До капитана и пътниците на парахода "Радецки"

Христо Ботев

       

Господин капитан!

Господа пътници!

          Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

          С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.

          Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867.

          И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в  185

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист

УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА

КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

        

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България

Войвода: Б о т й о в 186

На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба.

Нямало как една  голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество  малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.

Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници, в по-голямата си част  градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците.

На 16 май 1876 година започнало осъществяването на плана. Бил избран парахода Радецки. Първите четници начело с Христо Ботев се качили на пристанището в Гюргево. Билетите на повечето били за различни дестинации, било им забранено да говорят един с друг, за да не усъмни някой в тях. Два сандъка с оръжие били качени чрез хитрост по предварително изготвен план. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел. Четниците започнали да викат, че човек е паднал от борда. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Те се престрували на търговци, говорили си на румънски, преструвайки се на търговци.

От Зимнич, второто пристанище след Гюргево, се качили 15-20 момчета, също преоблечени като градинари, носещи тежък багаж. От Турну Мугорели се качили голям брой четници – около 60 души. Заедно с тях били едни от най-близките помощници на Ботев – Никола Войновски, Спас Соколов и брат му Кирил Ботев. 9 души от тях били част от четата на Стоил войвода, която била разбита в Сливенския Балкан. Качили се и  Никола Кючюков заедно с още десетима, които били въоръжени с ками и револвери, като тяхна задача била да пазят оръжието и при опит за конфискуването му от властите да окажат съпротива. След натоварването на пътниците парахода потеглил към следващото пристанище.

Никола Кючюков най-точно описва обстановката в кораба:

„След това истинска тишина владееше. Шумоленето на тихия Дунав, хладния пролетен ветрец и мисълта, че изпълняваме най-честно дълга си пред народния идеал тургаха в движение най-деликатните струни на нежното сърце и човек, унесен, доволен от себе си, заспива. Цялата почти дружина се беше отдала на сън. Гледаш един тук се усмихва в съня си, друг там, прилични на малко дете, което прави така от целувката на майка си в люлката, когато то спи”.

На 17 май бил даден сигналът, който всички чакали. Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, върху които над челото им блестял българския лъв. Държели револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дал, бил вик „На оръжие, момчета!”, според други сигналът бил три изсвирвания със свирка. След даването му настъпило масово оживление. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли униформите. Нетърпеливи, те не могли да дочакат отварянето на сандъците. Започнали да ги разбиват и да вадят от там оръжието. За минути от мирни пътници те се превърнали в една добре въоръжена войскова част. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата, облечен във военните си дрехи. Никола Обретенов го описва по следния начин:

„Хубав като Аполона,  страшен и войнствен като Марса.”

Всичко се осъществило по план. Пътниците били затворени в първа и втора класа, като при тях не се допускало да влиза никой, за да се предотвратят инцидентите. Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното. Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри „Радецки“ акостирал на брега. Поради факта, че там нямало пристанище, параходът трябвало да достигне до сушата с носа си без той да се повреди. Трябвало да се вреже в дъното до плиткия бряг така, че да се закрепи достатъчно здраво, но и да не се повреди от движението. След акостирането за въстаниците бил положен здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:

„Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си… Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: „Ура (да живей) България, ура, ура!”, толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си:

-Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация.”

Свободата се постигала с много труд, според Бойко

"Свободата се постига с много труд, усилия и битки" Това казва в приветствието си по случай 3-ти март премиерът Бойко Борисов.

„Честит 3-ти март, българи! С Националния празник на България поздравявам всички сънародници. Нека на този ден да си спомним отново, че свободата се постига с много труд, усилия и битки. Да не забравяме дедите ни, които са се борили за свободата на нашата родина", призовава Борисов. "Да преклоним глави пред тях и да следваме техния пример - трябват дела, а не просто думи", продължава той.

