На тази дата: 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски

На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само основите й.

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Така изглежда храната при - 70

- Ало, техническата поддръжка ли е??
- Да.

- Кажете ми моля, как да си свържа таблета с телевизора, за да гледам филми?

- Телевизора ви каква марка е?

- "Рубин".

- Залепете го с тиксо в центъра на екрана!

***

Полицай спира шофьор и го пита:

– Какво имате в багажника?

– Половин прасе.

– Живо ли е?

***

Жена към мъжа:

- Скъпи, напразно се карахме на щерката за пиърсинга. Сега с тази халка на носа, значително по-лесно става за училище.

***

- Днес за вечеря имаме коледна супа.

- Но това е греяно вино!

- Коледна супа е!

***

Тези, дето си снимахте масите, снимайте си сега и кантарите!

На тази дата: 26 декември 1972 г. Писателят Георги Марков е осъден задочно за шпионаж

На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.

До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Студено е

Средновековен спам. 15-ти век. Стои принца, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнувано отваря писмото. А там: “Точа мечове. Изгодно!”

***

Проблемът на модерния българин е, че когато му замирише на джоджен се чуди - боб ли му се яде или мохито му се пие...

***

Французите казват:

- "Търси жената" - а ако я намериш, не се оплаквай!

***

Мъжът се връща от командировката:

- Мъжът cе върна, скрий се някъде!

Любовникът се скрива под леглото.

Мъжът влиза и чува някакъв звук под леглото.

- Джак, ти ли си?

- Да - каза Джак, и облиза ръката му.

***

Питат радио Ереван:

- Каква е разликата между еротиката и порното?

- Във фокусировката на камерата...

Коледа в стара София

Никола Танев (1890-1962), „София – Руската църква“,

 маслени бои/платно, Фонд на Софийска

градска художествена галерия

Из книгата на Райна Костенцева „Моят роден град София“

Стара София не познаваше обичая да се окичва елха за празника. Само чужденците – руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия можеха да си намерят коледно дръвче. Една наша съседка и сватя – леля Тереза, беше окичила елха за момиченцето си. Това ми хареса много и аз също изявих желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. Татко домъкна от пруста голямото олеандрово дърво с бурето, в кое го то растеше, и каза: „Ето ти дръвце! Окичвай го!“. Заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не. Само свещички не търпеше олеандровият храст, но затова пък по Коледа не липсваха сухи плодове, както и разни други лакомства и подаръци.

Бъдникът се купуваше в предколедния петък, който беше и пазарски ден, когато се продаваха най-различни сухи плодове: смокини, рожкови, бадеми, лешници, стафиди, сливи, круши, ябълки, дренки и свежите портокали, лимони и мандарини. Портокали, мандарини и лимони се носеха обикновено на кръстниците, на кумовете и на старата майка. От сухите плодове домакините варяха разнообразен и вкусен ошаф, който заемаше първото място на трапезата на Бъдни вечер. Яденето на софрата беше сарми с кисело зеле и ориз, и печено в подница турте, с вложена в него пара. Вярваше се, че на когото се паднеше парата на Бъдни вечер, той ще бъде щастлив през цялата година.

Туртето се ядеше с орехи и мед, а парата се слагаше пред иконите в дома. От бъдника се вземаше една смокиня и се слагаше настрана – за „кадията“. В отвореното огнище или печката бумтеше голям пън – бъдник, който трябваше да гори чак до сутринта.

