На тази дата: 23 юли 1942 г. е разстрелян Вапцаров

В 11,45 часа на днешната дата преди 74 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Ранни години

Никола и Йонко Вапцарови.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава

все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

 Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.

От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

Работа

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.

Подривна дейност

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция,  той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.

 За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финасирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП.

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел.

Творчество

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“

Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.

Драма: Вълната, която бучи

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Когато московчани не ходят на море, морето идва при тях.

 "Стоя си днес в един луксозен био магазин и гледам стръкове люцерна на прах от 250 грама за16,50 лв. Викам си:

- Б*х мама му, на село козътъ в какъв лукс е живяла!

***

Най-отговорната нация са шотландците. Там не можеш да видиш никой да си го премести от левия в десния крачол... стабилни, отговорни хора!

***

Канибал се върти, не може да заспи и си мисли:

– Кой съм аз? Защо ме има на този свят?

Жена му:

– Казвах ти, не яж интелектуалци днес!

***

Никога не вбесявай българска жена... тя помни даже неща, които още не са се случили!

***

Егати времето! Лягаш си, егати студа! Спиш ли повече от 8 часа, егати жегата...

Любопитно: Индианец живее 22 години съвсем сам в джунглите на Амазония

Индианец живее съвсем сам в джунглите на Амазония вече 22 години, пише в. "Гардиън".

Той бе заснет отблизо от служители на ФУНАИ - бразилската Национална индианцса фондация. На записа се вижда мъж на около 50 години, полугол и сечащ дърво с брадва. Той изглежда в отлично здраве.

"Той се чувства много добре, ловува, отглежда папая и пшеница", сподели Алдаир Алгайер - регионален координатор на ФУНАИ в северозападния бразилски щат Рондония, граничещ с Боливия.

Наричат го "индианецът в дупката". Смята се, че той е единственият жив днес представител на едно от най-изолираните племена в региона. Човекът оцелява с лов на глигани, птици и маймуни. Единственото му ловно оръжие са лъкът и стрелите. Също така той хваща жертвите си в капани, като изкопава дупки и слага в тях заострени колчета.

Индианското население в района е избито или прогонено през 70-те и 80-те г. на ХХ век от дървосекачи, фермери и бандити, дошли да заграбват земите там. Група от шестима индианци, успели да оцелеят, била убита от фермери през 1995 г.

Предполага се, че оцелелият е един от тези хора. Той бил забелязан през 1996 г. и оттогава през повечето време е под наблюдението на ФУНАИ.

Политиката на тази фондация е да избягва контакти с изолирани групи и да се грижи за опазването на района. През 2015 г. бе открит индиански резерват край селището Тамару. Специално за обитателите били оставени брадви мачетета и посети зърнени култури.

"Индианецът в дупката" обаче не иска да има никакъв допир с цивилизацията, изтъква Алдаир Алгайер.

"Разбирам го напълно. Това е неговата съпротива и омраза. Трябва да се съобразяваме с това какво е преживял", изтъква координаторът.

Човекът живее на площ от 800 декара гори, които законът пази от унищожаване. Всички около тях е застроено с ферми.

Според ФУНАИ има 113 изолирани племена, които живеят в Амазония, без да поддържат никакви контакти с външния свят. Потвърдено е съществуването на 27 от тях.

Такива племена има също в съседните Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. Всички те се препитават с лов, като оръжията им са лъкове и стрели.

На тази дата: 22 юли 1934 г. Българка слага край на бандата на Джон Дилинджър

1934 г. агенти на ФБР застрелват гангстера Джон Дилинджър. Прочутият американски банков обирджия и гангстер е убит при излизане от кино в Чикаго.

Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Още в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности - побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град” мести семейството си в Муурсвил, Индиана, но въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено.

През 1922 г. е арестуван за кражба на кола. Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 долара. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.

Дилинджър изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. Там се сприятелява с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и дори планират съвместни акции, когато излязат навън.

Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара.

ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „обществени врагове номер 1” и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска на юг базата си в Чикаго, в опит да избяга в Мексико.

В началото на 1934 г., докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те изоставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго.

