На тази дата: 25 март 1909 г. Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства

1909 г. в Русия Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства. Мистериозната мадам е жена на неопределена възраст и със загадъчна биография.

През 1879 г. тя създал в Русия „агенция”, която предлагала на жените да ги избави от жестоките им мъже срещу съответното заплащане. Историята разказва, че мадам Попова убила около 300 мъже, много от тях със собствените си ръце, с отрова или огнестрелно оръжие. Така натрупала значително състояние. Накрая обаче в една от нейните клиентки се пробудила съвестта и я издала на полицията.

Екзекутирана е чрез разстрел през 1909 г.

Мъжете напълно заслужено държат първенството в класацията за най-жестоки престъпления още от зората на човечеството, но жените също не са нежните цвята, така енергично възпявани от ренесансовите поети и това често си личи в днешното общество. Преди да се гмурнем дълбоко в „пленителния“ феномен на Черните вдовици, заслужава си да хвърлим бърз поглед върху нарастващата женска роля в света на жестоките престъпления.

От 70-те години насам се наблюдава тревожно увеличаване – 138 процента – на жестоките престъпления, извършени от жени. Макар, сравнен с мъжкото насилие, техният процент да е малък (15% на 85%), фактът, че бройката се вдига така стремглаво, говори, че нещо се променя в обществото.

Класификация на жените убийци

През 1991 година Ерик Хики разделя жените серийни убийци на две отделни групи: Черни вдовици (които, с две думи, се омъжват с една единствена цел: да убият съпруга си за финансова изгода) и Ангели на смъртта (милостиви убийци, които убиват хора, за които се грижат – например, бебета, майки, баби – за да получат власт и, може би, внимание). Но през 90-те години спектърът на жените убийци се разширява и последователите на Хики допълват неговия списък, добавяйки още категории. През 1998 година книгата на С. Л. Келехър „Най-рядко убийство“ разделя вселената на многократните жени убийци на девет категории:

Черни вдовици

Ангели на смъртта

Сексуални хищници

Убийци отмъстителки

Убийци за изгода

Партньорки

Със съмнителна вменяемост

С неясна мотивация

Неразкрити престъпления

Бевърли Алит

Ангелите на смъртта се виждат като Бог и преследват онези, които, според тяхната преценка, вече са белязани от смъртта – болните или възрастни хора, поверени на грижите им. Техните оръжия са или химикали, като летална инжекция с калий, или задушаване с възглавница – и двете трудни за проследяване. Класически пример за Ангел на смъртта е един случай от Грантам, Англия. През 1991 година 23-годишната медицинска сестра Бевърли Алит убива поне 4 деца и инжектира над 20 други с калий или инсулин, с намерението да ги убие. Тя е осъдена през 1993 година и излежава 13 доживотни присъди.

Айлийн Уорнос

Сексуалните хищници, както подсказва името им, са водени от сексуалните си фантазии. Айлийн Уорнос, една от шепата жени, които попадат в тази  категория, убива най-малко 7 мъже в периода 1989-90 година. Тя правела с тях секс за пари, след което ги напълвала с куршуми и се изпарявала с колите и личните им вещи. Уорнос е осъдена на смърт през 1992 година. Спорен е въпросът дали наистина сексуалните фантазии имат някакво място в мотивацията на Уорнос. Съществуват доказателства, че отмъщението, омразата й към мъжете и кражбата са имали много по-силно влияние над постъпките й. Освен това нейните хомосексуални предпочитания още повече разбиват теорията, че тя е убивала мъже, водена от някакви сексуални фантазии.

Убийците отмъстителки обикновено са водени от някаква мания. Омраза, любов или ревност са най-честите фактори. Те са също толкова редки като Сексуалните хищници, но веднъж предизвикани, са способни на всичко. Макар много от жените убийци обикновено да са по-млади – средната възраст е между средата на 20-те и началото на 30-те им години – Марта Уайс от Охайо извършва престъпленията си на 40-годишна възраст. Когато старата мома най-сетне намерила истинската си любов, тя не можела да си намери място от щастие. Но семейството й се противопоставило на избора й, както и нейният пастор, тъй като годеникът й бил доста по-млад от нея. За отмъщение тя нахранила трима от семейството си със смъртоносна доза цианид и подпалила църквата. Когато била задържана и престъпленията й се разчули, пресата я кръстила „Американската лейди Борджия“ на името на скандално прочутата италианска отровителка. Уайс казала на съдията, че дяволът я бил накарал да го стори, но, тъй като нямало как да хване дявола, щатът Охайо хвърлил цялата вина върху нея и я заключил до края на живота й.

