Съкровища в Русия се откриват много често, но отношенията
между държавата и търсачите не подтикват последните да разпространяват
информация за своите находки: по закон, намерено съкровище трябва да се подели
поравно между намерилия го и собственика на земята. В случай, че съкровището
съдържа предмети, които са паметници на културата, или представляват
историческа ценност, половината от стойността му отива в държавата, а
намерилият го може да претендира само за половината от останалите 50%.
Процедурата по оценяване на намереното не е идеална, поради което за
откривателя, по правило, остава малък процент от цялата стойност на находката.
Въпреки че едни крият, а други търсят, работата съвсем не
опира само до парите. Търсачите на съкровища са привлечени от историческата
романтика – те мечтаят поне веднъж да намерят едно от онези прословути
съкровища, които търсят от десетилетия.
1. Златният куфар
Какво се търси: 719 древни предмета от злато и сребро с общо
тегло около 80 килограма
Къде се търси: Отрадненския район на Краснодарска област,
село Спокойно
Строго погледнато, куфарът, който търсачите на съкровища
често наричат златен, е бил черен, а по документи е заведен като „специален
товар №15”. Седемдесет понтийски,
боспорски, генуезки, византийски и турски монети, медали, златни токи,
древни ювелирни накити – тези и много други съкровища от III-V век сл. Хр. са
намерени в готско погребение и предадени на Керческия историко-археологически
музей през 1926 година.
Загубени са само 15 години по-късно, по време на немското
нахлуване в Крим. Чак през 1982 година историци и изследователи установяват, че
куфарът е бил откаран в казашкото село Спокойно, където попаднал в ръцете на
партизаните. Всичко това се случило, когато районът вече напълно бил обкръжен
от германците. Смята се, че немците са знаели за ценния товар, но така и не
могли да го открият.
От време на време, сега това се опитват да направят и
идващите тук търсачи на съкровища. Търсят в горите и около селото, където е бил
разположен партизанският отряд, но засега без резултат.
2. Съкровищата на Смоленската банка
Какво се търси: сребърни монети от ХХ век, златни кюлчета
Къде се търси: Смоленска област, село Относово
През първите седмици на войната банковите ценности са
изнесени от отчаяно съпротивляващият се от
пред хитлеровските войски Смоленск, едва ли не в последният възможен
момент. Известно е, че в началото на август 1941 година, колона от 8 камиона се
отправя към Вязма (град разположен приблизително на 170 км. на изток от
Москва), въпреки че Соловьовският мост бил обстрелван. До близкото село
Относово успели да стигнат само 5
камиона, чиято по-нататъшна съдба остава неизвестна (Вязма, която е на 20 км.
на изток вече била превзета от немците).
Въпреки че нищо, с точност,
не се знае за товара, се предполага, че именно тези камиони са
превозвали ценностите на Смоленската банка. Смята се, че командването на
колоната е достигнало до категоричния извод, че да се преместят банковите
съкровища нацяло и да се изнесат от „вязмския котел” вече е невъзможно, и ако
книжните пари е могло да бъдат изгорени, то златото и среброто е трябвало да
бъде заровено. Като главно доказателство за тази история служи фактът, че след
войната в близкото село Относово са намерени много монети изсечени през 1924
година, които далеч преди войната били извън обръщение. Но местонахождението на
самото съкровище и до днес е неизвестно.
3. Златото на Колчак
Какво се търси: златни кюлчета
Къде се търси: Омск, Омска област, Кемеровска област, село
Тайга
Златото на Колчак е една от най-популярните истории сред
днешните търсачи на съкровища. Затова не е странно, че версиите, свидетелствата
и посоките на търсене много силно се разминават. Известно е само, че през 1918
година в Омск, адмирал Александър Василиевич Колчак е провъзгласен за Върховен
управител на Русия и властта му, като алтернатива на болшевишката, е била
подкрепена от по-голяма част от златните резерви на страната. Те били изнесени
от белогвардейските войски от Казан, където е бил евакуиран резервът в началото
на Първата световна война. Според проверка, на Омския отдел на държавната
банка, общата стойност на резерва се оценява на 650 милиона златни рубли.
Когато през 1921 година, след поражението на Колчак, златото е върнато на
държавата, се оказало, че броят на кюлчетата е по-малък и днес се оценява само
на 400 милиона.