В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен, но отново успява да избяга.

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка - проститутка, която не знае бурното му минало.

Спокойният му живот обаче приключва на 21 юли, когато Ана Кумпанаш заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че той излиза с нейна колежка проститутка и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходи на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър.

На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф” в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, той забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. но трима агенти стрелят светкавично общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад.

Българка слага край на бандата на Дилинджър

Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич.

На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.

Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция... Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.

Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Качва снимка с гаджето си и пише "моят свят"....Между другото това е петият и свят за 3 месеца. Явно си прави слънчева система.

***

Уикенд! - изкрещя мозъкът и отнесе дупето в неизвестна посока...

***

Спира ме стара циганка на пътя и ми казва:

- Ще си намериш умен, красив, добър...

- Мисля си - Куче ще да е...

***

200 грама водка се разтварят внимателно в 2 капки вода: 3 пъти на ден...

***

Катаджията: – Вие знака 40 километра в час видяхте ли? – Видях го? – А защо карате със 100 лева повече?

Любопитно: Най-умният човек на планетата

Уилям Джеймс Сидис (роден на 1 април 1898 г.) е абсолютен рекордьор с гигантското IQ равнище между 250 и 300. На 5-годишна възраст той използва пишеща машина и се научава да говори латински, гръцки, руски, френски, немски и иврит. На 6-годишна възраст му е бил отказан прием в Харвард, под предтекст, че е бил прекалено емоционално незрял. По-късно, на 11-годишна възраст, са били принудени да го приемат в престижния университет, след като държи лекция по 4-измерна физика, като до завършването си вече владее общо 40 езика.

След арестуването му през 1918 г. вследствие на федерален акт, ограничаващ свободата на словото, Сидис прекарва годините от 1921 до 1944 (когато умира) в дейности, при които не му се налага да има пряк контакт с хора и да говори много.

Още като 18-месечно бебе четял вестник "Ню Йорк таймс", като двегодишен сам научава латински, а две години по-късно се справя много добре със старогръцки.

През целия си живот обаче Уилям Сидис не се е занимавал с нищо съществено.

Да ти плащат, за да намериш любовта на живота им

"На вечеря с Купидон" е една от най-популярните рубрики в "Бостън Глоуб" - всяка седмица списанието събира мъж и жена на първа среща, след което двамата разказват за емоциите си от запознанството. Идеята се харесва толкова много на Хана Оренстийн, че когато я приемат в Университета в Ню Йорк, тя решава да я приложи и в блога на студентския кампус.

Сама си набелязва по едно момче и момиче, преценява къде да ги изпрати за първата им среща, след което описва преживяванията им в репортаж. Всички се забавляват, статиите стават изключително популярни сред студентите, а постепенно хобито на Хана се превръща в нейна професия.

В последната година от следването си започва да работи за И Джийн Каръл, колумнистка в списание Elle и създателка на компания за "сватовнически" услуги, наречена Tawkify. Преди да започне да работи с клиенти, преминава през серия от предварителни обучения.

Презумпцията е, че ако двама души се намират за еднакво привлекателни и успешни, има по-голяма вероятност да си паснат - т.е. сватовниците търсят мъже и жени със сходен външен вид и социален статус.

Работата й е свързана с множество предварителни срещи на четири очи с потенциалните й клиенти, с които обсъждат защо са се провалили предишните им връзки, какви са най-привлекателните качества, които търсят у бъдещата си половинка, кои са принципните им изисквания, от които не биха отстъпили.

Целта е да се изгради много ясна картина на начина им на живот, характера и личностните им особености, както и да се разбере какво е ценят най-много. Дали пътуват често? Имат ли много приятели? Какви са хобитата им?

Оказва се, че жените са много по-претенциозни, когато става дума за елементите от начина на живот на бъдещите си партньори (статут, професия, заплата, интереси), докато мъжете поставят по-голям акцент върху външния вид на кандидатките.

"Жената трябва да е много атлетична, стегната и в перфектна форма", е едно от най-честите мъжки описания на идеалната половинка. Много от мъжете казват, че искат да излизат с момиче, което прилича на Скарлет Йохансон.

