На тази дата: 22.8.1941г. Хитлер достига до Ленинград, по-късно започва Обсадата

На 22 август1941г., два месеца след началото на операция „Барбароса“ нацистките войски

достигат до Ленинград и по-късно започват Блокадата на Ленинград.

Както знаем обаче, планът на Хитлер не успява и въпреки първоначалния му натиск руснаците се съвземат. Именно оттам започва и рухването на Третия райх.

Интересен момент от Втората световна война е обсадата на Ленинград. Събитията, разиграли се там, символизират високия дух, благодарение на който руснаците успяват да спечелята битката с врага.

На 8 септември 1941 година германски и финландски войски обграждат града, като отрязват всички пътищата за доставки към Ленинград и неговите околности. Първоначалната идея на нацистите е Ленинград да бъде бързо превзет. Това обаче не се случва и така започва дългата обсада на руския град.

През 1942 година русите правят няколко опита за разкъсване на блокадата, но всички те се провалят. Последният такъв опит е офанзивата „Синявино“. След провала на тази операция фронтовата линия се връща в границите отпреди офанзивата.

Независимо от неуспехите на предишните операции разкъсването на ленинградската блокада е първостепенен приоритет за руснаците, така че офанзивните приготовления започват през ноември 1942 година. Германците са напълно наясно, че разкъсването на блокадата е от изключителна важност за руснаците. Поради обрата в Сталинград и съветското настъпление при Велики Луки, на юг от Ленинград, германската армейска група „Север” получава заповеди да продължи защитата и така се лишава от много войници. 11-а армия, която трябва да води нападението над Ленинград през септември 1942 година и която осуетява последното съветско настъпление, е преместена към армейска група „Център” през октомври. Други девет дивизии също са предислоцирани към други сектори.

Независимо от трагичните загуби и нечовешките условия продължава да работи военната индустрия на града и така Ленинград не се предава.

През януари 1942 година, в обятията на необичайно студената зима, хранителните дажби в града понякога са по-малко от 125 грама хляб на човек на ден. По време на обсадата на Ленинград СССР дава повече загуби, отколкото Англия и САЩ по време на цялата война. В началото на работниците са се полагали 250 грама хляб за денонощие, децата и служителите са разчитали на едва 125 грама, личният военнизиран състав е можел да консумира 300 грама, а войските на първа линия са имали най-голяма дажба - „цели“ 500 грама.

Само за два месеца, януари и февруари 1942 година, 200 хиляди души умират от студ и глад в Ленинград. Хората ядат каквото намерят, секат дърветата от паркове и улици, за да се стоплят. Тук се появяват и информации за извършен канибализъм.

Въпреки тежките условия обаче Ленинград продължава своя живот. В разположения в Ленинград “Всесъюзен институт по растениевъдство” са се съхранявали няколко тона уникални семена на зърнени култури. Те са останали непокътнати, за да бъдат запазени за възстановяване на страната след войната, а 28 от сътрудниците в музея умират от глад, но въпреки това опазили семената.

Цялата територия на Ленинград е попадала под обстрел, което е довело до появата на табелки с надпис: “Граждани! При артилерийски обстрел това е по-опасната страна на улицата”. В града и до днес са запазени такива табелки.

По време на обсадата на Ленинград са били открити няколко училища, музеи, театри и две библиотеки. А на 9 август 1942 година в града е изпълнена Ленинградската симфония, която Шостакович посвещава на всички защитници.

През цялото време хората мислят как да отхвърлят тежката нацискта блокада. През декември съветският щаб одобрява план за действие под кодовото име „Искра“. Операцията трябва да започне през януари 1943 година. Към това време ситуацията изглежда много добре за съветската страна заради поражението на Хитлер край Сталинград, което отслабва германския фронт.

Съветските сили планират или провеждат настъпателни операции по протежение на целия фронт, особено в Южна Русия. При тези условия операция „Искра“ трябва да се превърне в първата от няколко настъпателни операции, целящи да нанесат решаващ удар на германските армии от група „Север”.

Операция „Искра“ се увенчава със стратегическа победа за съветските войски. От военна гледна точка операцията премахва възможността за завладяването на града и запазване на немско-финландския обръч, така че градът вече е много добре снабдяван с продоволствие.

За цивилното население операцията означава, че повече храна ще достига до града, както и че ще се подобрят условията и възможностите за евакуация на повече цивилни от Ленинград.

През януари 1943 година блокадата е разкъсана и година по-късно, на 27 януари 1944 година, тя е напълно премахната. Най-малко 641 000 души загиват в Ленинград по време на обсадата (някои оценяват, че жертвите са близо 800 000). Повечето от тях са погребани в масови гробове в различни гробища, но най-много в Пискарьовското мемориално гробище.

Вицове, август 2014г.

Брутален поглед

СмЕх

При секс мъжът изгаря 2 000 калории- 100 по време на секса и 1 900 на другия ден, докато се хвали....

***

Семеен скандал. Тя:

-Осемдесет човека са лайкнали каквото казвам, той ще ми спори!

***

Мъжът е като любимия пуловер, ти разбира се го обичаш, ... но за какво ти е на Малдивите ...

***

Какво Ви кара да пиете толкова?

