"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.
Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.
Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.
Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.
В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.
Предистория
Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити. Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.
След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.
Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”. Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.
Голямата екскурзия
След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.
Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.