"Трябва да е Скарлет Йохансон с тялото на йога-инструкторка", казва един от клиентите на Хана.

Колкото до жените, налага се повечето от тях да бъдат убедени, че понякога си заслужава да направят компромис, ако кандидат-партньорът им не отговаря на всички предварителни очаквания за жилище, доходи или работно място.

Една от клиентките на Хана заявява, че би излизала само и единствено с успешен, световноизвестен, първокласен DJ, който не просто трябва да е физически идеален, но и да харесва конкретен, харесван от нея литературен жанр. Друг от мъжете описва перфектната жена по следния начин: да е висока 1.70 м, да е слаба и руса, с големи гърди, и да изкарва достатъчно пари, за да се издържа сама. Освен... освен ако не работи като манекенка. В такъв случай, той е склонен да й помага с личните си пари.

Сватовниците използват множество различни методи, по които търсят удачни партньори за клиентите си. Компанията на Хана разполага със собствена база данни от хора, които живеят сами, в градове от цяла Америка. Ако не намери нищо подходящо във вътрешния регистър, се обръща към LinkedIn - търси мъже и жени с добри професии и им пише съобщения с предложения за лична среща.

Понякога Хана спира хора в метрото, които са й направили добро впечатление. Понякога дори се обръща с предложения към свои приятели или близки, за които смята, че биха били идеалните половинки на клиентите й.

Едновременно с това използва 8 различни мобилни приложения за запознанства от рода на Tinder, през които търси "жертви", като въвежда предпочитанията на клиентите си. Понякога разговаря с непознатите хора в продължение на часове, преди да им разкрие, че е професионална сватовница и че работи от името на трето лице. Самите администратори на app-овете за запознанства не толерират употребата им от фирми като работодателите на Хана, затова редовно се случва да я изхвърлят от системата си.

Преди първата среща клиентите й не знаят нищо повече от първата буква в името на мъжа/жената, с която им предстои да се запознаят, и най-общо описание на външния им вид.

Това им дава възможност да подходят към срещата с напълно чисто съзнание. Двамата не разполагат с телефонните си номера, защото с търсене в Google лесно могат да установят самоличността на човека, с когото предстои да се запознаят.

Хана е длъжна да стои на линия по време на всяка първа среща на нейни клиенти, в случай че някой от тях не успее да разпознае партньора си на мястото, в което е уговорена срещата. Понякога просто се налага да поговори с клиента си, за да му вдъхне кураж минути преди началото. В други случаи, тя е първият човек, на когото мъжът или жената се обажда, за да разкаже впечатленията си от срещата.

За успех се брои всяка успешна първа среща - т.е. запознанство, което е довело до желание за запазване и продължаване на общуването между клиенти. Процентът на успеваемост в компанията й е около 50 на сто, което е относително високо постижение.

Всички клиенти плащат абонамент от 600 долара на месец, който им гарантира по две срещи. Професионалните сватовници получават отделна комисионна от 120 долара за всяка среща, която организират.

"Половината от успеха в този процес се дължи на умението да не губиш отимизма, ентусиазма, енергията и страстта", разказва Хана.

Най-сериозният проблем в работата й е липсата на достатъчно личен опит и житейска перспектива. Когато започва работа, е на 21-годишна възраст, с една сравнително непостоянна връзка със състудент от университета. В същото време се опитва да намери работи с мъже и жени, които са на по 30, 40 или 50 години и търсят човек, с когото да прекарат остатъка от живота си. Хана се опитва да помогне на хората в онова, с което самата тя все още не е успяла да се справи.

Какво прави един човек успешен "сватовник"? Емпатията, интуицията, умението за работа и комуникация с хора, естественият талант да разгадаеш какви са скритите мисли и желания на отсрещния човек. Емоционалната енергия, която се налага да вложи в дълбоко интимни, лични и важни разговори с непознати хора, са изтощаващи.

