Тайните библиотеки

Под улиците на дамаско предградие, етажерки съдържат книгите, спасени от бомбардирани сгради. През последните четири години, в обсадата на Дераа, доброволци са събрали над 14 000 тома от унищожени домове. Пазят ги на тайно място заради страха, че то може да стане мишена на правителството на Асад. Посетителите трябва да залягат под случайни куршуми и шрапнели, за да достигнат тайната библиотека.

Това е скритото сирийско книгохранилище и мнозина го смятат за жизненоважен ресурс на бъдещето.

„В някакъв смисъл тази библиотека ми възвърна живота – казва редовен читател, Абдулбасет Аламар, пред BBC. – Както тялото се нуждае от храна, така на душата ѝ трябват книги.“

Религиозни и политически причини са водели до укриване на книги в цялата човешка история – ту в тайни хранилища, ту в частни колекции. „Пещерата на книгите“ е само една от тях.

Пещерата на книгите

Далеч в пустинята Гоби в Китай, мрежа от свързани пещерни светилища в Дунхуан, наричана Подземната галерия на Хилядата Буди, е останала запечатана над хиляда години. В 1900 г. даоисткият монах Уан Янлу – неофициалният пазител на комплекса – открива скрита врата, водеща до зала с ръкописи, датиращи от І до ХІ в.

Провициалните власти демонстрират безразличие към документите, след като Уан се свързва с тях. Но новините за находката се разпространяват и унгарският изследовател Аурел Щайн убеждава монаха да му продаде 10 000 ръкописа. Делегации от Франция, Русия и Япония не се бавят и повечето старинни текстове напускат пещерата. Според „Ню Йоркър“ към 1910, когато централното правителство заповядва сбирката да бъде пренесена в Пекин, на място е имало едва около една пета от първоначалните находки.

Въпреки това, много от оригиналните манускрипти могат да бъдат видени днес: инициатива за дигитализирането на на колекцията е подхваната още в 1994. Международния проект за Дунхуан, воден от Британската библиотека, означава, че архивистите ще могат направо от домовете си да изследват най-старата пълна звездна карта в света, да прочетат молитва, написана на староеврейски от търговец, пътуващ от Вавилон за Китай, да разгледат изображение на християнски светец в одеждите на бодхисатва, да видят договор за продажбата на млада робиня заради дълговете на търговец на коприна или да разлистят резултат от гадание, изписан с тюркски руни.

Не е ясно защо пещерата е била запечатана. Щайн твърди, че е в опит за дълготрайно запазване на ръкописи, които не са се използвали, но собствениците им не са искали да ги унищожат – един вид свещени, но непотребни текстове. А френският синолог Пол Пелио смята, че запечатването е станало в 1035 г., когато империята Си Ся нахлува в Дунхуан. Китайският учен Жон Синджян предплага, че пещерата може да е запечатана и заради страха от така и неслучилото се нашествие на ислямските караханиди.

Каквато и да е причината за първоначалното укриване на ръкописите, съдържанието на пещерите вече е изменило разбирането ни за историята, откак е излязло на бял свят преди век. Един от дунхуанските документи е копие на Диамантената сура, свещен текст за будистите. Според Британската библиотека екземплярът датира от 868 г. и е най-старата напълно запазена печатна книга, която може да бъде датирана. Това е повод да си спомним, че хартията и книгопечатането не са европейски изобретения. Всъщност печатарската техника започва като религиозна практика – като завъртане на индийското молитвено колело, но в огромен мащаб.

Секретният архив

Друга тайна колекция религиозни текстове, основана в 1612, е постоянен обект на конспиративни теории: секретният архив на Ватикана съдържа над хиляда години папска кореспонденция. Според трилъри като тези на Дан Браун сбирката включва черепи на извънземни, документация за потомството на Иисус Христос и машина на времето, построена от монах, поискал да се върне назад в първи век и да стане свидетел на Разпятието.

В опит да разсее митовете, Ватиканът отвори архива си в последните години и там в момента има изложба на документи от архивите на Капитолийските музеи в Рим. Папа Лъв ХІІІ пръв разрешава внимателно подбрани учени да посещават мястото през 1881, а днес много документи са достъпни за изследователи, макар че свободното търсене из сбирката все още е забранено. Думата „секретен“ в името идва от латинското secretum, което е по-близко по значение до „частен“.

