На тази дата: 8 юни 1968 г. на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей

1968 г. на Летище Хийтроу е задържан убиецът на Мартин Лутър Кинг - Джеймс Ърл Рей. Той се опитва да напусне Обединеното кралство с фалшив канадски паспорт.

Мартин Лутър Кинг - известен проповедник, лидер на движението за права на чернокожите в САЩ и лауреат на Нобелова награда за мир, е убит 4 април 1968 г. на терасата на мемфиския мотел „Лорейн”.

Година по-късно полицията арестува Джеймс Ърл Рей, който по това време е бил регистриран като затворник-беглец. Смята се, че под натиска на съдиите, които обещали на Рей сделка със следствието в случай на чистосърдечно признание, той се е подписал под собствената си присъда.

Съдът осъжда Рей на 99 години затвор. Веднага след произнасянето на присъдата той заявява, че не е убивал защитника на човешките права.

Джеймс Рей умира на 23 април 1998 г. в Мемориалната болница в град Нешвил. А своите съболезнования по повод кончината на осъдения изразява дори семейството на Кинг, което го смята за невинен.

Любопитен факт е, че през 2011 г. в интернет се появи музей, посветен на Джеймс Ърл Рей. Онлайн изложбата бе открита на сайта на окръг Шелби, в който е разположен град Мемфис, където е застрелян Кинг. Сред експонатите в „музея” са материали от наказателното дело срещу Рей, аудиозаписи на показанията му, записки на секретаря на съда, лични писма на осъдения, както и някои редки снимки на престъпника.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Опс

Три рядко срещани явления:

- Кълбовидна мълния.

- Двойна дъга.

- Три работещи каси в "ЛИДЛ."

***

- Може ли още една бира?

- Да, сега ще ви донеса.

- Не бе, то аз жената питам.

***

Чу ли? Пешо го изгонили от отбора по алпинизъм. - Това пък защо? - Хванали го, че се качва до шестия етаж с асансьора.

***

Мъж се прибира вкъщи и заварва жена си в леглото с негов приятел. Взима пистолета и го застрелва. Жената станала от леглото и казала с укор:

- Ти затова остана без приятели...

***

Maйĸa cлaгa дeтeтo cи дa cпи, нo тo плaчe. Πee мy пpиcпивнa пeceн – тo пaĸ плaчe. Πee мy oщe eднa – пpoдължaвa дa плaчe… Haĸpaя дeтeтo oтвapя oчичĸи и ĸaзвa:

– Maмo, aз paзбиpaм, чe ти ce пee, нo биx иcĸaл дa пocпя!

На тази дата: 7 юни 1848 г. се ражда френският художник Пол Гоген

На 7 юни 1848 се ражда френският живописец, постимпресионист Пол Гоген. Той е един от най-обичаните художници – не само заради таланта, но и заради ексцентричността му. Целият му живот е постоянно пътуване и търсене на ново начало. През 1894 г. става член на теософско общество, където остава до края на живота си.

Вероятно най-значителната му творба е картината „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“. Тя символизира житейски път, чийто край не преминава в хармонична завършеност, а действа върху зрителя объркващо и безнадеждно.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Няма прегради за любовта

Първият български космически турист се завърна с няколко шишенца шампоан и хавлия с надпис NASA...

***

Изпит по философия:

Професорът излиза на дъската и казва:

- Днес ще пишете само по един билет и една тема... и написва на дъската:

- "ЗАЩО?"

От всички работи има само една шестица и тя е на студента, който написал на листа си:

- "А, ЗАЩО НЕ !?"

***

Баща към сина си:

- Още си 5- ти клас да пушиш!

- Тате и ти си бил 5- ти клас!

- Тогава аз бях на 18, пикльо!

***

Не вярвам на никого! Нито на жени, нито на правителството, а от 2012 г. и на маите не вярвам!

***

Какво нещо е термосът... Всички мислят, че пиеш горещ чай, а ти си сипал студена бира.

