На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

Жертвите са овесени като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове, април 2016 г.

Скални кози

СмЕх

„50 Нюанса Сиво" е забранен в Индонезия.

"Не можем да толерираме такъв разврат!"- каза министърът на културата Мохамед Адул, придружен от 9 годишната си съпруга...

***

Учителката разказва за животните и сезоните:

- Деца. Есен е. Листата на дърветата са окапали. На кого сега му е трудно да се крие в храстите?

- На катаджиите, отсича Иванчо.

***

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!

- Това стана благодарение на самоотверженият труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

***

- Разправят, че имаш много мързелив петел. Вярно ли е?

- Вярно е. Когато петелът на съседите кукурига, моят само кима с глава в знак на съгласие.

***

Въпрос към Лили Иванова:

- От БСП се оплакват, че за концерта за изборите, сте им взела 50 000 лева!

- Да бе, а като им взех само 30 000 лева за кръщенето на Димитър Благоев - забравиха!

***

Всяка сутрин нови вицове

Пазарджик забрани бурките

Общинските съветници от Пазарджик приеха забрана за носене на бурки на обществени места. Решението беше взето с 39 гласа „за” и 2 „против”.

Забраната ще бъде пълна - бурки няма да се носят не само в обществени и държавни сгради, но и на публични места – паркове, градини, ресторанти, превозни средства.

Тя влиза в сила след седмица.

Отваряме Гугъл с Пенчо Славейков

Гугъл днес почита Пенчо Славейков. Най-популярната търсачка в онлайн вселената се отваря с образа на поета, роден на 27 април преди 150 години. Кликайки върху изображението, Гугъл ни отвежда към хиляди статии за интелектуалеца от Кръга „Мисъл“.

Пенчо Славейков е най-малкият син в голямото семейство на Петко Славейков. Роден е през 1866 г. в град Трявна. През 1876-а Петко Славейков е назначен за учител в Стара Загора, а след опожаряването на града при Руско-турската той премества семейството си в Търново. През 1879 г. Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо участва в разпространението им. В края на същата година фамилията се установява в София. След въвеждането на Режима на пълномощията, Петко – един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия.

Пенчо продължава образованието си в Пловдив. През 1883 г. е един от организаторите на ученически бунт в Пловдивската реална гимназия срещу лошото преподаване, след като учителите П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с „парфюмирани контета и умствено боси възпитатели“.

През януари 1884 г. след игра поетът заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин и Париж, пораженията върху физиката му остават за цял живот – движи се трудно, пише и говори с усилие. Най-младият Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. Пенчо започва да гледа на страданието като на учител, извисяващ духа.

Към средата на 1884 г. семейството се връща в София. През 1885 г. Пенчо се сближава с Алеко Константинов, двамата сътрудничат на списание „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години – като демократи и русофили те са подлагани на преследване и побоища. Критичен патос звучи в негови стихотворения от онова време – „Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“. Пенчо Славейков пише и интимна лирика, издадена в първата му книга „Момини сълзи“. Осъзнал незрелостта й, една година след излизането й Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.

През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на Славейковите поеми Cis moll, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Същата година Пенчо заминава да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“.

Завръща се в България в началото на 1898 г. и същата година е приет за действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Става учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Сближава се с д-р Кръстьо Кръстев и му помага в редактирането на сп. „Мисъл“.

Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и директор (1909 – 1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908 – 1909). През септември 1908 г. предприема с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се превръща в културна и обществена манифестация, чийто вдъхновител е поетът директор. За краткия си престой в Народния театър Славейков се проявява като енергичен ръководител и режисьор. Брани независимостта на театъра и след като влиза в конфликт с министъра на просвещението Никола Мушанов, Славейков напуска Народния.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков отказва длъжността и заминава за чужбина. В края на август поетът пристига в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.

Живее в различни селища – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният душевен гнет влошава здравето му. В края на ноември пътува из Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира. Погребан е в селското гробище, а през 1921 г. костите му са пренесени в България.

„Озелениха“ с марихуана варненски квартал

Варненски квартал е "озеленен" с марихуана 

Снимка: Люба Пенчева

Тревата на „щастието“ расте по централната улица на "Виница"

Варненски квартал е "озеленен" с марихуана, съобщи Люба Пенчева в рубриката „Моята новина“ на Нова телевизия.

