събота, 23 март 2019 г.

На тази дата: 23 март 1987 г. започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота”

1987 г. в САЩ започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота”. Първият епизод е излъчен по телевизия CBS и бързо се превръща в един от най-гледаните сериали в цял свят. На 7 февруари 2011 г. в САЩ бе излъчен 6000-ният епизод, а малко по-късно - на 23 март, беше отпразнувана 24-тата годишнина на „Дързост и красота”.

Историята в сериала се завърта след съдбовната среща на Стефани и Ерик Форестър. Двамата се срещат докато учат в университет в Чикаго. Бързат да се оженят, след като Стефани забременява и се местят в Лос Анджелис, където основават компанията „Форестър Криейшънс”. Вече установили се като богато и щастливо семейство, Ерик и Стефани отглеждат децата си - Торн, Кристън, Фелиша и Рич, за когото по-късно става ясно, че не е син на Ерик, а на Масимо Мароне. Ерик и Стефани имат и още една дъщеря - Анджела, която обаче е родена с тежко увреждане. В началото Стефани скрива детето и лъже Ерик, че то е починало при раждането. По-късно Ерик има още две деца - Рик и Бриджит, от брака си с Брук Лоуган.

Истинската драматиична история се заплита през 1987 г., когато децата на Ерик и Стефани са вече пораснали. Рич е лудо влюбен в бъдещата си съпруга Карълайн Спенсър, русокоса красавица, и двамата трескаво се подготвят за сватбата си. Той е моден дизайнер и вицепрезидент на „Форестър Криейшънс”, а Карълайн е дъщеря на медийния магнат Бил Спенсър. Предстоящата сватба е избрана за „Сватбата на годината в света на модата”. Като изявен плейбой, Рич има десетки почитателки. Една от тях е студентката по химия Брук Лоуган, която си мечтае да се измъкне от бедния живот и да заживее в блясък. Семейството й е от средната класа. Брук живее с майка си Бет, брат си Сторм и двете си сестри Дона и Кейти в място, наречено „Долината на Сан Фернандо” в близост до Лос Анджелис.

В началото на сериала Брук и Карълайн стават добри приятелки. Брук се влюбва в Рич, а Карълайн се опитва да я сприятели с Торн (братът на Рич), без да знае, че той харесва самата нея. Скоро Рич се впуска в любовна връзка с Брук Лоуган и сватбата му се отменя, а Карълайн се омъжва за Торн. В крайна сметка, след неуспешния им брак, двамата се развеждат. Рич и Карълайн се женят, и тъкмо когато си мислят, че са щастливи, тя открива, че е тежко болна. Дните й са преброени, и няколко месеца по-късно умира. Нейната лекарка, Тейлър Хейс, се сближава с Рич, и се опитва да утеши болката му след нейната смърт. На смъртното си ложе, Карълайн се сдобрява със своята приятелка Брук, и ѝ казва, че иска тя да заеме мястото й в сърцето и живота на Ридж.

Ключов сюжет в сериала са отношенията между Рич и Брук. Брук е една от главните героини в сериала от самия му старт преди повече от 20 години. Двамата често възобновяват връзката си, а когато са разделени, Рич обикновено търси утеха в другата голяма любов в живота си - д-р Тейлър Хейс. Майката на Рич - Стефани, предпочита Тейлър пред Брук. Тя не я харесва, защото според нея е загубила морала си и се е превърнала в лека жена. Стефани преживява трудно аферите на Брук с двамата й сина - Рич и Торн, както и със съпруга й Ерик. Няколко пъти Стефани напада Брук и в някои от случаите Лоугън едва не умира. Въпреки

Брук е дъщеря на Бет Лоуган, бивша интимна приятелка на Ерик от колежа. Двамата имат любовна авантюра по време на брака му със Стефани.

След една от разделите си с Рич, Брук се впуска в любовна авантюра с бащата му Ерик. Брук и Ерик се женят и им се раждат две деца - Ерик и Бриджит. По-късно обаче двамата се развеждат и Ерик отново се жени за Стефани. По подобен начин протичат и отношенията между Рич и Брук.

