петък, 4 януари 2019 г.

На тази дата: 4 януари 1790 г. след буря потъва кораб със съкровищата на Мария-Антоанета

На 4 януари 1790 г. вечерта при буря потъва в река Сена френският бриг (двумачтов платноход) „Телемак” (Тelemaque). Според някои информации заедно с него на дъното отиват и съкровищата на Мария-Антоанета, оценявани на 1,2 млн. британски лири.
Надвечер 150-тонният кораб навлиза в устието на Сена откъм Париж с почти спуснати платна. Появяват се облаци, вятърът се усилва. Крайбрежните улици на градчето Кийбеф опустяват. В реката излизат вълни.

Капитан Андре Каминю (36 г.) посреща митничарите в черни плащове на борда: „Бригът е зафрахтован от руански търговци за доставка на товар в Лондон. Бих ви помолил, господа, по-скоро да направите огледа. Екипажът е дяволски изморен...”

Отговарят му, че е по-добре огледът да се отложи за сутринта – станало е късно, пък и зюд-вестът (югозападният вятър) набира сила. Измореният капитан Каминю охотно се съгласява.

Само след няколко часа ураганен вятър вдига тежки вълни в Сена. Срещайки се с течението на реката, те образуват мощни водовъртежи. „Телемак” се откъсва от котвата си и поема към небитието. Малкият екипаж успява да се добере до близкия бряг.

Събитието е регистрирано единствено от дребни чиновници в министерството и веднага е забравено. Още повече, че няма жертви. По онова време всички погледи са отправени към революцията в Париж. След две години въстаналият народ сваля монархията, а през януари 1793 г. са екзекутирани Луи ХVІ и Мария-Антоанета.

След смъртта на кралицата в Париж упорито започват да се ширят слухове за приказни съкровища, които тя уж искала тайно да изнесе в Англия. Френските вестници пишат, че в края на 1789 г. Мария-Антоанета доверила изпращането в Лондон на всички семейни скъпоценности на капитана на „Телемак” Андре Каминю, изпълнявал и преди деликатни поръчения на кралицата.

Уж по нейни указания златните посуда, чаши, кожени торби с елмази и рубини, а също така 2,5 млн. златни луидора под охрана на предани офицери от кралската гвардия тайно са изнесени в Руан, където готов ги очаква „Телемак”.

Тук са докарани и съкровищата на няколко аристократични семейства и абатства във Франция. Вестниците твърдят, че в Руан в подземията на замъка на един от приближените на краля се слага злато и сребро в специално изготвени бъчонки. Те са заливани с катран и са товарени на „Телемак”.

Версията на французите е подхваната и от англичаните. В лондонски вестници се появяват разкази на бивши моряци и офицери на „Телемак”, потвърждаващи наличието на съкровища на брига. За тях заговарят дори в Конвента и трибуналът започва разследване.

Разпитан е бившият изповедник на краля, който признава, че веднъж е станал неволен свидетел на разговор между Луи ХVІ и Мария-Антоанета. Ставало дума за някакъв морски съд, на който да се изпратят съкровищата в Англия.

Следователите успяват да издирят и бъчваря. Според него през есента на 1789 г. получава поръчка от непознат господин да изработи няколко десетки бъчонки. Възложителят обяснил, че с тях ще се изпраща в Англия катран. В края на декември господинът си взел стоката, а след няколко дни бъчварят видял как на пристанището товарят бъчонките на брига „Телемак”.

Накрая митническите чиновници в Кийбеф също си спомнят, че в ураганната януарска вечер почти едновременно с „Телемак” в пристанището влиза още една шхуна. А сутринта, след гибелта на брига, по време на огледа й е открит скрит в товара й сребърен сервиз с герб на кралското семейство. Той е конфискуван, но разследване не е правено.

Получената от трибунала информация не може да остави Конвента равнодушен към слуховете за погребаните съкровища на дъното на Сена. От Шербур срочно заминават група инженери с над 300 работници и моряци, за да извадят потъналия бриг. Скоро е открит двумачтов кораб, но никой не може със сигурност да каже дали е „Телемак”, тъй като този участък на реката е гробище за много плавателни съдове.

Издигането на потъналия кораб е без резултат. След 3 месеца безплодна работа експедицията се завръща в Шербур.

Когато през 1815 г. е извършена втората реставрация на монархията, Луи ХVІІІ веднага заповядва да бъде изваден„Телемак”. Този факт става още едно сериозно доказателство, че на брига действително са се намирали съкровищата на кралското семейство.