„Преди дни кметът на град Варна официално откри ремонтирана отсечка от централната улица на квартал "Виница". Асфалтираха, направиха ни велоалея и нов тротоар, даже обособиха градинки покрай всяка къща и ги напълниха с рохка, черна почва, донесена незнайно откъде. Вчера, отивайки към църквата по новичкия лъскав тротоар, покрай новичките озеленени градинки, срещах съкварталците си – радостни, щастливи, поздравяваха се и се прегръщаха, а очите им светеха в еуфория – и то каква... В новооформените „озеленени“ градинки волно си растеше тревата на „щастието“ и радваше очите и сърцата на виничани“, разказва Люба.

Бой пред парламента! Видео

Граждани и полицаи се сблъскаха снощи пред парламента на протест под мотото "Против ограниченията в Изборния кодекс". Това стана към края на протеста, който започна значително по-кротко.

На страницата си във фейсбук Манол Глишев, който често може да бъде видян на такива събития, признава, че той е в основата на случая и че на практика се е качил върху патрулката:

По време на протеста против новия Избирателен закон, зад Народното събрание, откъм БАН, тази вечер към 20:30 ч. един полицай искаше да ме задържи, защото преминах през място, което беше блокирано от неправилно паркирана на инвалидно място полицейска кола. Не задържаха мен, а друг човек, напълно невинен - Филип, бащата на Деси Николова, който помогна да не бъда арестуван. На това отгоре друг полицай се престори, че човекът го е ударил, което решително не е вярно. Мен ме оставиха на мира. Филип е в Пето РУ-СДВР на ул. "Марин Дринов"...

ВИДЕО

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

На 27 април 1963 г. е открита първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив. Дължината й е 156 км.

Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.

Вицове, април 2016 г.

СмЕх

След корабокрушение единственият спасил се пътник попаднал на необитаем остров, на който имало само кози. След няколко години случайно го откриват и го спасяват. Моряците обаче с изненада виждат и малко момченце на плажа.

- Ти пък какъв си? - питат го.

- Аз съм от ме-е-е-стните жители.

***

Двама варят ракия и единият вика:

- Братчед дай да се стегаме, че казана взе да ни насмогва...

***

Догодина излиза поредният епизод на Рамбо. В него Силвестър Сталоун ще се бори с ... артрита.

***

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Българин и циганин си купуват два еднакви, огледални апартамента на един етаж.

След половин година, циганинът вика на българина

– Комши, моят апартамент струва два пъти повече от твоя.

– Е, как – викнал българинът – Това е абсурдно, двата апартамента са огледални, купихме ги по едно и също време и двата са обзаведени по сходен начин, как така?!?

– А-а-а, така, така – казал циганина – Аз нямам циганин за съсед!!!

***

Всяка сутрин нови вицове

Бойко вкарва голове с ръце в джобовете! Видео

"Уникален Бойко Борисов! Премиерът успя да вкара гол от дузпа на двама вратари, при това с ръце в джобовете! Футболните си умения министър-председателят демонстрира на откриването на нова спортна площадка в района на Централна гара в София".

Борисов бе на откриването на ремонтираната столична ЖП гара с министъра на транспорта Ивайло Московски и кмета на София Йорданка Фандъкова.

ВИДЕО

Разбраха се за изборите: До 50 секции в една държава

Предизборната кампания остава 30, а не 21 дни.

Това съобщи лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов след 2-часова среща на шефовете  на парламентарни групи с премиера Бойко Борисов.

Дерегистрация на негласуващите ще става след пропускане на два последователни избора от един и същи вид.

Поне в 500 секции наесен ще се гласува електронно, въвежда се и машинно броене.

Президентът ще решава дали референдумите ще се сечетават с национални избори.

Управляващите остават на решението си - навън ще се гласува само в посолства и консулства. Но правят изключение, което ще влезе в преходните и заключителните разпоредби.

По предложение на МС в една държава ще може да се откриват до 50 секции. Това обяви съпредседателят на РБ Найден Зеленогорски. Само в Турция се гласува на повече места - там секциите са над 130.