Убийците за изгода убиват стриктно и само за пари; те извършват убийства като „наемници“. Докато еднакво алчните Черни вдовици избират сами жертвите си (приятели и роднини) и сами извършват убийствата си, Убийците за изгода убиват за други срещу заплащане – обикновено за ревниви съпруги, които искат да видят мъжете си на два метра под земята. Тъй като са „мълчаливи свидетели“, техните кариери могат да продължат с години. Например руската „тиха“ професионалистка мадам Алекс Попова. Нейното първо убийство се случва през 1879 година и впоследствие наемницата убива около 300 мъже – съпрузи и любовници на нещастни жени – докато не била заловена и екзекутирана чрез разстрел през 1909 година.

Партньорките идват в най-различни форми и окраски и съставляват две-трети от цялото документирано войнство на жените убийци. Съществуват три вида партньорски групи. Най-преобладаващата сред тях е дуетът „мъж-жена“: в повечето случаи те не са нищо друго, освен търсещи силни преживявания любовници. Втората най-често срещана група е тимът „жена-жена“. И накрая идва „семейството убийци“, състоящо се от трима или повече души, сплотени от общата си страст към смъртта.

По-горе споменахме, че жената сериен убиец обикновено избягва кървавите бани; но това е само когато действа самостоятелно. Това правило не винаги важи, когато е в партньорство с някой друг, особено с мъж, който мисли вместо нея.

Когато 24-годишната Синтия Кофман се съюзява с Джеймс Грегъри Марлоу през 1986 година, основната им дейност се състояла в обири и удушаване на жертвите. В крайна сметка двамата били осъдени на смърт за убийствата на четири жени. Четиридесет години преди това закръглената Марта Бек и нейният дребен и незначителен любовник Рей Фернандез застрелват, удавят или удушават с връв най-малко дузина невинни жени, преди да бъдат екзекутирани в затвора Синг Синг през 1951 година.

Отборите „жена-жена“ са склонни да следват по-познатия модел на убийство чрез финес. Любовниците лесбийки Гвендолин Греъм и Катрин Мей Ууд, и двете медицински сестри, задушили петима възрастни пациенти в старчески дом в Гранд Рапидс щата Мичиган през 1987 година. През 80-те години Мария Грубер, Ирене Лидолф, Степания Майер и Валтранд Вагнер заедно или поотделно убиват с летална инжекция повече от 200 пациенти, поверени на грижите им, във виенската болница „Линц“ в Австрия.

При „семейните отбори“ един човек, обикновено мъж, който се провъзгласява за гуру или мислител на групата, ръководи останалите. Тези групи обикновено действат импулсивно по няколко определени модела. Никой не илюстрира по-жестоко подобен съюз от Семейство Менсън, което убива ритуално холивудската актриса Шарън Тейт през 60-те години.

Последните три класификации на жените серийни убийци не са толкова ясно очертани.

Начело на категорията Съмнителна вменяемост стоят шепа жени, които успяват да се спасят от екзекуция, пледирайки за невменяемост. Джийн Уебър отървава въжето през 1908 година, след като е заподозряна в удушаването на децата си. Тя убедила съдебните заседатели, че й хлопа дъската и била изпратена в лудница. Обесила се собственоръчно в килията си през 1910 година.

Втората група от този жанр се състои от малък брой жени, чиято вина е несъмнена, но мотивите им остават неизяснени. Одри Мари Хили е най-известният такъв случай. Убивайки трима членове на своето семейство, тя би могла да бъде сложена в категорията Черни вдовици, ако мотивите й бяха по-ясни. Но Хили изглежда не се стремяла към финансова изгода и не спечелила нищо от убийствата. Всичко, което доказвали уликите, е че тази нормална на вид 42-годишна домакиня от щата Алабама отстранявала близките си един след друг в продължение на четири години. Хили отравяла жертвите си, но нито тя, нито нейните обвинители, могли да разгадаят причината.