Отново от Шербур в Кийбеф заминава експедиция. След няколко месеца обаче и тя прекратява работа.

Във Франция обаче вече никой не се съмнява, че потъналият кораб „Телемак” е хранилище на несметни богатства. Компании и частни лица непрекъснато предлагат на правителството своите услуги по вдигане на съда.

През август 1837 г. морското министерство на Франция издава 3-годишен лиценз на инженерната компания от Хавър „Магри и Дейвид” за издигането на „Телемак”. В случай на успех само една пета част остава за предприемачите, при това 10% задължително се жертват във фонда на моряците-инвалиди.

Трите години не дават резултат. Към 65 000 похарчени франка се добавят многобройни дългове. След доста колебания шефът на фирмата Магри се отказва от участие в предприятието. Неговият съдружник Дейвид проявява по-голяма настойчивост. Вземайки от няколко банки кредит, той продължава срока на лиценза с още 3 години.

Дейвид привлича младия английски инженер Тейлър, който пък възнамерява да извади „Телемак” със силата на прилива. С помощта на различни приспособления корпусът на потъналия кораб е оплетен с множество вериги. При отлива техните краища се закрепват на цяла флотилия плоскодънни лодки. Предполага се, че приливът ще издигне лодките и заедно с тях ще изтръгне от тинестото дъно „Телемак”. Още първите опити завършват без успех. Веригите се късат като конци, а бригът остава на мястото си. През август 1841 г. Дейвид официално оповестява прекратяване на работата.

Обаче тогава Тейлър неочаквано развива бурна дейност. Той изтърква праговете на вестникарски редакции, излиза на събрания на акционерите на големи и малки компании, като навсякъде уверява, че работата трябва да продължи. Тейлър се позовава на изрезки от стари вестници, преписи от следствени дела на трибунала, нотариално заверени свидетелства на очевидци и описания на ефективни технически проекти са издигане на кораба.

Година след краха на фирмата „Магри и Дейвид”, на Тейлър се удава да събере 200 000 франка капитал и да започне да осъществява замисъла си. Той увеличава броя на плоскодънните лодки, поръчва по-здрави вериги и конструира нови крепежни устройства. Всички опити обаче завършват по еднакъв начин: надолу по течението на Сена плават останки от лодки със скъсани вериги, а заедно с тях отплават парите на компанията.

Акционерите искат прекратяване на финансирането на безнадеждното предприятие и представяне на отчет за извършената работа. Тейлър събира акционерите. Той отваря лондонски вестник и с вълнение чете малка бележка. В нея се съобщава, че поданиците на британската кралица Виктор Юго и неговият син искат своята част от наследството в съкровището на борда на „Телемак”, тъй като са родственици на един от абатите, чиито скъпоценности са натоварени на брига.

Преди акционерите да се опомнят, Тейлър слага на масата няколко златни монети: „Намерени са в плитчините. Златни луидори.”

Доводът е съкрушителен. Решено е работата да продължи. Акционерите обаче тайно наемат детективи да проверят заявленията на инженера. Става ясно, че Виктор Юго и синът му никога не са имали роднини във Франция. За сметка на това са добре познати с роднините на Тейлър, които са обезпокоени от бележката във вестника.

Детективите също така установяват, че златните монети от времето на Луи ХVІ са купени от инженера от антиквари с пари на образуваната компания. Назрява голям скандал. Чувствайки приближаването му, през декември 1843 г. Тейлър се скрива, оставяйки 28 000 франка неизплатени дългове.

Нашумялата авантюра на английския инженер задълго охлажда ентусиазма на любителите на леки печалби. В продължение на 90 г. не са правени никакви опити за изваждането на „Телемак”. Едва през 1933 г. парижките вестници отново започват да печатат съобщения, че към съкровището на потъналия бриг проявяват интерес мнозина френски и чужди фирми.

След две години морското министерство на Франция обявява, че фирмите могат да подадат официални молби за вдигане на „Телемак”. Изучавайки материалните и технически възможности на предприемачите, през май 1938 г. министерството дава 3-годишен лиценз на най-сериозния претендент. Само след месец водолази преброждат дъното на Сена и скоро откриват дълбоко заседнал в тинята кораб, чийто корпус е опасан с вериги.

Намерената около него корабна камбана с буквата „Т” и пет медни канделабри от ХVІІІ век потвърждават, че именно този бриг се е опитвал да издигне Тейлър.