- Нищо, аз съм доброволец !

***

Срещат се двама приятели:

- Как си отдавна не сме се виждали?

- Бях на сафари в Африка.

- И?

- Скрил съм се зад едно дърво с двуцевката и чакам лъва да дойде по-близо. Идва той, натискам спусъка и засечка, дърпам и вторият - пак засечка.

- Ей, страшна работа!

- Абе, тъкмо да ме сграбчи и една черна ръка ме издърпа на дървото - горила.

- Ааа, отървал си се!

- Къде ти! Като ме хвана там и секс, секс ...

- Е, поне си останал жив.

- То това живот ли е? Тя там, аз тука! Ни пише, ни се обажда!

***

Най-мразя като кажа "Не ми сипвай" и да не ми сипят...

***

Всяка сутрин нови вицове

Разпръснаха Робин Уилямс над морето

Роднини на самоубилия се световноизвестен комедиен актьор Робин Уилямс разпръснаха

неговия прах над залива на Сан Франциско, съобщи днес в. "Ню Йорк дейли нюз".

Тялото на актьора беше намерено на 11 август около обед.

Полицията веднага съобщи, че съгласно предварителната версия той се е обесил с колана си.

Според местни издания тялото на Уилямс е било кремирано ден след кончината му.

В миналото Робинс Уилям се е лекувал от пристрастяване към наркотиците и алкохола, а преди пет години му е била извършена сърдечна операция.

След като почина, съпругата на Уилямс направи изявление, че към момента на смъртта си актьорът и комик е страдал от болестта на Паркинсон в ранен стадий.

Разкритието насочи общественото внимание към връзката между двете заболявания, предаде Ройтерс.

Според вдовицата на Уилямс - Сюзан Шнайдер, той все още не е бил готов да сподели публично този свой проблем, въпреки че през годините говореше открито за битките си с алкохолната зависимост.

Шнайдер изрази надеждата си, че хората с лични битки ще намерят силата да потърсят необходимите им подкрепа и помощ.

Два руски бронетранспортьора са заловени в Източна Украйна

Властите в Киев съобщиха, че са заловили два бронетранспортьора, принадлежащи на

десантна дивизия на руската армия, предаде Франс прес.

Те били пленени по време на боеве около Луганск, където са укрепени проруските сепаратисти в Източна Украйна, поясни Андрей Лисенко, говорител на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана.

В единия бронетранспортьор е имало и документи, удостоверяващи тяхната принадлежност, допълни говорителят.

"В сраженията близо до Луганск, украинските войници плениха две бронирани машини на Псковската десантна дивизия в Русия. В едната имаше цялостна документация за тях - разрешително за правоуправление и военни документи", каза Лисенко.

ИСТОРИЧЕСКИ ФОТОГРАФИИ

Първият „Макдоналдс“ откит в Москва, 1990г. Вчера властите в Русия затвориха 4 ресторанта

на „Макдоналдс“ за нарушаване на нормативната уредба.

Европейски туристи катерят египетските пирамиди, 1880г.

Жени от Бирма по улиците в Лондон, 1935г.

Знаменитите Бони и Клайд, САЩ 1933г.

Стадионът на Барселона, 1909г.

Апартамент за 300 млн. eвро в Монако

Представете си водна пързалка, по която се спускате от дансинга в собствения басейн. И

безгранична гледка към кристалните води на Средиземно море. Такова жилище съществува и може да бъде ваше за 300 млн. евро, пише Yahoo.

Минидържавата Монако, сгушена на френската Ривиера, е известна като гнездо за супербогаташи - всеки трети от нейните жители е милионер. Но скоро може да стане и адрес на най-скъпия апартамент на света.

Цитирания по-горе имот е квинтиплексът (б.р., пететажен апартамент) "Скай пентхаус", с обща разгърната площ от 3300 кв. м, който ще стои на върха на вече завършващия строителството си комплекс "Одеон тауър". Инвеститор в проекта със 70 апартамента и височина 170 метра е местната компания Groupe Marzocco. Това е най-високата сграда в княжеството и втора в Средиземноморието след 186-метровия "Гран хотел Бали" в Бенидорм.

Топапартаментът има кухня на всеки етаж, като всички от тях са свързани с асансьор. Предвижда се киносалон, пет спални, хол, сауна и разбира се, басейн. Строежът му ще приключи през септември 2015 г.

Имот като този не се продава, а се купува, казва многозначително шефът на Groupe Marzocco Николо Марцоко в интервю за френското списание Challenges.

Заради малката площ и данъчните предимства интересът към имотите в Монако не спира. Строителните разрешения там се издават много трудно, така че и предлагането на имоти е ограничено. 170-метровата "Одеон тауър" е първата висока сграда в княжеството от 1980 г. насам.

Въпреки мегацената "Скай пентхаус" няма да може да бие рекорда за квадратен метър. В началото на годината за мезонет с площ от 630 кв.м. в комплекса "15 Сентръл парк Уест" в Ню Йорк бяха платени $ 88 млн. - по $ 140 400 на квадрат.

В пететажния пентхаус в Монако цената е "само" $ 120 000 на квадратен метър.

