На 2 юли 1819 г. със закон в Англия се забранява наемането
на деца под 9 години във
Наистина вече нямало случаи като в Холандия, където деца в
приют за бедни да са заставяни да работят от 4-годишни, и това да се дава като
пример за vertu mise en pratique (добродетели, приложени на практика). Но в
Германия продължават да се хвалят, че там децата от люлка „по малко се приучват
да работят”.
В History of England Томас Маколей, който според Карл Маркс
фалшифицира английската история в интерес на вигите и на буржоазията, откровено
признава за практиката през 1770 г.: ”Обичаят преждевременно да се заставят
децата да работят ... господства още в ХVІІ век в степен, почти невероятна за
тогавашното състояние на промишлеността. В Норидж, главен център на вълнената
промишленост, шестгодишното дете се счита за работоспособно. Различни автори от
онова време – мнозина от тях във висша степен считани за добромислещи, с
exultation (възторг) разказват за това, че в този град само от момчетата и
момичетата се натрупва богатство, извън тяхната издръжка, възлизащо на 12 000
британски лири. Колкото по-обстоятелствено изучаваме историята, толкова повече
намираме основания да не се съгласим, че нашият век е плодовит на нови социални
бедствия.”
Работническата класа с увеличаване на своята численост
започва да оказва съпротива и то преди всичко отначало в Англия, родината на
едрата промишленост. Получените отстъпки обаче в продължение на 30 г. са чисто
номинални. За времето от 1802 до 1833 г. парламентът издава 5 акта за труда, но
е толкова хитър, че не гласува нито едно пени за тяхното принудително
провеждане, не предвижда необходимия персонал от чиновници и т.н. Тези актове
остават мъртви текстове.
Жалък опит за ограничаване на жестоката детска експлоатация
е направен през 1833 г., когато парламентът отново забранява наемане на деца
под 9-годишна възраст, от 9 до 13 г. труд може да се полага до 8 ч. на ден,
големите деца от 13 до 18 г. имат ограничение 12 часа и то в интервала от 5½
сутринта до в 8½ часа вечерта. Нощният труд е забранен до 18-годишна възраст.
Тогава капиталистите дружно реват, че е настъпил последният час за английската
промишленост.
В отговор капиталистите наемат едни деца за 8 часа до обед,
а втора смяна след това влизат на работа други.
Правителството приема постановление за поетапно преминаване
до 1836 г. на 8-часов работен ден за децата до 13 г. Според капиталистическата
антропология обаче детската възраст завършва на 10 и по изключение на 11 г. И
колкото по-близо идва сакралната 1836 г., толкова по-яростно негодуват
безсъвестните експлоататори.
Капиталистите съумяват да изнудят правителството да понижи
през 1835 г. границата на детската възраст от 13 на 12 г. Палатата на общините
обаче устоява на страхотния натиск за 8-часов работен ден - актът от 1833 г.
влиза в пълна сила и остава без изменение до 1844 г.
На 7 юни 1844 г. се появява допълнителен фабричен акт,
според който за децата под 13 г. се определя работен ден до 6½, а в някои
случаи и до 7 ч. на ден.
Законът от 1844 г. забранява използването на детски труд (от
8 до 13 г.) след 13 часа за децата, които са работили до 12 часа същия ден. Той
обаче не регулира 6½-часовия труд на децата, работното време на които започва
между 12 и 13 часа. Капиталистите използват именно този пропуск в закона.
Белгия също се изявява като образцова буржоазна държава.
Лорд Хауърд де Уолдън, английски посланик в Брюксел, съобщава на британското
МВнР на 12 май 1862 г.: „Министър Роже ми заяви, че детският труд никак не се
ограничава нито от общ закон, нито от местни постановления. Правителството през
последните три години на всяко заседание е заето от мисълта да представи на
палатите законопроект по този въпрос, но винаги е срещало непреодолимо препятствие
в егоистичния страх пред всяко законодателство, което противоречи на принципа
на пълната свобода на труда.”
През втората половина на 19 век в трудовото законодателство
настъпват промени, особено по отношение на женския и детския труд. Причината не
е в милосърдието на капиталистите или загрижеността на управляващите, защото те
са като скачени съдове. Точно тогава работниците започват да се организират в
синдикати, правят стачки, появяват се социалистически, а после и комунистически
партии. Само организираната борба на пролетариата в отделните държави и
съгласуваността на действията им води до образуване на Първия Социалистически
интернационал през 1864 г.
Никога не трябва да се забравя, че първите капитали са
натрупани и умножени с потта, сълзите и кръвта на пролетариата. И винаги ще
бъдат валидни думите на Карл Марс: „Капиталът се страхува от липсата на печалба
или от твърде малката печалба, както природата се страхува от празните
пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива
смелост. Осигурете му 10 процента и той е готов да влезе в действие, при 20
процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100
процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма
престъпление, което да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на
бесилото” (К. Маркс, т.23, с.770)