Накрая на дългия списък с жени серийни убийци се мъдрят няколко Неразкрити случаи, за които се подозира, че са дело на жени – но властите не разполагат със солиден заподозрян или мотив. Сред тях са убийствата в болница „Принц Джордж“ в щата Мериленд, извършени в периода 1984-85 година. Някой инжектирал калий в системите на пациентите в интензивното отделение, убивайки ги моментално. Когато властите най-накрая притиснали един заподозрян (жена), прокуратурата сметнала, че тя е невинна и я освободили.

Всички тези безсърдечни жени са хладнокръвни убийци. Но никой не изобразява жената убиец по-добре от Черната вдовица, към която сега ще обърнем вниманието си. През нейното дълго и демонично царуване тя успява да се превърне във вдъхновение за легенди, песни и дори, по един много зловещ начин, за любовен романс.

Мери Ан Котън

Пепелянката

Мери Ан Котън е може би една от първите в категорията убийци, взаимствала името си от отровния паяк, но онези, които останали живи след нейните престъпления, я сравняват метафорично с пепелянка, което най-добре приляга на змийската й същност.

Тя е родена през 1822 година в провинциалния миньорски град Рейнтън в Англия. Нейните родители са младата методистка двойка Майкъл и Маргарет Робсън. Скоро след като баща й преместил семейството в по-почтената атмосфера на Мъртън, той загинал в инцидент в мината. Но, благодарение на усилията на г-жа Робсън, тя и нейната осемгодишна дъщеря избегнали домовете за бедняци. Детето, Мери Ан Котън, никога не забравила оскъдните, гладни дни и се заклела, че никога няма да умре с празен стомах. Така и станало.

Тя станала булка за първи път през 1844 година, когато се омъжила за 26-годишния железопътен работник Уилям Моубрей и се преместила с него в Корнуол. В следващите седем години двамата имали пет деца, но всички умрели още като бебета. Медицинската диагноза за всяка смърт била „гастритна треска“. След тези големи разочарования Моубрей получил същите симптоми и последвал децата си на небето през януари 1865 година. Неговата смърт дошла след подписването на застраховка за живот на стойност 35 лири. Парите естествено преминали в наследство на неговата скърбяща вдовица.

След смъртта му Мери Ан си потърсила работа. Намерила си такава като асистент медицинска сестра в болница „Съндърленд“ в Сийхам. Тя получила достъп до складовете на болницата, където се съхранявали арсеник и други отровни субстанции. Никой не забелязал, че шишенцата с течности понякога изчезвали.

Тя се омъжила отново, този път за пациент, с когото се запознала в болницата. Младият Джордж Уорд бил много щастлив с новата си съпруга, но не след дълго започнал да изпитва хронична замаяност, стомашни болки и изтръпване. Смятайки, че тези симптоми са реакция от лекарството, което лекарите му давали в болницата, той никога не се оплакал. Умрял петнайсет месеца след сватбата.

Мери Ан не си губила времето. Тя бързо намерила и се омъжила за вдовеца Джон Робинсън. Заможният морски търговец охотно я приел в богатия си дом като нова майка за петте му деца. Само за година починали три от тях. Диагнозата: гастритна треска. Робинсън скърбял и се питал какво ли проклятие е надвиснало над дома му, докато една сутрин не се събудил и открил, че съпругата му е изчезнала, а заедно с нея са се изпарили няколко сандъчета с ценности и счетоводните му книги. Първоначално се почувствал съкрушен, че е бил изоставен в момент на нужда, но по-късно осъзнал какъв късмет е имал, че той и другите му две деца са останали живи.

Мери Ан се върнала в Мъртън, за да се грижи за възрастната си и немощна майка. Тя донесла със себе си някои лекарства, с които обещала, че ще подобри състоянието на крехката старица. Смята се, че едно от тези „лекарства“ е било шишенце с арсеник. Старата жена починала скоро след пристигането на дъщеря си. Поредната жертва на „гастритната треска“.

Необвързана и свободна, Мери Ан пристигнала в Нюкасъл през 1870 година и там научила, че нейната приятелка Маргарет Котън има богат брат на име Фредерик, който току-що бил овдовял. Фредерик Котън бил привлечен от закачливата малка „вдовица“ Робинсън – тя му казала, че последният й съпруг е починал – и все по-често търсел компанията й. Тя не се дърпала много и скоро заченала извънбрачно дете. За да спазят благоприличието, двамата се оженили и спретнали уютен семеен дом.