И все пак, някои части от архива остават недостъпни. На учени не е позволено да четат никакви папски документи от 1939 насам, откакто противоречивият Пий ХІІ заема Светия престол. Дял от архивите, засягащ личния живот на кардиналите от 1922 насам, също остава затворен.

Съхраняван в бетонен бункер, част от крилото зад базиликата „Св. Петър“, архивът е охраняван от Швейцарската гвардия и служители на ватиканската полицейска служба. Те допълват силата на думите, пазени вътре. Тук е кореспонденцията между Ватикана и личности като Моцарт, Еразъм, Карл Велики, Волтер и Адолф Хитлер, както и молбата на Хенри VІІІ за анулиране на брака му с Катерина от Арагон; когато папа Климент VІІ я отказва, кралят все пак се развежда с жена си и скъсва връзката между Рим и Англиканската Църква.

Архивът съдържа още декрета на папа Лъв Х от 1521 за отлъчването на Мартин Лутер, препис на ръка от процеса за ерес срещу Галилей и писмо от Микеланджело, в което той се оплаква, че не му е платено за работата по Сикстинската капела.

Още една тухла в стената

Изоставена след векове забрава, колекция ръкописи в старата част на Кайро (Фустат) е оценена по достойнство от румънски евреин в модерни времена. Якоб Сафир описва хранилището през 1874, но чак в 1896 шотландските близначки Агнес Луис и Маргарет Гибсън показват част от ръкописите на кеймбриджкия учен Соломон Шлехтер и находката се сдобива с популярност.

Скрити в стена на синагогата Бен Езра, това са над 280 000 еврейски ръкописни фрагмента от т. нар. Гениз на Кайро. По юдейския свещен закон, нито един текст, в който фигурира Божието име, не може да бъде изхвърлен. Тези, които вече не се употребяват, трябва да се съхраняват в нарочно място в синагогата или в гробище, докато не бъдат церемониално заровени. Това хранилище се нарича гениза, което на староеврейски означава „скривалище“ или „архив“.

В продължение на 1000 години еврейската общност във Фустат предава старите си документи на свещеното хранилище. Генизата на Кайро остава непокътната. А средновековните евреи почти никога не пишат, без значение дали лично писмо, или списък покупки, без да споменат Божието име. В резултат оцелява нещо като пощенска кутия с над 250 000 документа, представляващи несравним архив на живота в Египет от девети до деветнайсети век. Не съществуват други подобни записки. (Бел. ред.: документите от Генизата в Кайро съдържат и ценна информация за историята на Византия и средновековна България.)

Бен Аутуейт, ръководител на изследванията върху Генизата в Кеймбридж, обяснява колко важна е тази колекция за учените:

„Не е пресилено да кажем, че находките от Генизата ни помогнаха да пренапишем всичко, което сме знаели за евреите, Близкия Изток  и Средиземноморието в Средните векове“.

Фрагментите показват, че еврейските търговци са работели с християни и мюсюлмани; че отношението към тях в Египет е било по-толерантно, отколкото обикновено се смята; че антисемитизмът е бил по-рядко срещан. В 2013 университетските библиотеки на Оксфорд и Кеймбридж за първи път се заемат с подобен съвместен проект, финансирайки съхранението на архива от Генизата.

Давид Абулафия, автор на „Великото море: човешка история на Средиземно море“, е казал:

„Документите от Генизата в Кайро са като фар, осветяващ тъмните ъгли от историята на Средиземноморието и хвърлящ ярък лъч върху социалния, икономическия и религиозния живот на евреите не само в средновековен Египет, но и в далечни страни. Нищо не може да се сравни с тях като извор за историята от Х до ХІІ в., нито в Европа, нито в ислямския свят“.

Между редовете

В 2013 холандският историк на средновековната литература Ерик Куакел пише в блога си за забележителното откритие, направено от негови студенти в Лайденския университет. Докато преглеждат подвързиите на старинни книги в библиотеката, те откриват 132 бележки, писма и сметки от неидентифициран съд от поречието на Рейн, записани върху малки късове хартия. Били са скрити в подвързията на книга, отпечатана през 1577 г.