"Разкажи ми за последния път, в който ти разбиха сърцето?", "Разкажи ми какво харесваш в леглото?", "Разкажи ми за всички свои мечти, страхове и притеснения в любовта" - въпроси като тези понякога се повтарят по 10 пъти на ден. А ако самият сватовник току-що е преживял съсипваща раздяла в личния си живот, няма как да бъде особено убедителен в опита си да вдъхне оптимизъм на клиента си.

В крайна сметка, Хана Оренстийн се отказва след около 7 месеца. Признава, че работата й е била вдъхновяваща и вълнуваща, но е изключително тежко занимание.

"Замислете се колко много усилия и труд влагате в своя собствен личен живот. А сега ги умножете по 50 - броя на клиентите, които ви плащат, за да не ги разочаровате. Ето това е цената да бъдеш професионален сватовник".

по The Cut

На тази дата: 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на Луната

1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.

Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex.

На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран.

През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км.

През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч.

От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”.

Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина.

Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.

На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.  Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул.

Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат.

Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”.

Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята.

Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър.

По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него.

Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи.

Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя.

След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Уикендът го дават да е 30 градуса. 15 в събота и 15 в неделя.

***

Днес шефът така дълго вика по мен, че най накрая изтърсих без да искам:

- Да, скъпа!

***

Български чийзкейк - диня със сирене.

***

- Докторе, кой е идеалният ръст за моите килограми?

- Четири метра.

***

Продавач в Лафка:

- Купете си билети, може да спечелите милион!

- Оставете ме на мира! Нищо не искам да печеля!

- Имаме и такива билети!

Изчезна групата, която пуска клиповете за къщата в Барселона

Фейсбук групата "Да спрем разграбването на България", която публикува видеа и информация по скандала с "къщата в Барселона" и "Мис Бикини" и обвърза двете с премиера Борисов, е премахната от социалната мрежа днес.

Групата разпространи два клипа за имот в каталунската столица и разказа подробно за връзката между къщата, близки до Бойко Борисов хора и няколко милиона евро, постъпили първоначално по сметки на фирми, регистрирани в Испания на името на манекенката Борислава Йовчева.

Борисов официално отрече да има общо с аферата.

Създателите на клиповете обещаха в най-скоро време да публикуват и трето видео с допълнителна информация.

Гангстерските мадони - жените в сицилианската мафия

Трябват повече от 200 полицаи, седем специални отряда, подкрепени от обучени кучета, и два идентични хеликоптера, за да е сигурно, че последният могъщ бос в сицилианската мафия няма да избяга. Но този път донът не е обичайният заподозрян. Всъщност въобще не е дон, а donna - италианската дума за жена.

Мария Анджела ди Трапани, 49-годишната съпруга на сицилианския мафиотски бос Салваторе "Салвино ледените очи" Мадония, беше арестувана миналата седмица, след като стана ясно, че тя стои зад реорганизацията на сицилианската Коза Ностра, последвала смъртта на Тото Риина в затвора миналия месец.

Трапани, към която другите се обръщат като към "господарката на къщата", явно е била на чело на семейния "бизнес", включително е ръководила поръчките зa убийства и показни наказания.

Един от изменниците казва на разследващите, че тя се държи като истински мъж. Тя и тези, които е командвала, са обвиняеми по 33 отделни престъпления, включително и такива за успешно изнудване, при което тя лично е наблюдавала събирането на подкупи от местни бизнесмени.

Тя и нейният мъж, който излежава доживотна присъда за убийството на антимафиота Либеро Граси, по чудо са успели да заченат дете по време на стриктно охранявана визита в затвора през 2000-а. Бащинстовото е потвърдено чрез тест, което кара властите да мислят, че той или някак си й е предал семенна течност в епруветка, или всъщност наистина са имали контакт, подкупвайки пазачите да се извърнат от гледката.

Трапани е просто последната жена от група, която се превръща в мода сред престъпните фамилии на Сицилия.

Движението все още не е станало толкова очевидно в Италия, колкото са неаполитанската Камора или калабрийската Ндрангета, където явно жените все още имат по-маловажна роля като това да доставят съобщения например.

Традиционно на жените не се поверяват важни бизнес дела. През 1983-а съдия оправдава жена, обвинена за пране на пари, на база на това, че "жените не са независими и така или иначе са твърде глупави, за да вземат участие в суровия свят на бизнеса".