На тази дата: 7 юни 1988 г. Изстрелян е „Союз ТМ-5” с вторият български космонавт Александър Александров

1988 г. изстрелян е съветския космически апарат „Союз ТМ-5”. Част от екипажа е и вторият български космонавт Александър Александров. Командир на полета е Анатолий Яковлевич Соловьов.

Мисията продължава до 17 юни.Александър Александров завършва Военновъздушното училище като летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в 22 изтребително-бомбардировъчен полк в Безмер, Ямболско.

През 1977 г. Александров e подбран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос” заедно с Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.

По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти.

По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с тогавашния лидер на държавата Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.

През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР в Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки” (сега доктор).

Александров е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина”.

В сянката на Александров завинаги остана неговият дубльор космонавт-изследовател Красимир Стоянов. Той напусна армията през 2008 г. като полковник в щаба на ВВС.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Моето ниво на владеене на английски:

- Разбирам по интонацията какво става!

***

Няма такова друго животно, което да да изпие толкова бира, като пържената цаца!

***

Удивително! Почти еднаква конструкция, но у арабите се е получило наргиле, а при нас - казан за ракия...

***

Експериментът „Колко пари може да похарчи една жена” беше прекратен поради липса на средства.

***

Иска ми се лятото да бе дълго колкото "Дързост и красота".

На тази дата: 5 юни 1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал

1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал, в който е замесена танцьорка.

Джон Денис Профумо е английски политик и италиански барон, който въпреки важните държавни постове, които заема през 50-те години на 20 в., остава в историята именно заради „Аферата Профумо”. Скандалът избухва през 1963 г. заради танцьорка и води до оставката на Профумо и оттеглянето му от политиката, като за малко не се стига и до падане от власт на консерваторското правителство на Харолд Макмилан.

Политическата му кариера започва през 1940 г., когато още като военнослужещ е избран в Камарата на общините. 25-годишният консерватор е най-младият народен представител в английския парламент. Първият му успех на политическата сцена идва по време на парламентарните избори през 1950 г., когато току-що напусналият армията Профумо е избран за депутат от Стратфорд-он-Ейвън, Уоруикшър (родният град на Уилям Шекспир).

Профумо сменя няколко поста в кабинета на консерваторите - той минава през Министерството на гражданската авиация (1952 г.), Министерството на транспорта и гражданската авиация (1953 г.), Министерството на колониите (1957 г.) и Министерството на външните работи (1958 г.), а през 1960 г. е назначен за Военен секретар (правителствен пост, подобен на министър, в Обединеното кралство) и член на Кралския съвет.

През януари 1961 г. Джон Профумо се забърква в секс афера с танцьорката Кристин Кийлър, с която се е запознал на празненство. Военният секретар прекратява връзката си с нея след няколко седмици, но слуховете вече са плъзнали. Скандалът придобива национален мащаб, когато случайно става ясно, че момичето е имало сексуални отношения и с Профумо, и със съветския военноморски аташе Евгений Иванов, което поставя на дневен ред въпроси за националната сигурност.

И въпреки че англичаните по принцип уважават правото на личен живот на политиците си, депутатът лейбърист Джордж Уигс раздухва случая под предлог, че е накърнена националната сигурност и Профумо е принуден да отговори на обвиненията. Той признава за познанството си с Кийлър, но отрича да е имал непристойни отношения с нея. Пресата обаче задълбава аферата и правителството на Макмилан започва да губи позиции.

На 5 юни 1963 г. Профумо е принуден да признае, че е излъгал Камарата на общините, което в британската политическа етика е непростима обида. Той се оттегля от Министерството, от Парламента и от Кралския съвет. Никой не успява да докаже, че аферата с Кийлър е представлявала заплаха за националната сигурност, но въпреки това тя става една от причините за загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. и оттеглянето на Макмилан.

Профумо запазва пълно мълчание за аферата до края на живота си. След оттеглянето си от властта той работи за една благотворителна организация, използвайки връзките си да набира средства, и така успява да възстанови доброто си име.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Само човек, пържил тиквички за пет човека разбира значението на думата " безкрайност"...

***

Видиш ли жена - шофьор да пуска чистачките в слънчево време - ПАЗИ СЕ!!! Ще завива!

