На тази дата: 17 март 1959 г. Започва изгнанието на Далай Лама

На 17 март 1959 г. започва изгнанието на Тензин Гятсо, 14-ият Далай Лама. Той напуска Тибет и отпътува за Индия.

Пълното му религиозно име е Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо. Той e духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. 

През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.

Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставници - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са били включени "петте големи науки": логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия и "петте малки науки": поезия, музика, драматично изкуство, астрология и словесност. На 22 февруари 1940 г. Далай Лама XIV е възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 г. Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирното съжителство между двата народа, но бива принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 г. и да намери убежище в Индия.

От 1960 г. Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала (Малка Лхаса) в щата Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.

В периода 1959-1965 г. нееднократно Далай Лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.

През 1963 г. Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.

На 10 декември 1989 г. Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Делото на Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач.

„Още от 1960г. постоянно повтарям, че на тибетците им трябва водач, избран от самите тях, на когото бих могъл да предам властта. Сега явно е дошло времето за това.“ В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Яжте много чесън! Не помага срещу корона вируса, но държи другите на разстояние!

***

Жена се кара на мъжа си:

- Цял живот решаваш кръстословици! Никакво внимание не ми обръщаш! Кажи ми поне една мила дума!

- С колко букви?

***

- В колко часа се прибра?

- В 12 без 5.

- Лъжеш, пияницо, прибра се в 7 сутринта.

- Ми 12 без 5 колко е, ма?

***

В скоро време ще трябва да ловуваме за да се изхранваме, а аз дори не знам къде живее лазанята!

***

Чудя се... Как може в едната кутия с ориз да са 25678 зърна, а в другата 25468?

На тази дата: 16 март 1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие

1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало. Френският мореплавател осъществява първото френско околосветско пътешествие от 1766 до 1769 г.

Роден в Париж в семейство на нотариус и по настояване на баща си започва да учи право, но скоро се отказва и през 1754 г. се записва в армията, в полка на мускетарите.

През 1763 г. възниква проект за разширяване на френските владения в Тихия океан. Като проявил се дипломат и военен специалист Бугенвил идеално подхожда за тази мисия. Назначават го за капитан на фрегата и той отплава на юг с голяма група колонисти.

За да се засили авторитета на Франция след загубата й в Седемгодишната война кралят и правителството решават да организират първата френска околосветска експедиция. За неин командир е назначен Луи Антуан дьо Бугенвил, който става първият французин и 14 капитан извършил околосветско плаване, продължило от 15 ноември 1766 г. до 16 март 1769 г.

На 15 ноември 1766 г. с два кораба „Будьоз” и „Етуал” напуска пристанището Сен Мало и се отправя на югозапад през Атлантическия океан, преминава през Магелановия проток, който изследва и частично картира и навлиза в Тихия океан.

От 23 до 27 март 1768 г. в архипелага Туамоту открива атолите Вахитахи, Акиаки, Хао, Хикуеру, Равахере, Марокао, Хараики и Тепото Южен. От 2 до 15 април пребивава на остров Таити и обявява острова за френско владение, въпреки че Самюъл Уолис го е обявявил за английско владение девет месеца по-рано. Междувременно Бугенвил вторично след Уолис открива остров Мехетиа в Дружествените острови. От там французите вземат на борда таитянина Аутору, брат на местния вожд, който след това пребивава във Франция, но на обратния път към родината си умира.

След това експедицията продължава на запад, посещава островите Мануа и Тутуила в архипелага Самоа, открит през 1722 г. от Якоб Рогевен и на 22 и 23 май в северната част на Новохебридските о-ви (Вануату) открива островите Вануа Лава (вторично), Мере Лава (вторично), Амбае, Пентекост и Еспириту Санто (вторично) и протока Бугенвил между островите Еспириту Санто на север и Малекула на юг.

На 29 май французите напускат Вануату и продължават на запад. На 6 юни откриват рифа Бугенвил, от където се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 10 юни на югоизток от Нова Гвинея Бугенвил вторично след Луис Ваес де Торес открива архипелага Луизиада. На 28 юни, вторично след Алваро де Менданя де Нейра, открива Соломоновите острови - островите Веля Лавеля, Бугенвил и Шуазьол (вторично), протока Бугенвил между тях и остров Бука (вторично).

След това корабите заобикалят остров Нова Британия, откриват островите Каниет и островите Ниниго (вторично) в Западните острови, в средата на август 1768 г. достигат до северния бряг на Нова Гвинея и акостират на Молукските острови, където Бугенвил дава едномесечен отдих на екипажа.