Удави се създателят на "Ледена кофа"

Кори Грифин, който предизвика световна мания с благотворителната си кампания в помощ на

болните от амиотрофична латерална склероза (АЛС), загина.

27-годишният Грифит се е удавил край Нантcкет, щата Масачузетс нa 16 август около 3 часа сутринта, съобщава за "Блумбcрг" местен полицай.

Кори скочил от покрива на къщата Juice Guys на Правия Кей в Нантcкет - популярно място за местните гмуркачи. След скока се показал на повърхността. Връхлетяла го обаче нова вълна и той изчезнал отново под водата. По-късно безжизненото му тяло било изхвърлено на брега.

Идеята за "Ледена кофа" хрумнала на Кори, тъй като искал да помогне на своя приятел Пит Фрейтис, който също страдал от това коварно заболяване.

Точно преди смъртта си 27-годишният мъж се обадил на баща си и му се похвалил, че току-що е успял да събере $100 000 с кампанията си в Масачузетс. "Беше най-щастливият човек на света" - споделя бащата през "Бостън Глоуб". Само няколко часа по-късно Грифин намира смъртта си.

Досега в кампанията "Ледена кофа" се включиха десетки хиляди знаменитости и обикновени хора по целия свят. Благодарение на нея са събрани най-малко $23 млн. в борбата с АСЛ. Своето предизвикателство изпълниха Опра Уинфри, Джъстин Бийбър, Бритни Спиърс, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Лейди Гага, Чарли Шийн, Джордж Буш, Фу Файтърс.

На тази дата: 21.8.1911г. Картината Мона Лиза е открадната от служител на Лувъра

1911 г. картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра.

Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.

Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.

Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.

Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.

Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.

В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.

Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.

Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.

Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.

Вицове, август 2014г.

СмЕх

Най-недостъпната и високоморална жена е тази, която знае......

че не си е избръснала краката.

***

Една жена си вървяла по улицата и по едно време я спрял един мъж. Той ѝ казал:

- Трябва да ви имам точно в този момент! Прекрасна сте! Ще хвърля 500 лева на земята и докато се наведете и ги вземете, аз ще съм свършил работата.

Жената се позамислила и се обадила на една приятелка. Обяснила ѝ какво е предложението и че има нужда от съвет. Приятелката ѝ казала, че е абсолютно убедена, че тоя глупак няма как дори да си свали панталоните за толкова бързо време. Успокоена, мадамата се съгласила. След около час и половина пак се обадила на приятелката си.

- Какво стана? Взе ли му парите на тоя мръсник?

- Да, но идиотът изсипа 500 лева на стотинки.

***

-Чух, че си почнал да учиш английски.

.-Yes.

-И колко думи научи?

-Two.

-Само две?

-Yes.

***

Китайско-Български речник :

Чу: Жена

Чу-Ма: Съпруга

Чу-До: Любовница

Ах: Мъж

Ах-Мак: Съпруг

Ах-Пак: Любовник

***

-Скъпи, дай ми пари за солариум.

-Стига с тоя солариум, скинарите по улицата почнаха да те заглеждат!

***

Всяка сутрин нови вицове

Путин отказа да се залее със студена вода, имал много по-важни работи

Руският президент Владимир Путин отказа да се полее със студена вода и така да стане част

от международната кампания на известни личности в помощ на болните от амиотрофичната латерална склероза.

Всяка звезда, която се облее със студена вода, предизвиква следващата, която да направи същото. Холивудският актьор Вин Дизел се включи в акцията и предизвика руския президент Владимир Путин.

Но държавният глава не прие предизвикателството. Той не отказа на поканата лично, вместо него това стори говорителят му Дмитрий Песков. "Президентът не е запознат с инициативата и има много по-важни работи, за които да мисли", заяви Песков.

Карта на потъналите кораби в Черно море

Така изглежда картата на потъналите кораби в Черно море. 

Всеки от плавателните съдове е отбелязан на картата 

със символ според вида си, съответен номер и индекс

 в зависимост от мястото на 

крушението - северно или южно от нос Емине.

Всеки кораб има история. А в историята на всеки потънал кораб има поне една неразгадана

мистерия. Затова всяко корабокрушение рано или късно се превръща в легенда. Ако някои от загадките на миналото имат отговори, те със сигурност се намират на морското дъно...

Владимир Живков, геолог по професия, водолаз в свободното си време и откривател по призвание, е написал тези редове в интернет страницата си. Преди време той създава некомерсиален сайт, на който водолази и изследователи си обменят данни, контакти и информация, за да помогне за опазването на потъналите кораби в Черно море.

Един ден Живков разбира, че има толкова много късчета от отделни подводни истории, че би било добре, ако се опита да ги извади на сухо и внимателно да подреди пъзела. Така се ражда идеята за карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море, която вече е факт.

На 1 август от печат излезе и специален справочник към картата. Той съдържа информация за 77 обекта - потънали кораби или останки от кораби, разбили се в крайбрежните скали.

Историите на тези плавателни съдове са най-различни. За някои от тях се знае почти всичко и до останките им е лесно да се стигне, докато други

крият тайните си

в дълбоки, мътни

и студени води

Местонахождението им е ясно, но за да бъдат обстойно изследвани или дори снимани, са нужни специална техника, добре обучени хора и твърде много средства.