Бъдни вечер беше един от най-светлите, най-очакваните и най-тържествените празници за софиянци. Той преминаваше при специални церемонии. Първо се слагаше трапезата с постните сарми, ошафа и плодовете. В средата се поставяше погачата (туртето) със запалена и бодната в средата ѝ свещ. Майката започваше да кади с кадилницата, от която се разнасяше аромат на тамян. Тя извършваше каденето в четирите посоки – изток, запад, север и юг. Всички наоколо стояха прави. Бащата или най-голямото дете прочиташе молитвата, членовете на семейството се прекръстваха и сядаха смирено около софрата. Започваше се с разчупването на погачата. Най-напред я поемаха бащата и майката един срещу друг и я разчупваха с усилията на двамата на две половини. След това майката я разчупваше на толкова парчета, колкото души са насядали около трапезата. Ако някой член на семейството отсъствваше, отчупваше се парче и за него. Тогава всеки от насядалите около софрата започваше нетърпеливо да разтваря късчето от туртето и да търси паричката. С какво вълнение само се очакваше късметчето! Яденето започваше със сармите, които се приготовляваха с разни миризми и със зехтин. Имаше и носен боб, който също се сервираше. Вечерята приключваше с плодовете и ошафа. Голяма част от яденето оставаше.

Софрата не се вдигаше до другия ден – Коледата. Тогава обедът пак започваше с постната храна и след това се преминаваше към месната, наричана блажна. В селата съществуваше поверие, че ако за Коледа се облажим с месото на врабче, през цялата година работите ще вървят много леко. Блажното ястие на Коледа беше свинското.

Много интересни бяха коледарските хорове. Техни предшественици бяха обикновените коледари, които навръх празника ходеха по домовете и пееха коледарски песни. Една популярна песен започваше така:

Стани нине, господине,

дошли сме ти скъпи гости,

скъпи гости, коледари.

Коледните песни са многобройни и разнообразни по съдържание, но смисълът им беше един и същ. Коледарите наистина бяха скъпи гости – всеки искаше да дойдат в дома му. Това се смяташе и за чест, и за пожелание за щастие. Навсякъде ги почерпваха богато и им даваха по някоя пара.

Бъдни вечер наричаха „Малката Коледа“, а първият ден – „Голямата Коледа“. В някои села коледуването на голямата Коледа почваше след пладне, а посещенията на коледарите, които в село наричаха „пеяче“- чак привечер. Между песните имаше и припявания за всеки член от семейството. И тук домакините даряваха коледарите с пари, колачета и бъдник. Колачетата коледарите нанизваха на пръчка, която се държеше в ръце. Накрая се пееше:

„До тука ти кажувам, метни кърпа на рамо, вържи пари у крайо“.

Софиянци отрано се грижеха за коледното прасе. Охранваха го няколко месеца преди това, за да бъде тлъстичко за празника. Семействата, които нямаха възможност да отглеждат прасе, купуваха свинско месо от Женския пазар в петъка преди самия празник или пък, ако кесията им позволяваше – цяло угоено прасе, една част от месото на което консервираха за през цялата зима, а сланината претопяваха на мас.

Както и днес, по-късно на видни пазарища преди Коледа се продаваха и елхови дръвчета. Тази продажба, разбира се, започна едва когато софиянци видяха какво правят чужденците.

На тази дата: 25 декември - Честито Рождество Христово!

На 25 декември празнуваме Коледа! Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима 
източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Спирка - практично и удобно.

Две блондинки си говорят:
- За какво си мечтаеш?

- Мечтая как ще срещна една фея, която ще ми подари сто хиляди долара!

- А защо не един милион?

- Е един милион не е реално...

***

- Защо спиш със съседката от първия етаж?

- Защото от нейния балкон се скача най-лесно.

***

Няма недостъпни мъже!!! Има зле сготвена мусака...

***

Краят на света ще настъпи, когато в мъжката баня влезе гола жена, а мъжете избягат с писъци.

***

Младеж седи на пейка и нервно си гледа часовника. Към него се приближава друг и вади от чантата си термос и сандвичи:

-Пич, ти май си за първи път на среща? Като те гледам, дори ядене не си носиш.

Политиката срещу 10-те Божи заповеди

Как е възможно ревностни християни с консервативни социални възгледи да изберат за свой водач популист с циничен език, който се отнася неуважително към жените и няма елементарни за библейските текстове? Това е въпрос, който остава без отговор за мнозина, не само в САЩ, но и във Филипините - държава с преобладаващо католическо население.