На 28 септември 1768 г. експедицията пристига в Батавия, а след това през остров Мавриций и около нос Добра Надежда, на 16 март 1769 г. се завръща успешно във Франция, като по време на плаването загиват само 7 човека, изключително голямо постижение за това време. След околосветското плаване на Фернандо Магелан, това на Бугенвил има най-големи заслуги и резултати за изследването на непознатите все още морета и земи.

След почивка от няколко години в периода 1779-1782 г. Бугенвил отново се включва активно във военноморските сражения, на страната на американците по време на Войната за независимост на американските колонии, като разгромява изпратената в Карибско море английска ескадра край остров Мартиника.

През 1783 г. се завръща във Франция, през 1787 г. става член на Парижката Академия на науките, а малко по-късно се опитва да организира експедиция в полярните райони, която се проваля. През 1791 г. е повишен в звание вицеадмирал, след което през 1794 г. се оттегля в имението си в Нормандия, спасявайки се от настъпилия терор в страната.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Новини от последните минути:

Емека обяви, че купува Google!

***

Как ще те позная?

аз ще съм с надпис к*р на маската!

***

Е сега се ходи на гости. На всички хладилниците им са пълни...

***

Да харча 0 лева от петък до неделя, не се беше случвало откакто бях на 5 годинки!

***

Народ, който по минимум 300 пъти на ден чете за вирУса, но пише "ВирОс", трудно ще спазва дисциплина!

На тази дата: 15 март 1998 г. Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик

Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).

През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.

Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Гърция

Пускам БНТ Борисов и Мутафчийски, пускам БТВ - Борисов и Мутафчийски, пускам си Нова телевизия - Борисов и Мутафчийски, пускам спортните канали - пак Борисов и Мутафчийски. Страх ме е да пусна пoрно канал.

***

Ако ви затворят за две седмици с жените ви, вирус не ви трябва.

***

"Лафка" първа надуши корона вирусът и затвори обектите си.

***

Телефонни измамници накараха пенсионер да изхвърли през терасата си 110 ролки тоалетна хартия!

***

Ако си мислиш, че живота ти е тежък, помисли си какво му е на дърво, расло 30 години и накрая направено на тетрадка с Фики на корицата.

На тази дата: 14 март 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници

1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913).

Целта на този закон била да стимулира всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка. За неспазване на закона са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство.

Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.

По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души.

Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е първият закон в следосвобожденска България, която утвърждава политиката на протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка.

За младата българска държава протекционизмът е единствената възможност за оцеляване на нашата индустрия.

Отново през март 1897 година е прието и допълнение към Закона за насърчаване на местната промишленост, което предвижда широки преференции за родни предприятия с капитал на 25 000 лева и поне 20 работника.

Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Ох, добре че Националната лотария фалира - сега хората щяха да се презапасяват с билети за цял месец.

***

С тези темпове на параноя, скоро ще изкупят и маските на Батман и Спайдърмен от Jumbo.

***

С тия орди пред Фантастико можеше да превземем Македония...

***

Полицията предупреждава! Не оставяйте в автомобилите си ценни неща, като: брашно, макарони, консерви и тоалетна хартия!

***

Ако затворят и салоните за красота ще сме свидетели на зомби апокалипсис!

Хумор по време на извънредно положение! Допълва се:)

Вижте какви работници се търсят в момента: 

НАШИТЕ ЛИДЕРИ: 

Aко пуснат филми с Маколи Кълкин по телевизора ще е като Коледа

***

Българинът не е дисциплиниран. Българинът е прост човек, който взема мерки, само когато някой му е спрял на мястото, което не е негово. Българинът има нужда от строги забрани, той няма самоконтрол, няма самодисциплина.

***

Новините утре: Прокуратурата проверява всички епидемии досега.

Допълва се!

Без паника! Мийте си ръцете, спазвайте социална дистанция и се насладете на морето от варненския бряг

Снимка: Дани Иванов

На тази дата: 13 март 1935 г. в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г.пр.Хр., която потвърждава библейската история

1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. пр.Хр., която потвърждава библейската история. Любопитен факт е твърдението, че до 17 в. малцина са се е интересували от произхода на Библията, а въпросите се появяват в началото на Просвещението.

Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение - литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.

Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово - Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.

Логично се появява и въпросът доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до 15 в.), когато са се преписвали на ръка и разказвали от уста на уста. Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги.

Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието.

Юдейските учени - масоретите - от 3 в. сл.Хр. отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.

Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира „Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет.

Кога обаче са написани тези текстове? Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия Изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр.Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма, дори писмени упражнения от обучение в училище.

