сряда, 15 януари 2020 г.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Монтрьо, Швейцария

Пиян се вози в тролея. Контрольорът се провиква:
- Билетчета и карти!
Пияният добавя:
- И две бири, моля!

***

Според повечето блондинки "наказателен член" е всеки, по-дълъг от
25 см.

***

Напомням ви, че само Mark Zuckerberg има Фейсбук, останалите имаме само профили.

***

Една овесена каша сутрин, ме зарежда с енергия и ненавист за целия ден...

***

– А, французите казват, че от масата трябва да се става с лекото усещане за глад.
– Ти от Франция ли си?
– Не.
– Ами седни си тогава...

вторник, 14 януари 2020 г.

На тази дата: 14 януари 1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай

1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай. Пускането на трамвая у нас станало възможно благодарение на първата електроцентрала в Панчарево.
Първият вагон тръгва накичен с цветя, около него са току-що назначените ватмани, зад тях любопитните столичани. Вестник от онова време описва събитието така: „Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес - първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.
Първият електрически трамвай се движи по трасето от гарата до днешния пл. „Славейков”. Маршрутът е нарочно подбран и за времето си е най-представителният. Старата гара тъкмо е ремонтирана и разширена с луксозен салон, а около пл. „Славейков” още от турско време е центърът на столицата. За център на нова градска железопътна мрежа е определена Градската градина, днес градинката пред Народния театър, която била опасана от всички страни с трамвайни линии. Това е проектът на германския инженер Клингенберг. Той е разработил седем варианта за електрическо осветление и трамваи в София още през 1896 г.
Първоначално има шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 25 км, с коловози за разминаване на някои от възловите места. На крайните спирки ватманите сменят кабините и обръщат ролковия токоприемник, защото мотрисите нямат обръщателни колела. Тогава е построено и депото на бул. „Княгиня Мария Луиза”.
Веднага е въведено и „класовото” деление - билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Въпреки високите за времето си цени няколко дни тълпи се трупали по спирките, във вагоните пътниците били натъпкани. Първите, престрашили се да се качат на трамвай, били впечатлени, както описват съвременници, от „бързината му (трамваят развивал около 20 км/ч) и светлите искри под колелата и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.
Любопитен факт е, че работата по електрифицирането и пускането на първия трамвай е започнала 13 години по-рано, още при управлението на Димитър Петков. После са се сменили още петима кметове, но големи заслуги за новото техническо чудо има Димитър Яблански, който на два пъти е обявявал нови концесии за електрифицирането на София. То става факт при Христо Попов.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Река Ли, Китай

30 - годишният ски инструктор истински се обърка, когато в групата му попаднаха 40 -годишна майка... с 20 - годишна дъщеря.

***

- Къде беше?
- Тичах...
- А защо ти е мокър панталона, а не тениската?
- Не дотичах...

***

От двете злини винаги избирам тази, която е по-млада и по-симпатична.

***

Аз се Храня Здравословно! След това, Задължително Ям!

***

Тя:
- Обичам смелите мъже!
Той:
- Надебеляла си!

понеделник, 13 януари 2020 г.

На тази дата: 13 януари 1928 г. В Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция

Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.
Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.
Отзвук от атентата
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...
Паметната плоча на Мара Бунева
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.
През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.
Личен живот
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
 

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Любляна — Словения

Жените са като индианците. Гримират ли се старателно, значи ще ходят на лов.

***

- Госпожице, в магазина не се пуши!
- Е, нали си купих цигарите от вас!?
- То аз и презервативи продавам...

***

Ако се чувствате незавършени - влюбете се. Това ще ви довърши!

***

Наскоро бях на интервю за работа. Когато интервюто приключи ми казаха:
- При нас не може да ви вземем, при никакви условия. Но пък бихме Ви плащали някаква сума, ако решите да започнете работа при нашите конкуренти.
Явно съм много ценен!

***

Кратери, негоден за дишане въздух, лоши условия за живот... Разликата между Марс и Перник е, че на Марс има вода.

неделя, 12 януари 2020 г.

На тази дата: 12 януари 1998 г. Европейският съюз забранява клонирането на хора

1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.
През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех.
Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.