На тази дата 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България

На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.

Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Мерлин Монро?

Син представя приятелката си на майка си:

- Мамо, запознай се с тази прекрасна жена. Готви вкусно, прави разкошни десерти, поддържа невероятна чистота!

- Много добре, сине, нека идва във вторниците и четвъртъците!

***

- Не може с труд да се изкарват пари!

- Глупости, аз например си изкарвам парите с труд!

- Това дето ти го изкарваш, не са пари!

***

Глупакът не е толкова страшен, колкото глупак с инициатива, особено със законодателна инициатива!

***

Лъвът се женил и поканил всички животни на сватбата. Дошла мишката, написала чек и я подала на лъва. ״Заповядай  брат ми”. Лъвът се ядосал. “Поканих те на сватба, но откога сме братя?” Мишката казала: “И аз бях лъв преди да се оженя”

***

Питат радио Ереван: - Как е бъдеще време на глагола прозявам се? - Спя.

На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

Даря Салтикова

1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.

Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.

След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.

Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.

Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.

От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.

До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.

Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.

В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.

Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.

Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.

През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.

На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.

Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

- Не стига, че се прибра пиян, но и целият ти гръб е издран! Къде беше?

- Няма да повярваш! Орел ме донесе!

***

Ако чушката и доматът са плодове, то лютеницата следва да е конфитюр...

***

Щастие - това е прилично уиски, прилична храна, прилична цигара и прилична жена... е може и НЕприлична жена - зависи колко щастие може да понесете!

***

За някои хора хуморът е като чужд език... Без субтитри не го разбират.

***

Новини:

- Във Финския залив се е разбил танкер, превозващ спирт. Огромно петно руснаци се движат към мястото на събитието.

На тази дата: 1 октомври 1910 г. Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис Таймс”

Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс” 

след експлозията на 1 октомври 1910 г.

За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази

дата преди 108 години срещу изданието е извършен атентат. По онова време всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.

Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1 октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и „Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня. Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са сериозно обгорени.

Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит, оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.

Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова работниците решават да го сплашат.

Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7 минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а други сто да се грижат за инвалиди.

Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като „анархистка измет” и „пиявици”.

Вицове - само сока, октомври 2018 г.

Никакви социални мрежи не могат да заменят
живото човешко общуване

Тоя свят е странно организиран! Ако държавата намери в задния ти двор нефт, то той е неин. Ако намери наркотици, те са твои!?

***

Хуморът ми е толкова черен, че мога да го пусна да бере памук...

***

Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".

***

Постепенно смисъла на световната икономика се сведе до това, държавите да си продават една на друга стоки, произведени в Китай, по възможност представяйки ги за свои!

***

Едновременната връзка с две момичета, с различен цвят на косата, увеличава желанието за чистене на апартамента.

Референдумът в Македония се провали!

Приключи гласуването на референдума за новото име на Македония. В 19.00 часа местно време (20.00 часа българско) избирателните секции в страната затвориха.

Последва кратка пресконференция от представители на Държавната избирателна комисия (ДИК), които увериха, че ще бъдат положени всички усилия, за да може официалните резултати да бъдат съобщени във възможно най-кратък срок, информира Агенция "Фокус".

Въпреки това обаче може със сигурност да се заключи, че гражданите на югозападната ни съседка изглежда предпочетоха бойкотa пред евроатлантическата интеграция. Това става ясно от ниската избирателна активност, която бе регистрирана на днешното гласуване.

По данни на ДИК към 18.30 часа местно време, половин часа преди края на изборния ден, избирателната активност е била 34,09%. Това означава, че 519 435 граждани са упражнили правото си на глас. За да бъде валиден референдумът, трябва да гласуват над половината от регистрираните избиратели - около 903 000 души.

Гражданите на югозападната ни съседка гласуваха на референдум за промяна на името на страната на Република Северна Македония - компромисен вариант, който управляващите в Скопие и Атина постигнаха през месец юни като ключова стъпка за прекратяване на дългогодишния спор, възпрепятстващ евроатлантическата интеграция на страната.

Въпросът, на който отговаряха македонците на днешното гласуване, бе "Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?“.

На тази дата: 30 септември 2004 г. за първи път са направени снимки на жив гигантски калмар

2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио. Японски учени са успели да заснемат екземпляр, дълъг около 8 метра. Това ще спомогне за изучаването на тези главоноги мекотели, които обитават най-дълбоките океански падини и котловини. 