"Ние и в трудните моменти трябва да сме обединени като народ, да сме упорити и толерантни. Да помним, че свободата и демокрацията са право на всеки човек, но като гражданско общество – част от Европейското семейство, да не забравяме, че имаме и задължения. Във времето, в което живеем и с поредното предизвикателство, пред което е изправена Европа, ние трябва да продължим без да губим болезненото си чувство за справедливост, с човечността си, но и да пазим силно и безпрекословно българския дух и патриотизъм. На днешния ден желая на всички ни да не спираме да градим страната си, да пазим българското, да защитаваме европейските си ценности и да се стремим и работим заедно за едно по-добро бъдеще. Честит празник, бъдете силни, смели и горди българи!", пожелава  Борисов.

Трибагреник рекордьор в Бов

Пет километра конци и почти един декар плат използва шивачката Роза Гекова, за да ушие огромен български трибагреник, който от три години насам се развява на 3 март край село Бов, съобщава bTV.

Идеята хрумнала на няколко местни жители, докато гледали скалата насреща им. За да решат колко голямо да бъде знамето, се качили на върха ѝ, измерили надморската височина там, а после и в подножието ѝ.

Преценили, че 80 м дължина на флага ще е достатъчно. Въпреки това първата година, когато направили знамето, на Роза ѝ се струвало малко. "Толкова малко изглеждаше... и викам: "толкова много труд, а толкова малко изглежда на тая скала", споделя тя.

Всъщност знамето не се задържа много на скалата, защото вятърът и острите камъни го късат много бързо. Сравнително дълго се е задържало веднъж – четири дни... Обикновено изкарва само ден.

Това обаче не се отразява на ентусиазма на Роза, която всяка година отделя от времето си да шие знаме рекордьор, нито на съселяните ѝ, който събират пари за плат.

Вижте новият сарай на Ахмед Доган край Бургас

Новото имение на Ахмед Доган, край Бургас, се строи по последните изисквания на най-модерните системи за безопасност, наблюдение и техническо обезпечение, пише Periscope.bg. Сайтът публикува и ексклузивни снимки.

За оборудването обаче са платени чудовищни пари. В имението са инсталирани над 50 наблюдателни камери с много голяма разделителна способност, вградена е сигнална техника във всички точки на имота.

Отделно има сателитно наблюдение и връзка, както и подводни солари за атаки от морето. В стаите са изградени специални сектори на сигурност, които при терористична или криминална атака могат да осигурят убежище на обитателите на сарая.

Става въпрос за вградени стаи, които могат да се затварят херметическа, а вътре има вода и храна за две седмици. Те разполагат и със сателитна връзка, чрез която могат да се обадят за помощ. В имението има изградено и подземно скривалище, също оборудвано с много скъпа техника и продукти ца цял месец. 

Цялата луксозна вила има централно компютърно управление, което струва 120 хиляди евро. Чрез него може да се контролира температурата, влажността на въздуха, вентилацията, както и шумовата среда. За целта пък е било закупено оборудване - модерни климатични инсталации, шумоизолатори и сигнални уредби.

Във всяка стая има огромни плазмени телевизори, интернет-връзка и антени за външни контакти. Според хора, които са строили имението, в подземието има изграден специален док, в който се помещава малка подводница.

Тя  е четириместна и струва 1,2 милиона евро. Подводницата е за  екстрени случаи и е средство за бързо бягство под вода. За целта има изкопан подводен канал в морето, по който може да се избяга от вилата.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща

намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.

Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2016 г.

Добро утро!

СмЕх

Първи закон на лекаря от "Бърза помощ" :Колкото по-късно пристигнеш.....толкова по-точна е диагнозата....

***

-Колко човека работите на обекта?

-С бригадира 10.

-А без него?

-Без него никой не работи

***

Както си пикая до един блок и отгоре някой простак си изхвърли боклука!

E, нема да се оправи тая държава!

***

Попитали Радио Ереван:

- Възможно ли е Русия отново да овладее страните от бившия СССР?

Радиото отговорило:

- ПУТИНциално – да!

***

Семейният скандал е като рок концерт. Винаги започва с новия материал и завършва със старите хитове!