Мадоните на мафията явно са извървели доста път оттогава.

Миналия февруари три жени, познати като "Бандата на заядливите", също са арестувани в Сицилия, след като мъжът, който са взели от сиропиталище и отгледали, ги издава на властите. Жените - Мария Скудери на 52 години, Кончета Скалиси на 60 и Паола Ториси на 52 - са наречени "трите кралици на Кастаджироне". Името идва от региона, който са управлявали с насилие и отмъстителност, по информация на мъжа, който са отгледали.

През 2015-а Аурора Спано, 59-годишната съпруга на бос от калабрийската Ндрангета, е осъдена на 25 години затвор заради лидерската си позиция в организация за наркотрафик. Нейният мъж - Лучио Белочо - получава по-малко от 18 години за своите престъпления.

Говорител на италианската антимафия полиция казва, че е естествено жените да започват да се прицелват в по-високи позиции в криминалните групировки, тъй като все повече мъже биват арестувани.

В много случаи жените знаят отблизо всеки аспект от бизнеса. А и точно както в много други сектори, жените получават все повече власт. И в мафията вече не е табу да получаваш заповеди от жена.

Въпреки сравнително колебливия път на жените към равноправие в криминалния свят, мъжете очевидно ще продължат да имат водеща роля. Докато е приемливо за мафиотка да поръчва убийства или да изнудва за пари, тя все още не може да се разведе с мъжа си. Единственият изход на жена, омъжена за мафиот, е смъртта, без значение колко власт има тя в семейния бизнес.

по Daily Beast

На тази дата: 20 юли 1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат

1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. Атаката е извършена по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” - немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип, което всъщност спасява и живота му.

За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.

Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.

След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12.42 ч. напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер. Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.

Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето”.

Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”.

Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт”. Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.

Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи и с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Тя:

- Ще ми намажеш ли гърба?

Той:

- Не.

Тя:

- Ако не го направиш – изгарям.

Той:

- Ако го направя, аз изгарям!

***

- Защо българите имат скокливи танци с високо вдигнати крака?

- Защото тогава, когато са се населили в тази зона, земната кора още не е била изстинала.

***

Търся:

- Сгодна женица, да е енергична и да води активен начин на живот и да обича зеленчуци.

Накратко за мен:

- Улегнал, притежавам 20 дка оранжерии.

***

Внукът ни дойде на гости. Изрисува къщата 3D. От два дни не можем да открием входната врата.

***

Подслушано във фризьорския салон:

"За двете седмици, през които бяхме с детето на море, получих един-единствен смс от мъжа ми - "Къде е тирбушона"

КЗК спря сделките за ЧЕЗ и Нова телевизия

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на „Инерком България“ ЕАД върху „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД, „Бара Груп“ ЕООД.

Решението ѝ бе публикувано на сайта на КЗК.

Едновременно с това комисията публикува и решение, че спира сделката за Нова телевизия.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД, съобщават оттам.

"Инерком България" е малка пазарджишка фирма с три малки соларни мощности, собственост на Гинка Върбакова. ЧЕЗ е най-голямото електроразпределително предприятие у нас, което доставя ток на територията на 10 области в страната от Западна и Централна България, включително и столицата София.

Сагата с продажбата на ЧЕЗ започна през февруари, когато агенция "Ройтерс" съобщи, че Надзорният съвет на чешката енерго компания ЧЕЗ е дал предварително одобрение за продажбата на българските активи на компанията.

И до днес не е ясно откъде семейната компания със скромните активи (на стойност 90 000 лв. за 2016 г., когато дружеството е отчело загуба от 11 хил. лв.) би получила стотиците милиони евро, необходими за придобиването на активите.

Ето как Комисията за защита на конкуренцията мотивира отказа си "Инерком" на Гинка Върбакова да придобие ЧЕЗ:

Комисията е установила, че е налице хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи.

Сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи, пишат от КЗК.

