сряда, 22 юли 2020 г.

На тази дата: 22 юли 1934 г. Българка слага край на бандата на Джон Дилинджър


1934 г. агенти на ФБР застрелват гангстера Джон Дилинджър. Прочутият американски банков обирджия и гангстер е убит при излизане от кино в Чикаго.

Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Още в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности - побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град” мести семейството си в Муурсвил, Индиана, но въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено.

През 1922 г. е арестуван за кражба на кола. Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 долара. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.

Дилинджър изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. Там се сприятелява с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и дори планират съвместни акции, когато излязат навън.
Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара.

ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „обществени врагове номер 1” и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска на юг базата си в Чикаго, в опит да избяга в Мексико.

В началото на 1934 г., докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те изоставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго.

В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен, но отново успява да избяга.

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка - проститутка, която не знае бурното му минало.

Спокойният му живот обаче приключва на 21 юли, когато Ана Кумпанаш заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че той излиза с нейна колежка проститутка и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходи на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър.

На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф” в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, той забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. но трима агенти стрелят светкавично общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад.

Българка слага край на бандата на Дилинджър


Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич.
На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.

Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция... Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.

Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Ай стига си махал на комшийката! Не виждаш ли, че мие прозорците.

***

- Софкее, днес предизвика фурор на плажа!
- Защоо?
- Защото прашките се обуват с тънката част отзад а не отпред...

***

Експертно правителство от таксиметрови шофьори - те зная най-добре!

***

Моделите хапвали по три лъжици ориз, за да са във форма. На мен толкова ми трябва да видя, дали е сварен.

***

- Два пъти седмично замествам шефа.
- Да, бе! Ще ти се!
- Не ми вярваш? Питай жена му!

вторник, 21 юли 2020 г.

На тази дата: 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на Луната


1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.

Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex.

На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран.

През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км.

През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч.
От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”.

Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина.

Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.

На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.  Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул.

Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат.
Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”.

Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята.

Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър.



По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него.

Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи.

Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя.

След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Врачанско бебе тарикат, бутна 200 евро на щъркела и стана швейцарски гражданин...

***

Организирахме се пет приятелки да ходим на плаж! На слабата нищо не казахме! Да е яла!

***

Побърквам ги тия от тотото, няма тираж в който да ми познаят числата...

***

Преди интернета, смятахме че, тъпотата идва от недостатъка на информация. Колко сме грешали...

***

- Ти си първата жена, която каня в квартирата си!
- Откога живееш тук?
- От вчера.

понеделник, 20 юли 2020 г.

На тази дата: 20 юли 1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат

1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. Атаката е извършена по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” - немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип, което всъщност спасява и живота му.

За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.

Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.

След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12.42 ч. напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер. Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.

Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето”.

Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”.

Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт”. Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.

Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи и с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Джеймс Бонд в Несебър:
– Кафе. Дълго кафе.
– Три лева. Двадесет и три лева.

***

- Бившото ти гадже да не е карал Голф?
- Как разбра?
- Ми... Като гледам как ми блъскаш вратата на Опела...

***

Във Варна ако преплуваш булеварда, на червен светофар - 50 лв. глоба и ти взимат банския за 3 месеца!

***

Преди исках лампата на Аладин, но вече искам шкафчето на Бойко!

***

Между приятелки:
- Мими, колко гаджета имаш?
- Едно... и две наум.

неделя, 19 юли 2020 г.

Световната наука е загубила толкова много, че Бойко не е учил в Харвард

На тази дата: 19 юли 1879 г. открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ

 1879 г. открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ. Назначени са първите български дипломатически агенти.


Руско-турската война от 1877-1878 г. поставя България на политическата карта на Европа. Администрацията на Временното руско управление в България, начело на която стои княз Александър Дондуков-Корсаков, още през 1878 г. създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Неин началник е генерал-майор Михаил Домонтович. След приемането на Търновската конституция от 25 май 1879 г. тя е преименувана в Отдел за външни работи. Освен да поддържа връзки с министерството на външните работи на Русия и с чуждите представители в Княжеството едно от задълженията му е да подготвя лица от български произход за работа в бъдещото министерство на външните работи на Княжество България.