***

Всяка сутрин нови вицове

Мил поздрав за 3 март – Podziękować: Полски дипломати рецитират стихотворението "Хаджи Димитър" на Христо Ботев

Те качиха в YouTube видео, в което рецитират стихотворението "Хаджи Димитър" на поета-революционер Христо Ботев. В поздравлението към българския народ се включват Негово превъзходителство посланик Кшищов Краевски, аташето по отбраната полковник Силвестер Шулц, съветник Гражина Хоронжикевич, съветник-министър Ярослав Джеджич, трети секретар Агата Флашинска, втори секретар Якуб Флашински, консул Катажина Деда, съветник Ярослав Сковронски и първи съветник Ярослав Годун.

Всички членове на полската мисия са окичени с мартенички докато рецитират литературното произведение в оригинал и на полски език.

В края на видеото посланик Краевски заедно със съпругата си и дъщеря си пожелава на всички българи здраве и благополучие.

Германия да взима мигрантите директно от Гърция, предлага Австрия

Австрийският канцлер Вернер Файман призова Германия директно да взима мигрантите от Гърция и съседните държави на Сирия. Той уточни, че ще се издават сертификати за тяхното пътуване и крайна дестинация, но за това ще бъде необходимо германското правителство да си утвърди квоти за бежанци от Гърция, Турция и Йордания.

В интервю за „Курир“ Файман заяви, че този документ трябва да гарантира на бежанците, че могат да стигнат до германска територия. Файман подчерта, че вече е абсолютно неприемливо всеки ден да се допускат по няколко хиляди души, а в същото време Берлин да съобщава на Виена, че същия ден ще приеме между 1000-2000 души. „Австрия няма да се превръща в чакалня за бежанците заради Германия.

Виена ще се бори срещу това явление“, каза той. От кабинета на австрийския канцлер съобщиха, че ако Германия приеме неговото предложение, Австрия ще пропуска само онези бежанци, които искат да подадат молба за получаване на убежище или имат сертификат за продължаване на пътя. Този документ ще бъде издаван от германските власти. Файман се обяви за създаване на специален фонд за бежанците, подобен на онзи за спасяването на банките. Тези средства трябва да се използват за защита на външните граници на ЕС по Гърция, но и за покриване на разходите за търсещите убежище.

В Скопие „Скастрија“ фасада заради мега скулптури

Под това заглавие македонският fokus.mk съобщава, че скулптурите, които са били поставени преди 2 дни като част от новата барокова фасада на обекта „Сити Галери“ се оказали по-високи от планираното, затова на местата, където те били поставени, се наложило да „скастрят фасадата от стиропор".

Иначе, новите скулптури най-вероятно е трябало да подсещат за така наречените кариатиди (гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария, е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда -б. ред.), или както обясняват комшиите - "скулптура во форма на жена, која во архитектурата се користела како столб".

Почина Петко Бочаров

Журналистът Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст.

Той е роден на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет.

От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие заема длъжността заместник-главен редактор.

Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ, в радио „Свободна Европа" и в „Дойче веле".

Блъснатият до парламента: Полицаите дадоха фалшиви показания

Акт за неправилно пресичанe са написали на демонстранта Атанас Русев, който вчера бе ударен от автомобил със специален режим на движение до парламента. Това съобщи самият той пред bTV.

Русев от „Да запазим Корал” отивал на протеста срещу законовите промени, с които къмпингуването по морето беше забранено, пресичал от Народното събрание към паметника на Цар Освободител, когато колата го ударила и качила на капака си.

"Не получих обяснение, не получих извинение, нищо", заяви той.

Русев е убеден, че е пресичал напълно правилно.

„Всички полицаи, които бяха на мястото, според тези, които дойдоха от СДВР, според охраната на Народното събрание, всички казаха защо сте пресичали там, там няма пешеходна пътека има, въпреки че тя не е нарисувана, защото това е записано в закона. Никой от присъстващите полицаи не знаеше този факт и не познаваше закона”, коментира Русев.

Тази кола щеше да си тръгне оттам, защото шофьорът веднага след това излезе и каза: "Много бързаме, оправяйте се. Протестиращите я спряха", изтъкна потърпевшият.

По думите му полицаите са дали фалшиви показания в СДВР. Иначе щеше да излезе, че автомобилът е минал на червен светофар и е блъснал пешеходец на пешеходна пътека, коментира той.