В началото съседите нямали причина да подозират, че нещо нередно се случва в дома на семейство Котън. Но странни, трагични и необясними инциденти започнали да се случват в града им. За няколко месеца всички прасета във фермите около града заболели и умрели, отровени от неизвестен източник. В разгара на животинската чума, друга зараза покосявала местните жители. Маргарет Котън починала. След това и Фредерик си отишъл внезапно. После неговият 10-годишен син. Както и един наемател в къщата на семейство Котън. Последвал го мъничкият Робърт, когото Мери Ан родила преди по-малко от година. И накрая Чарлз – най-малкият син на Котън от предишния му брак.

„Голям брой фактори спомогнали Мери Ан Котън да избегне разкриването си дълго време“ – пише Ангъс Хол в своята антология „Престъпления на ужаса“. - „Нивото на медицинските познания, леснината, с която се купувал арсеника, доверието, което тя създавала, казвайки че някога е била медицинска сестра, фактът, че винаги викала лекар да се грижи за жертвите й и постоянството, с което сменяла домовете си“.

Но сега съседите започнали да говорят, и то много. Подозренията се засилили и, когато умрял малкият Чарлз, местният доктор, който чул слуховете, разпоредил да бъде направена аутопсия. Той знаел, че определени отрови биха могли да причинят симптоми, подобни на гастритната треска, която покосявала членовете на семейство Котън. В организма на момчето бил открит достатъчно арсеник да убие петима души. Мери Ан била арестувана и властите наредили ексхумацията на всички починали досега. Разследващият професор по медицина д-р Томас Скетъргуд, един от водещите учени криминалисти от Университета в Лийдс по онова време, се произнесъл, че цялото семейство е починало от една и съща отрова.

Мери Ан Котън, която пресата нарекла „Лейди Гнилост“ набързо била призната за виновна и обесена на 24 март 1873 година. Говори се, че домът на Котън, който все още стои непокътнат в Нюкасъл, е обитаван от духа й.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Снимка: Свилен Петров

Струва ми се, че за Великден агнето няма да го печем, а ще го извеждаме на разходка!

***

Затвориха козметичните салони и всички започнаха да си качват снимки от детството...

***

Срамежлив младеж пита плахо девойка:

- А преди мен, имала ли си момчета?

- Не, имам две момичета, ама тях ги гледа майка ми.

***

Лелеееее... Ако се беше случило преди 15 години, затворен в къщи без Фейсбук, с нокия 3310 - 50 sms и 100 минути...

***

Ако училищата продължават да са затворени още дълго време, мисля, че родителите ще открият ваксина, преди учените!

На тази дата: 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна

1201 г.

След тридневни обсадни действия войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България.

За овладяването на Варна (важна византийска крепост, с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.

През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „най-храбрите" сред ромейската войска. Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени.

С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената. На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел. За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова.

Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помани." В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

- В CV-то ви 2020г. е празна... С какво се занимавахте?

- Миех си ръцете...

***

Ден 11-ти:

- Изглеждам по-зле от снимката на личната карта!

***

Ако се ядосвате за някоя глупост, която сте направили, спомнете си, че има хора, които са си предплатили спортните канали до края на годината.

***

"По-добре изолиране, отколкото заземяване."

Стара електричарска мъдрост

***

Ако някой ми беше казал, че някога ще се карам на котката и кучето да пазят тишина в час по български... направо щях да припадна.

Варна, момент от деня

Проверка на Таралеж показа, че днес около 11 ч. повече хора имаше пред офиси на мобилни оператори, Бюрото по труда и НОИ.

Хора попълваха документи пред Бюрото по труда. 

Пред НОИ също имаше доста хора. 

А тук момиче храни котета

На тази дата: 23 март 1987 г. започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота”

1987 г. в САЩ започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота”. Първият епизод е излъчен по телевизия CBS и бързо се превръща в един от най-гледаните сериали в цял свят. На 23 март 2017 г. се навършват 30 години от старта на сериал. На 4 януари 2019 г. е излъчен 8000-ят епизод.