Началникът на отдела Трофим Юзефович праща уведомителни писма до представителите на европейските държави и до турския комисар, в които подчертава, че е назначен за „временно управляващ външните работи на Княжеството”. Става дума вече за истинска дипломация и външна политика. Веднага получава поощрителен отговор от представителя на Франция  Йозеф Шефер.

На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание, което  избира Александър Батенберг за княз на България. На 5 юли се създава и първото българско правителство начело с Тодор Бурмов. С Указ 1 от същия ден за министър на външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов. В София, обявена за столица на Княжеството, започват официалните връчвания на акредитивни писма на чуждите дипломатически представители - консули на Великите сили. Те се титулуват дипломатически агенти и генерални консули.

След като княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави за възкачването си на престола, от 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. Много внимателно са подбрани тогава българските дипломатически представители - все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ от 19 юли 1879 г. са назначени д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Това са първите български дипломатически представители в чужбина. Започва да се работи по откриването на първите български дипломатически представителства.  Пръв на българския княз пък се представя сръбският дипломатически агент и генерален консул Сава Гриуч на 6 септември 1879 г., три дни по-късно това прави и румънският - Александру Стурдза. Ферик Нихад паша с ранг комисар на вакъфите е представител на Турция у нас от юли 1880 г.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Вкарвам го, изкарвам го, вкарвам го, изкарвам го... Ееее, егаси лятото! Не мога да си прибера якето в гардероба!

***

Желание за което няма пари, се нарича мечта!

***

Когато бях малък, изобщо не съм очаквал, че ще стана красив, умен мъж... Бил съм прав...

***

Ако след края на работния ден, си с 82% батерия на телефона, напускай тая работа! Робски те експлоатират!

***

- Може да е умна, пък да не го показва?
- А може да е тъпа и да не го крие!


събота, 18 юли 2020 г.

Фотофакт от миналото! Наистина дружбата ни е всепроникваща:)


На тази дата: 18 юли 1837 г. Ражда се Апостола

На 18 юли т.г. отбелязваме 183-ата годишнина от рождението на Васил Левски. Датата се почита и като Ден на градовете Левски и Карлово.

Васил Иванов Кунчев, известен и като Васил Левски, Апостола на свободата и Дякона, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Прозвището Апостола на свободата получава заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Създадената от него революционна мрежа е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876 г.

През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Остарял си, когато от тротоара с готини мацки, минаваш на тротоара със... сянката!

***

Снощи легнах да правя коремни преси и... сега ставам...

***

- От какво ви е зеления чай?
- Смесваме син и жълт...

***

Най-готиното на лятото е, че не трябва да се напрягаш да си търсиш втория чорап.

***

Казват, че когато търсиш нещо, то също те търси... Честно казано, плаши ме мисълта, че някъде по улицата се разхожда куфар натъпкан с пари.

петък, 17 юли 2020 г.

На тази дата: 17 юли 813 г. Кан Крум обсажда столицата на Византия Константинопол


На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат столицата на Източната Римска империя.

Блокирани били всички изходи на Константинопол към континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в Златните врати.

Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва панически ужас от българите?
Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува Константинопол.

Затова българският владетел предпочел да си тръгне като победител и да продиктува условията на мира. 

Сега ромеите решили да вкарат в действие своето изпитано оръжие – коварството. 

Те привидно приели условията, но замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.
Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската делегация не бил императорът.

Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си. Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били сигурни, че са го ранили.
От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а Константин Пацик и сина му – заловени живи.

Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.
Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните граждани.

Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като „предавали всичко на огън”.
Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс  и много други твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).

Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население. Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен. Войската на Крум  се върнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости – малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.

След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.

Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини” и покорените от него авари.
Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г. българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.

Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство. Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...
Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва:
- Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет!
Тълпата реве:
- Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет...
Брежнев продължава:
- Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил!
Тълпата:
- Ураааа, автомобиииил, автомобииииил...
- Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи вертолет!
Тълпата изпада в луд екстаз:
- Уррррррраааааааааа, вертоолеееееееет, вертолеееееееет...
Една бабичка обаче пита:
- Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет?
- Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш...

***

- Муцка, това яке от какво е?
- От полиестер.
- Изроди! Кой знае колко полиестера са убили за това!

***

- Гледам, внукът ви е на гости. Помага ли на дядо си?
- Помага и още как! Вчера са изпили пенсията...