Снимките на чудовищното мекотело са направени на от екип от японския Национален природонаучен музей, държавната телевизия NHK и американския телевизионен канал Discovery Channel.

Учените за първи път са в състояние да покажат гигантската сепия в естествената й среда в дълбокия океан. От експерти е установено, че екземплярът е дълъг около 8 метра и има две дълги пипала.

Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра. В края на 18-и век на брега на Нова Зеландия е бил открит огромен калмар, дълъг 17,4 м, като 12 метра е била само мантията му. Според експерти теглото на животното може да достигне до един тон.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Три сезона през прозореца

"Господари на ефира" преговарят с Неймар да им стане репортер, защото по-хубаво падал.

***

– Четири литра наливна бира, моля.

– А носите ли си съд, в който да ви я налея?

– Със съда разговаряте…

***

 И се замислих - зная сума ти стари алкохолици... И нито един стар веган.

***

- Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден?

- Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

***

Обява:

- Клуба по спортна стрелба приема поръчки на граждани.

На тази дата: 29 септември 1960 г. Никита Хрушчов прекъсва заседание на ООН, като удря с обувката си по банката

През есента на 1960 г. Хрушчов е за един месец в Ню Йорк и редовно посещава пленарните заседания на ООН. Появите и речите му са причудливи.

Украинецът, който през 1955 г. печели борбата за наследника на Сталин и от тогава е начело на Съветския съюз, се държи като някой побеснял. Той буйства, крещи, псува и пустосва по най-вулгарен начин. При всяка от речите си заплашително показва юмруци.

С чехла срещу „лакеите на империализма”

Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е 12 октомври 1960 г., денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези "лакеи на империализма".

Точно в онзи момент ще да се е случило. Нещо трябва да е станало с обувката му. С дясната, за да бъдем по-точни. Ден по-късно репортерите на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" в един глас оповестяват, че Хрушчов я използва като ударен инструмент. Само че къде и по какъв начин? В протокола не пише нищо за това.

Американският историк Уилям Таубман, който 40 години по-късно разследва драматичната проява във връзка с голямата си биография на Хрушчов, е принуден да установи, че информациите странно си противоречат. Веднъж става дума за чехли, друг път за сандали, що се отнася до последните - светлокафяви. Но преди всичко, ударът се стоварил не върху ораторския пулт, а бил изпълнен от мястото на Хрушчов в пленарната зала.

Служителка в залата уверява, че журналист неволно настъпил Хрушчов по петата, обувката се изсулила от нея, а самата служителка прибрала ценната реликва и я върнала на генералния секретар, грижливо увита в салфетка. "И тогава, информира дамата, той удари с нея." Само дето и тя не посочва по какво точно е ударил.

Има снимки. Една от тях показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, пред него - прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пени на ораторския пулт, в едната му ръка - какво точно? Някакъв мистериозен предмет. Трета снимка показва същата сцена, само че без обувка.

Едно е сигурно, Хрушчов е бил самоосъзнат по отношение на обувките си, имал е, сиреч, ясно чувство за тях. Иначе едва ли е щял да оцелее. Когато Сталин привиквал сътрудниците си в своята дача край Москва, всички знаели, че шега няма. Ядяло се и се пиело на провала, ала шегите се въртели все около една тема: Сталин. Разбира се, за сметка на другите.

Винаги готов за буйство

Генералисимусът обичал да се погаври с другите и понякога карал своя украински подчинен да танцува пред всички. Хрушчов мразел тези подкани, но нямал избор. Налагало се да се прави на селския шут и да друса хоро. С натежал от водката корем и на пияна глава, това ще да е било постижимо само за някого, който до съвършенство е владеел техниката на краката.

Хрушчов разказвал на събрание на партийни елит, че Сталин искал да изсели украинците, но нямало къде да ги тури. В стенограмата е записана реакцията на залата - "смях".

Да си представим сега сцената с обувката. Готов за буйство, Хрушчов за всеки случай сваля обувката и я поставя на масата пред себе си, за да я употреби в нужния момент, така да се каже. Значи, на мястото му в пленарната зала. Другата снимка, тази с ораторския пулт и съмнителния обект в ръката на генералния секретар очевидно е фалшификат, в повдигнатата нагоре ръка не е трудно да се монтира чехъл.

Извън противоречивите свидетелства, няма доказателства московският хулиган и клоун да е треснал било по пулта, било по масата. Историкът Таубман също е скептичен: "По всяка вероятност това никога не се е случило", пише той през 2003 г. в "Ню Йорк таймс". Сигурно е вярно. И все пак историята си остава забавна.