Това не са безполезни, но свещени текстове, твърде ценни, за да бъдат просто изхвърлени, а просто ненужна хартия, употребена от книговезците. Повторната употреба на средновековни писмени текстове е редовна практика в работилниците на ранномодерните подвързвачи. Когато току-що отпечатана книга от 1577 е трябвало да бъде подвързана, книговезецът е взел 132 къса хартия от кошчето си за боклук и ги е използвал като подложка за подвързията.

Това означава, че думи, които не са били предназначени за потомството, все пак са стигнали до нас. Тези фрагменти са ценни най-вече защото толкова малки изписани текстове почти никога не оцеляват. И почти няма къде да се открият добре запазени примери за бележки от всекидневието. Дългият им път до нашата съвременност е минал през очакване да бъдат открити в подвързия от ХVІ в.

Сметките, бележките до слуги и списъците с покупки ни приближават много до средновековната реалност. Послания като тези са рядкост за историците. Това са средновековните гласове, които обикновено не чуваме, а те разказват какво се случва във всекидневието.

И колекцията може да се окаже по-голяма, отколкото се смята. С помощта на рентгенови лъчи, разработени като метод за търсене на стари етапи на композиция под повърхността на маслени картини, Куакел се опитва да изследва съдържанието на стари повързии. През октомври 2015 той започва мащабно изследване на всички старопечатни издания в Лайденската университетска библиотека.

Технологията показва хартиените късове, тоест средновековните листове, които инак може и никога да не бъдат открити, защото са скрити под плата, пергамента или друг хартиен лист в подвързията. Методът трябва да се усъвършенства още, но той вече дава резултати, които могат да се окажат скрита библиотека в библиотеката. Може да се окаже, че в подвързиите се крият хиляди ръкописни фрагменти…

Фиона МАКДОНАЛД, Би Би Си

На тази дата: 29 август 1698 г.Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради

/Таралеж/

1698 г. руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се

обличат с европейски дрехи.

Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.

Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.

Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в бръсненето на брадите.

За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” - брадата.

Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка, представляващ своеобразна квитанция за платения данък.

Вицове, август 2016 г.

Това не е Барби, а руска кукла Маняша

СмЕх/Таралеж/

–Мамо, защо се скара с тати без причина?

- Защото трябва да изтупа килима!

- Ама той нали се съгласи и сега го тупа?

- Като е ядосан го тупа по-добре!

***

Габровец праща писмо до родителите си:

"- Мамо и тати, пратете ми 2 лв, да се снимаме с годеницата ми, да я видите." ;)

Получил следният отговор:

"- Пращаме ти 1 лв, снимай само годеницата, тебе си те знаем..."

***

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!

- Това стана благодарение на самоотверженият труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

***

Двама приятели се срещат.Единият, сериозен и тежък бизнесмен, изтупан с костюм, носи голяма златна обица на едното си ухо. Другият го пита:

- Какво става бе, каква е тая обица?

- Ох, не питай... Дълга история.

- И откога я носиш?

- Откакто, жена ми я намери в леглото...

***

Стар морски вълк си пие бирата ,а до него се приближава красиво девойче:

- Чичо,вярно ли е ,че ви е ухапала акула?

- Вярно ,вярно е, мойто момиче...

- А къде?

- Това вече не е вярно.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Борисов: "Няма да приемаме обратно мигранти"

Премиерът Бойко Борисов заяви, че България няма да приема обратно мигранти от Западна Европа. Той е изразил тази позиция на срещата с Ангела Меркел вчера в Берлин.

„Категорично им заявих,че ние няма да приемем мигранти, ако някой си мисли, че ще ни връща по 10,20 хиляди души от Австрия и Германия, при положение че няма споразумение за мигрантите с Турция" - каза Борисов, който присъстваше на откриването на нова църква в Сливенско.