***

- Моше, Вие сте спал с жена ми?
- Минутка! (разлиства си тефтера): Да, спал съм.
- Аз съм много недоволен!
- Минутка! (пак разлиства тефтера): Аз също.

***

Женската красота е нищо без проклет характер!

четвъртък, 16 юли 2020 г.

На тази дата: 16 юли 1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм


1661 г. са пуснати в обращение първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. Всъщност книжни пари се срещат за първи път в Китай, а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети.

При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 в. иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари.

Към времето на пътешествието на Марко Поло европейците не знаели що е това книжни пари. В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват менителници, отначало в средновековна Италия и графство Фландрия. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти.

Наименованието идва от банковите документи („nota di banco”) и датира от 14 в.; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 в. менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в Швеция, където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Прибирам се, от вратата грабнах жената и яко секс. Викам й:
- Как ме намираш без мустаци?
- Ааа, тва ти ли си? Айде да хвърлиш боклука, моля те.

***

В Перник:
- Скъпа, излизам да се видя с приятели... ако нещо закъснея, нека синът да запише медицина, а дъщерята право.

***

Хората като отидат на море се влюбват. А аз все съм гладна.

***

Мъжът прекрасно знае, че не може да спи с всички красиви жени на света. Знае, но не спира да опитва.

***

Днес се сблъсках с жестоката действителност! Паметта ми отслабва, аз не.

сряда, 15 юли 2020 г.

На тази дата: 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София


Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.

Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.
В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.

След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.

Убийството

Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.

Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.

Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.
Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Преди 100 години всички са имали коне, а само богатите - автомобили. Днес всички имат автомобили, само богатите имат коне.

***

По телефона:
- Скъпи, в момента пържа картофи само по бикини!
- Тръгвам!
- Ще лудуваме ли?
- Само да не изядеш всичките докато дода!

***

Пролетна умора, летен мързел, есенна депресия, зимни празници...

***

Най-труден е първият час при запознанство,, не знаеш тъпа ли е или загадъчна.

***

В Перник намерили дете възпитано от вълци! За сега това е първият случай на възпитано дете в Перник.

вторник, 14 юли 2020 г.

На тази дата: 14 юли 1877 г. В църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история


Касапницата край Раднево се сравнява по жестокост с Баташкото клане.

"...Село Гюнели махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 г. център на страшни изкупителни за народната свобода страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма. За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От този ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христос възсия животът за света..."

Из брошурата, посветена на 100-годишнината на храма "Св. Вмч. Георги" в с. Любенова махала, Стара Загора, изд. "Светлина", 1937 г.

Днес малката черква "Св. Георги" в село Любенова махала (по Турско наричано Гюнели махле), на няколко километра от гр. Раднево, едва се крепи на старите си нозе. Попът, който сегиз-тогиз отваря вратите на храма, е също така библейски изнемощял. Хората сякаш са забравили паметните събития в черквата преди 130 г. и си спомнят за жертвата на предците си само в някой внезапен прилив на патриотизъм.

Селото води началото си от ХVI век. Пришълци от различни краища на страната дошли със семействата си и се заселили в гората. Дълго селото останало неизвестно дори за турската власт. Преди Освобождението Гюнели махле е наброявало 120 къщи, покрити със слама. Жителите му били чисти българи с дълбоко запазени нрави и обичаи. През 30-те години на ХIХ век селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм. Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били



храмът да бъде вкопан 3 м в земята,



да няма кубета и да се нарича "попска къща". Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа. Черквата била готова за 5 г.

Първото нападение над селото било през 1847 г. То било обсадено от т. нар. "тембелдеци", за да го ограбят. Преданието говори, че Гюнели махле било спасено от една стара жена - Гочев Колевица, която знаела отлично турски, отишла с бял байряк в лагера на нападателите и ги убедила в смиреността на населението. Така "тембелдеците" ограбили само няколко крайни къщи.