"Това ауди влезе със скорост в завоя, на пълна газ", допълни Русев, който за щастие няма контузии. "Нарекоха го докосване. Чист удар си беше", допълни той.

По неофициална информация това е колата на външния министър Даниел Митов, но дали той е бил в колата по време на инцидента, не се знае.

Индия признава всички роми за индийци

Индийското правителство обяви, че е готово да признае 20-те милиона роми, живеещи в 30 държави по света, за "част от индийската диаспора". Това съобщи TACC, като се позовава на изказване на външния министър на страната Сушма Сварадж.

"Вие сте синове на Индия, които сте мигрирали и живели в трудни условия в чужди краища в продължение на много векове, но въпреки това сте поддържали вашата индийска идентичност", обърна се към ромите индийският външен министър.

Той припомни, че огромната 20-милионна ромска общност живее в повече от 30 държави в Западна Азия, Европа, Америка и Австралия.

"И всички са потомци на наши съотечественици", заяви още индийският външен министър.

Фотофакт: Учителка пише фуДболист!

Гневен баща недоумява как учителка може да не знае как се изписва правилно футболист.

Ето какво написа и възмутеният баща Владимир Маринков във Фейсбук:

„Ето как ни учат децата!!!

Тъжно......

Синът ми знае как се пише фуТболист, но не и Учителката му!“

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.

През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

Вицове, март 2016 г.

Малко неудачна реклама, "Манчестър Сити"...

СмЕх

Ценоразпис в бар:

Цени за посетители, желаещи барманът да отговори на телефонно обаждане от съпруга:

2лв. - "Току-що си тръгна";

3лв. - "Днес не е идвал";

4лв. - "Няколко дена не съм го виждал";

10лв.- "Кой пък е този?"

***

Между приятелки:

- Всички мъже си мислят за едно и също!

- Не, има и гадове, които не си го помислят!

***

Зрителите в цирка били шокирани когато мечокът който карал по арената мотоциклет спрял, запалил цигара с думите " мамка му, пак ли" и започнал да поправя карбуратора.

***

Блондинка се вози в трамвая. Ватманът съобщава:

– Следваща спирка "8 Март".

Блондинката чука на вратата:

– А, такова, по-рано не може ли да се слиза…

***

Проблемът на модерния българин е, че, като му замирише на джоджен и се обърква - боб ли му се яде, мохито ли му се пие...

***

Всяка сутрин нови вицове

Разкрития: Депутат от ГЕРБ с 500 млн. лв. от доставка на въглища за ЧЕЗ

Иван Дечков Колев

Ново разследване на сайта "Биволъ" разкрива списък от тайни обществени поръчки, които не излизат на страницата на Агенцията за обществени поръчки. Става дума за неоткриваеми общо 625 договора на внушителната стойност от 1 140 363 214,88 лв.

Почти 40% от тази сума или 478 463 533,19 лв. от всички договори се падат на неработещата ТЕЦ Варна, която е собственост на електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Това са няколко големи договора за доставки на въглища, които са сключени с две фирми.

Контрактите са следните:

925 000 EUR за „ЕВРОКВЕСТ ЕНЕРДЖИ“ ООД

1 900 000 EUR за“ЕВРОКВЕСТ ЕНЕРДЖИ“ ООД

34 212 500 EUR за“ЕВРОКВЕСТ ЕНЕРДЖИ“ ООД

54 948 000 EUR за“ЕВРОКВЕСТ ЕНЕРДЖИ“ ООД

46 512 000 EUR за „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД

104 500 000 EUR за „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД

Общата стойност на изброените договори е 245 822 500 млн. евро.

„ЕВРОКВЕСТ ЕНЕРДЖИ“ ООД е ликвидирана през март 2013 г. Тя е собственост на фирмата „КОМЕРСИАЛ“, която е собственост на фирма „МЕТАЛИК“, в която основен акционер е „ДЕЧКО КОЛЕВ – ИДА“ ЕТ. Едноличният търговец Дечко Колев пък е баща на Иван Дечков Колев, депутат от първия мандат на ГЕРБ от Стара Загора. Дечко Колев бе един от най-щедрите спонсори, постлали пътя за първото идване на власт на ГЕРБ.