Хрушчов принадлежи към второто, следвоенното поколение болшевишки ръководители.

В голяма степен те са полуграмотни хора, преминали през краткосрочни работнически факултети. Хрушчов учи известно време в промишлената академия „Сталин” в Москва. Той не попада сред жертвите на Сталиновите репресии, защото не е заподозрян в недоверие.

Наследникът на Сталин е олицетворение на определен тип ръководител – "селяк", човек много тясно свързан с народните дълбини. Този факт му помага, защото около него винаги цари атмосфера на повишено доверие от страна на обикновените хора. Външното му добродушие, селската простота, откритото му чипоносо лице, щръкналите уши, искрената му веселост и енергия въобще не се връзват с облика на възможния пореден диктатор.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Есен

Киркор и Гарабед ученици. Учителят:

- Гарабед, какъв искаш да станеш, като пораснеш?

- Като порасна, искам да водя жена си по скъпи ресторанти, да й купувам скъпи бижута, да й подарявам ферарита, лаборджинита, яхти...

- Киркор, а ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?

- Преди исках да стана пътен полицай, ама сега искам да стана жена на Гарабед...

***

Снощи сънувах ужасен кошмар - че съм станала веган... Трета пържола ям вече и още не мога да се успокоя!

***

Колкото и да си добър в нещо, винаги има някое азиатско хлапе, което е по-добро от теб.

***

Дете пита майка си:

- Мамо, кой е този Тръмп?

- Това е третият президент на САЩ по времето на Путин...

***

Среднощен чат. Той: - А ти как си облечена в момента? Тя: - С розови бикини. Той: - По-точно? Опиши ми! Тя: - 90% памук, 10% полиестер!

Видеофакт: Бит ли е репортерът на "Господари на ефира"?

Трети ден една от централните теми в българските медии е посегателството над репортера на "Господари на ефира" Димитър Върбанов в склад за хранителни стоки във Велико Търново в сряда вечерта.

Случаят предизвика реакцията на премиера Бойко Борисов от Ню Йорк, който в четвъртък "разпореди" извършителите да бъдат задържани и срещу тях да бъде стоварена "цялата строгост на закона". Няколко часа по-късно Районната прокуратура във Велико Търново обвини двама души в причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на Върбанов и ги задържа за 72 часа, докато съдът разгледа искането за постоянния им арест.

Кадри от охранителните камери във въпросния склад обаче показват по-различна гледна точка. На тях се вижда как двама мъже избутват репортера до вратата на склада, отварят я, след което го добутват навън и я затварят след него. Камера, разположена от външната страна на вратата, показва как Върбанов сам пада на земята, след което оператор от екипа му започва да го снима. Репортерът остава на земята за известно време, подпрян на лакът и говори пред камерата на колегата си. Впоследствие той ляга по гръб, а операторът му звъни по телефона. Накрая на мястото пристигат двама полицаи.

В този момент Върбанов продължава да лежи по гръб, държейки се с дясната ръка за лицето. Униформените му помагат да стане, след което, олюлявайки се и куцайки с единия крак, журналистът отива до близка пейка и сяда, давайки вид, че физическото му състояние не е добро.

ВИДЕО

Македонската делегация напусна залата на ООН, когато на трибуната застана президентът на страната Георге Иванов

Македонската делегация напусна залата на ООН, когато на трибуната застана президентът на страната Георге Иванов. Заместник-министърът на външните работи Андрей Жерновски, който присъства на Общото събрание на ООН напусна залата по време на обръщението на президента Иванов.

 "Напуснахме залата на ООН по време на речта на Иванов, защото не искахме да даваме легитимност на неговата скандална реч, изпълнена с манипулации, омраза и създаване на врагове. Откритият призив за бойкот на референдума и грубата злоупотреба с тази трибуна е истински призив за самзоизолация, но и крайно безотговорно спрямо сегашните и бъдещите поколения", каза още Жерновски.

В речта си Георге Иванов отправи тежки критики срещу Договора с Гърция, който слага край на 27-годишния спор за името. Според него това било "историческо самоубийство". Той отново повтори, че няма да гласува в неделя. Иванов открито и директно разкритикува представители на САЩ и ЕС, които през последните две седмици посетиха македонската столица и призоваха за одобряването на Договора от Преспа.

 „На 30 септември няма да отида да гласувам и аз знам, че и вие скъпи сънародници, ще вземете мъдро решение. Гласуването по време на референдум е право, а не задължение", каза още Иванов от трибуната на ООН.