През септември от Париж за Кийбеф се отправя ешелон с оборудване и снаряжение. Мощни помпи на плаващи кранове към края на годината изчистват кораба от тинята. В началото на април 1939 г. го закачат на понтони и го издигат на повърхността.

В този ден стотици журналисти, учени и просто любопитни се тълпят по крайбрежната улица на Кийбеф, за да видят с очите си това знаменателно събитие. На френската борса пада цената на златото, бижутерите предвкусват търгове за скъпоценности от съкровището на кралското семейство.

На 4 април са отворени първите бъчвички, изследват се металическите предмети, но не е намерена нито една златна монета или ювелирно изделие.

Когато преминава първото чувство на разочарование, настъпва време за чудене и предположения. Изведнъж си спомнят, че в този район на Сена преди няколко години неизвестна фирма е извършвала водолазни работи – възможно е тогава бригът да е „почистен”. Мнозина се съмняват, че е вдигнат именно „Телемак”. Трети издигат интересната версия, че съкровището всъщност е натоварено на друг кораб, а слуховете за „Телемак” са разпространявани умишлено, за да се скрие истината.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Колонизация на Марс

Сутринта комшийката така крещя на детето си, че станах и си оправих стаята.


***

Забелязали ли сте, че най хубавите сънища са между третото и четвъртото позвъняване на будилника?

***

Т'ва, екипите на ВеИКа-то са страшно вежливи хора. Винаги отстъпват правото първи да са асфалтаджиите.

***

С възрастта разбираш, че годините не само си взимат своето... но се опитват да вземат и твоето!

***

Като човек - усещам, че трябва да съм благодарна за нещата, които имам. Но като жена знам, че мога да поискам и повече!

четвъртък, 3 януари 2019 г.

На тази дата: 3 януари 1907 г. студенти освиркват Княз Фердинанд, за което той бързо отмъщава със затваряне на Софийския университет

Едно събитие разтърсва обществения живот на София през 1907 г. и по-точно откриването на Народния театър “Иван Вазов”. Както се досещате, това би следвало да е едно от най-важните културни мероприятия за една европейска столица. По волята на княз Фердинанд I обаче, единствено представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото, имали достъп до голямото тържество, което се готвело за случая. Вечерта, в която се планувало то била 3-ти януари, но едно събитие, организирано от студенти, щяло да внесе смут и да обърка плана.

Множество недоволни млади хора се събрали пред новооткритата сграда. Те негодували не само срещу факта, че обикновените граждани нямали достъп до тържеството, ами и като цяло срещу политиката и държанието на княза. Започнали шумни демонстрации, но до кой знае колко голямо напрежение не се стигнало, тъй като държавният глава бил “евакуиран” в театъра. Поведението на студентите разгневило иначе премерения в маниерите си княз, който очевидно се почувствал изключително засегнат, тъй като още на следващия ден наредил Софийския университет “Св. Климент Охридски” да бъде затворен.

Още на 4-ти януари Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Недоволен от решението на МС, тогавашният министър на просветата професор Иван Шишманов дава всичко от себе си да върне университета, но така и не успява. Той подава оставка, а на негово място идва Лазар Пяков, а малко по-късно той е заместен от Никола Апостолов. Последният постановява откриването на университета със “съвършено нови преподаватели”.

“Съвършено новите преподаватели” всъщност са чужденци и гимназиални учители. Това, разбира се, дава отражение върху желанието на студентите да се обучават в университета. При 70 души преподаватели се записват едва 7 студента. Тази ситуация е меко казано абсурдна и единственото, което може да се направи в случая е поправяне на грешката на княз Фердинанд. Следващото съставено правителство е на Демократическата партия, водена от Александър Малинов, която се справя с кризата и връща на старите преподаватели в университета. Така приключва и една от най-абсурдните и куриозни случки в историята на ВУЗ-а.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Xoxo... Xoxo...
Тираджия започва работа в КАТ. Първият ден шефът го изпраща в двойка с много по-опитен колега. Вечерта, като се прибират, шефът вика стария катаджия и го пита:
-Е, как е новият, ще го бъде ли?
-Как да кажа, малко ми е странен. Аз стоя с радара извън колата, а той вътре премигва на шофьорите с дълги светлини.

***

От Бъдни Вечер до днес съм свалил 5 килограма... луканка от простора.

***

Снощи пих толкова водка, че днес цял ден съм с руски акцент.