Историята в сериала се завърта след съдбовната среща на Стефани и Ерик Форестър. Двамата се срещат докато учат в университет в Чикаго. Бързат да се оженят, след като Стефани забременява и се местят в Лос Анджелис, където основават компанията „Форестър Криейшънс”. Вече установили се като богато и щастливо семейство, Ерик и Стефани отглеждат децата си - Торн, Кристън, Фелиша и Рич, за когото по-късно става ясно, че не е син на Ерик, а на Масимо Мароне. Ерик и Стефани имат и още една дъщеря - Анджела, която обаче е родена с тежко увреждане. В началото Стефани скрива детето и лъже Ерик, че то е починало при раждането. По-късно Ерик има още две деца - Рик и Бриджит, от брака си с Брук Лоуган.

Истинската драматиична история се заплита през 1987 г., когато децата на Ерик и Стефани са вече пораснали. Рич е лудо влюбен в бъдещата си съпруга Карълайн Спенсър, русокоса красавица, и двамата трескаво се подготвят за сватбата си. Той е моден дизайнер и вицепрезидент на „Форестър Криейшънс”, а Карълайн е дъщеря на медийния магнат Бил Спенсър. Предстоящата сватба е избрана за „Сватбата на годината в света на модата”. Като изявен плейбой, Рич има десетки почитателки. Една от тях е студентката по химия Брук Лоуган, която си мечтае да се измъкне от бедния живот и да заживее в блясък. Семейството й е от средната класа. Брук живее с майка си Бет, брат си Сторм и двете си сестри Дона и Кейти в място, наречено „Долината на Сан Фернандо” в близост до Лос Анджелис.

В началото на сериала Брук и Карълайн стават добри приятелки. Брук се влюбва в Рич, а Карълайн се опитва да я сприятели с Торн (братът на Рич), без да знае, че той харесва самата нея. Скоро Рич се впуска в любовна връзка с Брук Лоуган и сватбата му се отменя, а Карълайн се омъжва за Торн. В крайна сметка, след неуспешния им брак, двамата се развеждат. Рич и Карълайн се женят, и тъкмо когато си мислят, че са щастливи, тя открива, че е тежко болна. Дните й са преброени, и няколко месеца по-късно умира. Нейната лекарка, Тейлър Хейс, се сближава с Рич, и се опитва да утеши болката му след нейната смърт. На смъртното си ложе, Карълайн се сдобрява със своята приятелка Брук, и ѝ казва, че иска тя да заеме мястото й в сърцето и живота на Ридж.

Ключов сюжет в сериала са отношенията между Рич и Брук. Брук е една от главните героини в сериала от самия му старт преди повече от 20 години. Двамата често възобновяват връзката си, а когато са разделени, Рич обикновено търси утеха в другата голяма любов в живота си - д-р Тейлър Хейс. Майката на Рич - Стефани, предпочита Тейлър пред Брук. Тя не я харесва, защото според нея е загубила морала си и се е превърнала в лека жена. Стефани преживява трудно аферите на Брук с двамата й сина - Рич и Торн, както и със съпруга й Ерик. Няколко пъти Стефани напада Брук и в някои от случаите Лоугън едва не умира. Въпреки

Брук е дъщеря на Бет Лоуган, бивша интимна приятелка на Ерик от колежа. Двамата имат любовна авантюра по време на брака му със Стефани.

След една от разделите си с Рич, Брук се впуска в любовна авантюра с бащата му Ерик. Брук и Ерик се женят и им се раждат две деца - Ерик и Бриджит. По-късно обаче двамата се развеждат и Ерик отново се жени за Стефани. По подобен начин протичат и отношенията между Рич и Брук.

След Време Ерик се забърква с психично болната и опасна Шийла Картър. Двамата решават да се оженят, но в този момент в сериала се появява Лоурън, стар враг на Шийла. Лоурън разказва на семейството за проблемите на Шийла и те решават, че тя няма място при тях.

През 1994 г. Тейлър заминава за Мароко за конференция. Самолетът, с който пътува обаче катастрофира, и всички я смятат за мъртва. Оказва се, че тя е в двореца на Принц Омар, който иска да се ожени за нея. Тейлър е получила амнезия и не помни нищо. В това време, докато Рич все още смята Тейлър за мъртва, Брук е на път да се омъжи за д-р Джеймс Уоруик (познат психолог на Тейлър). Рич спира сватбата, и след изненадващо се жени за Брук в Малибу. Церемонията е на плажа. Тейлър възвръща паметта си и успява да избяга от двореца. Междувременно се оказва, че бракът между Рич и Брук е невалиден, тъй като Тейлър е жива. Рич обаче иска развод и избира Брук. Връзката между двамата е бурна и изпълнена с обрати - ту се разделят, ту се събират.

