Вицове - само сока, януари 2020 г.

Джулия Пфайфър Парк, Калифорния

- Здрасти шефе, днес няма да идвам на работа...

- Защо?

- Колата ми е развалена..

- Защо не дойдеш с автобуса?

- Аз нямам автобус...

***

Майка към дете:

- Иди оттатък, виж какво прави баща ти и му кажи, че не се прави така.

***

- Искам да сложа целия свят в краката ти?

- Пешо, я да ми се разкараш с тоя глобус от тука...

***

Да се състезаваш на пасианс с някой от държавната администрация е все едно да се надбягваш с Юсеин Болт.

***

Здравият сън, не само удължава животът ни, но съкращава и работният ни ден!

На тази дата: 16 януари 1920 г. в САЩ е въведен сух режим

1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.

Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.

От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.

Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение.

Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си.

Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети.

Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Манарола, Италия.

В България не сме расисти! От 3 морета сме си избрали черното!

***

Най-страшните думи от нашето детство - "Извадете двоен лист!"

***

Тъкмо ти изчезнат пъпките и ти се появят бръчки...

***

5 от 4-ри човека, не са добри по математика...

***

- Ти с кво се занимаваш?

- Работя в сферата на високите технологии.

- Аа, и кво точно?

- Кранист съм.

На тази дата: 15 януари 1951 г. В Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох - „Вещицата от Бухенвалд”

1951 Във Федерална република Германия е осъдена на доживотен затвор Илзе Кох, жена на коменданта на хитлеристкия концентрационен лагер Бухенвалд полк. Карл Кох. За чудовищния й садизъм я наричат „Вещицата от Бухенвалд”. Именно по нейна поръчка са правени сувенири от татуирана човешка кожа. „Вещицата” се обесва в затвора през 1967 г.

Историята на Илзе Кох

е просто една от многото, свързани с терора от Холокаста.

Илзе била женена за Карл Кох, един от командирите, работещи за Адолф Хилтер в концентрационния лагер Бухенвалд. Тя живеела със съпруга си в Бухенвалд, но животът й никак не бил на обикновена съпруга на командир. Тя се присъединила към нацисткото движение и станала надзирател в лагера. 

Илзе била абсолютен садист - често яздела край лагера, удряйки брутално с камшик (често до смърт) затворниците без абсолютно никаква причина. Обичала да избира затворници, чиято кожа й харесва - убивала ги и одирала кожата им като след това правела ужасяващи неща с нея като абажури за лампи, калъфи за книги или дрехи. Имала си дори любима чанта, която постоянно носела и също била изработена от човешка плът.

Кох била арестувана за престъпленията си, а съпругът й бил екзекутиран през 1945 г. По-късно тя била осъдена на доживотен затвор. Единственият син на Илзе и Карл Кох се самоубил след войната, неспособен да живее с фактите за зверствата на родителите си по време на Холокаста.

Докато била в затвора Кох забременяла от неизвестен мъж и деветнадесет години по-късно синът й често започнал да я посещава в затвора. След двадесет години в затвора Кох се самоубила в нощта, в която чакала посещение от сина си.

Вицове - само сока, януари 2020 г.

Монтрьо, Швейцария

Пиян се вози в тролея. Контрольорът се провиква:

- Билетчета и карти!

Пияният добавя:

- И две бири, моля!

***

Според повечето блондинки "наказателен член" е всеки, по-дълъг от

25 см.

***

Напомням ви, че само Mark Zuckerberg има Фейсбук, останалите имаме само профили.

***

Една овесена каша сутрин, ме зарежда с енергия и ненавист за целия ден...

***

– А, французите казват, че от масата трябва да се става с лекото усещане за глад.

– Ти от Франция ли си?

– Не.

– Ами седни си тогава...

На тази дата: 14 януари 1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай

1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай. Пускането на трамвая у нас станало възможно благодарение на първата електроцентрала в Панчарево.

Първият вагон тръгва накичен с цветя, около него са току-що назначените ватмани, зад тях любопитните столичани. Вестник от онова време описва събитието така: „Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес - първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Първият електрически трамвай се движи по трасето от гарата до днешния пл. „Славейков”. Маршрутът е нарочно подбран и за времето си е най-представителният. Старата гара тъкмо е ремонтирана и разширена с луксозен салон, а около пл. „Славейков” още от турско време е центърът на столицата. За център на нова градска железопътна мрежа е определена Градската градина, днес градинката пред Народния театър, която била опасана от всички страни с трамвайни линии. Това е проектът на германския инженер Клингенберг. Той е разработил седем варианта за електрическо осветление и трамваи в София още през 1896 г.

Първоначално има шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 25 км, с коловози за разминаване на някои от възловите места. На крайните спирки ватманите сменят кабините и обръщат ролковия токоприемник, защото мотрисите нямат обръщателни колела. Тогава е построено и депото на бул. „Княгиня Мария Луиза”.

Веднага е въведено и „класовото” деление - билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Въпреки високите за времето си цени няколко дни тълпи се трупали по спирките, във вагоните пътниците били натъпкани. Първите, престрашили се да се качат на трамвай, били впечатлени, както описват съвременници, от „бързината му (трамваят развивал около 20 км/ч) и светлите искри под колелата и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Любопитен факт е, че работата по електрифицирането и пускането на първия трамвай е започнала 13 години по-рано, още при управлението на Димитър Петков. После са се сменили още петима кметове, но големи заслуги за новото техническо чудо има Димитър Яблански, който на два пъти е обявявал нови концесии за електрифицирането на София. То става факт при Христо Попов.