При разкопки до град Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр.Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко. А някои археолози предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр.Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.

Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през І в. сл.Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично.

Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Нови археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията.

През Средновековието един монах е преписвал Библията за около 2,5 години.

През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е продавал цял бик.

През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През 1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.

Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка. Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа. Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.

Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245 страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа 50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Библиотека в Канзас.

- Кога един българин се чувства интегриран в чужбина?

- Когато вместо "Дейба мааму", започва да вика "Упс!"

***

Гледам хората и си мисля, че не трябва да ми се поверява оръжие.

***

В изучаването на английски език настъпва момент, когато вече разбираш индийците, а англичаните още не.

***

Целия свят:

- Не излизайте, ограничете контакта!

БГ:

- Инкасаторката за водата ще мине между 10:00 и 18:00ч.

***

Човек... с много приятели, е богат! Човек... с много комшийки е информиран!

На тази дата: 12 март 1894 г. започва продажбата Coca-Cola

1894 г. започва продажбата Coca-Cola в бутилки. Напитката е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън.

В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време.

След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката Jacob's Pharmacy в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.

Считайки, че две „C” ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама се появява във вестник „Атланта Джърнъл” и приканва гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка”. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола.

Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 г., той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта - човек с голям търговски нюх. Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.

На 1 май 1889 г. Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл”, че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща”. Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.

До 1892 г. усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън - Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани”. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка, която се използва от 1886 г., е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ” на 31 януари 1893 г.

Компанията продължава да се разраства и през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния.

„Кока-Кола” започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но предприемачите, които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса. Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана „Кока-Кола” за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната.

За първи път напитка „Кока-Кола” напуска САЩ през 1900 г., когато най-големият син на Кандлър - Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.

След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 г. във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания.

Рецептата на „Кока-Кола” е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк” в Атланта, Джорджия. Любопитен факт е, че упорито се твърди, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.

Името на напитката пък идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Варна

Ако на етикета на часовник пише "С него можете да плувате", да знаете, че могат да плуват САМО тези, които могат и без часовника!

***

Ядосана учителка към ученик:

- Не свиркай в час, че такава свирка ще ти извъртя... свят ще ти се завие!

***

Ако, няма Бог. То, в Кого не вярват атеистите?

***

Карам си оня ден Голфа към работата и пред мене едно BMW Е46.

Гледам на задното стъкло, че се продава и набирам номера:

- Ало, за BMW-то се обаждам.

- Да, продава се!

- А върви ли?

- Много ясно!

- Ми айде тогава настъпи газта или мръдни вдясно, че от пет минути ти святкам да мина...

***

Живея на 100 метра от летището, точно до ЖП гарата... За къв … ми беше безшумна пералня?

Бъдете отговорни!

Доктор Петър Марков епидемиолог и
преподавател в Оксфордския университет

Публикувам коментара на доктор Петър Марков, който е епидемиолог и преподавател в Оксфордския университет :

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ИТАЛИЯ?

Броят на заболелите и епидемията там сега са стигнали до критични размери по отношение на способността на болниците да ги лекуват. Тежките случаи там вече са толкова много че многократно надхвърлят капацитета на всичките интензивни отделения в района. Малко переспектива: Ломбардия е най богатата провинция в Италия. 

Провинцията генерира между ¼ и 1/3 от целия брутен национален продукт на страната, която пък е в десятката на най-богатите страни в света и члена на Г7. В Ломбардия са най-добре оборудваните и най-многото болници на глава от населението спрямо всички други провинции в Италия. Помнете това, докато четете по-надолу. 

От колеги лекари работещи в реанимации в района на Бергамо и на юг в Ломбардия, разбираме че в момента за всяко легло с апаратура за обдишване има няколко пациенти, които ако не бъдат поставени на командно дишане ще умрат. Лекарите трябва да взимат ужасни решения и да отказват на хора приемане в реанимация защото няма къде да ги сложат. В Италия са решили да приоритизират хората според оставащите им години живот (!!!). Т.е. дават предимство на по млади тежко болни пациенти за интензивна терапия. Това са непосилни и нечовешки трудни решения – да избираш кой ще живее и кой ще умре. Никога не бих искал да съм на мястото на тези колеги. Резултатът от това е, че ако човек в напреднала възраст се зарази, и развие тежко заболяване, то той ще умре защото практически ще му бъде отказано животоспасяващо лечение. 

Мои колеги, които са от региона ми казват че са поставили възрастните си родители под „домашен арест“, носи им се храна и се обслужват от техни по-млади близки с кола защото заразяването им би било почти равносилно на смъртна присъда.