През май 2016 г. страната избра Родриго Дутерте за свой президент. Силовак с мрачно минало на насилие като кмет на Давао, Дутерте печели с голямо мнозинство, като обещава да изчисти трафика в столицата Манила за 100 дни, да изкорени корупцията и да прочисти страната от престъпността и бедността чрез безпощадна война срещу наркотиците.

Повече от 4/5 от филипинците се самоопределят като католици. Това е една от страните по света, в която католическата вяра е изключително силна. Дутерте обаче не се старае да се преструва на съвестен мирянин. Вместо това се представя като горд атеист, като се хвали със сексуалните си похождения, сипе ругатни на воля, а веднъж нарича папа Франциск "кучи син". Очевидно, изпълнява и обещанията си да се отърве от наркотрафикантите и тяхната клиентела по брутален начин. Откакто пое властта, близо 25 000 души са избити по време на полицейски операции и екзекуции.

Въпреки богохулството и кръвопролитието, Дутерте поддържа солидна популярност. До октомври 2018 г. той се ползва с рейтинг на доверие около 80 процента. Също като Тръмп, той говори без филтър, открито нерелигиозен е и въпреки всичко - намира дълбока подкрепа сред религиозния електорат.

По подобен начин бившият офицер на съветското разузнаване Владимир Путин успява да се самоналожи като пазител на руското православие. Виктор Орбан - някогашният радикален студентски лидер - днес се кълне, че ще защитава унгарските християнски ценности в Европа. Консервативните популисти от цял свят винаги са срещали масивно одобрение сред църковните водачи и вярващите граждани.

За разлика от всички останали - Дутерте не вижда необходимост да се отдава на религиозна чувствителност, и въпреки това всичко му се разминава.

Успехът му поставя под съмнение някои от стереотипите за пресечната точка между религията и политиката - ако личните качества или ценности не отговарят на установените доктрини, тогава какво всъщност искат религиозните избиратели от своя национален лидерски елит?

В САЩ Доналд Тръмп активно работи за привличането на симпатии от страна на евангелистката общност, която гласува лоялно за Републиканската партия още от времето на Роналд Рейгън. Тръмп осигури безпрецендентен достъп до информация за Християнската телевизионна мрежа. Обгражда се с ключови фигури от евангелисткото движение. Трудно му е да цитира конкретен пасаж от Библията, но твърди, че това е най-любимата му книга.

Дутерте не твърди нищо подобно. Напротив, дава всички възможни основания на филипинските католици да го отхвърлят. Веднъж се оплака, че пропуснал възможността да участва в групово изнасилване на мисионерка в Давао (по-късно се наложи да се извини за думите си). Твърди, че е извършил първото си убийство на 16-годишна възраст - наръгал с нож човек, който имал странно изражение на лицето. Твърди още, че веднъж изхвърлил мъж от летящ хеликоптер.

Отвъд тези "подвизи" Дутерте превърна Католическата църква на Филипините в обществен враг, като редовно критикува клира заради случаи на корупция и сексуално насилие.

Преди няколко седмици нарече "крадец и наркоман" отец Паоло Давид (един от най-ярките църковни говорители срещу агресията на Дутерте), дори насърчи публично насилието срещу католическите лидери, като ги нарече "безполезни глупаци".

Независимо от атаките срещу църквата, Дутерте спечели поста си благодарение на солидна подкрепа от религиозните филипинци, особено онези, които държат църквата да помага на най-бедните и онеправданите членове на обществото. Първоначално, хоратa вярват, че той може да възстанови справедливостта, че може да се бори с корупцията и че ще постави на първо място нуждите на обикновените хора. Религиозният вот е своеобразен "протестен вот" срещу корумпираните елити, част от които са членове и на църковната йерархия.

Всъщност Дутерте има опит в работата с църковните водачи, което кара сегменти от католическото население да гледа с оптимизъм на кампанията му. Някои свещеници се надяват, че той може да възстанови мира между въоръжените бунтовници, който действат в родния му регион Минданао. Връзките му с епископите му печелят подкрепа в преобладаващо католическото, но политически нехомогенното общество.