Неизвестна остава съдбата на около 250 млн. златни царски
рубли. Според свидетелство на естонския войник Карл Пурока, служил в сибирския
полк на колчакската армия, на войниците е било наредено да разтоварят златото
на гара Тайга, недалеч от Кемеров и да го закопаят. В началото на 1941 година
НКВД довело Пурок от Естония, за да помогне на следователите в сибирските им
търсения. Направили множество разкопки в целия район, но така и не намерили
нищо.
4. Съкровището на Льонка Пантелеев
Какво се търси: златни монети, бижута
Къде се търси: Санкт Петербург; подземията на
Александро-Невския манастир, Лиговските катакомби и подобни подземия в центъра
на града
Петербургският крадец Льонка Пантелеев става прочут с това,
че през ноември 1922 година организира единственото успешно бягство от затвора
„Крести”. Освободен от затвора, той решава да поработи ударно и после да избяга
зад граница. В продължение на 2 месеца извършва 35 въоръжени нападения с
убийства; от жертвите взима пари, верижки, гривни, обеци, пръстени и прочие
малогабаритни ценности. Да напусне страната, така и не успял. В нощта на 12
февруари 1923 година оперативни работници го проследяват и го застрелват при
ареста. Заграбеното богатство на Пантелеев сякаш се пропаднало вдън земя. В
крайна сметка, версията в която са убедени петербургските търсачи е, че
накитите са скрити някъде из тунелите на Санкт Петербург. Те продължават да
ровят и до днес из многобройните подземни проходи на града. От време на време
се натъкват на бандитски тайници за оръжие, шперцове и прочие уреди за кражби,
но съкровището така и не е намерено.
5. Златото на парахода „Варягин”
Какво се търси: златни монети
Къде се търси: Владивосток; Усурийския залив, между знака с
Трите камъка, планините Варгли и малкият залив Суходол
Пътническо-товарният параход „Варягин”, под командването на
капитан Овчиников, собственост на търговеца Алексей Семьонович Варягин, изчезва
при корабокрушение в Усурийския залив на 7 октомври 1906 година. Корабът
потънал практически мигновено. Успели да се спасят само 15 души, включително
капитанът.
В молба към местния генерал-губернатор пълномощник на
Варягин помолил, „по силата на изключителни обстоятелства”, да се компенсират
превозваните на борда 60 000 хиляди златни рубли, а също така и един „особено
ценен товар”. Губернаторът отказал на търговеца, а през 1913 година самият
капитан Овчиников направил опит да организира експедиция, която да извади съда
на повърхността. Параходът бил открит, но станало ясно, че за да е успешна
операцията, ще трябват много повече сили и средства. Първоначално отложили
повторната експедиция заради силни бури, после започнала Първата световна
война, а после и революцията. След неуспешната експедиция на капитан
Овчиников други опити, да се извади
„Варягин”, не са правени.
6. Богатството на граф Ростопчин
Какво се търси: порцелан, сребърни и бронзови предмети,
картини, гоблени
Къде се търси: имение „Вороново”, 61-ви километър на
Старо-клужкото шосе, 37 км, от Околовръстния път на Москва.
Имението Вороново, на 37 км. от Москва, по време на войната
от 1812 година, принадлежало на генерал-губернатора на Москва граф Ростопчин.
За онова време Ростопчин успял да направи от мястото нещо, което съвременниците
му наричали „Малкия Версай”. Докарал от европейските столици мраморни статуи,
антични вази и произведения на изкуството. При отстъплението, пред влизащите в
Москва наполеонови войски, Ростопчин демонстративно запалил своя дворец, заедно
с всичките му богатства. Съвременници разказват за странното поведение на
генерала в последните дни на отбраната: славещият се със своето гостоприемство
Ростопчин не канел никой от щаба в имението си. Подозрителен е и фактът, че
Ростопчин даже не се опитал да вземе нищо ценно със своите придворни и селяни.
Палежът извършил лично, а в пожара изчезнало и това, което нямало как да изгори
– например, мраморните статуи.
Всичко започнало да се изяснява, когато през 1983 година
реставраторите открили на мястото дълъг подземен проход с височина два на един
метра. Да се стигне далеч по него не могло, защото сводовете се оказали доста
слаби и входът бил умишлено затрупан със земна маса, за да се „избегнат
нещастни случаи”. Съществуването на подземни тунели във Вороново не буди
никакво съмнение, но сериозни изследвания не са правени и до днес.