1853 г. руският военен флот унищожава турските военни кораби
в морската битка при Синоп. Синопското сражение е последната морска битка на
ветроходи и дава начало на Кримската война (1853-1856), обявена от султана на
23 октомври.
Руският флот, ръководен от вицеадмирал Павел Нахимов,
разгромява и унищожава османския флот само за няколко часа. Битката дава повод
на Великобритания и на Франция да обявят война на Руската империя.
13 дни преди сражението при Синоп, на 17 ноември е проведен
бой между руската парна фрегата „Владимир” (адмирал Владимир Корнилов) и
турския боен параход „Перваз Бахри”, завършил с пленяване на турския кораб.
Вицеадмирал Нахимов начело на 84-оръдейните линейни кораби „Императрица Мария”,
„Чесма” и „Ростислав” е изпратен от император Николай І в морски поход към
бреговете на Турция. Акцията е предизвикана от данни, че турският флот, излязъл
от Босфора за стоварване на десант в Сухуми и Поти, се е скрил от продължителна
силна буря в морската база Синоп (на меридиана на Севастопол на южния бряг на
Черно море).
Пристигайки пред Синоп, Нахимов вижда в пристанището леко
превъзхождащи го по брой турски бойни кораби, закотвени под защитата на шест
брегови батареи. Вицеадмиралът решава да блокира тесния изход на пристанището и
така да „заключи“ турците до пристигането на подкрепления от Севастопол, с
които да атакува.
На 28 ноември 1853 г. към отряда на Нахимов се присъединява
ескадрата на контраадмирал Новосилски - 120-оръдейните линейни кораби „Париж”,
„Великий княз Константин” и „Три Святителя”, фрегатите „Кагул” и „Кулевчи”.
Така руският флот разполага със 720 оръдия, срещу които противостоят турските
476 корабни оръдия и 44 на бреговите батареи. Решено е да се атакува в две
колони: в първата, по-близо до неприятеля, са корабите от отряда на Нахимов,
във втората са фрегатите на Новосилски, на които е възложено да следят
действията на неприятелските параходи. Заповядано е градът и гражданските
домове да бъдат максимално щадени, да се атакуват само корабите и батареите.
В утрото на 30 ноември времето е дъждовно с поривист вятър,
напълно неблагоприятно за атакуване на турските кораби. В 9.30 ч. руската
ескадра се отправя на рейда. В дъното на залива ги очакват 7 турски фрегати и 5
корвети, разположени дъгообразно под прикритието на своите брегови батареи. Зад
бойната линия стоят 2 парахода и 2 транспортни съда.
Точно в 12.30 ч. е изстрелян първият снаряд от оръдията на
44-оръдейната фрегата „Аунни Аллах”, след което е открит огън от всички турски
кораби и батареи. Руските кораби се приближават на 300-350 м от турските
кораби, спускат котвите и откриват съкрушителен огън по противника. Стрелбата
на руските артилеристи се отличава с висока точност и превъзхождащ темп.
Корабът „Императрица Мария” е засипан със снаряди, като в
хода на боя рангоутът и част от такелажа са повредени, а грот-мачтата остава
закачена само на вантите. Въпреки повредите корабът напредва и стреля по
неприятеля, като принуждава фрегатата „Аунни Аллах” да акостира на брега.
Тогава руският флагман обръща своя огън изключително по 44-оръдейната фрегата
„Фазли Аллах”, която се запалва от яростния огън на руския кораб и е изхвърлена
на брега. След това „Императрица Мария” се съсредоточава върху 5-та брегова
батарея.
Корабът „Великий княз Константин” открива силен огън по 4-та
батарея, по 60-оръдейната фрегата „Навек Бахри” и кораба „Несими Зефер”.
Вследствие на този огън първият кораб е взривен само след 20-минутен бой,
обсипвайки с отломки и части от тела 4-та батарея, която след това почти спира
да води огън. Вторият кораб е изхвърлен от силния вятър на брега, след като в
борда му зейва пробойна. Корабът „Чесма” разрушава позициите на турските
батареи 3 и 4.
„Париж”, стоейки на котва, открива огън по батарея 5, по
корвета „Гюли-Сефид” (22 оръдия) и по фрегатата „Дамиад” (56 оръдия), в хода на
боя взривява корветата и запраща на брега фрегатата, където я довършва.
Вследствие на тежкия обстрел „Низамие” (64 оръдия), чийто фок- и бизан-мачти са
разрушени, а самият съд дрейфува към брега, скоро се запалва. Тогава „Париж”
започва отново обстрел на батарея 5. „Три Святителя” влиза в бой с фрегатата
„Каиди Зефер” (54 оръдия), като малко по-късно турският кораб е силно повреден
и акостира на брега. „Ростислав” води тежък обстрел по батарея 6 и по корвета
„Фейзе-Меабуд” (24 оръдия), който по-късно също е принуден да се отправи към
брега.
В 13.30 ч. в синопското пристанище пристига корабът „Одеса”,
плаващ под флага на адмирал Владимир Корнилов, съпровождан от параходите „Крим”
и „Херсонес”. Корабите веднага се включват в боя, който вече е към края си.
Силите на турците са силно отслабени - все още боеспособни са 5-та и 6-та
батарея, но около 16.00 ч. и те са разрушени от масирания обстрел на „Париж” и
„Ростислав”. Пожарът, избухнал на корабите и укрепленията, скоро се пренася и
върху част от града.
Оценявайки развоя на битката, 22-оръдейната фрегата „Таиф”,
на борда на която се намират Мушавер паша и главният съветник на Осман паша -
англичанинът Адолф Слейд, напуска бойния строй на турските кораби,
предприемайки бягство в открито море. Благодарение на своята бързина „Таиф” се
измъква и съобщава в Истанбул за разгрома.
Ескадрата на Нахимов не губи нито един кораб, загубите в
личен състав са 38 убити и 235 ранени. Турците губят над 3200 души, 200 са
пленниците, включително командващият ескадрата адмирал Осман паша и двама
капитани на кораби.
За победата при Синоп император Николай І награждава Павел
Нахимов с орден „Свети Георги 2-ра степен”. Днес победата на руския флот край
нос Синоп се отбелязва в Русия като Ден на войнската слава.
1961 г. кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че Куба ще
приеме като форма на управление комунизма.