Дутерте е възпитан като католик (твърди, че е бил тормозен като момче от свещеник), и използва познанието си за живота в църквата като оръжие за антисистемната си риторика. Той гледа на религията като най-силната заплаха за режима си, особено с оглед на войната срещу дрогата. Затова бързо след като поема властта, започва да атакува църквата с удари под кръста - припомняйки злоупотребите, корупцията и прикриването на престъпления.

Стрелите, които не пробиват бронята на Дутерте, пронизват дълбоко материята на религиозната общност. За него е лесно да си признае всеки грях, дори да не го е извършил. За отците обаче тази задача е непосилна, след като самите те проповядват десетте Божи заповеди.

Докато Дутерте се утвърждава като "честен и автентичен" лидер, църквата се представя като общност с лицемерни водачи.

Дутерте не изглежда като противник на религията, а като противник на елитите, въпреки че често риториката му надскача границите на позволеното по отношение на католицизма. Многократно той се шегува, че обмисля да създаде "църквата на Дутерте". На тазгодишния ден на Вси Светии, когато хората се събират на гробищата и почитат своите покойници, президентът се подигра с ритуала и ги нарече "глупаци и пияници", като се самопредложи за техен светец "Санто Родриго".

"Какъв изобщо е този Господ?", възкликна наскоро Дутерте в пореден изблик на гняв спрямо вярата на сънародниците си.

Трудно е да си представим, че далеч по-слабо религиозни общества биха простили подобно поведение на политици.

Причината за изключението на Дутерте е, че във Филипините понятието за "религиозен избирател" описва почти всички хора. Това не е група, която може да бъде спечелена в цялост, а по-скорсо е една огромна общност се разпределя върху почти всички партийни сили.

Има и различия между евангелистите-протестанти и католиците. За да спечели вота на евангелистите, Тръмп трябва просто да каже, че е християнин. Дутерте, от своя страна, разчита на много по-нюансирани отношения с религиозните лидери и самата религия. Тръмп едва ли се е замислял за църквата, преди да влезе в политиката - във Филипините подобна липса на предварителна подготовка не би била допустима.

За мнозина в католическата църква Дутерте е символ на моралната криза във Филипините. Хилядите убийства, на които режимът му даде легитимност, не отнемат само човешки животи, а унищожават логиката, съвестта, вековните морални фундаменти на обществото.

Влиянието на църквата във Филипините също отслабва. Според изследване от 2018 г. - само 41% от местните католици посещават църква всяка седмица, докато през 1991 г. този дял е възлизал на 64%. Мнозинството от местните вярващи са "католици без църква". Свещениците по места не успяват да върнат хората в храмовете въпреки службите и месите.

В книгата си "Какво е популизмът?" проф. Ян Вернер Мюлер описва парадокса между популистките лидери и общностите, които те би трябвало да представляват.

"Сякаш истинският популистки лидер е пълната противоположност на "нас" - тоест, на обикновените хора. Човек избира популисткия политик заради неговата върховна способност да разпознава общото благо, така както го вижда народът". Това е неговото обяснение на факта, че милиардер от бизнеса с недвижими имоти в Ню Йорк беше избран за президент от работническата класа в щатите със западнала тежка идустрия. Тезата му може да се приложи и спрямо религиозните избиратели, които избират атеист за политически лидер.

Показността на Дутерте работи отлично за него в политически план. Миролюбивите религиозни избиратели гледат на лидера със "силна ръка" като на човек, който може да преследва целите си и да използва средства, каквито те не биха ползвали с чиста съвест. Обещанието на Дутерте за ред и стабилност (които църквата някога е предоставяла на вярващите) говори много повече на избирателите, отколкото заповедта "Не убивай".

И все пак някои наблюдатели смятат, че антикатолическата риторика на Дутерте може да се обърне срещу него. Последните проучвания показват, че обществената му подкрепа е паднала до ниво от 50 на сто. Грубият му език може би вече не е достатъчн убедителен.