Според него, трябва да се предприемат стъпки за продължаване на споразумението между ЕС и Турция за спиране на мигрантския поток. Борисов подчерта трудностите, които стоят пред южната ни съседка, „която издържа три милиона мигранти" и се изказа в подкрепа на либерализирането на визовия режим.

Бойко Борисов изрази надежда, че заплахите и твърдият тон по отношение на Турция ще отстъпват на дипломацията, защото споразумението с южната ни съседка е работещо, особено за Гърция и България.

"Много от европейските държави, особено от Вишеградската четворка, са категорични, че няма да приемат мигранти, каза още премиерът. Ние също искаме да се спазват принципите за влизане в Европейския съюз - с взимане на отпечатъци, интервюта, проверки". Той заяви още, че няма да допусне самолети с бежанци от Европа да кацнат на българските летища, при положение, че няма споразумение и реадмисия към Турция.

Нападнал ли е Христо Стоичков журналисти? Видео

Екип на „България днес” твърди, че е бил нападнат от Христо Стоичков. Спречкването е станала по време на сватбата на дъщеря му Христина Стоичкова и Лука Белич.

До късно снощи шофьорът и фотографът на вестника даваха показания в полицията. Според тях Стоичков ги е нападнал заради опита им да заснемат сватбата с фотоапарат.

От клиповете, с които NOVA разполага, се чува как между екипа на „България днес” и Христо Стоичков е започнал спор.

„Моята работа е да снимам и това правих през цялото време. В същото време Христо Стоичков се появи с негов приятел”, разказа фотографът Борислав Трошев.

„Седях в колата, той дойде при мен, отвори вратата и започна да ме налага, да псува и да вика”, разказа Петър Симчев.

Шофьорът твърди, че ударите били нанесени от футболиста основно в лицето му.

След като тръгнал назад с автомобила си, ударил една от колите, паркирани до манастира.

Петър и Борислав вече са разпитани от полицията. Шофьорът има и медицинско за нанесените удари. Коментар от страна на семейство Стоичкови засега няма.

ВИДЕО

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност.

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

Две момчета си говорят през Берлинската стена.

- Аз имам портокал! - хвали се западнякът.

- А ние си имаме социализъм!

- Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм!

- Да, обаче тогава няма да имаш портокал!

***

Съобщение в печата:

"Група терористи са превзели избите на местния винпром и са се барикадирали вътре със заложници. Вече четвърти ден обаче не успяват да формулират исканията си."

***

Първа среща :

- Как да те позная?

- Ще бъда с дънки, висока съм 165 см и тежа 54 кг.....

- Добре, аз съм със светло яке ще нося кантар и рулетка.

***

Един приятел спечели екскурзия до Китай и сега е там.....

Опитва се да спечели екскурзия обратно!

***

Чука се на вратата на кабинета на управителя на Националната банка. Влиза леля Пена чистачката.

- Господин директоре, моля дайте ми ключа за трезора.

- Ти чуваш ли се какво говориш?- невярващо я изгледал директора- Как ще ти дам ключа за националния трезор? Забрави!

- Моля ти се, бе господин директоре- проплакала леля Пена- омръзна ми всяка вечер да го отварям с кламер да избърша пода…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

В същото време в Берлин

Преди малко започна срещата между Бойко Борисов, Ангела Меркел и премиерите на Австрия, Словения и Хърватия Кристиан Керн, Миро Церар и Тихомир Орешкович. Повод петимата да се съберат на обяд в Берлин е мигрантската криза.

В предишните дни Меркел посети Прага и Варшава, където вече получи отрезвителен отговор. Нито чехите, нито поляците са готови да приемат бежанци по квоти. На същото мнение са също Унгария и Словения, чиито премиери също бяха във Варшава в рамките на Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словения).

Борисов призова ЕС да спази споразумението с Турция и да свали от октоври визите за турски граждани. Анкара обаче не е изпълнила част от условията, на които Турция трябва да отговаря.

Миньори от Боливия пребиха до смърт министър

Миньори от Боливия отвлякоха и пребиха до смърт заместник-министър от кабинета, който искаше да проведе разговор с тях във връзка с продължаващите вече седмици стачки.