На пазара на разпределение и снабдяване/доставка на ел. енергия придобиваната група е с естествено монополно положение за територията, определена в издадените ѝ лицензии за осъществяване на тези дейности. Паралелно, ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, формират съществен пазарен дял на база търгувани количества ел. енергия на свободния пазар.

Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група, се казва в становището на Комисията.

С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества и тяхното значение за електроенергийната система на Република България, е налице основание да се приеме, че настоящата концентрация е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност. Комисията счита, че наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

Яхването на животните

Закачките в соц.мрежи с яхването на проблема с унищожаването на животните.

Милиардерът и руската следа в Македония

Руският милиардер Иван Савидис се прочу със скандалното си поведение по време на мача ПАОК-АЕК през март 2018, когато нахлу на терена, с пистолет в кобура на колана, заплаши съдията със саморазправа и извади отбора си от дербито.

Гръцкото първенство за кратко бе прекратено заради тези сцени, след което Савидис бе изхвърлен от футбола за период от три години.

Сега собственикът на ПАОК отново влезе в мрачната балканска хроника. Този път обаче е замесен в международен политически скандал, който заплашва да подкопае споразумението между Гърция и Македония.

Савидис беше уличен от разследване на Buzzfeed и OCCRP в това, че е платил над 350 000 долара за организирането на безредици и провокации с цел провал на ключовия референдум в Македония, който би позволил на страната да се присъедини към НАТО.

Македонският премиер Зоран Заев каза в интервю пред Buzzfeed News, че правителството му има множество данни за това, че "гръцки бизнесмени, симпатизиращи на руската кауза" са платили на македонски граждани суми от 13 000 до 21 000 долара за насилствени акции преди референдума, насрочен за тази есен.

Разследващите журналисти твърдят, че един от замесените е именно Иван Савидис - руснак от гръцки произход, бивш депутат от "Единна Русия", чието богатство се оценява на почти 2 млрд. долара.

Те твърдят, че Савидис е раздавал пари както на македонски политици от различни партии, така и на членове на новосформирани радикални националистически организации и на ултраси от агитката на ФК Вардар, за да провокират улични размирици в месеците преди референдума.

Още на следващия ден след подписването на споразумението, в Скопие избухна протест, при който сградата на парламента беше замеряна с коктейл "Молотов", а 26 души бяха арестувани за нарушаване на обществения ред.

Гръцките власти обявиха, че са експулсирали двама руски дипломати заради плащането на подкупи на местни политици, за да съдействат за организирането на протести срещу споразумението с Македония. Още двама руски дипломатически представители са получили забрана да влизат на територията на Гърция заради заплаха за националната сигурност. Дипломатическите санкции бяха подкрепени изрично от страна на САЩ. Говорителят на Държавния департамент Хедър Науерт обяви, че Вашингтон се застъпва за действията на Гърция в защита на суверенитета си, и призова Русия да "прекрати дестабилизиращото си поведение".

Русия отрича обвиненията срещу дипломатите си и определя твърденията на гръцките власти като необосновани. Говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова предупреди, че страната е готова да предприеме ответни мерки.

"Смятаме, че народът на Гърция би трябвало да комуникира с руските си партньори и да не страда от мръсни провокации, в които за съжаление Атина е въвлечена. Разбира се, говорим за политика. Подобни действия не остават без последствия, не изчезват без следа. За съжаление, това помрачава двустранните отношения, без да внася какъвто и да е конструктивен принцип", каза тя на брифинг в сряда.

Задочно Иван Савидис също отрече да е участвал в корупционна схема в Македония и заплаши да съди Buzzfeed.

"Ясно искаме да съобщим, че бизнесменът Иван Савидис няма никаква връзка или намеса в това, което се споменава в абсолютно неистинния и крайно клеветнически текст. Затова, използвайки всички правни средства, с които разполагаме, ще внесем жалба срещу медията и срещу авторите на тези необосновани твърдения", се казва в съобщение на неговата "Група Агроком".

Разследването обаче се базира на доклад от страна на македонското Вътрешно министерство, а репортери от Лабораторията за разследваща журналистика са потвърдили плащанията от един ултрас на Вардар и от финансови институции - посредници в транзакциите.