В Сочи отсякоха кедър засаден от Юрий Гагарин

В Сочи отсякоха кедър засаден от първия космонавт Юрий Гагарин преди 55 години.

По ирония на съдбата дървото бе отсечено в деня на космонавтиката - 12 април 2016 г.

Местните жители разказват, че са алармирали в Общината, но никой не им е обърнал внимание.

Луксозен спортен автомобил даде начало на Страстната седмица във Варна

От вчера потребители в социалната мрежа активно коментират снимка на луксозен автомобил, "закичен" с отличителен знак на Варненска митрополия, паркиран пред Mall Варна.

Така започна Страстната седмица във Варненска митрополия.

Днес митрополит Йоан заяви официално:

По повод появилата се "ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ" информация в медиите относно автомобил Nissan GTR с табела на Варненска митрополия на предното стъкло пред Grand Mall-Varna, желаем да Ви уведомим че Варненска и Великопреславска митрополия, митрополит Йоан, както и свещениците от епархията НЕ ПРИТЕЖАВАТ такъв личен или служебен автомобил.

Бойко разказа в ЕНП, че единият от двамата пренасочени у нас бежанци е избягал

У нас са пристигнали двама бежанци по европейската система за разпределение на търсещите убежище и един от тях вече е избягал.

Това се разбра от думите на премиерът Бойко Борисов по време на среща на Европейската народна партия (ЕНП) в София.

Според Борисов избягалият иска да бъдев Австрия, Швеция или Германия, а не у нас. " Като казвам България давам пример с нас, но това е същото и в другите държави, те не искат и в Унгария, не искат и в Чехия, не искат и в Полша", каза премиерът.

"Насила никой не можем да задържим в България, или в Румъния, или в Полша, той трябва да желае да е тук. Иначе ние трябва да направим затвори, за да може ние приехме, че ще вземем 1200 души по релокация, но те като не искат да стоят в България, какво да ги правим, насила трябва да ги затворим", каза Борисов.

Той коментира, че месечната издръжка на един бежанец е много повече от пенсията на един български пенсионер. "По 400-500 евро на месец са за плащания на бежанец, което е в пъти повече от пенсията на един български пенсионер, която е около 150 евро на месец", каза Борисов.

Според него така се получи рязко разминаване между желаното и действителното. "Дори един абсолютно неоспорим лидер в Европа, какъвто е канцлерът Ангела Меркел, беше поставен под напрежение. Може би с това, което тя направи за последните 10 години, ще остане в историята като най-добре справящия се политик. Дори и там възникна напрежение – в една изключително подредена държава“, коментира Борисов.

Той каза още, че е трудно да се обясни защо над 700 млн. евро "се изсипаха" в Гърция за справяне с бежанската криза, а за България - 6 милиона, при положение, че границите на двете държави с Турция са еднакви.

"България полага много усилия да докаже, че е достойна шенгенска граница. Колкото и да ни е трудно, се справяме“, заяви Борисов.

Той посочи, че много европейски държави се поддават на ударите на популизма.

"Ако не сме гъвкави и бързи като представители на ЕНП, всяка грешка се наказва. Предложих решение на Европейския съвет още миналата година, но трябваше поне още 10 съвета да се проведат, 3-4 от тях извънредни срещи, за да вземат това решение, което аз предложих. Днес бежанците са много повече, а решението бе простичко. Предложих да затворим всички граници, а отворени остават само граничните пунктове. Да им се осигури прехрана и човешко съществуване“, добави премиерът.

На тази дата: 26 април 1986 г. Аварията в Чернобил!

На 26 април 1986 г. четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил

(Украйна) експлодира и се запалва. Инцидентът е най-голямата ядрена авария в света.

В историята на ядрената енергетика има само още една авария – тази в АЕЦ "Фукушима I“ от 2011 г., която е от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията в Чернобил създава облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.

Строежът

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време.

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа (т. е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен подобни с чернобилската авария — при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.

Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил). Въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

Кратка история

1970 г. - начало на строителството;

26 септември 1977 г. - пускане на I енергоблок;

21 декември 1978 г. - пускане на II енергоблок;

3 декември 1981 г. - пускане на III енергоблок;

9 септември 1982 г. - авария на I енергоблок, която довежда до временното му извеждане от експлоатация;

21 декември 1983 г. - пускане на IV енергоблок;

26 април 1986 г. -

- 1:23:40 ч – активиране на аварийната защита на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала);

- 1:23:43 ч – активиране на алармените сигнали за повишаване на мощността на реактора на IV блок;

- 1:23:49 ч – разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти спират да се движат преди да достигнат долно положеине. Пълна загуба на всички средства за контрол на реактора на IV блок;

- 1:24:00 ч – разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит и други компоненти от активната зона на реактора. Непосредствено след взрива те са изхвърлени на височина до 2,5 км;

22 май 1986 г. - взето е решение за възстановяване на работата на I и II блок на АЕЦ;

1 октомври 1986 г. - пускане на I блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

5 ноември 1986 г. - пускане на II блок, след края на програмата по дезактивация на работните помещения;

30 ноември 1986 г. - завършване на строежа на саркофага на IV блок, т.нар. обект „Укритие“;

4 декември 1987 г. - пускане на III блок след разделяне на IV блок и дезактивация на работните помещения на трети блок;

11 октомври 1991 г. - пожар на турбогенератор 4 довежда до предсрочно закриване на II енергоблок;

30 ноември 1996 г. - окончателно спиране на I енергоблок;

15 декември 2000 г. -

- 13:17:00 ч – окончателно спиране на III енергоблок, с което активният живот на Чернобилската АЕЦ приключва.

Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират - 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и

овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

От тях около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 са обявени за инвалиди. Неизвестен брой хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България) да отрекат инцидента. Кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. 

Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително във Франция. Само в Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.

Между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато от аварията в Чернобилската АЕЦ, а 1% е косвено засегнато от инцидента.

Вицове, април 2016 г.

В Хавай сърфинга е включен в училищните програми по
физическо...

СмЕх

- Ало, дружеството за защита на животните ли е?

- Да.

- Абе, тука един пощаджия се качил на дървото в двора и псува питбула ми.

***

След силно земетресение в Турция, загинали около 200 000 души. Страни от ЕС се съгласили да помогнат с каквото могат. От Франция предложили медицинска помощ, Англия - храна и дрехи за пострадалите, а Германия предложила да им прати 200 000 турци.

***

Мъжете са като градския транспорт: чакаш, чакаш нужния ти номер, а него го няма ли, няма...А после ти писва и се отказваш и пътуваш с прекачвания.

***

Какво правиш?

Гледам филм.

Кой?

"Змии в самолета"

За какво се разказва??

За коне във влака, майка ти проста ...

***

Да спориш с жена е като да четеш лицензионно споразумение за софтуер... Ако не завършиш със 'СЪГЛАСЕН СЪМ', няма да ползваш екстрите…

***

Всяка сутрин нови вицове

Радан Кънев се яви на разпит за аферите в ДАИ

Лидерът на ДСБ Радан Кънев се яви на разпит в столичното специализирано следствие днес, след като миналата седмица не можа да отиде, за да свидетелства за твърдения за корупция в агенция "Автомобилна администрация" (бившата ДАИ).

Днес бях на разпит в Спец. следствие за аферите в ДАИ. Помогнах с каквото знам, оценявам, че този път нямаше медийна истерия - тя само пречи, написа в туитър депутатът от РБ.

На 11 април Кънев заяви на пресконференция, че в ДАИ имало две корупционни схеми, контролирани от ГЕРБ и от ДПС.

Скандалът в агенцията избухна в началото на месеца. Тогава бяха арестувани шефът ѝ Цветелин Цветанов и други 17 души. Те са обвинени във вземане на подкупи от превозвачески фирми и за издаване на фалшиви книжки.

Скоро след пресконференцията лидерът на ДСБ получи призовка от следствието. Той трябваше да се яви на разпит миналия понеделник, но не дойде, за разочарование на медиите, които се бяха събрали в очакване да пристигне.