Родолфо Иянес, зам.-министър на вътрешните работи, беше убит в четвъртък в град Пандуро на 186 км от столицата Ла Пас. Той беше в града, за да се срещне с миньорите, които от 10 август провеждат ефективна стачка, като блокират пътища. Миньорите протестират, за да защитят правото си да работят без посредници за частни компании, което беше нарушено чрез приемането на нов закон от правителството на Ево Моралес.

Трима миньори загинаха в сблъсъци с полицията откакто започнаха протестите.

Пет души, включително лидерът на движението на протестиращите миньори, бяха арестувани във връзка с убийството на Иянес. Разследва се участието на 40 други миньори.

Според аутопсията, Иянес е бил измъчван шест-седем часа. Намерени са следи от множество удари по тялото му, по думите на главния прокурор на Боливия - Рамиро Гереро. Той също така е имал множество счупени ребра, както и фракури на черепа, се казва в изявление на прокуратурата.

Властите съобщават и че са намерени голямо количество експлозиви, някои от тях заровени в земята, където е било оставено тялото на Иянес.

Според боливийското издание La Razón, тялото е било намерено завито с одеало до шосе в района.

Орландо Гутиерес, президент на федерацията на миньорите в Боливия, осъди убийството.

Боливийският президент Ево Моралес описа вицепремиера като "герой" и обяви три дни национален траур.

"Това е чудовищно престъпление - той е бил отвлечен, измъчен и убит", каза Моралес. "Това е непростимо и не разбирам как нашите братя могат да ни нараняват по такъв начин".

Миньорските кооперативи са един от любимите сектори на президента Ево Моралес, уточнява испаноезичното издание на BBC. Но неговото решение да реформира съществуващия закон за кооперативите доведе до гнева на миньорите.

Когато реформата беше приета на 19 август, работниците приеха това на нож и блокираха главния път между област Ла Пас и Оруро в източната част на страната. Това доведе до сблъсъци с полицията, при които бяха застреляни трима души.

Домусчиев не давал интервюта заради неграмотни „тролчета“

"Има прекалено много щуротии по медиите. Реших да не давам храна на този или онзи специалист да се упражнява". С тези думи собственикът на футболен клуб „Лудогорец“ и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев обясни отсъствието си от медиите напоследък.

Той все пак наруши „диетата“ си и даде интервю на запис за Нова телевизия по повод класирането на „Лудогорец“ за груповата фаза на Шампионската лига и изтегления жребий.

Членът на Изпълкома на БФС определи като щуротия т.нар. подмладяване в редиците на националния отбор. Това, според него, било средство за извинение при евентуален провал.

"Подмладяването в националния отбор? Това е щуротия! Имаш цели, които трябва да преследваш, а това е извинение. После ще се каже, че заради подмладяването не постигнахме резултатите, които искахме. Подмладяваме националния отбор вече 15-20 години. Стига вече! Нека играят тези, които заслужават".

Това е едно от редките медийни участия на Кирил Домусчиев, който рязко намали изявите си след скандала миналия май, когато нарече репотер „олигофрен“, което му навлече масови критики и го принуди да се извини на журналистите.

Пред Нова телевизия Домусчиев обясни защо продължава въздържанието си: много от медиите били на собственици на футболни клубове, някои журналисти пък били пристрастни левскари или цесекари, нямало смисъл при това положение.

"Ако съм прочел нещо смислено в медиите, без да бия тъпана, си взимам необходимите мерки. Не давам възможност да се изявяват тролчета, платени журналисти, разни такива дето не могат да напишат две изречения без правописна грешка", обясни Домусчиев.

Путин уволни 8 генерали от полицията

Путин уволни 8 генерали от следствения комитет на Русия и Министерството на вътрешните работи.

Президентът подписа указ, с който освобождава от длъжност заместник-шефа на Главното управление по процесуален контрол в сферата на борбата с корупцията, както и първия заместник-началник на Главното управление по обезпечаването на следствения комитет на Русия.

Освен тях вече не са на работа и заместник-началникът на МВР в Башкуртостан, началникът на Главното управление на МВР за Краснодарския край, заместник-шефът на Академията на МВР, висши началници от Оренбургска област, Тамбовска област и Главното управление на вътрешноведомствената охрана.

