Сестрите Мери и Ан с родителите си.
|
Американците Ребека Карас и Стив Петроф са новите
претенденти за наследството на
българката Мери Петроф в САЩ. Заради
претенциите на Ребека и Стив 1 321 293 долара, оставени в американската банка
“Колинсвил”, вече 2 г. стоят непокътнати.
Досега за милионите претендираха 34-ма българи на възраст между
7 и 88 г. от 8 града и 3 села в България.
Един от тях не дочака парите и почина миналата година.
“Много сме благодарни за всичко, което направихте за нас.
През лятото на 2014 г. най-после изпратихме документите на всички наследници от
България. Сега чакаме. Нямаме представа как ще се развият нещата. Надяваме се,
че наследството е под контрол”, каза вчера за “24 часа” един от българските
претенденти, Младен Карпулски.
Друг от тях - адвокат Елеазар Плахаров от София, пратил
родословно дърво на фамилията, което доказва родствените им връзки с Мери
Петроф. “Надявам се това да помогне”, казва Плахаров.
Искът от страна на българските претенденти е подаден в
районния съд в окръг Медисън.
Претенцията обаче вероятно ще бъде оспорвана от появилите се
двама американци, които твърдят, че са роднини на родителите на Мери и Ан -
Атанас и Неда Петрови от ловешкото с. Казачево. Най-вероятно обаче съдът ще
намери за основателни само претенциите на Ребека, защото Стив е потомък на
друга фамилия Петрови.
Атанас и Неда
пристигат в
Америка
на 23 юни 1912 г. с кораба “Кампания” от Ливърпул. По онова
време Атанас е на 30, а Неда - на 22 г. Двамата току-що са се венчали. На 21
юни 1914 г. се ражда дъщеря им Мери, а на 14 ноември 1917 г. - по-малката - Ан.
Бащата Атанас работи в мелница, а жена му Неда върти къщата и гледа децата. С
много усилия и лишения през 1930 г. фамилията успява да построи малка къща -
около 110 кв.м. на ул. “Бентън” в Гранит Сити, Илинойс. Тъкмо на този адрес
семейството е записано в регистрите по преброяването на населението през 1940
г. Там Атанас фигурира като работник, съпругата му Неда - като домакиня, а
двете им дъщери - като секретарки.
Атанас починал през 1963 г. Жена му Неда - през 1968 г.
Двамата са погребани в гробището “Сейнт Джон”. Момичетата не се омъжват и след
смъртта на майка си продължават да живеят в малката къща на ул. “Бентън” в
Гранит Сити.
През 1967 г. двете сестри пристигнали на гости в родината на
татко си. Останали няколко дни в хотел “България” в София, а после отишли в
родното село на баща си Казачево.
После контактите постепенно се разредили. През 1997 г. им
гостувал един от българските племенници - Цветан.
След като състоянието на двете възрастни жени се влошава, те
са настанени в старчески дом.
През юли 2005 г. бащината им къща е обявена за продажба от
техен служебен попечител за $ 24 000. Година по-късно цената става $ 50 000,
става ясно от местните регистри. Освен това двете сестри имат огромни авоари в
банки, ценни книжа, фондове.
Ан умира на 92 г. на 10 март 2009 г. Наследява я Мери. Тя си
отива на 97 г. на 5 септември 2011 г. Последните си дни прекарва в старческия
дом в малкото градче Едуардс. Две седмици след смъртта на Мери, на 20 септември
2011 г., Линда Евърс, която 8 г. преди това е определена за служебен попечител
на Мери, подава молба в местния съд да бъде назначена за администратор по
наследството. Евърс декларира, че познава имотното състояние на починалата,
чието лично имущество надхвърля 1 млн. долара.
Кандидат-администраторката на наследството декларира още, че
Мери не се е омъжвала никога, няма свои или осиновени деца, че родителите й са
починали преди нея. В същата декларация споменава, че Мери е имала сестра Ан,
която също е починала и не е оставила наследници.
Евърс гарантира, че ще извършва работата си като администратор
по наследството честно и почтено. Същия ден съдия Харисън решава, че ако не
бъдат открити наследници, с имуществото трябва да се процедира по закон -
сумата да бъде преведена към местния бюджет.
На 26 октомври 2011 г.
регионален
вестник публикува
съобщение за
смъртта на Мери
и поканва евентуални кредитори, ако имат претенции, да ги
заявят до 25 март 2012 г. На 3 ноември 2011 г. наследството е застраховано за $
3 млн. от компанията “Стейт фарм”. Това е рутинна процедура, в случай, че
адвокат или някой друг отклони средства от наследството.
На 4 юни Линда Евърс отправя молба до съда да одобри
окончателния й доклад по имуществото, оставено от Мери Петроф, който съдържа и
отчет за приходите и разходите. Евърс съобщава, че в американската преса са
публикувани обяви до потенциални наследници и кредитори, но никой не се е явил
в указания срок.
В заявлението се декларира, че всички разходи и данъци са
платени, а таксите на администратора и адвоката ще бъдат платени след одобрение
на съда.
Финалният отчет показва, че покойницата е имала няколко
сметки във Фърст Колинсвил банк, облигации и други авоари с общ размер $ 1 364
121,77. След като се приспадат различни разходи и данъци в размер на $ 30
728,76, както и хонорарите на администратора и адвоката - 12 000 долара, и
таксата за банков превод, остават $ 1 321 293,01.
На 7 юни 2012 съдията разпорежда случаят по наследството на
Мери Петроф да бъде приключен и парите да бъдат преведени по сметката на окръг
Медисън. Така и става. На 15 юни 2012 г. сумата от
чек №134098
е заприходена
от ковчежника
на Медисън
Курт Пренцлер.
Скоро след това 2 фирми - една американска и една базирана в
Будапеща, започват да издирват наследниците в България. И двете фирми се борят
да спечелят вниманието на шашардисаните роднини и да ги направят свои клиенти.
В надпреварата предложението им за комисиона започва от 30% от наследството и
стига до 15%.
Успоредно с тях “24 часа” успя да издири 30 роднини на
емигрантите Атанас и Неда Петрови.