Сали Спектра е собственичка на конкурентна компания в модния бизнес. Нейни довереници са Дарла и Кларк. Дъщеря й Мейси е добра певица, омъжена за по-малкия син на Стефани - Торн. След интрига с Брук, Мейси загива в трагична катастрофа. Амбър Мур се появява като детегледачка на двете деца на Брук от браковете й с Ерик - Рик и Бриджит. След поредни раздели с Брук, Рич се връща при Тейлър и двамата отглеждат три деца - синът им Томас и две дъщери близначки Фийби и Стефи.

И това ако не сапунена сага... Историята продължава с още множество обрати и заплетени ситуации. През 2006 г. в сериала се завръща Дона Лоугън, която по-късно в 2008 г. се жени за Ерик. И историята продължава...

През 1987 е дебютът на Дързост и Красота в осмото място на годишните рейтинги за драмите. Малко по малко сериалът се превръща в най - известния , но все още е доста под другите. Внезапен скок на рейтинга става през 1993 година, когато злата Шийла Картър се появява на екрана. Тя бързо се превръща в една от най - вълнуващите героини в Дързост и Красота. През средата на деветдесетте години, сериалът става хит, след появата на Лорън и омразата, която се появява между Мейси и Брук. Също така през 2005 интересът се покачва на максимум , заради неочакваната поява на любимата на много фенове, Тейлър. Сериалът трайно заема второто място в класациите, като пред него е само „Богати и жестоки”, въпреки че сериалът отнася и немалко критики заради бързо сменяне на главните истории.

Бет Лоуган пристига в града. Пам и Ан, респ. сестрата и майката на Стефани, също.

Ерик едва не умира, след като се отравя с лимонови сладки, приготвени от Пам. Психически нестабилна, Пам напада Дона. Ерик и Дона се женят. По време на брака им се разбира, че тя има син от стара нейна връзка – с Джъстин Барбър, а синът на Дона и Джъстин се казва Маркъс. Ерик го осиновява.

През 2010 година Ерик се развежда с Дона, през 2012 г. отново се жени за Стефани.

Има трима актьори, които се снимат в сериала още от самия му старт в началото на 1987 г. - Сюзън Фланъри (в ролята на Стефани Форестър), Катрин Кели Ланг (в ролята на Брук Лоуган) и Джон Маккук (в ролята на Ерик Форестър).

В България сериалът се излъчва по БНТ от 1993 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Снимка: Свилен Петров

Приятели, кога свършва карантината, че вече 7-ми ден съм в гардероба на комшията...

***

- Мацеее, с мен ще забравиш какво е това сън!!!

- Що? Хъркаш ли?

***

Свърши ми тоалетната хартия и сега ме е срам да си купя...

***

Да питам щаба ако имам гадже от друг областен град, каква бележка да представя?

***

Модерен комплимент:

- доста сте запазена за да пазарувате сутрин.

Варна, момент от деня

Празната Морска гара днес около 10:30 ч.

Младежи решили да не спазват указанията си играеха волейбол na южния плаж.

На тази дата: 22 март 1913 г. Родена е Сабиха Гькчен осиновена дъщеря на Ататюрк- първата жена пилот на изтребител

На 22 март 1913 г. в Бурса е родена турската авиаторка Сабиха Гьокчен – една от осемте

осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк, първата жена пилот на изтребител, взела участие в бойни действия. Починала е също на 22 март на 88 г. (2001 г.)

Сабиха е дъщеря на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. През 1925 г. при посещението на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха иска разрешение да говори с Ататюрк и изразява желание да учи в интернат.

След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на свой ред иска разрешение от нейния брат да я отведе в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартала Ускюдар в Истанбул.

На 19 декември 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена и Сабиха получава фамилията Гьокчен (Gök - небе), но тя все още няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк й дава фамилията на бореца срещу гръцката интервенция Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, съратник на Ататюрк.