Кой е Иван Савидис?

59-годишният милиардер е роден в Грузинската СССР в семейство на гръцки преселници в Санта. След отбиването на военната си служба той се прехвърля в Ростов на Дон, където завършва висшето си образование във Факултета по материално-техническо снабдяване в Института за народно стопанство.

През 1980 г. започва работа в държавната тютюнева фабрика в Ростов "Донской табак" като редови служител, постепенно се издига в длъжност. Малко след разпадането на СССР предприятието е приватизирано, а през 1993 г. Савидис е избран за негов генерален директор - именно тук той натрупва и първоначалните си капитали. В момента "Донской табак" е най-големият руски цигарен производител.

Политическата кариера на Иван Савидис започва през 1998 г., когато е избран за представител в законодателното събрание на Ростовската област. През 2003 г. става депутат в Държавната дума на Русия от про-президентската "Единна Русия". Преизбран е отново през 2007 г., но се проваля при третия си опит да влезе в парламента. В периода 2002-2005 г. е собственик на ФК Ростов. По собствените му думи е вложил 42 млн. долара в тази авантюра. Преди това за кратко време е президент и на другия клуб от Ростов - СКА.

От 2012 г. Савидис е председател на Съвета на директорите на холдинга "Група Агроком", която притежава активи в цигарената и хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, търговията на дребно и опаковъчното производство. Forbes включва "Група Агроком" в списъка на Топ 200 най-големи частни компании в Русия.

В същата година дъщерното му дружество Dimera купува 51% от солунския футболен клуб ПАОК, а Савидис се мести да живее в Гърция.

Както доста други богати руснаци, и той се опитва да се дистанцира от първоначалния източник на богатството си (общо 1.9 млрд. долара по Forbes), въпреки че очевидно не е забравил някои от навиците, научени в процеса на натрупването му, коментира Bloomberg.

Няколко седмици след грубия инцидент по време на мача на ПАОК срещу АЕК стана ясно, че Иван Савидис е решил да продаде мажоритарния си дял в "Донской табак" за 1.6 млрд. долара на Japan Tobacco Inc.

Комитите на Вардар

Разследването на Buzzfeed и OCCRP твърди, че разполага с данни за трансфера на пари от страна на Савидис към Македония - както в кеш, с пренасяне на ръка през гръцката граница, така и с други методи.

Потвърдено е, че част от плащанията са насочени към група футболни хулигани, свързани с "Комити" - фенклуб на ФК Вардар. Десет души от тази група са сред арестуваните след антиправителствения протест в Скопие след подписването на споразумението за новото име на Македония.

Един от тези мъже потвърждава, че групата му е получила пари в брой от Савидис - други от съратниците му отричат тези твърдения, пишат от OCCRP.

"Комитите" са добре известни с политическите си пристрастия, по-специално с ВМРО-ДПМНЕ, чийто бивш лидер Никола Груевски управляваше Македония 12 години.

ФК Вардар е собственост на 49-годишния руски милионер Сергей Самсоненко, смятан за най-богатия човек в Македония. Основният източник на щедрите му инвестиции в балканската страна е букмейкърската компания Betcity, базирана в Ростов на Дон. Днес Самсоненко живее в Скопие и е почетен консул на Русия в Битоля.

Според данни на Лабораторията за разследваща журналистика - бившият лидер на "Комитите" Александар Колевски (с прякор "Жути") е включен в черния списък на гръцкото Вътрешно министерство и не е допуснат на територията на страната преди дни, защото "представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност и международните отношения на Гърция". Колевски отрича обвиненията на гръцките власти и твърди, че не е получавал пари от чужди страни за дейността си.

"Не съм заплаха за сигурността. Всичко, което правя, е от любов към родината ми. Аз съм чист фен на Вардар", казва той пред журналистите.

Засега полицейското разследване по паричните трансфери на Савидис в Македония все още не е приключило. Източниците на OCCRP, които предпочитат да останат анонимни, твърдят, че работят по второ дело срещу други дружества, които може би заплашват мира и сигурността в региона.

по OCCPR