На тази дата: 28 септември 1987 г. в Русе над 300 души протестират срещу обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево

1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.

Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.

В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.

Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.

Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.

Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.

„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Купувач влиза в магазин за наливен алкохол.

- Половинка "Сунгурларска"!

Продавачът налива от един бидон половин литър ракия, вади етикет "Сунгурларска", залепва го на бутилката и го подава на клиента.

- Половинка "Поморийска"!

Продавачът отново налива от бидона, вади етикет "Поморийска", лепва го на бутилката и подава на купувача.

- Половинка "Сухиндолска"!

Продавачът вади трета бутилка, пак налива от бидона, лепва етикет и подава.

- И половинка "Сливенска перла"!

- "Сливенска перла" няма!

- Как няма, бе? Нали виждам, че бидонът е пълен с ракия.

- Ракия има - етикет няма.

***

- Който се смее последен му е най- слаба тревата!

древна холандска поговорка.

***

Случва се, срещаш някого и още от първия момент знаеш, че искаш да прекараш живота си без него.

***

Надпис в столова:

- Докато има вода на чешмата, ще има допълнително таратор!

***

Mладеж поканил девойка за първа среща в ресторант. Донесли менюто и момичето почнало да избира най-скъпите неща.

Младежът не се зарадвал много, но се успокоявал с мисълта, че след вечерята може ..да му излезе късмета. Когато обаче тя поръчала за девети път, не издържал и я попитал:

– Винаги ли толкова много ядеш?

– Не, само като съм в цикъл!

На тази дата: 27 септември 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък

1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. Той съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.

Шамполион е френски историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Роден е на 23 декември 1790 г. в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика.

На 11 години чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 15-годишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. 17-годишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”. През 1809 г., едва 18-годишен, той се завръща в Гренобъл като професор по история.

През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.

Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.

Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.

Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Ей това е багер - Bagger 288

Жените са по-слабия пол... Освен когато затварят вратата на колата...

***

На краниста от каменоломната Харалампи му беше писнало от баницата да му се пада късметът "издигане в кариерата"...

***

Искам жена, която да ме гледа така, както българин гледа как паяк вдига чужда кола.

***

Излязох навън. Малко закъснявах... благодарение на вятъра обаче подраних с пет минути!

***

Канибал се върти, не може да заспи и си мисли: – Кой съм аз? Защо ме има на този свят? Жена му: – Казвах ти да не ядеш интелектуалци.....!

Видеофакт: Тръмп се хвали пред лидерите в ООН, залата му отвърна със смях

Американският президент Доналд Тръмп разсмя държавните лидери, присъстващи на Общото събрание на ООН в Ню йорк, с хвалба за постиженията по време на управлението си.

Реакцията в залата, която избухна в неочакван смях, очевидно изненада Тръмп.

"За по-малко от две години моята администрация постигна повече от почти която и да е от предишните в историята на страната ни... Истина е", каза президентът. В този момент присъстващите в залата започват да се смеят, а той поглежда озадачено и отговаря с чувство за хумор: "Не очаквах тази реакция, но всичко е наред." Репликата му предизвика още смях и аплодисменти.

ВИДЕО

На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война

Станислав Петров

На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.

Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. 

Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. 

Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.

  

Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.

Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Жизненият цикъл на кафето

- Този учител по какво преподава?

- До обяд по трудово. После пие две ракии и следобед преподава пеене и философия.

***

Човек не може да твърди, че е чувал всички възможни диалекти, докато не влезе във "Фантастико" в Студентски град.

***

Момичета, трябва да знаете, че за да усетите пеперуди в корема, първо трябва да влезе гъсеница!

***

Беше прекрасен ден, пееха птички, аз вървях бодро и си свирках, когато насреща ми изкочиха две ченгета:

- Тръгвай с нас за свидетел!

И тогава чувството ми за хумор ме подведе:

- Що бе, да не се жените, а?

***

Сериозни отношения са когато не я викаш у вас да гледате филм, а сериал.

"Аз вечерАх с царо и му казАх да оди да се опрай с ония ора, че са решили да му вземат имотите"

Тежки обвинения отправи от ефира на БНТ бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов. Темата бе т.нар. Царски имоти, а Спасов разказа за своя среща с тогава столичния кмет, днес премиер - Бойко Борисов, от която се разбрало, че още тогава Борисов е знаел за апетити към царските дворци и е казал на Симеон Сакскобургготски "да оди да се опрай с ония ора".