Ататюрк придава голямо значение на авиацията и за тази цел ръководи основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 г. Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното училище „Тюрккушу” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто участват безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.

Ататюрк забелязва огромното вълнение, което предизвикват демонстрациите у Сабиха, и я пита иска ли да стане летец. Тя с готовност кимва с глава и казва: „Да, готова съм още сега.”

Ататюрк нарежда на директора на авиационното училище Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно обучение тя скоро получава лиценз за пилот.

Сабиха е изпратена в Съветския съюз заедно с още седмина младежи за обучение в безмоторно летене. Докато е в Москва, тя научава, че е починала Зехра и незабавно се връща в Турция, временно отлагайки обучението си.

В началото на 1936 г. Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на ВВС, за да стане първата жена военен пилот в Турция. Там тя подобрява своите летателни навици и започва добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски региони на Турция през 1937 г. В същата година взема участие във военната операция против разбунтувалите се дерсимски кюрди. В доклад на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „бандити”. Заради нейното участие в тази операция тя е отличена от Авиационната Асоциация с медал със скъпоценни камъни.

През 1938 г. Сабиха изпълнява петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня предизвиква истински фурор и значително подобрява образа на страна си в процеса на европеизация.

По-късно е назначена за главен обучаващ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 г. Тя лично обучава четири турски девойки като авиатори – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.

В професионалната си кариера в турските ВВС Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 различни типа самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.

Сабиха Гьокчен за 28 г. (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „Живот по пътя на Ататюрк” е публикувана през 1981 г. от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.

Сега второто международно летище на Истанбул на азиатския бряг заслужено носи името „Сабиха Гьокчен”.

През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация”.

Сабиха Гьокчен е обект на лого в Google в чест на рождения си ден, показан в Турция на 22 март 2009 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Игра на покер 2020

Цял блок - 12 етажен, разхождат от сутринта едно и също куче. Кучето вече се измори...


***

Кренвиршите вече се правят само от месо, поради изчерпване на тоалетната хартия!

***

- Що не им пука на ромите за корона- вируса?

- Щото бабите и дядовците им са на около 30 години.

***

Българските учени упорито работели над ваксина за Ковид-19, но непрекъснато се получавало ракия.

***

Най-безсмисленото нещо по телевизията в момента е прогнозата за времето.

Акцент: Моля те, не ме докосвай, моля те не ме целувай:)

Варна, момент от деня

Битката при Кауфланд продължава. Днес около 12 часа дълга опашка пред магазина.

На тази дата: 21 март 1871 г. д-р Петър Берон е намерен удушен!

На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”

Това са първите редове от некролога, издаден от близките на автора на „Рибният буквар”, по повод неговата кончина. В некролога още пише: „Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили

безчовечните и звероподобни същества,

називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

Д-р Петър Берон е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта в дома си на ул. „Личеулуй” № 1 в кв. „Св. Троица” в  гр. Крайова. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода”, съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Последният дължал на Берон 110 жълтици.

Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в северната ни съседка не е имало смъртно наказание.

Д-р Петър Берон ще остане в нашата история най-вече като авторът на „Рибният буквар”. Но всъщност животът му е бил пълен с превратности и приключения. 

След като на 3 юли 1831 г. завършва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, Берон се установява за известно време в Букурещ като частен доктор. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и доходен бизнес със зърно. През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Това му позволява да живее като рентиер до края на живота си.

Премества се да живее в Париж и използва времето си да пише научни трудове – публикува 25 тома.

С огромното си богатство д-р Петър Берон подпомага редица български училища и талантливи младежи. През 1853 г. той прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България. На 12 март 1869 г. Берон продава  чифлика „Скорила” на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. 

От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Същевременно Берон завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.

Но не доживява за първия ден на процеса.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев успява да анулира продажбата на  „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан. През 1896 г. с парите от спорния чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Изпитан метод

- Какво искаме?!?
- Слухови апаратчета!

- Кога ги искаме?!?

- Слухови апаратчета!

***

- Защо не беше в час?

- Нямам мегабайти...

***

Ако си останете по домовете, лекарите ще излязат и ще ви ръкопляскат!

***

Учени от НАСА случайно откриха решение на проблема с COVID-19: Към Земята лети астероид.

***

Габровец към сина си:

- Сине, ако мислиш да се жениш, сега му е майката... не можем никого да поканим.

