 |
Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов,
Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.
|
1902 Завършва аферата „Мис Стоун“. На ВМОРО са дадени 14 500 златни турски лири, за да бъдат освободени американската мисионерка Елена Стоун и придружителката й Катерина Цилка, отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. Двете са освободени на 2 февруари с.г.
Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.
 |
Елън Мария Стоун.
|
Отвличането
Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Над Банско чака чета, начело с Никола Дечев. Чакането обаче изнервя Дечев и той изпраща на Сандански и Чернопеев писмо с остър тон, в което зявява, че ако не се появят, още същата вечер се връща в България. Така войводата на четата, която чака над Банско решава да се върне в България заедно с 11 четници. Остават само петима души - Сандански, Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев от Самоков. Сандански и Чернопеев успяват да убедят банските чорбаджии в необходимостта на акцията. След като привличат още няколко четници - Нано, Тодор, Христо и Коле от Градево, Лазо от Покровник и Христо от Бистрица - четата се разполага в местността Подпрената скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници.
 |
Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и
Катерина Цилка.
|
Тъй като част от богаташите в Банско се обявяват против акцията, непосредствено преди нея се появяват съмнения дали да се изпълни, но Чернопеев настоява, че финансовият въпрос трябва да се реазреши спешно. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Заедно с Елън Стоун пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.
Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна. Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.
Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.
Преговори
На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския почетен консул в Солун Периклис Хадзилазару, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.
Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а самата мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира и тя го изпраща до неин приятел от Банско - Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър - временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.
Усложняване на отвличането и край на акцията
Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва.
Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.
Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява и върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.[6] Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански с жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 човека. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.
Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.
Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи. По пътя обаче бебето започва да плаче и между Чернопеев и някои четници се явява идеята да убият бебето, но Сандански я отхвърля, защото ако се изпълни според него това ще убие делото им пред народа.
След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.
На 24 януари през 1972 година, докато пресичали девствената джунгла в Гуам, отивайки да проверят рибарските си мрежи, които били заложени в местната река, двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка. Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек, който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.