PRемиерът ще уговаря превозвачите да не блокират границата

Премиерът Бойко Борисов и министърът на транспорта Ивайло Московски ще се срещнат днес с организации на превозвачите, като ще се опитат да ги разубедят да протестират по границата. Превозвачите още през февруари решиха да направят "наказателна акция" за това, че тогава трафикът през границите беше блокиран от гръцки земеделци. Смята се, че тогава българският бизнес загуби над 15 млн. лв. от развалени стоки и забавени доставки.

След срещата трябва да стане ясно дали превозвачите ще блокират българо-гръцката граница по Великден или не. Те са недоволни от идеята на кабинета да въведе тол такси за преминаване по магистралите от 2017 г.

Това е просто PR кампания на Борисов, за да блесне, че е разубедил превозвачите за блокада на границата. Още вчера стана ясно, че най-вероятно няма да има блокада.

На тази дата: 25 април 1988 г. Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в атентата на гара Буново

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е

рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремиран. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и двама старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Вицове, април 2016 г.

СмЕх

Днешнaтa медицинa е много нaпреднaлa...зa всяко лекaрство могaт дa ви открият болест...

***

Българинът ползва подлеза само в крайна нужда, а също по голяма и по малка.

***

Нова поправка в за закона за движение по пътищата:

- шофиране без книжка - глоба 100 лева.

- шофиране без пари - глоба 200 лева.

***

Когато ти е гадно, помисли, че можеше да се родиш дърво, да растеш 20 години, да те отсекат и да те превърнат в тетрадка с фолк певица на корицата…

***

Седя си аз и гледам един филм и точно сцената, където тя ревнала под душа, после влиза нейният и са таковат 3 ЧАСА! И си мисля....

добре де, ама какъв бойлер е тоя, дето го имат?

***

Всяка сутрин нови вицове

Библиотекарят, защитил културата от ислямистите

Обир, достоен за „Бандата на Оушън“ – но не 

в Холивуд, а в Тимбукту.

За пазителите на древното културно наследство на Близкия изток и Северна Африка, ислямистките групировки в последно време създават отчаяно предизвикателство. След превземането на историческия иракски град Мосул в началото на 2014-а, Ислямска държава заграби и разруши джамии, храмове, църкви и други свещени места в региона. Джихадистите продължават със своите „културно прочистващи“ операции от Тикрит до Триполи.

В това зловещо шествие е имало спорадично победи за културата срещу екстремизма, като превземането обратно на Палмира миналия месец – град, който сега може бъде възстановен до нещо близко до предишната си слава. А по-малко познат случай включва изненадващ герой – 51-годишният колекционер на книги и библиотекар Абдел Кадер Хайдара в легендарния град Тимбукту, в Мали, разказва „Уолстрийт Джърнал“.

Историята започва през април 2012 г., когато Хайдара се завръща у дома след бизнес пътуване – за да научи, че слабата малийска армия е отстъпила и че близо 1000 ислямистки бойци от един от африканските филиали на Ал Кайда са окупирали града. Той се сблъсква с иманяри, огнестрелен огън и черни флагове, веещи се над правителствените сгради, и се опасява, че десетките библиотеки и хранилища в Тимбукту – дом на стотици хиляди редки арабски ръкописи – ще бъдат ограбени.

Самият Хайдара има в личната си колекция малък Коран в неправилна форма от XII век, написан върху пергамент от изсушена кожа на риба, и украсен със светещи сини арабски букви и позлата. Неговата колекция разполага и с множество светски книги – ръкописи за астрономия, поезия, математика, окултни науки и медицина, като например том от 254 страници за хирургия и еликсири от птици, гущери и растения, писан през 1684-а в Тимбукти.

„Много от ръкописите показват, че ислямът е религия на толерантността“, казва той.

Хайдара знае, че много от произведенията в хранилищата на града са древни примери за мотивирания дискурс и разум, които джихадистите, със своята нетърпимост и сковани възгледи за исляма, искат да унищощожат. Ръкописите, мисли си колекционерът, неминуемо ще се превърнат в мишена.

Няколко дни след началото на джихадистката окупация Хайдара, който е работил професионално като реставратор на книги и архивист, се среща с колегите си в офиса на Библиотечната асоциация на Тимбукту, която самият той учредява 15 години по-рано.