А има и такива, за които се знае достатъчно, но никой още не ги е открил. Владимир Живков решава да ги отбележи на картата с червен силует в предполагаем район.

Един от тези отличаващи се в червено знаци носи името “Черният принц”. Британската фрегата “Принц”, потънала през 1854 г. със заплатите на английските войници в Кримската война, е може би най-търсеното съкровище във водите на Черно море през последните 150 години. Заради мистериозното си изчезване и последвалите безрезултатни дирения в моряшките разкази “Принц” се превръща в “Черният принц”. И става легенда.

През 90-те години на миналия век се появяват обосновани предположения, че митичната фрегата би могла да се намира в български териториални води заради спецификата на черноморските течения. И поради факта, че

освен с лири

стерлинги товарните

трюмове на кораба

са били натъпкани и

с вълнени шинели

Така заради вълната би могъл да бъде носен от теченията. В търсене на “Черният принц” са открити други кораби, като гръцкия “Кристина” например.

И без да са пълни със злато, по морското дъно у нас лежат достатъчно обекти, чиято история е дори още по-интересна от тази на “Принц”-а. Има и такива, за които въпросите са повече от отговорите.

Къде се намира и какво се е случило с първата българска подводница? За съдбата от години се водят спорове, базирани на крайно противоречиви информации, слухове и догадки. След Първата световна война “Подводник-18” изчезва сякаш безследно. Страниците от военноморската ни история по този въпрос липсват, след като руснаците отнасят българските архиви в Москва след 9 септември 1944 г.

“Подводник-18” защитава българското крайбрежие по време на Първата световна война заедно с още четири германски подводници. След войната по силата на Ньойския договор е конфискувана от французите и отведена към Истанбул. Според някои информации именно там е забелязана за последно. По-късни документи пък сочат, че е била нарязана за скрап през 1921 г. във френска военноморска база в Тунис.

Преди 2 г. обаче водолази на Военноморските сили съвместно с клуба за подводно гмуркане Friends & diving и историци от Военноморския музей във Варна

изследват обект

на около 30 метра

дълбочина

югоизточно от Варна

Това е подводница немско производство от 1915 г., клас UB I 8. Точно като тази, която през 1916 г. е вписана в състава на българския флот под името “Подводник-18”.

Докато я обследват отвсякъде, водолазите установяват, че корпусът на лодката е пречупен на две, а част от него е заровен в тинята. Влизането навътре в корпуса се оказва невъзможно, но от флота са категорични, че изследванията трябва да продължат. След експедицията от 2011 г. обаче въпросите стават още повече. Ако това е “Подводник-18”, защо е останала в България и как е настъпила гибелта?

Втората световна война. В един и същи морски район между Шабла и нос Калиакра, закодиран на съветските военни карти като Позиция 50, намират гибелта си последователно една след друга и по сходен начин две руски подводници. Първо е изпратена “Щука-210” (Щ-210). След като не се завръща в базата, към Позиция 50 се отправя “Ленинец-24” (Л-24). На 12 декември 1942 г. вечерта подводната лодка Л-24 тръгва от Поти.

Единствената радиограма, изпратена от борда й, е само 30 минути след отплаването, в която командирът капитан III ранг Георгий Апостолов иска включването на радиомаяците Поти, Батуми и Сухуми, за да определи точно местоположението си, преди да поеме по курс към Позиция 50.

След това връзката е загубена. Л-24 така и не се завръща в последния ден на 1942 г. и две седмици по-късно е заличена от списъка на флота. Завинаги. Превръща се в поредната изгубена подводница.

През 1987 г. екип на Института по океанология към БАН във Варна открива останките на неидентифициран кораб в района срещу нос Шабла. Тъй като целта на експедицията е изследване на Щ-210,

изследователите

подминават

потъналия кораб,

защото дължината му

е повече от 80 метра,

а те търсят корпус по-къс от 60 метра. През 1991 г. от института установяват, че това, което са засекли преди години, е всъщност подводницата Л-24.

През 2009 г. група от седем руснаци и четирима българи, сред които е и Владимир Живков, провеждат съвместна подводна експедиция, спускайки се на 60 метра дълбочина до мястото, където от близо седемдесет години лежи опасана в тиня, миди и мрак съветската подводница “Ленинец-24”. Вътре в нея капсуловани като в голям оловен ковчег са останките на 57 души. Водолазите от българо-руската експедиция правят нещо, което никой до този момент не е дръзвал. Отварят вратата към света на мъртвите.

Росен Желязков от фондацията за подводни изследвания BSTD, който е и рекордьор по дълбочинно спускане в Черно море, успява да отвори люка на подводницата. За първи път, след като някой от екипажа го е затворил от вътрешната страна през онази фатална зима на 1942 г.

“В този най-горен отсек беше останал въздух, а вторият вътрешен люк беше отворен. Възможно е след детонацията и разхерметизирането някой от екипажа да се е опитал да намери спасение към този отсек”, спомня си Владимир Живков.

Изследването на вътрешността на подводницата и евентуалните останки от екипажа се оказва зловеща, опасна и невероятно трудна задача.

