 |
Александър Стамболийски оставя саморъчен
кървав надпис на стената преди да издъхне.
|
/Таралеж/
На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко.
Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.
Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.
Откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники”, том 3.
Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III...
Ето какво казват те по този въпрос:
Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си." (Александър Цанков, „Моето време. Мемоари")
Генерал Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." (Показания пред съда, 1954 г.)
Капитан Иван Харлаков: „На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди да... " (Показания, след като е арестуван през 1944 г.)
Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)
Генерал Вълков: „Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...” (Показания пред съда, 1954 г.)
Генерал Вълков: „...Взели участие и македонците на Величко (Велянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев..." (Пак там)
Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски..." (Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.)
Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек..." (Из „Корона от тръни" на Стефан Груев)
Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)
Цар Борис III: „Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба..." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.)
Проф. Александър Цанков: „Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)