Това е ситуацията в северна Италия накратко. Защо е важно да я знаем? Важно е защото ни показва бъдещето за нас в България. Кривата на епидемията във всички страни в Европа е горе долу една и същата – на стръмно експоненциално нарастване. Просто в различните страни е в различно напреднала фаза. В повечето страни модела на нарастване е горе долу такъв: ден едно: 2 случая, ден две: 150 случая: една семица по късно: 1500. Приблизително така беше в Италия, така беше във Франция, в Испания (вчера докладваха 600 случая, за едно денонощие удвоявайки броя им на 1200) и т.н. В България за сега сме само на 6 потвърдени случая. 

Не виждам разумни причини да очакваме че у нас нещата ще протечат по-различно. Новият коронавирус е par excellence пандемичен вирус. Той така се разпространява. Освен това откриването на случаи критично зависи от практиката на тестване, стриктно следване на транспортни и лабораторни протоколи, видовете тестове и систематичността или пък добро прицелване на тестването в правилните високорискови групи от населението.

Ако в момента неразкритите случаи в България са от порядъка на десетки (оптимистично допускане), то най-вероятно до 2 седмици трябва да очакваме първите систаматични презентации на критично болни, може би по 1-2 дневно които ще имат нужда от интензивна терапия и обдишване. При експоненциално нарастване след месец случаите ще са в порядъка на стотици и тогава можем да очакваме постъпващите тежко болни да започват да приближават десетки на ден. Това ще започне да оказва сериозен натиск върху отделенията за интензивно лечение и да надхвърля капацитета им, особено като се има предвид че тези болни трябва най-често да престоят там седмица или повече. Такива тежко болни случаи също така (поради самото естество на инфекциозните болести) е много вероятно да са концентрирани на няколко места в страната, поне първоначално, а не равномерно разпределени. Това ще доведе до изключителна, свръхмерна натовареност на тези центрове, особено ако са в градове с по-малки болници.

Какво следва от всичко това? 

За мен критично важният извод е че държавата, кризисният щаб, правителството и големите общини трябва веднага да започнат да екипират всички областни болници с модерно и ефективно оборудване за обдишване. Това трябва да започне веднага. Колкото по-рано, толкова по-голям би бил шанса че ще го имаме когато ни трябва. В момента всички страни в Европа активно правят точно това - търсят и купуват такова оборудване. Знам че дори към момента набавянето на такова оборудване е проблем, особено с непосредствено доставяне. Но когато във всички страни в Европа случаите станат с хиляди вече ще е невъзможно, освен ако го искаме за догодина. 

Междувременно стотици лечими случаи ще загинат. Отделно трябва да има план как на неизвестните засега места където ще имаме голямо струпване на тежко болни да можем в оперативен порядък да доставим апаратура и легла за интензивна животоспасяваща терапия в изолация. Когато имаме такива случаи може да не е най-разумното от гледна точка на епидемичен контрол да ги возим с линейки до София (въпреки че при липса на местен капацитет в края на крайщата, това ще се наложи да правим).

Варна е спокойна

На тази дата: 11 март 1907 г. В София е убит министър-председателя Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство.

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Наред с развитието на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Сан Франциско , Калифорния

Недоволни българи питат разгневено:

- Още колко време трябва да си мием ръцете!?

***

- Защо подари на жена си за 8-ми март толкова скъп сервиз?

- Така тя няма да ми дава да мия чиниите!

***

Не си истински Българин, ако нямаш пред вратата стари обуща (подпетени), с които да одиш да си фъргаш боклука!

***

Той я съблече с поглед – изплаши се и я облече обратно.

***

Шеф към подчинените си:

– Постоянно хленчите и се оплаквате, но е факт, че тази година заплатите ви са с 35% по-високи!

Плах глас от залата:

– Спрямо коя година?

– Спрямо следващата.

На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.

В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Снимка от конкурс на Apple за нощна снимка, Русия.

1980 година:

- Хората в бъдещето ще живеят на други планети.

2020 година:

- Как да си мием ръцете правилно?

***

Момиче отказало на младият Бил Гейтс, вече не отказва на никого. За всеки случай...

***

Навъдиха се едни мъже, не стига, че не си искат, ами и не дават.

***

В началото на една връзка на жените им се струва, че всички мъже са смотани, само техният - не. По-късно разбират, че всички мъже са смотани, ама колкото техния - никой...

***

Като бях малка, много се смеех, че баба и дядо заспиваха, както си седят на фотьойлите. Вече не ми е смешно...