Разбира се, има и обективни фактори за недоволството на някогашните му симпатизанти - увеличаващата се инфлация, налагането на спорен нов данък и устойчивите нива на престъпност въпреки бруталната война срещу дрогата.

Но сривът на доверие съвпада с периода, в който той залага на все по-агресивни атаки срещу самия Бог. Изглежда, филипинците са склонни да търпят богохулството само до определена степен.

По Бостън Глоуб

На тази дата: 24 декември 1865 г. ветерани създават Ку Клукс Клан

1865 г. ветерани от Армията на Конфедерацията от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан. Те се събират в град Пюласки, щата Тенеси, и решават да създадат тайна организация, като нейна цел е да възстанови бялото превъзходство след гражданската война.

Основатели на организацията са съдия Томас Джоунс с още шест свои съратници. Чрез преследване на политическите кандидати от Севера, политическите „предатели” и освободените роби, Ку Клукс Клан се противопоставя на Възстановяването в Юга.

Един от първите лидери на ККК е Натан Бедфорд Форест, който е бивш генерал от армиите на Юга, той сформира организация „за защита на белите жени”, но през 1869 г. поради несъгласие с все по-свирепите й акции нарежда да се разпусне.

През 1867 г. в Нешвил делегати от щатите на бившата Конфедерация оформят структурата на Невидимата империя на Юга. Тя е оглавявана от Великия маг. На него са подчинени т.нар. дракони, титани и циклопи. Ку-Клукс-клан носели бели мантии, покриващи телата им изцяло. На главите сио носели най-типичният и отличителен атрибут, сс които е запомнена организацията, а именно маските или островърхите бели качулки, под които се криели.

Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на Южняшкия елит, който смята жестокостите за основна причина на продължаващата окупация от страна на федералните войски. Ку-клукс-клан запада в периода 1868-1870 г., и е забранена от президента Юлисис Грант през 1871 г.

През 1915 г. в Атланта се сформира втора организация със същото име от Уилям Симънс. Тя съществува най-вече като „братство за правене на пари” и се стреми да запази „ценностите” на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и на останалите имигранти в САЩ.

Най-голямо развитие организацията има при лидера Хирам Уесли Еванс (1922-1939), той привлича много държавни служители от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Членската маса под неговото ръководство достига 4 млн. души (1925).

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Оставете на децата да вярват в Дядо Коледа, и вие вярвате в чая за отслабване, ама никой не разваля магията ви!

***

Ще слагате ли винетка за късмет в баницата?

***

Когато човек силно желае нещо, цялата вселена му съдейства... Само жена му е против.

***

"Кама Сутра" не може да отрази всичко, което минава през главата на един шофьор, гледайки как катаджия му пише фиш...

***

Срещнах човек, който ми обясни, как могат да се решат всички проблеми в държавата, но да оглави правителството не бил готов... Нямало кой да кара таксито му...

На тази дата: 23 декември 1888 г. Ван Гог отрязва част от ухото си

1888 г. Винсънт Ван Гог отрязва част от ухото си. Това се случва след яростно нощно спречкване с Пол Гоген.

Още през февруари 1888 г. неразбраният от критиката и непризнатият от клиентите холандски художник Ван Гог напуска Париж и се насочва към Прованс. Влияние му оказва и Гоген, който мечтае на глас за преместване в т.нар. „рай на Тихия океан” и философства за лечебната сила на слънцето.

Заминавайки на юг, междинната цел на ван Гог е старият римски град Арл, който обаче не го посреща с жегата на юга, а със сняг и студ. Противно на първоначалното му намерение да пътува до Марсилия, през пролетта на 1888 г. той се подготвя за по-дълъг престой в Арл. Със затоплянето расте ентусиазмът му от светлината на юга и той се впуска с безпримерен хъс в работата.Това е най-плодотворният му период, в който рисува най-известните си картини.