***

- Скъпи, приличам ли ти на идеалната жена?
- Ти пък! Дори повече даже!
- Колко повече?
- Към 50 килограма...

***

С тия пари, дето изстреляхте в небето, властта щяхме да вземем!

сряда, 2 януари 2019 г.

На тази дата: 2 януари 1905 г. Япония завзема руската крепост Порт Артур

1905 г. след шестмесечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. Обкръженият руски гарнизон се предава на японците, което повлиява решително върху хода на Руско-японската война (1904-1905).

През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.

През 1900 г. Русия изпраща армия в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.

Всички тези действия от руска страна водят до основателно безпокойство на Япония, която се чувства застрашена. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола „Лобанов - Ямагата” от 28 май 1896 г. за Корея като буферна държава. Затова през 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. Принц Ито Хиробуми е убеден, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за това предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея.

Двете страни си разменят предложения, като възникват малки проблеми около статута на Корея. На 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа.

След като в продължение на три седмици не получава официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руският министър на външните работи граф Ламбсдорф и го уведомява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.

Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради проблеми с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им.

На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур.

Николай II е шокиран. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Руският гарнизон и флот в Порт Артур, както и цялата руска армия, в този момент е тотално неподготвен за войната. Крепостните съоръжения на Порт Артур са на твърде ранен етап от изграждането им. За късмет на руснаците Порт Артур е естествено укрепен, тъй като се намира на тесния полуостров Ляондун и достъпът по суша е възможен единствено по тясна шийка. След началото на войната руснаците трескаво ускоряват изграждането на отбранителните съоръжения около самия град, но не полагат сериозни усилия да укрепят достъпа в тясната част на провлака.

Японското настъпление срещу Порт Артур започва с атака точно срещу позицията на шийката полуостров. Командирът на укрепения район генерал Стесел възлага отбраната на позицията на един единствен пехотен полк. Две руски дивизии и руският флот бездействат в Порт Артур, докато три японски дивизии със съдействието на флота буквално прегазват руския полк и превземат с лекота иначе естествено силно укрепената позиция.

На 11 февруари руският миноносец „Енисей” минира входът към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на минните полета. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни.

На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството по защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещите японски кораби.

На 13 април руският линкор „Петропавловск” се натъква на три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение към прославения руски адмирал. След гибелта на Макаров флотът преминава към пасивна отбрана.

През април 1904 г. японското командване извършва успешен десант край Порт Артур и след изключително тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм оръдия „Круп”. Благодарение на своята тежка артилерия японците успяват да нанесат изключително тежки поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен.

На 3 май 1904 г. японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима” и „Хатсусе” са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути.

През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като Битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров, командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флотилията, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ескадрата във Владивосток.

Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкора, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкора, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от голяма дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18.30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич” убива на място адмирал Витгефт. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление.

На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Руските сили окончателно загубват инициативата, докато японските войски предприемат по суша бързо, енергично и стремително настъпление.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Айде на работа
97 лева за годишна винетка са много, но 120 лева за пиробатерии и пиратки за една вечер са ОК.

***
 На Нова Година:
- Слабите хора спят в салатата, силните в десерта...!

***

От днес поскъпва водата. На българина не му дреме, той такова не пие!

***

Вчера катаджии ме спряха и ми направиха обиск на колата за наркотици. Намериха пакетче, което показа отрицателен резултат. Сега ще имам един много сериозен разговор с дилъра ми.

***

Фън Шуй диета - вратата на хладилника е обърната към стената.


вторник, 1 януари 2019 г.

Фотофакт: Варна 2019 г.

Снимка: "Таралеж"
Ледени фигури посрещат варненци след новогодишната нощ.


Тържества за Нова година преди век във Варна


Преди 100 години тържество за Нова година във Варна е имало само за елита на обществото. Някогашният градски хайлайф се е събирал във Военноморския клуб, само на стотина метра от мястото, където днес варненци отбелязват смяната на годините.

Постепенно новогодишните балове във Военноморския клуб стават традиция, като събират на едно място местните управници, богаташи и чужди дипломати, разказа за Дарик Светлозара Колева от Етнографския музей.

Новогодишните балове от началото на миналия век във Варна се организират под европейско влияние. Специално за бала дамите си купували тоалети от чужбина. На самото тържество гостите са били посрещани от униформени военни, според запазените спомени на стари варненци.