Варна, момент от деня

На тази дата: 20 март 1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум. Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел - просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други - с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония. Членовете на Аум се считат за част от японския елит - завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит - естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Близо до гр. Попово/ Снимка: Свилен Петров

Въпрос на журналист:

- Генерал Мутафчийски, можем ли да правим секс по време на карантината?

- Можете, но само по един...

***

С тия маски не знам дали ще се предпазим, ама като напече и направим тен, ще заприличаме на панди.

***

Разговор между индианец и индианка в племето:

- Защо сте така натъжена Дълбока Пещера?

- Ох, Къса Стрела... не знам как да ти обясня?

***

- А тези наденички са от яребица, така ли?

- Общо взето - да. Е, вярно е, че добавяме и конско месо...

- В каква пропорция?

- 50/50 - една яребица и един кон.

***

Времето е като жената! Може да захладнее, но пак да те огрее...!

Фотофакт: Варна през 7- ия ден на извънредното положение

"Таралеж" направи проверка как Варна спазва извънредното положение през 7 - ия ден.

В центъра на града около 10 часа отново има съвсем малко хора.
































По централната улица "Княз Борис" движението на хора е минимално.



























































На пейките в "Шишковата градинка" група почерпени мъже се забавляваха без да се съобразяват със социалната дистанция.



























Групата на развеселените в "Шишковата градинка".
































Алея 1-ва е също почти празна. Съвсем малко спортуващи се разминават по алеята.






















































В Морската градина има малко хора, главно седнали по пейките.



























































Пред сградата на "Енерго - Про" около 11 часа имаше събиране на група от около 8 човека на едно място без да спазват социалната дистанция.

На тази дата: 19 март 1915 г. са направени първите снимки на Плутон

1915 г. са направени първите снимки на Плутон.

Всъщност Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Впоследствие планетата е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун.

В действителност обаче тези „отклонения” са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон” е предложено от Виниша Бърни - единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите).

Любопитен факт е, че до 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, обаче се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Статутът му от планета беше променен в планета-джудже след като бяха открити три небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.

Вицове - само сока, март 2020 г.

2029:

- Ти, къде завърши училище?

-Основното по БНТ2, средното по БНТ4....

***

Няма да полудеете, ако си стоите две седмици вкъщи. Даже одеве си говорихме по този въпрос с пералнята и с готварската печка.

***

Durex да почнат да правят маски, че и без това нямат работа...

***

Доживях да ме глобяват 5000 лева, за това, че отивам на работа да изкарам 700 лв.

***

Фабрики, заводи, самолети, кораби - всичко спря. Не трябваше да ядосваме Грета.

Фотофакт: Варна е празна по време на извънредното положение

Проверка на Таралеж показва, че днес около 10 часа центъра на Варна е почти празен.

Същото е положението в Морската градина и Морска гара.

На тзи дата: 18 март 1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М”

1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М” на космодрума Плесецк (СССР). Първоначално ракетата „Восток” е конструирана за пилотирани космически полети, но по-късно се използва за извеждане на изкуствени спътници в орбита.

Взривът на 18 март става при зареждане с гориво на ракетата. При разследване на подобен, но избегнат инцидент се открива, че спойка между оловото и калая във водородно пероксидните филтри е причинило аварията и в резултат ракетата е експлодирала.

Любопитен факт е, че първоначално след построяването на космодрума Плесецк, съществуването му се пазело в тайна, но британският учител по физика Джефри Пери и учениците му внимателно изследвали орбитата на спътника „Космос 112” през 1966 г. и установили, че той не може да е бил изстрелян от Байконур.

Тогава наяве излиза информацията, че след края на Студената война се разбира, че ЦРУ е започнало да подозира за съществуването на ракетна база в Плесецк още в края на 50-те години. СССР обаче не признава за съществуването на космодрума до 1983 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Това лято ще е така...

- Мамо, мамо, аз как съм се появил?

- Тихо сега, Вируславе!

***

Покрай това ходене с маски, бая грозотии ще се задомят.

***

Като се замисля, с таз карантина, колко извънбрачни връзки отидоха в канала...

***

Какво ще правите, като след две години, ви свърши тоалетната хартия, която днес напазарувахте?

***

Някой знае ли какъв е курса Milde - Emeka днес?!