На дъното на Черно море

в български

териториални води

лежат поне пет

съветски подводници,

като има съмнения

и за шеста

От тях единственото, което е изплувало на сушата, са два трупа, облечени в хидрокостюми с дихателни апарати, изхвърлени на скалите край Созопол през ноември 1941 г.

Самоличността им е установена 30 г. по-късно. Това са Виолет Душин, помощник-командир на подводната лодка “Сталинец-34” (С-34), и боцманът Фрол Терехов. Версията за гибелта на тази руска подводница е, че е намотала около винта си стоманено въже, задържащо мина от нейната котва на дъното. Според ст.н.с. д-р инж. Траян Траянов двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се опитат да освободят гребния винт от заплетеното около него стоманено въже. Друга възможност според него е просто те да са се опитали да се спасят след разхерметизацията.

На картата на Владимир Живков

С-34 също е в червен

цвят, защото и до

днес нейното

местонахождение

остава спорно

Някъде на дъното по българо-румънската морска граница би трябвало да се намира и шеста съветска подводница - М-58, потопена през октомври 1941 г. Това е съвсем отделна история, която тепърва ще бъде събирана.

Неслучайно книгата, която излеза на 1 август заедно с картата на потъналите кораби, завършва с няколко празни страници.

“Със сигурност ще има да добавяме още много кораби. Както от миналото, така и такива, чието крушение все още предстои”, пояснява Живков. Той съветва всеки, който по работа или случайно се натъкне на неизвестни останки под водата, да пише на имейла на Военноморския музей във Варна (mus_maritime@abv.bg), защото и най-незначителният на пръв поглед детайл може да е важна част от морската ни история.

“Потъналите кораби са свързани с трагични съдби, с големи надежди или пък открития, със стремеж към печалби, войни, а понякога и благородни мисии. Техните истории са незавършен разказ за страховити бури, фатални грешки, ужаса на моряците... Някои се спасяват от стихията, за да могат по-късно да разказват как последните им молби, отправени към небето, са били чути. Други

с телата си допълват

списъка на загадките

или пък допринасят за

тяхното разгадаване

Със сигурност има още много кораби, които остават неизвестни. Части от тях са някъде по брега, а други - дълбоко под водата. Затова и създадохме тази карта, която да отрази част от тайните на морските катастрофи по нашето крайбрежие”, пише Владимир Живков в книгата си.

“Жак Фресине”, “Мопанг”, “Лейтенант Пушчин”, “Суифт”, “Сефак”, “Родина”... Това са все имена на кораби, недостигнали пристан и останали завинаги на дъното в българските води на Черно море. По документи те се водят отдавна загинали, но останките им продължават да разказват истории, там долу в царството на мълчанието. Реят се в мъжделивата зона между света на живите и този на мъртвите.

Днес рожден ден има Чебурашка! Видео

На 20 август 1966 г. на бял свят се появява един симпатичен приятел - Чебурашка.

Анимационният филм е заснет по мотиви от книгата на Едуард Успенски "Крокодилът Гена и неговите приятели", а на екран излиза три години по-късно.

В предисловието на книгата Чебурашка е стара играчка от детското на автора, която изобразява страшен звяр- между мечка и заек с големи уши. Очите му били големи и жълти като на бухал, главата - кръгла, прилична на заек, а опашката - малка и пухкава като на малките мечета. В книгата се казва още, че родителите на автора твърдели, че това бил незивестен на науката звяр, който живее в топлите тропически гори.

От 2003 г. в Москва всяка година през втория и третия уикенд на август се провежда благотворителна акция за деца-сираци "Рожденият ден на Чебурашка". През 2005 г. Едуард Успенски обявява 20 август за рожден ден на Чебурашка.

До днес това е един от най-популярните анимационни герой в Русия, заедно с вълка и заека от "Ну, погоди!".  На Чебурашка са посветени кукли, картички, пощенски марки, играчки, а култови реплики от филма са в непрекъснато обръщение.

ВИДЕО

Саакашвили върна на държавата 7 костюма

Лидерът на партията Единно национално движение и бивш президент на Грузия Михаил Саакашвили върна на държавата 7 костюма и палто, купени от него с бюджетни средства. Куриер доставил дрехите на правителствената администрация, но канцеларията не ги е регистрирала.

Наскоро бяха  публикувани  документи, показващи разходите на Саакашвили за козметични процедури. В периода 2009-2012 г. той похарчил за себе си и за членове на семейството си 450 000 долара. Само за личните козметични нужди на президента от бюджета са изхарчени 220 000. Сумите са за инжекции ботокс и епилации в европейска клиника.

Сложиха адвокати за областни управители на Стара Загора, Варна и Перник

Трима адвокати са новите областни управители на Стара Загора, Варна и Перник, съобщиха от правителствената информационна служба. С решение на служебния премиер Георги Близнашки бяха освободени Живка Аладжова, Иван Великов и Михаил Михайлов. Новите градоначалници на Стара Загора, Варна и Перник са Димитринка Петрунова, Стоян Пасев и Бойка Петрова.