По онова време обикновените жители на града са празнували настъпването на новата година в затворен семеен кръг. Има запазени сведения, че след полунощ домовете са били обикаляни от младежи със запалени фенери и пеещи дружинки, подобни на коледарските. Това е ставало по предварителен план, като са били посещавани къщите предимно на местните общественици и богаташи.

Празнуването на открито и по тъмно в първите години на 20-и век е било ограничено. През 1900 г. се приема Закон за официалните празници, според който веселбите и шумните тържества са били забранени след залез слънце, разказа още Светлозара Колева.

След Освобождението във Варна се заселват много хора от вътрешността на страната, които са носили със себе си и много традиции, особено в по-бедните квартали. Това е оказало влияние и при формирането на днешните традиции както в кулинарен, така и в културен аспект.

Първата коледна елха във Варна е била украсена в дома на руския консул непосредствено след Освобождението. През следващите години елхи са започнали да украсяват и други чужди консули. Чак през 20-и век обикновените варненци започват да украсяват коледни дръвчета у дома, под европейско влияние. Понеже тогава е било скъпо удоволствие да имаш елха, са били украсявани лимонови дръвчета и олеандри, разкри още от историята етнологът.

Първата градска елха е била поставена на площада чак в края 50-те години на миналия век. Край нея са се събирали хора, но шумни веселби не е имало. А традицията на новогодишни тържества със сцена и празнична украса във Варна е от последните 20-25 години.

На тази дата: 1 януари 404 г. Провежда се последният известен гладиаторски бой в Рим

404 г. провежда се последният известен гладиаторски бой в Рим. Гладиаторите били роби, престъпници или военнопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката.

Те се набирали измежду осъдените на смърт, намиращи по този начин шанс да удължат живота си, но имало и доброволци в лицето на бягащи роби или разорени граждани. Някои от тях, надарени с особени качества в боя или просто късметлии, оцелявали през дългите години на изпитания и доживявали да се оттеглят в пенсия.

Гладиаторските борби започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Първите римски гладиаторски борби били проведени през 264 г. пр.н.е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им Юлиус Брутус, като погребален дар за мъртвите. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнял и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за векове напред.

И докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби се биели на Пазара за добитък, то през 183 пр. пр.н.е. игрите вече включвали 60 дуела. През 65 г. пр.н.е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори. През 46 г. пр.н.е., след победите си в Галия и Египет, той организирал грандиозни игри за покойната си дъщеря Юлия, починала при раждане. Зрелището се състояло в построния специално за целта амфитеатър - Колизеумът.

Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Добро утро!
Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го попитал:
- С какво храните свинете? - Ами, като има царевица с царевица, иначе с отпадъци. Защо?
- Аз съм от Асоциацията за защита на животните. Не ги храните както трябва - те не трябва да ядат отпадъци. - И го глобил.
След два дни дошъл друг и го попитал с какво храни свинете.
- Ами, със сьомга, с хайвер, със скариди. Защо? - попитал селянинът.
- Аз съм от ООН. Не може, когато милиони хора измират от глад, да храните свинете с деликатеси. - Също го глобил.
След дни дошъл трети и попитал с какво храни свинете.
- Ами, аз не ги храня - давам им по 4 лева на ден да си купят каквото им се яде - отговорил ядосано селянинът.

***

Седят две врани на дървото и гледат долу, как един мъж си чисти колата. – Виж го, моля ти се – той трие нашите коментари!

***

Нова година по български - да си пуснеш президента само, за да го псуваш.

***

Не е страшно да преядете между Коледа и Нова година. Страшно е, ако преяждате между Нова година и Коледа!

***

- Ало, БТВ? Може ли някой по - нисък водещ на прогнозата за времето, тоя плешивият ми закрива Видин.


Честита нова 2019 година!

Бъдете здрави и щастливи през новата година! Обичайте и бъдете обичани! 

понеделник, 31 декември 2018 г.

Любопитно: Новата година идва първо на нос Шабла


Дежурният на фара на нос Шабла е първият човек на територията на България, който ще посрещне Новата година. По астронамическо време там стрелките са с около 21 минути по-напред от тези в София и 3 минути по-напред отколкото във Варна. Затова там, освен че първи посрещат изгрева на слънцето, първи вдигат и новогодишната наздравица.

По традиция служителите на фара дежурят със семействата си в новогодишната нощ, за да не са сами на празника. Времето за настъпването на следващата година обаче официално съобразяват с телевизията и речта на президента.