***

Млада жена разхожда бебе в количка. Нейна позната я заговарва:

– Леле какво сладко бебе! Като две капки вода са с мъжа ти...

– Така ли смяташ! Защото детето е на съседката от третия етаж...

***

Cлeд ĸaтo нaпepдaшвa мoмчeтo cи, бaщaтa ĸaзвa:

– Bяpвaй ми, oт мъĸa ceгa мeн мe бoли мнoгo пoвeчe, oтĸoлĸoтo тeб.

– Bъзмoжнo e – цyпи ce cинчeтo. – Oбaчe тeб нe тe бoли нa cъщoтo мяcтo.

***

Пловдивчани с трепет очакват следващите избори за кмет. По предварителни данни 75% от жителите на града ще подкрепят кандитатурата на Аквамен...

На тази дата: 4 юни 2004 г. американският заварчик Химейер атакува с булдозер циментов завод

На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик на

автомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.

Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.

Причини за конфликта

Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.

През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.

През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.

В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.

Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.

Модификацията на булдозера

Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.

Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.

Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.

Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.

С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).

За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.

Отмъщението на Химейер

На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.

Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.

След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.

Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.

Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.

Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).

Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.

След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.

„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.

Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.

На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.

Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.

Съдбата на булдозера

На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

- Добър ден, може ли да ми изпратите един добър електротехник?

- Госпожо, всички живи електротехници са добри.

***

- Муцка, как разбра от първата среща, че между вас няма да се получи?

- Ами как, аз си поръчах двойна ракия, а той... сладолед!

***

След мача Джошуа - Руис се наблюдава пълен отлив от фитнес залите и огромен наплив към дюнерджийниците!

***

Пловдив. Втори юни. Сирени. Млад олигофрен крачи бодро...

- Спри се ве, това е деня на Ботев!

- Аз съм от Локо, майна...

***

От жените има полза дори когато ти обещаят и не дойдат. Обръснеш се, изкъпеш се, сложиш си чисти гащи и си легнеш на прани чаршафи!

На тази дата: 3 юни 1989г. в Русия става най-тежката железопътна катастрофа

На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в

историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.

Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.

Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.

По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.

Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).

Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.

Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.

По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.

Разследване и последици

Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.

Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.

Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.

По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.

Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.

Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.

През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Превзета госпожа се вози в такси:

- Бихте ли спрели ето там, до това котараче.

- Но разбира се - до предните или до задните лапички?...

***

Жената на мутра, всеки път е много напрегната, когато мъжът и я извежда сред природата...

***

Вчера един ми каза, че живея в измислен свят. От възмущение направо щях да падна от дракона!

***

Най-лошото нещо при паркирането са свидетелите!

***

– Сине, как си? Изглеждаш ми много блед! И си отслабнал след сватбата – бузите ти са хлътнали... Тая, изобщо храни ли те?!!

– Мамо, сватбата беше вчера.

На тази дата: 2 юни - Денят на Ботев

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества всяка година в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни 1876 г.

През годините този ден на почит неколкократно е сменял името си. От 1953 до 1988 г. се е наричал  Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. След това 1990 г. се преименува на Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. За кратко между 1991 и 1993 г. носи названието Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Сегашното му последно име - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е обявено с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

За първи път денят е бил отбелязан във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Поклон!

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния.

През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 година излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".

Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 година Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.

Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Хора гледат разбиращо картини

Снощи в леглото с моичкия си представях, че съм с Джони Деп. Ми какво да кажа... Специално па от Джони Деп очаквах повече...

***

Опитна жена - това е жена, която умее да се преструва на неопитна!

***

- Авраме, защо се жениш за толкова млада жена? Ти ще умреш, а тя ще остане!

- По-добре да остане, отколкото да не стигне!

***

На черно-белите телевизори едно време картината се стабилизираше с удар отгоре, а звука с удар отстрани. Или пък беше обратното... Искам да кажа, че технологията "Touch screen" си я имаше още тогава!

***

– Шефе, този месец сте ми превели по-малко пари.

– Да, ама миналия ти преведохме повече.

– Една грешка – проявих разбиране, ама вече две...