Ветко Арабаджиев купи хотел „Кемпински" в София

След близо 7 години ходене по мъките „Кемпински хотел Зографски" в София, познат повече

като „Японския", най-сетне си има нов собственик. Баровската сграда на столичния бул. „Черни връх", построена през 1979 г. по проект на известния японски архитект Кишо Курокава, стана част от бизнес империята на големия пловдивски хотелиер Ветко (Вълчо) Арабаджиев.

Хотелът бе изваден на тезгяха още през 2007 г., малко след смъртта на собственика му Иван Зографски. Предприемачът го взе от държавата през 1994 г. за 65 млн. германски марки. Сделката обаче беше изключително изгодна за него, защото плащането стана чрез брейди облигации. Парафа под сделката слага Ренета Инджова. След смъртта му „Японския" остана за наследниците на бизнесмена - Илия Зографски, Кирил Зографски, Ирина Зографски-Иванов и Надя Брюкелман.

Първоначално за „Кемпински" хотел се искаха 200 млн. евро, но кризата при имотите сви претенциите на продавачите. Така сделката е сключена за около 45-50 млн. евро. Срещу парите 58-годишният Ветко Арабаджиев влиза като собственик в 5-звездната екстра, която разполага с цели 442 стаи. „Японския" пък е любимо място за срещи на ВИП софиянци и престъпни босове. В панорамния ресторант на последния етаж често могат да бъдат засечени шоумени като Слави Трифонов, бизнес дами като Цветелина Бориславова и Петя Славова, олигарси като Кирил Домусчиев, братя Диневи и Васил Божков и откровени мафиоти от калибъра на Киро Японеца, Маджо и Маргина.

Историята на хотела гласи, че е построен от българската компания „Техноекспортстрой", но с помощта на японската „Мицубиши". Като прибавим и автора на архитектурния проект Кишо Курокава, разбираме защо „Кемпински" е познат повече като „Японския".

Новината за продажбата, която брокери окачествиха като „сделка на годината", дойде в понеделник, когато Комисията за защита на конкуренцията разреши смяната на собствеността, стана ясно от публикация в регистъра на КЗК.

Официално купувач е регистрираното в Пловдив дружество „Виктория Груп ВМ", което досега не е извършвало каквато и да било търговска дейност. То пък се притежава от регистрираната на Сейшелите офшорка „Лавана тур лимитед". Седалището на компанията е на бул. „Княгина Мария Луиза" №8 под тепетата, където са регистрирани и други фирми на Ветко Арабаджиев, сред които „Виктория еър", „Любимец агро" и „Красива Марица". В директорския борд на „Виктория Груп ВМ" са вписани дъщерите на мултимилионера - Златомира и Александра, става ясно от проверка в Търговския регистър. Алекс пък от 2011 г. е снаха на алкохолния бос Миню Стайков, след като се ожени за сина му Стайко.

От анализа на сделката излиза, че дружеството е регистрирано специално за покупката на „Японския" - на 4 юни 2014 г. Производството в КЗК за концентрация предвид мащаба на бизнес империята на Арабаджиев пък е образувано само две седмици по-късно - на 19 юни. В сделката за 100 млн. лева е включена както пловдивската фирма, собственик на хотела, така и още една компания - „Фортуна инвестмънтс", която притежава съседен на хотела парцел.

До щастливата развръзка за родения в Асеновград предприемач се стигна, след като Арабаджиев успя да се пребори за хотела в конкуренция с купувачи от Близкия изток, както и със собствениците на „Химимпорт" от групировката ТИМ. В края на 2013 г. дружеството „Бизнес център Изгрев", свързано с основните акционери в „Химимпорт", купи миноритарния държавен дял във фирмата собственик на хотела, за който плати 1,935 млн. лева. Баровецът от Филибето беше сред кандидатите и за столичния хотел „Хилтън", но за купувач през 2013 г. бе определен Спас Русев.

Иначе Ветко Арабаджиев е сред най-големите хотелиери в страната. Под шапката на неговата „Виктория груп" влизат 4 туристически обекта в Слънчев бряг. Това са огромният „Виктория палас" с 950 легла, „Чайка бийч", „Аркадия" и „Метропол". Негова собственост е и курортът „Елените", включващ 4 хотела и вилно селище. Когато към това прибавим и 5-звездния хотел „Пампорово" в едноименния курорт, както и хотел „Марица" в Пловдив, разбираме за размаха на Арабаджиев, сочен като един от най-богатите българи въобще.

Икономисти коментираха, че сделката не е приумица на разглезен богаташ, а много добър бизнес удар. „Кемпински" докарва повече от прилични годишни доходи. Капитализацията му за 2012 г. сочи, че хотелът има приходи от 14,4 млн. лева. Съпоставка с печалбата от 26,8 милиона на останалите хотели на Ветко Арабаджиев показва, че новата придобивка прави повече от половината от целия доход на бизнесмена", коментират спецове от туристическия бранш.

Известни личности и техните почерци

Говори се, че може да разбереш много за човека по пчерка му. Заради това е измислена и науката графология. С помощта на сложна методика изучава наклонностите в поведението на хората, пристрастия и емоции. Особен интерес за учените представлява почеркът на известните личности. В дневници, писма и поеми, те намират доказателства за своите въпроси. Всичко това позволява да се видят великите хора, като обикновени с всичките им недостатъци.

1. Чарли Чаплин.