Пътувания в околностите на Арл спомагат за осъществяване на близък контакт с някои от жителите на градчето, които с удоволствие му стават модели. Така възникват майсторските му творби „Зуавът”, „Арлезианката: Мадам Жино” и „Пощальонът Рулен”. През август рисува серията слънчогледи. На преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „Ателие на Юга”. Откликът сред приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако някой му поеме пътните разноски.

Скоро след пристигането на Гоген обаче се оказва, че противоположните им виждания както по въпросите на изкуството, така и разбиранията за междуличностните отношения, са несъвместими. Двата месеца, които прекарват заедно, са изпълнени с разгорещени дискусии, спорове и горчилка.

Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява. Ван Гог се прибира и в пристъп на автоагресия отрязва най-долната част на дясното си ухо и го дава на проститутката Рашел - проститутка, при която той ходи редовно в местния бордей. Тя ссе обажда в полицуята, която го намира в леглото кървящ и в безсъзнание от кръвозагубата.

Настаняват художника в местната болница. Брат му Теодорус, уведомен за случилото се от Гоген преди отпътуването му от Арл, пристига веднага. Лекуващият лекар обяснява, че освен нараняванията, ван Гог получава и многобройни пристъпи с неизяснен произход, но че състоянието му се подобрява.

Той е лекуван няколкократно до окончателното си отпътуване от Арл и състоянието му видимо се подобрява. Поводът да напусне Арл е петиция от местни граждани до кмета на града, в която се настоява той да бъде интерниран заради случилото се през декември, както и за „потайното” му държание в болницата. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.

Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител на ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.

При фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.

Приятели препоръчват на ван Гог лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз. Веднага след пристигането си ван Гог се залавя за работа с неподозирана интензивност и за три месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.

Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му забелязват, че очевидно страда от силни болки. Те викат д-р Гаше и още един лекар, които скоро установяват, че в гърдите на ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така”.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Селска тишина

Двама бягат по улицата и мъкнат торби с пари. Полицията ги гони. Единият вика на другия:
- Казах ли ти аз - като забогатееш, веднага започват проблемите…

***

За Нова година си купих костюм на Снежинка... Погледнах се в огледалото... изглеждам като пряспа...

***

- Иване, като пораснеш, можеш да бъдеш каквото си поискаш!

И Иван порастна и стана мис България.

***

Намалил съм ракията...

Имах 500 кила в мазето...

Сега имам 200...

***

Нощта е тъмна и пълна с ужаси, а хладилникът - светъл и пълен с обещания.

На тази дата: 22 декември 1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски

1849 г. в последния момент е отменена екзекуцията на руския писател Фьодор Достоевски. До този момент той е прекарал осем месеца като следствен в Петропавловската крепост по обвинение за действия срещу държавата.

Екзекуцията е насрочена за 22 декември на Семьоновския площад. Според резолюция на император Николай I той е осъден като „държавен престъпник”. В последния момент обаче екзекуцията е заменена с -годишна каторга и заточение в Сибир, лишаване от всякакви права и разжалване в най-нисък военен чин ¬ редник.

Самият Достоевски пише в писмо до брат си: „Там ни прочетоха смъртна присъда на всички, дадоха ни кръста да го целунем, прекършиха шпагите над главите ни и ни докараха с предсмъртната бяла риза. После изправиха трима до стълба за изпълнение на присъдата. Бях шести поред, извикаха ни по трима, следователно трябваше да съм във втората тройка и ми оставаше да живея не повече от минута... Накрая барабаните удариха отбой, върнаха обратно вързаните за стълбовете и ни прочетоха, че Негово Императорско Величество ни дарява живота. После се прочетоха истинските присъди”.

През 1854 г. Достоевски вече е свободен и пратен да служи като редник в Седми сибирски батальон. Три години по-късно получава право да публикува отново. Чак през 1875 г. от него е снет и полицейският надзор.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Съществуват и охлюви заешки размери

След протеста на французите, Макрон им вдигна заплатите с 100 евро.
Ние, уж протестирахме, а ни вдигнаха тока и водата...

***

Русалка изплувала на пристанището с бебе на ръце и попитала?