Името на сина Иван пък се свързва с построяването на петзвездния хотел “Стара Загора” и модерната болница "Тракия". Преди да стане депутат той е бил в ръководството на редица фирми от бащиния холдинг. Бил е член на съвета на директорите на “Енергоремонт - Гълъбово” АД, “Металик” АД и “Чугунолеене - Първомай”, управител на “Комерсиал” ЕООД, “Ида Метан” ЕООД, “Ида Транс” ЕООД.

Български журналист ранен в Сирия

На 26 януари Борис Анзов подари бъклица на

руския външен министър Сергей Лавров по време

на пресконференция.

Група руски и чуждестранни журналисти, сред които има и българи, били подложени на бомбардировки в провинция Латакия, в северната част на Сирия, предаде ТАСС.

Сред пострадалите е българският журналист Борис Анзов.

Анзов, който работи в "Медия Мост България", в момента е в група с международни журналисти, недалеч от граничния град Кенсаб. Той е ранен в ръката от мина, която паднала на 100 метра от него. Ръката е цялата в кръв. Заедно с него са пострадали още 3-ма журналисти.

Терористите ги обстрелвали с минохвъргачки от  възвишение, докато вземали интервю от местните. Общо 8 снаряда били изстреляни по групата. Руски воиници с БТР им оказали помощ след обстрела.

 Инцидентът е станал в следобедните часове, недалеч от граничния град Кенсаб по време на пресобиколка в населените места, в които вече е подписано споразумението за прекратяване на огъня и в които мирните жители вече се завръщат.

Били са изстреляни общо осем снаряда. Ранени са няколко души. Всички те са чужденци, според предварителните данни, граждани на Китай, Канада и България.

"Стрелбата по новинарите е дошла от към турската граница и по-специално населеният пункт Дама в провинция Идлиб", каза в изявление официалният представител на руското военно министрество Игор Коношенков.

Според сирийската армия обстрелът е дело на групировката "Джебхат-ан-Нусра".

Миналата събота жертви на такава атака едва не станаха журналисти от руската "РЕН-ТВ". Примирието в Сирия започна да действа от 27 февруари.

Самоуправляващата се кола на Гугъл... се блъсна в автобус

Самоуправляващата се кола на "Гугъл" се е сблъскала с градски автобус. Това съобщи БНТ тази сутрин, макар че инцидентът е станал на 14 февруари недалеч от централата на интернет гиганта в Калифорния. Никой не е пострадал при сблъсъка.

Произшествието е станало, докато автомобилът оборудван със сензори и камери, се опитвал да заобиколи чували с пясък, оставени на улицата. Тогава той се ударил в автобуса от дясната му страна. Колата се е движела с 3 километра в час, а нейната случайна мишена - със седем пъти по-голяма скорост.

От "Гугъл" се извиниха за инцидента и увериха, че са подобрили софтуера на изпитателния автомобил след него, за да се избегнат в бъдеще подобни произшествия.

Депутатите забраняват къмпингуването на плажа

Дали къмпингуването, нощуването и паркирането на 100 м от плажа да бъде забранено и наказвано с високи глоби до 10 000 лв. ще решат окончателно днес депутатите на извънредно заседание като гласуват на второ четене промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Спорната точка е част от проект с предложения плажовете Корал, Карадере и Иракли да не се отдават на концесия или под наем, както и да се забрани напълно всякаква стопанска дейност там.

Законопроектът за Черноморието е и първата точка в дневния ред на парламента, който започва работа в 12 часа на обяд. Поправките в закона (изготвен от Министерски съвет) бяха внесени между първо и второ четене от председателя на комисията Найден Зеленогорски и група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок преди седмица. По-рано от гражданската квота вкараха идентичен проект със същите предложения за защита на Иракли, Карадере и Корал, но без новата точка, забраняваща къмпингуването, нощуването и паркирането в зона А извън определените за това места.

ПКК се финансира с контрабандни цигари, половината български

Контрабандата на цигари е сред най-важните източници на финанси за поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК), сочат доклади на турското разузнаване и полиция, цитирани от в. "Тюркие".