Маякът, който повече от век хвърля на всеки 20 секунди спасителен лъч в морето, е най-източната точка на географската карта на България.

Фарът на нос Шабла е най-старото навигационно съоръжение по българското черноморско крайбрежие – на повече от 150 години, и е с най-високата кула, която се издига 32 метра над околния терен, хвалят се местните хора.

В далечното минало моряците знаели, че щом видят светлините на фара, значи са преполовили разстоянието между устието на Дунава и Босфора, припомнят от общината. Според справките, днешният Шабленски фар е открит официално през юли 1856 година. А историците предполагат, че навигационното съоръжение на този бряг е функционирало още през Римската епоха. Знае се още, че светлината от върха на оцветената в бяло и червено кула се вижда от 17 мили.

Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е умалено копие на прочутия Александрийски фар, който е и едно от Седемте чудеса на света. Това е и единственото такова съоръжение, боядисано в два цвята - червено и бяло.

Фотофакт: Супермодерно руско оръжие се пуска с телефон от 1958 г.


Русия показа на света ново ултрамодерно, хиперзвуково супероръжие "Авангард". Гледам и се чудя, защо за предстартовото отброяване е използван мегаавангарден модел телефон от 1958 г.?

На тази дата: 31 декември народите празнуват новата година!

Празненства във Вавилон
Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането й датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година ("Акиту") са се организирали празненства в древен Вавилон.

За римляните новата година е започвала от 1 април - денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува "лъжливата" нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

Пир в Рим
В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който
годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил - Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани "Празник на пролетта", траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.
Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара. Следващата 2015 г. ще бъде Годината на Дървената Овца (Коза).

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана "празник Тет", се празнува според лунния календар.

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата:

Руснаците, за да приветстват Новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.

Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през Новата година.

Англичаните по традиция не посрещат Новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости.

Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12.

Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран.

Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.

Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца.

Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.

Японците посрещат Новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.

Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.

Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.

Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.

Вицове - само сока, декември 2018 г.


Пенка - проститутката, петнайсет години изкара се на едно и също място - на Е79. ТИР-аджиите ласкаво и викаха "Хачико".

***

Целите за новата година:
2014: да сваля 3 кила.
2015: да сваля 5 кила.
2016: да сваля 7 кила.
2017: да сваля 9 кила.
2018: да сваля 11 кила.
2019: да се боря против стандартите за красота, наложени от това капиталистическо, материалистко и сексистко общество!

***

Наближава най - късият ден в годината, първи януари. Станеш, закусиш, стъмни се.

***

Тя имаше такива големи очи, че място за мозък практически не оставаше!

***

Да си песимист е яко! Или си прав, или си приятно изненадан...

неделя, 30 декември 2018 г.

На тази дата: 30 декември 1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица

1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица. С развитието на индустриалното производство през 19 век заетоста на работната сила от традиционните десетина часа за селскостопанските и занаятчийски работници нараства до 12-18 часа на ден и то при тежки жизнени условия. Това предизвиква появата на обществени идеи и социални движения за урегулиране положението на населението полагащо наемен труд.

В Европа на 20 януари 1934 г. Адолф Хитлер като държавен закон установява с трудовото законодателство 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците. След това във Франция на 7 юни 1936 г. също е установена петдневна работна седмица от правителството на Леон Блум.

В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица, с което ръководената от Тодор Живков държава започва въвеждането на петдневната работна седмица.

С Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)”, процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Ей така по празниците...
Сега децата искат смартфони, плейстейшъни, лаптопи... А аз като си спомня, че през 1988 исках само за Нова година да има ток...

***

За Коледа моя мъж ми купи електрошок, а аз на него газов пистолет. Пети ден не сме се карали.

***

Отваряш прозореца и кат замирише на пушек... значи се е проветрило...

***

Значи каквото жена сложи в дамската си чанта... мъжът не може да го побере в мазето!

***

За толкова години така и не разбрах, защо извънземните винаги кацат у царевицата!?

събота, 29 декември 2018 г.

На тази дата: 29 декември 1890 г. САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота

1890 г. армията на САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота в резервата „Пайн Ридж”. Битката се състои при ручея Уундид-Ний.