На тази дата:1 юни 1913 г. В 11.28 ч. Северна България е разтърсена от 7-ма степен по Рихтер

1913 г. в 11.28 ч. Северна България е разтърсена от силно земетресение. Денят е събота. Според сеизмолозите магнитутът на земетресението е около 7-ма степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв.км, а трусът е почувстван в цяла България.

Последиците са катастрофални. Във Велико Търново историческите църкви „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Димитър”, „Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви „Св. Константин и Елена”, „Св. Никола”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Св. Спас”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни.

По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11.30 ч. е 20 души и 1 починал в 14.00 ч. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в шест категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.

Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество „България” сградния фонд на града е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Под руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел „Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика „Централа”. Църквите „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Място за реклама в руска маршрутка.

Не казвам, че жена ми купува много обувки, но антрето ни вече прилича на входа на джамия...

***

Така ме тегли към Париж, ама къщата, градината, тъпите кокошки, а и ако изведнъж дойде принцът на бял кон, а аз се мотая из Париж?!

***

Скарахме се със жената за някаква глупост, помолих я за чаша вода, носи ми чаша с лед и вика:

- Ще чакаш!!!

***

Мъжете сме като червеите. Покажем се, позавъртим се и хоп, грабне ни някоя кокошка...

***

Едно време любовта беше химия... Сега е икономика!

На тази дата: 31 май 2003 г. Самолетът "Конкорд" извършва последният си полет

2003 г. самолетът на Еър Франс „Конкорд” извършва последния полет на този модел. Историята на „Конкорд” започва през ноември 1962 г. Тогава Франция и Великобритания сключват договор за съвместна разработка на свръхзвуков пътнически самолет. В цялостното проектиране и изработване на самолета участват около 300 френски и 250 английски фирми. Проектът струва около 3,5 млрд. долара.

По идея на Шарл дьо Гол самолетите носят името „Конкорд”. На 2 март 1969 г. самолетът извършва първия си пробен полет от Тулуза до Париж. На 25 юли 2000 г. „Конкорд” се разби край Париж на път за Ню Йорк и загинаха 109 души. Тогава всички полети на свръхзвуковите самолети бяха спрени до 7 ноември 2001 г., когато полетяха отново след доста технически подобрения.

През април 2003 г. „Еър франс” и „Бритиш еъруейз” решават да прекратят полетите с единствения свръхзвуков пътнически самолет. Френската компания спира трансатлантическите рейсове на конкордите още през май с.г. като основна причина за спирането на полетите тогава е изтъкнато сериозното влошаване на икономическите резултати.

За окончателното спиране на свръхзвуковите стрели сериозно повлиява и ударът върху имиджа им, който нанася катастрофата в Париж. Въпреки че трагедията е първа и единствена за почти 30 години експлоатация на свръхзвуковите машини, повечето богати пътници спряха да летят с тях.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Сексът бил като висшето образование! Редовно, задочно и платено!

***

Интересно нещо е жената. Носи дете 10 кг. от градината до вкъщи, а каса бира от магазина до вкъщи не ще?!

***

Който не е седял трезвен между пияни хора, нищо не знае за живота!

***

Надпис в женска тоалетна:

- Пешо, обичам те! - Петя

Под него друг:

- Много си проста, Пешо ходи в другата тоалетна!

***

- На какво ни научи историята с Титаник, относно изборите?

- Колкото по-силни са виковете от долната палуба, толкова по-силно свири оркестъра на горната!

На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Според Стивън Хокинг хората до 100 години ще трябва да напуснат Земята. Което ще е много тъпо за нас българите, защото тъкмо ще е завършена магистрала Хемус.

***

Да вярваш в истинската любов е като да се влюбиш в момиче от Тайланд...

Много щастие, много трепети и накрая к*р.

***

Магията на солариума, влиза кифла, излиза пърленка.

***

Има ора, де са добри в една област, па в друга ги нема ник'ви! Малко сме тия, дека сме еднакво зле у всичко!

***

По-добре да работиш с пияни професионалисти, отколкото с трезви идиоти...