Този вид контрабанда в последно време измести трафика на наркотици - популярен в миналото източник на средства за ПКК.

Близо половината от контрабандните цигари се произвеждат във фабрики в съседна България, се твърди в публикацията. "От тук хиляди пакети се прехвърлят в Дубай, трафиканти ги пренасят от там в Северен Ирак, откъдето влизат в Турция", пише още изданието, цитирано от БТА. Входни пунктове на контрабандата са източни и югоизточни окръзи на страната.

"Всяка контрабандна цигара, която гражданите купуват, защото е евтина, всъщност се връща като снаряд или бомба срещу нашите граждани, военни и полицаи", заключава изданието.

Според изнесените данни делът на контрабандните цигари в Турция през последното тримесечие на миналата година е бил 13.3 на сто.

По-рано този месец турски медии съобщиха, че Анкара е наложила забрана за влизане в страната на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и депутата от партията Делян Пеевски. Според турския вестник "Стар", който е близък до президента Ердоган, Пеевски е "проруски олигарх", чийто "пипала" стигат до Турция и "може да се окаже, че той е в основата на контрабандата на български цигари в Турция."

Българските власти никога не са потвърждавали изнесените по-рано данни на турските служби за контрабанда на цигари, произведени в България.

Според публикации в турската преса, сред най-популярните марки контрабандни цигари в страната са тези, произвеждани от "Булгартабак“, чийто съсобственик е Пеевски. По данни на турския в. "Милиет", цитиран миналия септември от сайта "Биволъ", марки на "Булгартабак" са най-срещните контрабандни цигари в Турция. Според турската дирекция за борба срещу контрабандата и организираната престъпност около 50% от контрабандните цигари в страната са марки на "Булгартабак“. Този дял от пазара се оценявал на половин милиард евро годишно. Турция свързва финансирането на ПКК с пазара на нелегални цигари, които влизат от южната граница на страната.

Дни след съобщението, че има наложена забрана за влизане в Турция, Делян Пеевски обяви, че продава официалния си 5-процентов дял в "Булгартабак холдинг", тъй като не можел да допусне водената срещу него негативна кампания да се отрази на компанията. Според неофициални източници Пеевски контролира "Булгартабак", въпреки че миналата година се разкри като собственик на 5 процента от компанията чрез дружеството си "НСН Инвестмънт", в която той държи 90 на сто, а останалите са на майка му Ирена Кръстева.

Легендите за мартеницата

На първи март отбелязваме една от най-хубавите български традиции- закичваме се с мартеници. Никой друг народ по света няма подобен обичай. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. С годините все повече търговци промениха виждането за този символ и на пазара се появиха най-различни разновидности.

От къде обаче се е появила мартеницата. Ето едни от най-известните легенди, която трябва да знае всеки българин:

Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.

Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белият цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а червеният - топлотата, на приятелството и взаимната обич Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1 март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето. Широко разпространен е и друг обичай - Избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности. Или я сложете под голям камък и след девет дни проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.

Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под камък.

На тази дата: 1 март 1978 г. Българин и поляк крадат ковчега на Чарли Чаплин

1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.

Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.

Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват  посегателството за “Кражбата на века”.

Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.

На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари.  Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки. 

Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на  престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.

България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.

Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.

Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.

Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.

Вицове, март 2016 г.

СмЕх

Срещат се двама цигани.

- Как е?

- Зле е.

- Защо зле?

- Жена ми спи с лорд Балтимор.

- Да, не е добре.

- Вярно, че и аз спя с неговата жена.

- Това е добре.

- Не е добре. Има две деца от мен.

- Това е зле.

- Но и от лорда жена ми има две деца.

- Тогава сте квит!

- Къв квит бе?! Аз му правя лордове, а той на мен цигани...

***

На церемонията в Холивуд на шесткратния претендент Леонардо Ди Каприо, все пак дадоха "Оскар" за най-много номинации за наградата "Оскар".....

***

"Играейки си с кранчето за студената вода в кухнята Христо се научи да настройва пеенето на жена си под душа."