На 15 декември по заповед на генерал Майлс е направен опит за арестуването на Седящия бик в неговия лагер заедно със сина му и шест други индианци. При акцията обаче вождът е убит. Останалата част от племето му продължава пътя си към Бад Лендс. На 29 декември се състояла битка близо до Уундид-Ний между кавалерийски полк и оцелелите мъже на Голямата стъпка. 30 бели са убити, а от индианците падат 200, сред които имало много жени и деца.

Повече от 3000 индианци се преселват близо до Уайт Клей Крийк, където на следващия ден се разразява нова битка. Резултатът е разпръсване на индианците и тежки загуби от тяхна страна. На 14 януари 1891 г. са проведени два съвета с участието на генерал Майлс и индианските предводители. Осъзнавайки безизходността на своята ситуация, индианците са принудени да отстъпят. Войната приключва на 21 януари и по-голямата част от племената са върнати в резервата.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Подготовка за празника

Група италианци стоят пред Ниагарския водопад. Екскурзоводът им обяснява:
- Намирате се пред най-големия водопад в Северна Америка. Всяка секунда от височина 55 м. се изливат 3000 кубически метра вода, тътенът му се чува на 20 мили и ако млъкнете за малко, ще го чуете!

***

Добре сме си ние мъжете. Отваряме гардероба и каквото падне на пода, това обличаме...

***

За мен "Консумирай отговорно" означава да не го разливам.

***

Благодарение на google street view вече мое са расождате у Враца и Перник без да ви бият!

***

Американец, французин и българин си хвалели жените.

Американецът: Моята жена има такива крака, че като седне на коня, краката й опират в земята.
Французинът: Егати краката!
Българинът: Егати коня!

Французинът: Моята жена има такава талия, че като я обхвана мога да си сложа ръката в джоба.
Американецът: Егати ръката!
Българинът: Егати джоба!

Българинът: Моята жена има такъв задник, че като я плясна при тръгване на работа, като се върна още вибрира.
Американецът: Егати удара!
Французинът: Егати задника!
Българинът: Егати работното време!

петък, 28 декември 2018 г.

На тази дата: 28 декември 1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта

1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.

Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург.

Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно става дневникът на Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.
Бележникът

•             28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
•             Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
•             Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
•             Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
•             Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
•             Мама — 15 май в 7.30 сутринта.
•             Савичеви умряха.
•             Умряха всички.

На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно име е кръстен астероидът Таня 2127.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Зима в Скандинавия

Сметнах калориите от празниците... Излиза, че следващото ми хранене трябва да е някъде към... април...

***

Преди да се ожени, мъжът е недовършен човек. Бракът го довършва...

***

Значи цяла година може да търпите "Биг Брадър" и турски сериали, а по Коледа не може "Сам вкъщи?"

***

- Г-це, блокирали сте ме!
- Възможно е... Как ви е профила?
- Разкарай си колата да изляза ма!

***

Не може да отрупаш масата с боб, леща, люти чушки, туршия, кисело зеле, праз и сушени сливи, а после да очакваш тиха и свята нощ!

четвъртък, 27 декември 2018 г.

Как Русия гони зад граница най-талантливите си жители


Известната руска писателка Юлия Латинина започва своите сутрини с джогинг по плажа, докато тропическия вятър духа в червените й коси. Тя живее доста далеч от мрачната в момента и доста мразовита своя родина.

През последните години Латинина и семейството й - литературният критик Алла Латинина и поетът Леонид Латинин се радват на главозамайваща гледка.

Цъфтящите градини са навсякъде наоколо, а слънчевите лъчи сменят цветовете си над морската вода. От съображения за сигурност обаче те не издават точното си местонахождение. Достатъчно е да се знае, че се стремят да прекарват колкото се може повече време далеч от Москва.

Кошмарът за семейството започва през 2016-а, когато тълпи от тролове започват да нападат Латинина в социалните мрежи заради статия в "Новая газета", озаглавена "Шефът на Путин". Под този прякор тя визира бизнесмена Йевгени Пригожин, който се смята за свързан с руските хакерски атаки по време на президентските избори в САЩ от 2016-а година.

"Разкарай се от Русия, ще дишаме по-леко без либералната ти воня", заплашват троловете. Скоро грознитедуми се превръщат в още по-грозни действия. Съмнителни индивиди започват да следят Латинина, докато през август 2016-а някой не я залива с кофа с екскременти, докато писателката отива към радио "Ехото на Москва".

Латинина има издадени над дузина бестселъти, най-вече криминални и фантастични романи. Творбите й са преведени на испански, френски, италиански и полски.