„Мисля, че трябва да се вземат ръкописите от големите сгради и да се разпръснат в семейни домове из града – казал им той. – Ние не искаме те да открият огромни колекции и да ги заграбят или унищожат.“

Месеци по-рано от офиса на Фондация Форд в Лагос, Нигерия, отпускат на Хайдара субсидия от 12 хиляди долара за изучаване на английски език в Оксфорд през есента и зимата на 2012-а. Парите са свързани към спестовна сметка. Той пише на фондацията и моли за разрешение да се преразпределят средствата – за защита на ръкописите от ръцете на окупаторите в Тимбукту. Парите са отпуснати след три дни. Хайдара и племенникът му събират цял екип – от архивисти, секретари, екскурзоводи в Тимбукту и половин дузина роднини на библиотекари.

Резултатът е обир, достоен за „Бандата на Оушън“. Те купуват метални и дървени сандъци по около 50-80 на ден, правят контейнери от петролни варели и набелязват безопасни къщи из гради и покрайнините. Организират малка армия от опаковчици, които работят тихо в тъмното и уреждат сандъците с безценни артефакти да се пренасят с магарета към новите си скривалища.

В продължение на осем месеца операцията включва стотици опаковчици, шофьори и куриери. Те контрабандно пренасят ръкописите извън Тимбукту – по суша и по река, през контролно-пропусквателните пунктове на джихадистите към територии под контрола на правителството. До момента, когато френски части нахлуват от север, през януари 2013-а, екстремистите са успели да унищожат само 4000 от близо 400 хилядите древни ръкописи на Тимбукту.

„Ако не бяхме действали – казва Хайдара, – е почти 100% сигурно, че много, много други щяха да бъдат изгорени.“

Хайдара е особено горд от спасяването на един ръкопис – разпадащ се физически том за разрешаването на конфликта между кралствата на Борно и Сокото към това, което днес е Нигерия, текст, който е дело на суфистки воин и интелектуалец, управлявал за кратко Тимбукту в средата на XIX век.

Този човек, твърди Хайдара, е джихадист в оригиналния и най-добър смисъл на думата – такъв, който се бори срещу злите идеи, желания и гняв в себе си и ги подчинява на разума и подчинението на Божиите заповеди…

Мустафа Карадайъ е избран единодушно за председател на ДПС

Очаквано Мустафа Карадайъ е избран единодушно за председател на ДПС.

Гласуването е било явно, не е имало "против" и "въздържал се".

"С нашата кауза в сърцата, с нашата обща сила и воля, с общи усилия можем всичко. Има ли воля, има и път", заяви след избора си развълнуван Карадайъ, цитиран от пресцентъра на ДПС. Председателят благодари на почетния председател д-р Ахмед Доган и на конференцията за доверието.

В "Столипиново" протестират заради мръсотията в квартала

„Столипиново” се вдигна на протест. На хората от най-голямата ромска махала у нас им е мръсно, а общината не чистела, съобщи бТВ. Всички в квартала знаят кой цапа.

„Мръсно е, защото няма казани, един казан като се напълни и тогава почват да хвърлят долу, мисля, че ако поставят повече казани няма да е така”, коментира един от жителите. Честа гледка в Столипиново обаче е контейнерите за смет да стоят празни.

Макар да признават, че понякога ги мързи да извървят 50-ина метра до контейнера, все пак смятат, че „от Съвета” са виновни за мръсотията.

От общинска фирма „Чистота” отговориха, че чистят по график всеки ден, но сметищата никнат отново.

Изчистиха Дабко Дабков

Снимка: "Таралеж" днес в 16:00ч.

Бялата боя, с която беше залята снощи статуята на арх. Дабко Дабков, вече е изчистена, показва проверка на „Таралеж“.

По информация на "Таралеж" паметникът е почистен от доброволци, а не от Общината.

Заляха с бяла блажна боя паметника на архитект Дабко Дабков

Паметникът на арх. Дабко Дабков във Варна е бил залят с бяла блажна боя. За това сигнализираха членове на групата "Стара Варна" във Фейсбук. Вероятно посегателството е извършено в късните часове вчера.