След Време Ерик се забърква с психично болната и опасна Шийла Картър. Двамата решават да се оженят, но в този момент в сериала се появява Лоурън, стар враг на Шийла. Лоурън разказва на семейството за проблемите на Шийла и те решават, че тя няма място при тях.

През 1994 г. Тейлър заминава за Мароко за конференция. Самолетът, с който пътува обаче катастрофира, и всички я смятат за мъртва. Оказва се, че тя е в двореца на Принц Омар, който иска да се ожени за нея. Тейлър е получила амнезия и не помни нищо. В това време, докато Рич все още смята Тейлър за мъртва, Брук е на път да се омъжи за д-р Джеймс Уоруик (познат психолог на Тейлър). Рич спира сватбата, и след изненадващо се жени за Брук в Малибу. Церемонията е на плажа. Тейлър възвръща паметта си и успява да избяга от двореца. Междувременно се оказва, че бракът между Рич и Брук е невалиден, тъй като Тейлър е жива. Рич обаче иска развод и избира Брук. Връзката между двамата е бурна и изпълнена с обрати - ту се разделят, ту се събират.

Сали Спектра е собственичка на конкурентна компания в модния бизнес. Нейни довереници са Дарла и Кларк. Дъщеря й Мейси е добра певица, омъжена за по-малкия син на Стефани - Торн. След интрига с Брук, Мейси загива в трагична катастрофа. Амбър Мур се появява като детегледачка на двете деца на Брук от браковете й с Ерик - Рик и Бриджит. След поредни раздели с Брук, Рич се връща при Тейлър и двамата отглеждат три деца - синът им Томас и две дъщери близначки Фийби и Стефи.

И това ако не сапунена сага... Историята продължава с още множество обрати и заплетени ситуации. През 2006 г. в сериала се завръща Дона Лоугън, която по-късно в 2008 г. се жени за Ерик. И историята продължава...

През 1987 е дебютът на Дързост и Красота в осмото място на годишните рейтинги за драмите. Малко по малко сериалът се превръща в най - известния , но все още е доста под другите. Внезапен скок на рейтинга става през 1993 година, когато злата Шийла Картър се появява на екрана. Тя бързо се превръща в една от най - вълнуващите героини в Дързост и Красота. През средата на деветдесетте години, сериалът става хит, след появата на Лорън и омразата, която се появява между Мейси и Брук. Също така през 2005 интересът се покачва на максимум , заради неочакваната поява на любимата на много фенове, Тейлър. Сериалът трайно заема второто място в класациите, като пред него е само „Богати и жестоки”, въпреки че сериалът отнася и немалко критики заради бързо сменяне на главните истории.

Има трима актьори, които се снимат в сериала още от самия му старт в началото на 1987 г. - Сюзън Фланъри (в ролята на Стефани Форестър), Катрин Кели Ланг (в ролята на Брук Лоуган) и Джон Маккук (в ролята на Ерик Форестър).
В България сериалът се излъчва по БНТ от 1993 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Не е добре на стари години да четеш "Книга за джунглата". Изречението "Маугли лежеше в храстите и кротко галеше питона" звучи съвсем различно...

***

Спестени пари - пропуснати удоволствия!

***

Спират ме КАТ:
- Г-не, книжката ви е с изтекъл срок!
- Споко, няма да я ям.

***

А бе, забелязали ли сте, че във всички приказки след сватбата пише "край на приказката?"

***

Дупката, която копая в двора си е за кенеф, а не за луксозно жилище.

петък, 22 март 2019 г.

На тази дата: 22 март 1913 г. Родена е Сабиха Гькчен осиновена дъщеря на Ататюрк- първата жена пилот на изтребител

На 22 март 1913 г. в Бурса е родена турската авиаторка Сабиха Гьокчен – една от осемте
осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк, първата жена пилот на изтребител, взела участие в бойни действия. Починала е също на 22 март на 88 г. (2001 г.)