Както е известно, след отказа на съда да върне на Сакскобургготски и семейството му двореца "Врана" бившият премиер и приближените му обвиниха магистратите, че са се поддали на политически натиск. Сакскобургготски даде заявка, че ще търси правата си в чужбина. Днес на въпрос: "Има ли поръчка, както твърдите?", Спасов отговори:

"Най-добре да зададете този въпрос на г-н Борисов. През 2009 година още като кмет ме извика в кабинета си и ми каза:

"Аз вечерАх със царо и му казАх да оди да се опрай с ония ора, че са решили да му вземат имотите."

От този разговор аз не продължих с въпросите, не знам точно кои са "ония ора" - само мога да подозирам. От това, което разбирам, е, че царят не е пожелал да удари коляно пред онези хора. За разлика от приносителя на тази информация."

Спасов посочи още, че бившият цар в действителност се чувства "омерзен". Най-вече от твърденията на Пламен Ранчев - бивш депутат на левицата, който оглавяваше парламентарната комисия за царските имоти. Наскоро Ранчев даде интервю пред "Капитал", в което разказва, че дори след изгонването си от България през 1946 година царското семейство е продължавало да получава финансови средства, предавани му в изгнание в куфарчета от агенти на Държавна сигурност (ДС).

"Преди месец излезе гнусна като милиционерска храчка лъжа от Пламен Ранчев. ДС финансирала царя по време на изгнанието с някакви милиони, с някакви куфарчета. Арогантността, алчността, парвенющината сега чука на двореца "Врана", за да влезе и да го окупира и него. Как да не е омерзен човек, като вижда това?!", посочи Спасов.

България между Уганда и Монголия по икономическа свобода

България се нарежда между Уганда и Монголия по икономическа свобода. С оценката си 7,41 от максимална 10 страната ни е №46 сред 162 държави в света, показва „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика.

Докладът представя картината през 2016-а – последната година, за която има официални данни за всички страни.

На първите две позиции остават Хонконг (8.97) и Сингапур (8.84). Топ 5 допълват Нова Зеландия (8.49), Швейцария (8.39) и Ирландия (8.07). В челната десетка влизат още САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162-те държави. Представянето им се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 точки съответстват на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

 По-високи доходи на човек от населението;

 По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

 По-малък дял на хората в бедност;

 По-дълга продължителност на живота;

 По-добра защита на гражданските свободи;

 По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. при 7,40 т. в миналогодишното, с което страната запазва 46-тото място. Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък, коментират от ИПИ.

Съседна Румъния, например, е далеч пред нас - заедно с Германия тя дели 2-ата позиция. Изпреварват ни още Литва, Естония, Дания, Малта, Кипър, Холандия, Финландия, Латвия, Люксембург, Панама, Норвегия, Армения, Панама, Чехия, Албания, Португалия, ОАЕ, Израел, Руанда, Катар, Япония, Йордания, Швеция, Ботсвана, Перу.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

• Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

• Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всички 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.

• Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

• Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

• Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика.

Но докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната.

Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост.

Първата среща между Борисов и Тръмп продължи 3 секунди

Българският премиер, който води нашата делегация в Ню Йорк, явно много е държал да се снима с американския президент Доналд Тръмп, защото след речта му бързо отива до мястото му, заедно с преводачката си, която явно този път има задачата да ги снима.

Двамата се здрависват, след което Борисов проверява кадъра на телефона ѝ, явно го одобрява, и снимката се появява във Фейсбук профила на ръководителя на правителствената пресслужба Севделина Арнаудова.

На тази дата 25 септември 1940 г. Добрич е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на България

Днес празнуваме 78 години от възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между България и Румъния, след блестяща международна дипломация на цар Борис III, защото, по силата на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., Румъния си присвоява Южна Добруджа. 

Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г. На 7 септември е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа и с Указ № 87 от 19.09.1990 г. на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич.

Вицове - само сока, септември 2018 г.

Гръцка седмица в Lidl - никой не работи.

***

Изповед на един мъж:

- Ако някой ден се покая и вляза в манастир... то манастирът ще е девически...

***

В омагьосан кръг съм. Психиатърът ми каза да си намеря жена, а жените ми казват да ида на психиатър...

***

Всъщност, когато жена застане пред гардероба, не се чуди какво да облече... Тя знае какво, но го няма.

***

- Богатите, когато гледат ценоразписа им е все едно в каква валута е!

- Ми то и на бедните им е все тая!

В същото време в Ню Йорк