Уникалният за Варна паметник бе официално открит едва преди 20 дни. Още тогава от общината съобщиха, че три камери ще охраняват скулптурата и ще следят за вандали и крадци.

Паметникът преди вандалщината.
Снимка: "Таралеж"

Бронзовата фигура на легендарния варненски архитект, поседнала на пейка беше монтирана насред градското ларго на метри от площад "Независимост". Скулптурата, дело на скулптора Веселин Костадинов, която е подобна на тази на баща и син Славейкови в столицата, се намира на бул. „Княз Борис I“. 

За минути новината за боядисаната статуя предизвика вълна от критични коментари в социалните мрежи. Членове на групата "Стара Варна" пък започнаха организация за почистване на бронзовата фигура.

Сферичен камък, открит в Босна - мистерия за учените

Огромен сферичен камък, открит миналия месец в Подубравлиевата гора, обърква научната общност. Полузаровената в земята канара е намерена от босненския археолог Сам Османагич. Според първоначалните оценки теглото ѝ е около 30 тона, а диаметърът – около 1,5 метра, пише „Евронюз“. Кафяво-червеникавият цвят предполага, че камъкът е частично съставен от желязо, но предстои да се направи анализ.

Археологът смята, че това би било „още едно доказателство, че Южна Европа, Балканите и в частност Босна са били дом на напреднали цивилизации от далечното минало – от които ние нямаме писмени записи“.

Тази сфера би могла да ни каже повече за подобна неоткриваема цивилизация, твърди той:

Човешка ръка или природна сила са

оформили тази сферична канара?

„Те са имали висока технология, различна от нашата. Познавали са силата на геометричните форми, сферата е една от особено мощните такива, редом до пирамидалната и конусовидната. Не е чудно, че пирамиди и могили може да се намерят в Босна.“

Османагич казва още, че изследва подобни каменни топки от 15 години, включително гранитните канари в южна Коста Рика и вулканичните сфери в западно Мексико и Великденските острови.

Въпреки неговите твърдения обаче, други експерти изказват съмнения, че топките са дело на човешка ръка и по-скоро допускат, че са природни формирования. Манди Едуардс, лектор в Манчестърския университет за изследване на Земята, атмосферата и околната среда, казва пред „Мейл Онлайн“, че сферичният камък може да е пример за конкремент.

Експерти от Геологичното общество, цитирани от британското издание, казват, че облата форма на камъка може да е резултат от сферографитно изветряне – форма на химично изветряне, която засяга скалите и води до образуване на концентрични или сферични слоеве. Според тях не е изключено в района да има и сходни подобни канари.

Цветница е!

Днес православните християни отбелязват Цветница - деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

На тази дата: 24 април 1184 г.пр.н.е. Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон

1184 г. пр.н.е. гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон. Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.

Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми. Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития (в „Илиада” и „Одисея”) са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 в. пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна Северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от Древна Троя.

Според преданията краят на войната идва с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон - свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир.

Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.

Днес на мястото, където някога е била Троя, близо до Дарданелите в днешна Турция, има малък музей. В музея, основан през 1955 г., се пазят останки от града, а в градината на музея е построен дървен кон, който изобразява легендарния троянски кон.

Вицове, април 2016 г.

СмЕх

Първи закон на лекаря от "Бърза помощ" :Колкото по-късно пристигнеш.....толкова по-точна е диагнозата....

***

Вечер като си легна, броя овце. И винаги помага - някъде до 98-та заспивам. А после по среднощ се будя от кошмара че две овце ми се губят!

***

- Земя, земя, тук машина 57. Мейдей, мейдей. Снижавам за аварийно кацане. Освободете пистата и разкарайте трафика!

РВД диспечерката:

- Тъй ли? А кой ме заряза и избяга при оная рижавата Нина? Летището е затворено и не приема.

Пилотът:

- Светле, стига си се майтапила. Единият двигател прекъсва и на всичко отгоре ми свършва и горивото...

- Аз казах ли ти, че ще ми паднеш?

***

И тихо плачеше момата,

в новата кола.

Колко лоша бе съдбата,

три педала, а краката - два.

***

Случайният секс е като интервю за работа – винаги завършва с :

„ Непременно ще се обадя!“

***

Всяка сутрин нови вицове