- Къде живее водолазът Пешо?

***

Когато жена ми крещи:

- Ти наистина ли не знаеш защо съм ти бясна?

Започвам да подозирам, че и тя не знае!

***

Щастие - когато имаш до себе си човек, по-интересен от телефона!

***

На всички баби и дядовци, които не са се държали добре през годината, дядо Коледа ще им подари внуците за цялата коледна ваканция!

На тази дата: 21 декември 1971 г. самолет на БГА „Балкан” катастрофира - загиват 32 души, сред които и Паша Христова

1971 г. самолет на БГА „Балкан” Ил-18 катастрофира при излитането на летище София. Загиват 32 души, сред които е и естрадната певица Паша Христова.

Самолетът трябва да излети за Алжир в 23.30 ч. Машината току-що е минала през основен ремонт. Естрадните звезди, сред които и Мария Нейкова и Борис Годжунов, заминават с оркестър „София” за дните на българската култура в Алжир. Компания им правят народната певица Янка Рупкина и танцьори от състава за народна музика към столичното читалище „Аура”.

Половин час преди полунощ Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепя на 7-8 м от земята и в следващите неколкостотин метра продължава да лети така неестествено. Крилата на няколко пъти се накланят, носът се вдига рязко нагоре, самолетът се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.

Двигателите избухват в пламъци. Тялото на самолета се пречупва на две - задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 м.

Минути след катастрофата пистата е осеяна с човешки тела. Половината от пътниците загиват, а останалите са тежко ранени. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета - Борис Годжунов е със счупени крайници, а Янка Рупкина получава с леки изгаряния. Сред оцелелите са командирът и механикът на резервния екипаж, който трябва да върне самолета.

Оцелелите се възстановят в продължение на месеци и години, някои не могат да се преборят с психологическата си травма.

Официалната версия за тежката катастрофа е „случайна техническа грешка при свързването на елероните”. Проведеното разследване след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. По този начин пилотът не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18.

Заключителната експертиза е категорична, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Въпреки че според част от разследващите причините за инцидента, тази техническа грешка е, меко казано, „странна”.  

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Евала

Най добрата хармония, между растителния и животинския свят, са сармите!

***

Какво законът позволява да управляваш, когато си пиян?

а) Колело...

б) Автомобил...

в) Европейски съюз...

***

Въпрос към радио "Ереван":

- Кога мъжът е най-съсредоточен?

Отговор на радиото:

- Мъжът е най-съсредоточен, когато прелива ракия от дамаджана в малка бутилка...

***

Интересно нещо е това водката. Всеки път вкусът е един и същ, а приключенията различни!

***

Истинският мъж е от стомана и не може да бъде пречупен. Затова на жената ѝ остава само едно - да пили!

На тази дата: 20 декември 1943 г. загива „Живата торпила“ Димитър Списаревски докато защитава небето над София

Поручик Димитър Списаревски е български летец на изтребител. Роден е в Добрич на 19 юли 1916 г.

Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Въздушен бой на 20.12.1943. Ето така започва последният бой на героя от защитата на София:

На 20 декември 1943 г.  на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Изтребител Месершмит Bf 109-G какъвто е

пилотирал кап. Списаревски

Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да

разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:

"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. 

Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър"

 над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски.

В битката са поразени 8.

Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. През 1942 г. той е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19.12.1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Гробът на Димитър Списаревски в

 Централни софийски гробища.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителят си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него - картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"     “

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„              "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”          “

Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„              „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“

Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и  “торпилата на японците на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Плененият Макландън ще си спомни: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.”

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Гледам комшията прибра БМВ-то и изкара Пасата. Явно положението е сериозно.

***

Знанието е сила! Незнанието е спокойствие!

***

Купих си фитнес гривна. Сега знам, че от нас до кръчмата са точно 250 крачки...

***

Вече 3 пъти купувам пиене за нова година. Пиенето свършва, годината мамка и, не!

***

Преди да преминеш с главата през стената, помисли какво ще правиш в съседната стая...