1848
г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В
следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е
началото на Френската буржоазно-демократическа революция.
Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е
временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода
на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от
революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия
континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са
предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и
заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като
се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а
в същото време се появява и болест по картофите.
Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно
влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото
производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%.
Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно
недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри
промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към
правителството и парламента с петиции.
Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но
покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга
цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е
през 1847-1849 г., когато засяга банките.
Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за
няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че
натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига
искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа.
Управляващата класа гледа с презрение на исканията.
За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита
свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това
сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд
излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават
сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят
барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа
на правителството.
На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните
работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са
убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката
на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и
започва народно въстание, организирано от членове на тайните
републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които
призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца,
въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където
заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу
Камарата! Да живее републиката!”.