Уволнени са и прокурори, следователи и военни обвинители от различни части на Русия с по-ниски чинове.

Никакви мотиви не се посочват за отстраняването на генералите, но най-вероятно е те да са се провалили в борбата срещу корупцията, а някои от тях дори да са били корумпирани.

На тази дата: 27 август 1896 г. състои се най-кратката война в историята - 38 минути

/Таралеж/

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

Вицове, август 2016 г.

Жена на рентген.

СмЕх/Таралеж/

Алфред Нобел се счита за първия изобретил динамита само по простата причина, че предишните не са успели да ги индентифицират.

***

Опашката при гинеколога се раздели на две. Едните искаха само да попитат, а другите - да покажат.

***

Съпругата поръчва на мъжа си:

- Ще изтичам за пет минутки до съседката, а ти разбърквай яденето през половин час!

***

Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи.

- Гражданино, какво раздавате?

- Как какво? Не виждате ли - раздавам позиви!

- Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа.

- Не! Това са позиви.

- Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише?

- К`во да пише - то всичко е ясно.

***

Интервю с един овчар:

- Чичо, как минава един твой ден?

- Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия...

- Чичо, този очерк ще го четат и деца. Вместо шише с ракия, казвайте книга.

- Добре. Рано извеждам овцете, вадя си книгата и чета. По обяд идва Генко с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до книжарницата и си взимаме две книги за до вечерта. А вечер отиваме при Ванката и там четем негови ръкописи.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Надстрояват "Японския" след работно време

Държавата и собствениците на хотел "Маринела", бившия "Японски", продължават да се надлъгват за надстрояването му.

Инспекторите от строителния контрол още през април установиха, че градежът се прави без да са одобрени технически проекти по всички части и без да е съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво на строителството. ДНСК издаде заповед за надстрояването, но вече на няколко пъти установяват, че собствениците изобщо не се съобразяват с предписанията.

Вчера при извършена поредна проверка инспекторите са установили, че в 17.30 часа на строежа са се явили четирима работници на фирма изпълнител на отоплителна и вентилационна инсталации.

Чиновниците на ДНСК са били на мястото и по-рано през деня. Тя установила, че по време на обичайното работно време на обекта не е имало механизация и работници.

Работниците и фирмата изпълнител ще бъдат санкционирани от ДНСК за неизпълнение на заповедта за спиране на строежа, съобщи Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От ведомството уточниха, че заради системното неизпълнение на заповедта служители на ДНСК ще продължат ежедневно извършват проверки на строежа. Инспекциите вече са съвместни с органите на Главна инспекция по труда и Министерството на вътрешните работи.

Установени са нарушения и на трудовото законодателство от органите на ГИТ, за което нарушителите също ще бъдат глобени.

Турция праща по Борисов хабер до ЕС: Или визите, или мигрантска криза

"Поели сме ангажимент, гласували сме споразумение. И с претенциите си на правови държави трябва да спазваме това, което сме поели като ангажимент", призова след срещата си с премиера на Турция в Истанбул българският министър-председател Бойко Борисов.

Той заминава за Берлин, където Ангела Меркел събира премиери от централноевропейски държави, за да обсъдят мигранстката криза. Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм изпрати недвусмислено послание по Борисов:

"Искаме нашите европейски приятели да разберат, че вече настъпи времето да поемат повече отговорност във връзка с мигрантите. От жизнено важно значение е в края на месец октомври да влезе в сила споразумението за либерализиране на визовия режим. Ако споразуеменията за реадмисия и либерализиране на визовия режим не бъдат изпълнени, това ще постави Евроопа пред един огромен риск", предупреди турският премиер Бинали Йълдъръм.

Разясних това в подробности на моя приятел Бойко и съм уверен, че той ще има възможност да предаде на европейските събеседници моето мнение, допълни турският премиер.

"В момента това, което правят колегите, е да препятстват нова над 2-милионна вълна от мигранти от областта на Алепо. Като прибавите над 3 милиона тука в Турция, не малка част в Истанбул, действително ние в Европа трябва да си направим ясна оценка – ако гласовете за неподкрепяне на приетото споразумение в Европейския съвет... докога Турция ще успява да ги спира?", попита Борисов.