Сабиха е дъщеря на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. През 1925 г. при посещението на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха иска разрешение да говори с Ататюрк и изразява желание да учи в интернат.

След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на свой ред иска разрешение от нейния брат да я отведе в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартала Ускюдар в Истанбул.

На 19 декември 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена и Сабиха получава фамилията Гьокчен (Gök - небе), но тя все още няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк й дава фамилията на бореца срещу гръцката интервенция Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, съратник на Ататюрк.

Ататюрк придава голямо значение на авиацията и за тази цел ръководи основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 г. Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното училище „Тюрккушу” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто участват безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.

Ататюрк забелязва огромното вълнение, което предизвикват демонстрациите у Сабиха, и я пита иска ли да стане летец. Тя с готовност кимва с глава и казва: „Да, готова съм още сега.”

Ататюрк нарежда на директора на авиационното училище Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно обучение тя скоро получава лиценз за пилот.

Сабиха е изпратена в Съветския съюз заедно с още седмина младежи за обучение в безмоторно летене. Докато е в Москва, тя научава, че е починала Зехра и незабавно се връща в Турция, временно отлагайки обучението си.

В началото на 1936 г. Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на ВВС, за да стане първата жена военен пилот в Турция. Там тя подобрява своите летателни навици и започва добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски региони на Турция през 1937 г. В същата година взема участие във военната операция против разбунтувалите се дерсимски кюрди. В доклад на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „бандити”. Заради нейното участие в тази операция тя е отличена от Авиационната Асоциация с медал със скъпоценни камъни.

През 1938 г. Сабиха изпълнява петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня предизвиква истински фурор и значително подобрява образа на страна си в процеса на европеизация.

По-късно е назначена за главен обучаващ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 г. Тя лично обучава четири турски девойки като авиатори – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.

В професионалната си кариера в турските ВВС Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 различни типа самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.

Сабиха Гьокчен за 28 г. (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „Живот по пътя на Ататюрк” е публикувана през 1981 г. от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.

Сега второто международно летище на Истанбул на азиатския бряг заслужено носи името „Сабиха Гьокчен”.

През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация”.

Сабиха Гьокчен е обект на лого в Google в чест на рождения си ден, показан в Турция на 22 март 2009 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.


По време на бала, Поручик Ржевси се напи като свиня и започна да налита на дамите. При това вече не го интересуваше нито външния вид на дамата, нито годините и, нито нейния пол!

***

- Скъпа, да не би да се обиди?
- Не!
- А какво правиш там в другата стая?
- Вуду кукла...

***

Минаха 3 години от интервюто ми за работа. Започвам да си мисля, че са наели някой друг.

***

Дeтe глeдa изпълнeниe нa oпepeн пeвeц и ĸaзвa:
– A ĸoгaтo в дeтcĸaтa гpaдинa виĸaмe тaĸa, ни ce ĸapaт…

***

Събрали се всички гинеколози в света на симпозиум и председателят им се качил на сцената и казал:
- Колеги, къде бъркаме?

четвъртък, 21 март 2019 г.

"Погледнато формално, всичко е нормално. Погледнато нормално, всичко е формално!" Радой Ралин


И кумицата на Цветанов с апартамент в "Летера"


Кумицата Цветан Цветанов също като него се оказа новодомец в елитната сграда „Летера” на столичната улица „Латинка”.  Ваня Колева, която е зам.-министър на спорта, е закупила жилище от 231 кв. м. за 665 хиляди лева, показва справка от Агенцията по вписванията. Сделката ще се финансира с банков кредит.

Сметките показват, че цената на квадрат за Ваня Колева е около 1300 евро, което е двойно повече от тази, с която се е уредил нейният кум от фирмата строител „Артекс”. Според брокери обаче в района за подобни жилища цените надхвърлят 2500 евро на квадрат.

На тази дата: 21 март 1871 г. д-р Петър Берон е намерен удушен!

Д-р Петър Берон - портретът е 
рисуван от художника Николай Павлович
На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”

Това са първите редове от некролога, издаден от близките на автора на „Рибният буквар”, по повод неговата кончина. В некролога още пише: „Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните дни на живота си, когато са го мъчили

безчовечните и звероподобни същества,

називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.