Това е малка записка оставена от Чарли Чаплин през 1967г., когато той е бил вече в напреднал възраст. Напорист почерк на мъж преминал през по-голямата част от житейския си път, както би казал “Момичета, аз и така всичко прекрасно знам”

2. Елвис Пресли.

Елвис е бил един от най-противоречивите персонажи в музиката. ”Кралят” купувал на своите приятели къщи и им плащал сватбите. Веднъж той придобива 14 лимузини и подарява една от тях на случаен посетител в автосалона. Може това да се е отразило и на почерка му, който е също така непоследователен, като автора си.

3. Франц Кафка.

Ей, това е почерк! Наистина той е имал не най-красивия стил на писане. Неувереност в себе си, самокритичност и болезнено възприятие на обкръжаващия го свят е документирано в неговия дневник. И все пак на геният всичко е простено.

4. Наполеон Бонапарт.

Наполеон е сменял почерка си по време на целия си живот. С годините почерка му е ставал все по-неразбираем. Над разшифроването на текстовете му, специалистите доста са се препотили.

5. Мерилин Монро.

Това писмо е било написано в момент, когато психологическото състояние на Монро е било все по-лошо. Въпреки това текстът се чете без особени усилия. Вгледайки се, може да забележите прекалено много главни букви. Това показва, че образът на великото Аз на актрисата е заменил представата на Монро, като обикновен човек.

6. Петър Първи.

Това послание е написано в юношеската му възраст. В почерка се виждат всички противоречия и вътрешни конфликти.

Бареков и хората му нападнали журналисти във Варна! Видео

Шефът на партия „България без цензура“ (ББЦ) Николай Бареков и хора от екипа на партията
са оказали физическа съпротива на журналисти от Телевизия „Алфа“ пред Катедралния храм във Варна. Това съобщи на пресконференция заместник-председателят на ПП „Атака“ Десислав Чуколов.

Конфликтните ситуации се разиграли на 15 август по време на литийното шествие с чудотворната икона на Богородица, след като Бареков и други политици с амбиции да станат депутати от морската столица се появиха пред църквата навръх големия християнски празник. От „Атака“ днес предоставиха на медиите видеоматериал, който документира случилото се на площада пред Катедралата и пред централния офис на ББЦ във Варна

Репортерът на ТВ „Алфа“ Николай Караколев, който е трябвало да попита Бареков ще купува ли отново гласове във Варна на предстоящите парламентарни избори, разказа, че многократно е бил блъскан, заплашван и обиждан от служител на пресцентъра на ББЦ. Операторът му Михаил Михайлов пък е бил спъван от единия охранител, който е блъскал и видеокамерата на ТВ „Алфа“. Караколев свидетелства, че Бареков му е нанесъл удар по ръката, а председателката на Контролния съвет на ББЦ Мария Календерска е изтръгнала ветробрана на микрофона му.

ВИДЕО

На тази дата: 20.8.1968г. Войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия да ликвидират Пражката пролет

1968 г. е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за

ликвидиране на Пражката пролет.

След края на Втората световна война Чехословакия попада в Източния блок и в съветската сфера на влияние. В Чехословакия имат силни позиции и влияние левите сили, представени от социалдемократи, народни демократи и комунисти.

За Източния блок годината 1968 г. се оказва повратна година, защото господстващата в Източния блок система губи значителна част от своята легитимност в очите на гражданите си. През втората половина на 60-те години на 20 в. в целия свят се появяват ясни признаци за обществено недоволство. На четвъртия конгрес на чехословашките писатели, проведен между 27 и 29 юни 1967 г., се чуват за пръв път остри критики срещу съветската система.

Изправена пред опасността от стагнация, ръководството на ЧКП възлага задачата на Икономическия институт към Чехословашката академия на науките да се разработи механизъм за преодоляване на негативните тенденции и за ускоряване на икономическото развитие. Направените проучвания доказват изчерпване на екстензивния съветски модел на индустриализация и е разработен план за икономическа реформа, който трябва да въведе постепенно пазарни механизми в централно планираната икономика. Икономическите решения поставят началото на реформаторската акция за либерализиране на системата, наречена по-късно „Пражка пролет”.

Тази либерализация започва на 5 януари 1968 г. с отстраняването на консерватора Новотни от поста първи секретар и замяната му със словака Александър Дубчек. Това е оптимистичното начало на промените, продължили с подмяната на основните властови фигури - нов министър-председател става инж. Олдрих Черник, нов президент става ген. Лудвик Свобода, нов председател на Националното събрание Йосеф Смърковски, нов председател на Националния фронт Франтишек Кригел.

На 23 март с.г. на среща на висши представители на пет страни от Варшавския договор в Дрезден чехословашките реформи стават основен проблем за обсъждане. Междувременно промените в Чехословакия продължават и през април. На априлския пленум на ЦК на ЧКП се приема „Програма за действие”, която обещава демократични избори, автономия на Словакия, свобода на словото и религиите, отмяна на цензурата, край на ограниченията в придвижването, реформи в индустрията и стопанството. Дубчек обявява, че предлага „социализъм с човешко лице”.