"Имам доста послания, които да споделя с колегите. За да бъда точен, съм си ги записал. Защото България и Гърция са първите изключително уязвими държави. Тук става въпрос за истинска европейска солидарност. Солидарност и с нашите съседи като ЕС", каза Борисов.

Бинали Йълдъръм даде дума, че Турция "ще направи всичко по силите и възможностите ни, за да намалим товара на гърба на България". Съответните институции вече били започнали работа по този въпроси.

"Надявам се, че тези усилия ще дадат резултат в срокове и по този начин ще облекчим България, споделяйки товара", допълни Йълдъръм.

Бойко Борисов благодари на Турция, че е поела ангажимент, за да намали мигрантския натиск върху България.

"Въпреки прекрасните ни отношения, в никакъв случай не станах по-спокоен".

Борисов допълни, че Анкара и сега негласно помага с т.нар. препятствани преминавания на границата, които били над 26 хиляди.

"В момента това, което правят колегите, е да препятстват нова над 2-милионна вълна от мигранти от областта на Алепо. Като прибавите над 3 милиона тука в Турция, не малка част в Истанбул, действително ние в Европа трябва да си направим ясна оценка – ако гласовете за неподкрепяне на приетото споразумение в Европейския съвет... докога Турция ще успява да ги спира?"

Борисов уточни след зададен въпрос, че целта на България е да намери общо решение за всички в Европейския съюз и не предвижда двустранно споразумение само с Турция. Той даде пример, че дори и да бъде подсигурена турската граница, страната ни ще остане уязвима откъм гръцката.

"Добра война няма, а не се ли реши по дипломатичен път този конфликт, тя е неизбежна и на наша територия. Разбирам, че в Европа е много удобно като политическа кауза да извадиш борбата срещу имигрантите. Много удобно е да кажеш, че ще ги върнеш там, откъдето са дошли, но аз не си представям как ще започнем да посрещаме на Летище София десетки хиляди мигранти, които ни връщат от Европа. Нито ще приема вариант България да е буферът между Турция и Европа."

Йълдъръм няколко пъти нарече премиера Бойко Борисов само на малко име и приятел.

Владо Кузов: По мен стреляха от кортежа на един известен водещ, който сега организира референдум!

"След тунела на "Витиня" ме застигнаха 2 джипа, аз карах в най-лява лента със 130 км/ч, автомобилите ме настигнаха и започнаха да ми святкат. Изнесох се в средата на пътното платно. "Рейндж Роувърът" се изравни с мен, някой се показа се от предното стъкло и гръмна два пъти. Видях номера, който е СВ 7878. 

Аз се опитах да ги догоня, но нямаше смисъл от това. Обадих се в полицията." Това заяви за Нова телевизия бившият депутат Владимир Кузов.

"Ваши колеги казаха, че това е кортежът на един известен водещ, който сега организира референдум. След направена справка се установи, че джипът няма и гражданска отговорност", поясни кандидатът за президент.

На тази дата: 26 август 1382 г. Татарите завладяват Москва с хитрост и я опожаряват

/Таралеж/

1382 г. татарите с измама овладяват Москва и я опожаряват. Младият татарски хан Тохтамъш с помощта на войници на самаркандския владетел Тамерлан пристъпил към завоюване на татаро-монголската Златна Орда, откъдето преди това е прокуден. След като овладял източната част със столица Сигнак, Тохтамъш нахлул в западната част, контролирана от Мамай. През април 1380 г. той успял да завладее цялата територия на Златната орда чак до Азов, включително столицата Сарай.

На 24 август Тохтамъш приближил столицата. Великият московски княз Дмитрий Донски не приел боя и избягал със семейството си в Кострома. Отбраната на Москва била ръководена от младия литовски княз Остей. Московчани се защитавали упорито и успешно два дни.

Тогава Тохтамъш решил да завземе Москва с хитрост, като изпратил на преговорите нижегородските князе Василий Кирпяду и Семьон Дмитриевич. Князете се заклели, че Тохтамъш ще пожали московчаните, ако се предадат.