Д-р Петър Берон е удушен на 21 март 1871 г. около 8 ч. вечерта в дома си на ул. „Личеулуй” № 1 в кв. „Св. Троица” в  гр. Крайова. Румънската полиция веднага тръгва по дирите на заподозрените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода”, съобщава, че те са направили пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.

Последният дължал на Берон 110 жълтици.

Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, тъй като по онова време в северната ни съседка не е имало смъртно наказание.
Д-р Петър Берон ще остане в нашата история най-вече като авторът на „Рибният буквар”. Но всъщност животът му е бил пълен с превратности и приключения. 

След като на 3 юли 1831 г. завършва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, Берон се установява за известно време в Букурещ като частен доктор. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племеника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и доходен бизнес със зърно. През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Това му позволява да живее като рентиер до края на живота си.

Премества се да живее в Париж и използва времето си да пише научни трудове – публикува 25 тома.
С огромното си богатство д-р Петър Берон подпомага редица български училища и талантливи младежи. През 1853 г. той прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България. На 12 март 1869 г. Берон продава  чифлика „Скорила” на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници. 

От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание, за чиито изпълнители посочва комитет от 12 видни българи, начело с Евлоги Георгиев. Същевременно Берон завежда дело за анулиране на продажбата на чифлика, но го губи на първа инстанция. В апелативния съд първото заседание е насрочено за 7 април 1871 г. За делото Петър Берон се връща от Париж в Румъния.

Но не доживява за първия ден на процеса.

След дълъг съдебен процес комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев успява да анулира продажбата на  „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан. През 1896 г. с парите от спорния чифлик – 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.


Вицове - само сока, март 2019 г.

Пролетта дойде.

Най-щастливите мъже са рокерите. Докато карат не чуват как половинката им мърмори...

***

Неудобните обувки придават на лицето крайно философско изражение.

***

Да се живее трудно, става все по-лесно...

***

Седем годишната ми племенница с гордост ми показа “телефон”, който е направила сама от жица и две консервни кутии. Извадих iPhone-a си от джоба и ѝ казах “Яко, ама виж връстниците ти в Китай кво правят!”

***

- Как се нарича непослушен петел?
- Супа!

сряда, 20 март 2019 г.

Апартаментите на властта! Видео

Фирмата “Артекс” е продала апартаменти на нереално ниски цени не само на Цветан Цветанов, но и на Цецка Цачева и Вежди Рашидов, показва справка в Имотния регистър. Сделките са сключени през лятото на 2018 г.. Цецка Цачева е придобила 198 кв. м. за 670 евро на кв.м., заедно със сестра си.

Вчера “Свободна Европа” съобщи, че шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов е придобил от фирмата “Артекс” луксозен апартамент с частен “ВИП асансьор” и отделен гараж за две коли на цена многократно по-ниска от пазарната. Днес изданието изнесе подробности, че това е станало със заменка на два апартамента на Цветанов. които същия ден – 12 юни 2018 г., са били препродадени от “Артекс” на бившия IT специалист на ГЕРБ и участник в предизборния щаб на партията Симеон Велков.

ВИДЕО

На тази дата: 20 март 1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум. Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел - просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други - с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония. Членовете на Аум се считат за част от японския елит - завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит - естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Добро утро
Днешните момичета са като билетчета от лотарията. Първо трябва да изтъркаш грима за да разбереш дали печелиш.

***

Преди малко си изтървах АЙфона на земята. Сега сигурно вече имам АЙпод...

***

Подменят бойните пистолети на полицаите с водни, но първо една година ще ги обучават да внимават,... за да не се удавят с тях...

***

Във Враца отвориха нова кръчма, с домашна атмосфера. След като ти сервира ракията, сервитьорката започва да се заяжда...

***

Три неща мога да гледам безкрайно:
1. Планинско ручейче.
2. Разцъфнало цвете.
3. Как Великобритания излиза от ЕС...

