
Чипът
реално служи като дигитална връзка с ключове. За целта се използва NFC
(near-field communication, англ. комуникация в близко поле) технологията. Става
дума за безжичното изпращане на информация от пасивен чип към четец. Това е
възможно само, когато те са на около 4 см един от друг.
Така чипът
в ръката позволява на шведите да правят всички онези неща, които вече изброихме
по-бързо, лесно и удобно. С напредването на технологията ще е възможно да се
прави дори повече.
Но за много
хора идеята да имат микрочип в тялото си звучи по-скоро анти-утопично,
отколкото практично.
Същевремено
налице е и опозиция срещу технологията. Като възможни рискове се посочват не
само инфекциите или реакция от страната на имунната система, но най-вече
възможността данните от чипа евентуално да бъдат откраднати. В момента тези
данни са малко, но се очаква да нарастват все повече.
Въпреки
всичко модата е налице. Някои предполагат, че в основата й може би стои
успешната социална политика в Швеция. Всъщност факторите зад това около 3500
шведи да имат микрочипове, имплантирани в телата им, са много по-комплексни.
Този феномен е отражение на уникалната биохакинг среда в страната.
Ако
погледнете под повърхността, ще видите, че любовта на шведите към всичко
дигитално е много по-дълбоко имплантирана в тях от тези микрочипове.
Що е то?
Терминът „био-хакери“ се отнася за биолози аматьори, които
извършват експерименти в биомедицината. Това обаче се случва извън
традиционните институции като университети, медицински компании и други обекти,
където налице е научен контрол. Точно както компютърните хакери хакват
компютри, биохакерите правят същото с всичко биологично.
Биохакингът освен всичко е и култура, при това с доста
субкултури – членовете на всяка от тях има различни интереси, цели и идеологии.
Отличават се обаче две основни групи: „уетуеър хакери“* и трансхуманисти.
„Уетуеър хакерите“ са обикновени хора, чието хоби е
биологията. Те си създават домашни лаборатории с помощта на подръчни материали.
Те практикуват т.нар. „пестелива наука“ - търсят евтини
решения, които да подобрят стандарта на живот на хората в развиващите се трани.
Но освен това те извършват и по-закачливи експерименти. При някои от тях,
например, растения биват генно-модифицирани, за да станат флуоресцентни, или
водорасли се използват, за да бъдат създадени нови видове бира.
Другата група – трансхуманистите, се фокусират върху
подобряването на човешкото тяло. Дългосрочната им цел е да бъде „подобрена“
цялата човешка раса. Според тях, само чрез самоусъвършенстването ни и
преборването на биологичните ни ограничения ще можем да се състезаваме с
изкуствения интелект в бъдеще.
Често, различните биохакинг среди в държавите са отражение
на различните общества и култура, в които те се развиват. Така например
европейските био-хакери като цяло се различават от северноамериканските. Тези в
Северна Америка са се ангажирали с търсенето на алтернативи за възприетите
практики на здравеопазване.
Европейските групи от своя страна са се фокусирали върху
това да намерят начин да помагат на хората в развиващите се страни или се
занимават с артистични био-проекти.
Но в Швеция биохакинг културата се различава от тази в
останалата част на Европа. Шведските биохакери като цяло са част от
трансхуманисткото движение. А именно трансхуманистите – и в частност подгрупата
„грайндърс“ - са тези, които имплантират NFC чипове между палеца и показалеца
на хиляди шведи.
Какво е специалното на Швеция?
Но защо шведите с готовност имплантират микрочипове в телата
си? Една от теориите, които се лансират, е, че шведите са по-склонни да
споделят личните си данни заради начина, по който е устроена шведската социално
осигурителна система.
Митът за „наивния швед“, който се доверява на правителството
и институциите, е силно преувеличен. Това отбелязват дори от шведското външно
министерство. Той може и да е част от обяснението, но в никакъв случай не
представлява цялата истина.
По-убедителен е аргументът, че в Швеция хората имат голямо
доверие във всичко, което е дигитално. Шведите са хора, които са дълбоко
убедени в позитивния потенциал на технологиите.
През последните две десетилетия шведското правителство
сериозно инвестира в технологична инфраструктура и това дава резултати.
Шведската икономика в момента е базирана в голяма степен на дигитален износ,
дигитални услуги и технологична иновация. Страната е една от най-успешните в
света в създаването и разпространението на дигитални продукти. Като примери
могат да се посочат Skype и Spotify, които се зараждат именно там.
Вярата в дигиталните технологии и доверието в нейния
потенциал сериозно се отразяват на шведската култура, а трансхуманисткото
движение се възползва от това. Всъщност Швеция играе основна роля в цялостното
формиране на трансхуманистката идеология. Сред съоснователите на глобалната
трансхуманистка фондация Humanity+ (Човечество+), създадена през 1998-а, e и
шведът Ник Бостром. Оттогава досега много шведи бяха убедени, че трябав да
опитват да подобрят своите биологични тела.
И така, макар светът да е шокиран от броя на хората с
микрочипове в страната, ние по-скоро трябва да използваме тази възможност, за
да опознаем по-добре впечатляващата връзка на Швеция с всичко дигитално.
Все пак този най-нов феномен е просто проявление на ширещата
се широко вяра в технологиите, която прави страната уникална.
* от англ. Wetware – концепцията за хардуер и софтуер, но
приложена за биологични организми. Wet (мокър) идва от наличието на вода в
животинските организми. Терминът се използва, за да опише елементи от човека,
които са сходни с компютърните хардуер и софтуер – най-вече централната нервна
система и ума.
по Quartz