На 26 август 1382 г. Москва се предала. Коварният татарин естествено не си изпълнил обещанието. Били заклани 24 000 души, градът бил разграбен и опожарен. После татарите завзели Переяславл, Владимир, Юрев, Звенигород, Можайск и други градове около Москва, като им наложил данък.

Вицове, август 2016 г.

В Новосибирск има паметник на
лабораторната мишка, На него тя вързва
ДНК структура.

СмЕх/Таралеж/

Кола блъска човек. Пострадалият към шофьора:

- Абе, тъпанар, няма ли да се научиш да караш, бе? Вчера пак ме блъсна.

Шофьорът:

- Извинявай! Не те познах...

***

Когато някой ти дава дюнер, значи има дюнер. Когато някой ти дава съвети, значи няма дюнер.

***

- Защо французите ядат охлюви?

- Защото мразят бързата храна.

***

Догодина излиза поредният епизод на Рамбо. В него Силвестър Сталоун ще се бори с ... артрита.

***

Отива мъж при един психиатър:

– Добър ден, докторе... хич не съм добре... мебелите ми говорят!

– Как така? Споделете моля?

– Ами снощи се прибирам малко по-късно от обичайното и си лягаме да спим с жената и по едно време гардероба се обажда: – Заспа ли вече?

А жена ми отговаря:

– Да, да... заспа...

– Еми, аз да си ходя тогава...

А аз му викам:

– Къде ще ходиш, бе?!? Аз още не съм те изплатил...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Фотофакт: Руските олимпийски медалисти получават джипове

Русия ще награди олимпийските медалисти от Рио 2016 с джипове BMW и парични премии.

Руските спортисти завършиха на 4-о място в крайното класиране по медали на Игрите с общо 56 отличия – 19 златни, 18 сребърни и 19 бронзови.

Олимпийските шампиони ще приберат по 55 хил. евро и джип BMW X6. Сребърните медалисти ще вземат по 35 хил. евро и BMW X4, а бронзовите – 24 хил. евро и BMW X3, съобщи ТАСС.

В катедралата на Перперикон намериха „гроба на епископа“

Археолози от екипа на проф. Николай Овчаров отвори днес предполагаем гроб на епископ в основите на трикорабната базилика от V век в скалния град Перперикон, където се правят разкопки от два месеца. „Едно от погребенията изцяло се отличава от шистовите гробове от ХІІ-ХІV в., защото е скална гробница с идеално оформени покривни плочи. Тя се намира източно от апсидата на катедралата – място, което винаги е предназначено за високопоставени духовници. При положение че Голямата базилика на Перперикон е епископска катедрала със синтрон и амвон, нашата хипотеза е, че става дума за гробница на епископ“, съобщи пред в. „Сега“ член на експедицията.

"Показа се идеално оформена камера, но в нея липсваха кости, продължи археологът. По принцип южната тераса на Перперикон е с много висока киселинност на почвата и кости почти не се съхраняват. Това вероятно е и причината те да липсват в гробницата. Духовникът е бил облечен в монашеско расо и затова липсват други находки. През последните дни са проучени повече от 30 гроба от средновековния период, като в много от тях излизат великолепни накити – бронзови и позлатени наушници, обеци, пръстени и гривни. В един от гробовете бе намерен надгробен паметник – издълбан кръст с надпис на гръцки език."

Катедралата е била с монументална каменна колонада, масивни зидове от огромни квадрови блокове и красива монументална украса. Фрагменти от стенописи показват, че храмът е бил богато изрисуван с фрески. Разкритата централна част вече надхвърля 30 м дължина при широчина 15 м, но проучванията продължават. Предполага се, че заедно с втория притвор и двора-атриум дължината ще достигне 40 м. С тези размери тя е по-голяма от Старата митрополия в Несебър и е съпоставима с такива храмове като „Св. София“ в София, Еленската и Беловската базилика. През ІХ в. църквата е преустроена, като е останал да функционира само централният кораб. Тогава култовета сграда е превърната в еднокорабна базилика, също с внушителни размери. Така тя продължава да функционира до ХІV в., когато Перперикон е превзет от османските турци.