Реформаторските идеи се приемат положително от голяма част от обществото, а и от други страни( положителна оценка за ставащото в Чехословакия дават Румъния и Югославия) . Те се възприемат като демократизация на държавния социализъм, който е готов да премине границата от репресивна към демократичната си фаза.  Но в същото време в чехословашкото общество съществува и коренно различно разбиране за промените в Чехословакия . Част от народа

Някои от страните членки на Варшавския договор обаче смятат, че реформите са неуместни. Те смятат, че реформите в Чехословакия са опит страната да напусне полето на съветския модел на социализъм, а това е неприемливо за Съветския съюз. На 8 май Леонид Брежнев кани в Москва Тодор Живков, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка, за да обсъдят международното положение и проблемите на комунистическото движение. Резултатът от срещата е изработения план на Брежнев за разрешаване на проблема. Проектът е наречен План за провеждане на операция „X” и носи дата 22 май.

След срещата в Москва е изпратена покана на ЧКП за нова международна среща. Президиумът на ЦК на ЧКП я обсъжда на 12 юли, но я отхвърля поради опасения, че съдбата на чехи и словаци зависи от външни фактори. Два дни след отказа се провежда среща във Варшава 14-15 юли. На 1 август в Черна на Тиса се срещат представители на ЧКП с КПСС и се договарят за нова среща на петте комунистически партии с ЧКП. Тя се провежда на 3 август в Братислава.

И въпреки заявените позиции на срещата в Братислава в нощта срещу 21 август петте страни членки от Варшавския договор започват военна интервенция в Чехословакия, известна като операция „Дунав”. За да се оправдаят с отстъпването от споразуменията в Братислава Телеграфската агенция на Съветския съюз заявява, че „партийни и държавни ръководители на Чехословашката социалистическа република са се обърнали към Съветския съюз… в защита на социалистическите завоевания, които са застрашени от все по-настойчивите посегателства на вътрешната и международна реакция”.

Истинската причина за тази интервенция е обявеният за 9 септември с.г. извънреден XIV-ти конгрес на ЧКП, на който трябва да се приемат програма за действие и нов устав на ЧКП, които се възприемат като подриващи основите на съветската система.

В интервенцията участват 200 000 войски от СССР, ГДР, Полша, Унгария и България. За броени часове те вземат основните административни  и политически обекти в страната, а военните щабове са обкръжени. Президиумът на ЦК на ЧКП и правителството на ЧССР, излизат с декларация, в която призовават всички граждани да запазят спокойствие и да не противодействат на влизащите войски. Но въпреки призивите за пасивност, демонстрациите по улиците продължават, над 100 души са убити.

Много страни се обявяват против интервенцията в Чехословакия, но никакви международни действия не са предприети. Румъния и Югославия са главните, които протестират, но те използват военната акция на Варшавския договор за отклоняване на вниманието от вътрешните си проблеми. Дубчек и съратниците му са изпратени в Москва и при връщането му на 27 август обявява, че в дал съгласието си да отмени реформите. Около месец по-късно е подписан и двустранен договор между СССР и Чехословакия, който регламентира пребиваването на съветските войски там.

Вицове, август 2014г.

Смяната расте...

СмЕх

Проблемът на модерния българин е, че, като му замирише на джоджен и се обърква - боб ли му се яде, мохито ли му се пие...

***

Страшно ми е да си представя какво ще се случи , ако взема едновременно разхлабително,приспивателно и виагра.

***

Тате, твоята майка била ли

те е?

- Не, сине, само твоята..

***

Закономерност:

Колкото по-близо живее баба, толкова са по-дебели внуците.

***

Единственото Българско нещо в отбора на Лудогорец са номерата на Автобуса!

***

- Тате, къде са Алпите?

- Не знам, майка ти подрежда!

***

Всяка сутрин нови вицове

Свършиха парите, БНБ поръча да отпечатат

Да отпечата 60 милиона броя левови банкноти с номинал 10,20 и 50 лв. ще поръча БНБ на френската компания "Обертюр Фидюсиер". Това стана ясно вчера от обявление на централната банка.

"В края на юни и началото на юли възникнаха изключителни обстоятелства, свързани с напрежение в банковата система, които доведоха до повишаване търсенето на банкноти и намаляване на наличните резерви. Изключителните обстоятелства имат характер на непредвидими събития. Тази извънредна ситуация съвпадна и с традиционното значително повишаване на търсенето на банкноти през туристически сезон, мотивират се от БНБ.

В мотивите за поръчката се казва още, че банковата криза е увеличила търсенето на налични пари. На 23 юни БНБ обяви процедура за обществена поръчка за отпечатване и доставка на български банкноти за период от 4 г. Така банката би могла да сключи договор за отпечатване на банкноти най-рано в края на 2014 г. Юнската поръчка е за 26 млн.лв. без ДДС, но междувременно тя бе затворена.

В обявлението не са уточнени обемите за всяка от купюрите. Дори и цялата поръчка да бъде изпълнена с отпечатването на 50 - левки, това означава увеличаване на левовете в обращение с 3 млрд. лв. Според официалната статистика на БНБ, към края на юли 2014 г. активите на Управление "Емисионно", гарантиращо валутния борд са 29,6 млрд. лв., а 10,4 млрд.лв. са банкнотите и монетите в обращение