Руснаците обаче познават писателката най-вече от рубриката й в "Ехото на Москва", където често критикува действията на Кремъл, идеологията и липсата на лидерски умения. Освен това е автор в "Новая газета" - издание, в което бяха убити общо петима журналисти. След гнусната атака срещу Латинина вестникът настоява за щателно разследване, но такова не се случва.

Вместо това чуват отговора "Щом критикувате държавата, трябва да сте готови за ответни действия". Както и "Всеки, който не ни харесва, може да напусне". Латинина настоява, че случаят може да бъде разкрит само с няколко телефонни обаждания, които така и никой не прави.

Един ден спирачките на автомобила й отказват. След това една нощ родителите й - на 77 и 79 години - са събудени от задушлив газ, който изпълва апартамента им. Следователите установяват, че е използван несмъртоносен боен газ като химическо оръжие. През следващите два месеца Алла Латинина се разболява два пъти от пневмония като тя смята, че е в резултат на атаката.

Враговете на Латинина очевидно искат тя да напусне страната.

Колата на семейството е опожарена, а Алла Латинина се събужда посред нощ, само за да види как съпругът й безуспешно се опитва да потуши пожара на техния семеен SUV. Сцената е ужасяваща, защото автомобилът е можел да избухне във всеки един момент, докато Леонид Латинин обикаля около него.

Скоро след инцидента цялото семейство заминава за Европа. Според Юлия Кремъл вече не разчита на ФСБ да репресира опозиционерите. Вместо това правителството се доверява на разнообразни бандити, които са трудни за проследяване и вината им не може да бъде доказана.

Латинина би била щастлива да види нападатели си наказани. По нейно мнение журналистите от "Новая газета" са на мушката на Пригожин отдавна. Преди най-опасен за отразяване е бил чеченският лидер Рамазан Кадиров. Сега списъкът с имена нараства бързо.

Пьотър Верзилов, един от членовете на Pussy Riot, също смята, че е бил отровен нарочно.

Верзилов беше настанен за лечение в Германия и няма намерение да се връща в Русия. Критиците на Кремъл знаят рисковете, които поемат. В средата на декември полицията задържа 12 души, които протестират пред централата на ФСБ срещу злоупотребата с власт. Един от активистите държи плакат "Путин, остави Украйна на мира!".

През 2015-а точно до стените на Кремъл е убит Борис Немцов. Престъплението е показателно, че федералните служби нямат никакво намерение да защитават опозицията срещу Владимир Путин.

Всяка година Русия напускат редица писатели, журналисти, артисти и културни фигури. Според последните социологически проучвания  в страната, всеки трети руснак иска да емигрира. По-рано през този месец либерални руски интелектуалци се събират на форум във Вилнюс, за да обсъдят политическото бъдеще на Русия.

Там природозащитничката Евгения Чирикова представи онлайн проекта си "Активатика", който представлява карта на всички руски социални движения и протести. Преди няколко години Чирикова също емигрира от Русия по политически причини. Тя се установява в Естония след заплаха, че ще й бъдат отнети децата.

Нейният приятел и редактор Михаил Бекетов е пребит до смърт.

Съпругът й губи зрението си с едното око заради побой. Социални работници посещават дома на Чирикова под претекст, че искат да видят как са децата. И от чужбина тя не спира да мисли и да работи за Русия. Тя помага на руски активисти - в и извън Руската федерация. Латинина също отказва да замълчи.

Статиите й в "Новая газета" и коментарите й в "Ехото на Москва" са ежеседмични. Но журналисти и писатели не са единствените, които искат да напуснат Русия. Опрената певица Мария Максакова и съпругът й Денис Вороненков бягат в Киев. Те са бивши членове на партията на Путин, но се оказва, че това не ги предпазва от насилие.

Вороненков свидетелства срещу съюзника на Кремъл и бивш украински президент Виктор Янукович. В същия ден семейството бяга от страх от политическо преследване. През март месец 2017-а Вороненков е застрелян по улиците на Киев. Дори и след това Кремъл отказва да остави на мира Максакова.

Руските телевизии непрекъснато я нападат като й посвещават цели шоута.

Тя не е изненадана - в исторически план тоталитарна Русия винаги е третирала артистите си като нейна собственост. Точно както Латинина и Чирикова, Максакова няма намерение скоро да се връща в родината си.

Поне не  и докато продължава да цари тази атмосфера на омраза, престъпност и безнаказаност.

по Дейли Бийст