***

"Навсякъде по света на петрола падат цените, у България - растат! Сигурно поскъпва материала, с който го разреждат..."

***

Върви си арабина през пустинята, а жена му на 10 метра пред него. Вижда го друг и вика:

-Абе , Мохамед, в Корана пише жената зад тебе да върви.

А Мохамед отговаря :

- Хюсеин, когато са го писали Корана , не е имало противопехотни мини.. Върви Айше, върви…

***

Всяка сутрин нови вицове

Украйна търси бияча от Околовръстното за убийства в Донбас

Украинският сайт "Миротворец" разпространи информацията, че Украйна ще поиска от България да екстрадира Георги Близнаков (един от участниците в инцидента с побоя на Околовръстен път, станали известни като "биячите от Околовръстното").

Според инфорнацията нашият сънародник е издирван за това, че е бил наемник в проруски батальон в самообявилата се Донецка народна република (ДНР), участвал е в убийства на украински граждани и в мъчения на военнослужещи от бившата съветска република. Там пише също, че се е занимавал с кикбокс.

Близнаков (46 г.) бе един от четиримата, задържани миналата седмица за нанасяне на побой на Околовръстното шосе в София. Те пребиха с палки и причиниха телесни повреди на Васко Наумов, който с клаксона си ги предупредил, че му препречват пътя.

Българинът има профил в рускоезичния сайт "Одноклассники" ("Съученици") и там има немалко снимки с военна униформа.

В момента украинските власти проверяват дали обявеният за издирване  и задържаният са едно и също лице. Ако това се окаже истина, Киев ще поиска екстрадирането му, за да бъде изправен пред съда за извършените престъпления , каза Антон Герашченко.

Украйна ще поиска от България да екстрадира гражданина Георги Близнаков, заяви специално за Клуб Z Антон Герашченко - съветник на вътрешния министър Арсен Аваков.

"Молбата ще бъде изпратена още тази седмица", допълни той.

Ето какво написа по късно в профила си във фейсбук Антон Герашченко по повод разкритията за Близнаков.

"Когато преди година тръгна проектът "Миротворец", руската лъжепропагандна машина се присмя на опитите ни да документираме престъпленията на руските и чуждестранните наемници в Донбас и Крим.

Сега обаче на българския гражданин Георги Близнаков, който с автомат в ръце по призива на Путин дойде да убива украински войници, не му е до смях.

Тези дни той бе задържан в България по време на любимото развлечение на приятелите от "руския свят" - пиянско сбиване. (В действителност обаче няма данни побойниците на Околовръстното да са употребили алкохол - б.р.)

"След като научих за местонахождението му, аз изпратих депутатско обръщение до посолството на България, МВР на Украйна, СБУ (Службата за сигурност на Украйна - б.р.) и Главната прокуратура с настояване да бъдат оформени необходимите документи за екстрадиране на българския гражданин в Украйна за провеждане на съдебен процес срещу него за участието му в незаконните въоръжени формирования и терористична дейност срещу Украйна.

Ако в хода на следствието бъде изяснено, че наемникът, граждани на България, непосредствено е участвал в убийства и мъчения на украински военни и мирни граждани, може да го заплашва присъда включително доживотен затвор.

Ако властите на България откажат да го предадат, искаме да бъде проведен съд срещу него в България според местните закони, които също забраняват на гражданите да участват в качеството на наемници-терористи във въоръжени конфликти на териториите на други страни."

25 000 в "болнични" покрай 3 март

25 000 души си взеха болнични от понеделник до сряда, за да си осигурят цяла седмица почивни дни заедно с официалните празнични дни около 3 март.

Най-честата диагноза, която фигурира в болничните листове, е грип, независимо че този сезон се разминахме лесно със заразата, а епидемията бе епизодична само в четири области.

Тази година българинът ще работи 124 дни, почти два месеца му се събират от отпуски, официални празници и болнични, показват данни на Института за пазарна икономика. 

У нас официалните почивни дни са 13, като в това число не влизат тези около тях, които се отработват. По бройка ни води единствено Япония с 16, във Великобритания те са 8.

Почина шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов!