Най-паметна в историята на Гюнели махле остава кървавата трагедия, разиграла се по време на Руско-турската освободителна война. Още преди нея в селото започва да се изгражда таен революционен комитет. В записките си учителят Стефан Минчев пише, че през 1869 г. се срещнал с апостола Васил Левски в Стара Загора. Двамата отишли в селото, за да създадат комитета. В заверата влязъл и свещеникът Еню Попдимитров, който застанал начело на организацията. Турското правителство обаче надушило всичко и на 20 юни 1872 г. поп Еню бил арестуван. Легендата разказва, че щом свещеникът научил за идването на заптиетата в селото, извадил списъка със съзаклятниците,



разкъсал го на парчета и ги погълнал



Попът бил пратен на заточение в Диарбекир, където и починал, а името му било прославено в народна песен:

"Слънцето трепти, захожда,

сеймени в село дойдоха,

и за попа Еня питаха,

питаха и заловиха,

бели му ръце извиха,

извиха, още вързаха..."

Така селото било провъзгласено от турското правителство за "комитаджийско". Заптиета започнали всеки ден да идват в Гюнели махле. При най-малко съмнение върху някого семейството му било подлагано на малтретиране и грабеж.

Разни агенти на турци, черкези и башибозуци често ходели в Гюнели махле и искали големи откупи под предлог, че ще пазят селото.

На 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Турция. В хода й в Старозагорското поле русите срещнали съпротивата на многобройна турска войска, водена от Сюлейман паша. Руснаците били принудени да отстъпят след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.

По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог, че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало. Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата изпратил двама конници да проверят доноса. Те привикали хората, разпитали ги, хапнали, пийнали, взели каквито дарове им дали и си тръгнали. Една нещастна случайност станала причина за кървавото клане. Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон. Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. Още повече му повлияло



поредното донесение,



направено от началника на гарата в Радне махле (сега Раднево) Кмубас. Гръкът донесъл, че в Гюнели махле са се струпали много хора за отбрана в случай на нападение и поискал войска за тяхното разпръскване.

Междувременно надошлите селяни се събрали в храма, в общия двор с училището и в селото. Вратите на храма били дебели и здрави. По този начин църквата и училището се превърнали в нещо като крепост, пълна с мъже, жени и деца. Било 14 юли 1877 г. Към един часа се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Мъжете, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото. Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора. Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души. "Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба се издигаха до небето и осветляваха цялата околност. Общ вой от кучешки лай и рев на добитъка. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта, ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна" - така живите свидетели на трагедията са я описали ("Из страданията на българите и освобождението презъ 1877/78 год.", Г. Димитров). Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или наранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците. Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч.



Дворът се изпълнил с трупове



След това атакували и църквата. Скоро на пода й труповете били един върху друг. Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите. Те искали да ограбят всички пари и ценности от хората вътре, като лъжели живите, че ако се предадат, ще бъдат пощадени.

Тъжна картина представлявало селото след трагедията. Навсякъде лежали обезобразени човешки трупове. Сред тези развалини само храмът стърчал, мълчалив свидетел на случилото се. Опитали се и него да разрушат - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Благодарение на здравата си конструкция обаче църквата оцеляла.

Едва на третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата. При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи от Гюнели махле и съседните села. Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Отегчен мъж се върти в книжарницата. - Моля Ви, препоръчайте ми нещо за четене! - Мога да ви предложа "Камасутра". - А нямате ли нещо за мъже които още носят детското в себе си? - Имаме "Камасутра за оцветяване".

***

Клиентка в магазин за мебели:  - Извинете, този шкаф дали ще мога да го вкарам в колата си? Продавач: - А, каква ви е колата? Клиентката: - Емиии, зелена. Продавач: - Хммм, може и да не стане...

***

- Марче, много си отслабнала! Нова диета ли?
- Ами домати, краставици, чушки...
- Печеш ги, вариш или пържиш?
- Прекопавам ги...

***

Театрална постановка. Жена казва на мъжа си:
- Иване, виж, този до теб спи...
- И какво от това!? - промърморва мъжът - само за това ли ме събуди?

***

Въпрос към радио "Ереван": - Кой писател е класик? Отговор на радиото: - Оня писател, когото можем да хвалим, без да сме го чели...

понеделник, 13 юли 2020 г.

Великата Миряна Башева!

Съвсем малко от творчеството на великолепната поетеса:

Министерство наздраве опазването

Фотофакт от протестите


ТОЧКА - Миряна Башева

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

Сбогом, Миряна Башева!

На тази дата: 13 юли 1878 г. Подписан е Берлинският договор

1878 г. подписан е Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).

Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.

Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.