Шефът на Агенция Митници Ваньо Танов е починал внезапно тази сутрин.

58-годишния началник на митниците се е почувствал зле рано тази сутрин. По спешност е бил откаран в столична болница, но състоянието му рязко се е влошило и е починал в линейката.

Генерал-майор Ваньо Митков Танов е бивш директор на Националната служба "Борба с организираната престъпност" в МВР. Роден е на 22 септември 1958 година в гр. Монтана.

Завършва математическа гимназия и се дипломира през 1981 година като инженер във ВИММЕС (Русенския университет "Ангел Кънчев"). В системата на МВР работи от 1985 година и преминава курс за ръководни кадри през 1999 година в Академията на МВР.

Ваньо Танов започва работа през 1985 г. като оперативен работник в Първо РПУ-Русе, а през 1991 г. оглавява „Тежки престъпления” в РДВР-Русе.

През 1995 г. Ваньо Танов става началник на Второ РПУ-Русе, което постига най-добрите резултати в България. За това предсрочно е произведен в майор. През 1998 г. той оглавява регионално звено „Полиция” в РДВР – Русе. Лично води разследването на пет убийства през 1998 и 1999 г. в Русе. За разкриването на извършителите Танов е награден с лично оръжие, отново предсрочно е повишен в подполковник, а само година по-късно – и в полковник. Отличен е с Почетен знак (І, ІІ и ІІІ степен), медал „120 години МВР” и почетно отличие „За доблест и заслуга”.

От 2002 г. Ваньо Танов оглавява РДВР-Русе. С указ на президента през 2004 година е удостоен със звание "генерал-майор" от МВР.

През 2005 г. е назначен за директор на Националната служба "Борба с организираната престъпност" в МВР. През юли 2007 г. Ваньо Танов подаде оставка.

На местните избори през есента на 2007 година бе издигнат за кандидат-кмет на Русе от ГЕРБ, но загуби.

Специализирал е в Сикрет сървиз (Вашингтон) и Холандия, участва в международни експертни групи в страните от ЕС и Русия по проблемите на тероризма и корупцията.

Ваньо Танов е женен, с две деца.

Синът на убития палестинец: Баща ми е герой, който се бори за свободата на Палестина

Баща ми е бил убит по причина, която не засяга България. Според мен той е убит от Израел. Това каза пред bTV Мохамед Зайед, син на палестинеца Омар Зайед, който бе намерен мъртъв на територията на палестинското посолство в София.

По думите на сина му, в палестинското посолство той е чакал да започне процеса срещу него. „Много международни адвокати са работили по неговия случай, който е политически. Убийството, за което е обвинен е станало по време на война“. „Откакто съм се родил до преди три месеца съм живял спокойно. Баща ми не е страхлив човек и затова не е сменил самоличността си. Аз сестра ми и брат ми сме български граждани“, призна Зайед.

„В последните дни бяхме заплашвани през Фейсбук и чрез смс-и. Преобърна ни се живота. Потресени сме. Аз съм студент. Имаме и магазин за арабски хранителни стоки“. В посолството е имало пропуски в сигурността, а на мястото на инцидента е нямало камери, стана ясно от думите му. Сестрата на убития студент заявява, че това е отмъщение. В отговор на това Мохамед Зайед казва, че това е убийство, тъй като се е случило на територията на друга държава.

„Баща ми е герой, който се бори за свободата на Палестина. Трябва да се накажат хората, които са го извършили“.

Междувременно палестинска делегация пристига в София, за да се включи в разследването на смъртта на Омар Зайед. Те обясниха, че българските власти са отказали както на тях, така и на посолството да присъстват на аутопсията на Зайед. Трупът на Зайед, за когото има искане за екстрадиране от Израел заради убийство, което е извършил преди 22 години, беше открит в петък в двора на палестинското посолство в София.

Не е ясно дали става дума за убийство или самоубийство. Омар Зайед е бил част от Народния фронт за освобождение на Палестина. При една партизанска акция е бил ранен. Той е живял в България от 20 години. Преди няколко месеца палестинското правителство подписа споразумение с Международния наказателен съд.