вторник, 19 март 2019 г.

На тази дата: 19 март 1915 г. са направени първите снимки на Плутон

1915 г. са направени първите снимки на Плутон.

Всъщност Плутон е открит от астронома Клайд Томбо в обсерваторията Ловел, Аризона, САЩ на 18 февруари 1930 г., когато той сравнява две фотографски плаки направени съответно на 23 и 29 януари. Впоследствие планетата е намерена на фотографии, най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун.

В действителност обаче тези „отклонения” са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Макар и формално да носи името на римския бог Плутон, името на планета е избрано така, че да съдържа инициалите на астронома Пърсивал Ловел, който предсказва съществуването на планета отвъд орбитата на Нептун. Името „Плутон” е предложено от Виниша Бърни - единадесет годишно момиче от Оксфорд, Англия.

През 1978 г. американският астроном Кристи обърна внимание, че фотографският образ на планетата е удължен и голямата ос на образа се върти със същия период. След време се изясни, че това удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът бе наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите).

Любопитен факт е, че до 24 август 2006 г. Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, обаче се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Статутът му от планета беше променен в планета-джудже след като бяха открити три небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят други планети.

Вицове - само сока, март 2019 г.

Доставки Токио, миналия век.

Студентски стол. Диалог:
- Салатата днешна ли е?
- Не само е днешна, но и утрешна!

***

Телевизия Скопие съобщи, че водата, открита на Марс е от Охридското езеро.

***

Днес обърнах клавиатурата си, за да я изчистя и видях, къде отиват бисквитките от уеб-сайтовете...

***

Древните са били много мъдри. Принасяли са в жертва девиците, а дашните ги оставяли за себе си.

***

Най-важен при отслабването е сънят. Ако не заспите навреме, ще изядете всичко!

понеделник, 18 март 2019 г.

Фотофакт: Полицията в София се самообезвреди със сълзотворен газ


Точно, като в онзи стар виц:

Поручик Ржевски и Наташа Ростова танцуват. Поручикът излиза за малко и се връща целия мокър.
Наташа Ростова го пита:
- Дъжд ли вали навън?
- Не. Има силен вятър - отговаря поручик Ржевски.

Абсурдната ситуация е от антиправителствен протест в София. При опит да бъдат напръскани протестиращите пред Министерския съвет, разпръснатият сълзотворен газ покоси самата полиция, защото полицаите са пръскали газ срещу вятъра.

ВИДЕО

На тзи дата: 18 март 1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М”

1980 г. 50 души загиват при експлозия на ракета „Восток-2М” на космодрума Плесецк (СССР). Първоначално ракетата „Восток” е конструирана за пилотирани космически полети, но по-късно се използва за извеждане на изкуствени спътници в орбита.

Взривът на 18 март става при зареждане с гориво на ракетата. При разследване на подобен, но избегнат инцидент се открива, че спойка между оловото и калая във водородно пероксидните филтри е причинило аварията и в резултат ракетата е експлодирала.

Любопитен факт е, че първоначално след построяването на космодрума Плесецк, съществуването му се пазело в тайна, но британският учител по физика Джефри Пери и учениците му внимателно изследвали орбитата на спътника „Космос 112” през 1966 г. и установили, че той не може да е бил изстрелян от Байконур.

Тогава наяве излиза информацията, че след края на Студената война се разбира, че ЦРУ е започнало да подозира за съществуването на ракетна база в Плесецк още в края на 50-те години. СССР обаче не признава за съществуването на космодрума до 1983 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.


MasterChef е много полезно предаване! Преди да стартира, можех да правя само яйца и пържоли. А сега и тях не ги мога…

***

- Знаеш ли кои са най-използваните уреди в един фитнес?
- Не.
- Кантар и огледало.

***

Социалните мрежи са голяма работа! Хем си общуваш с някой, хем си плющиш чесъна...

***

Искам да съм важна за някой... като кориандъра за Джейми Оливър и дребните за продавачка.

***

- Докторе, всичко ме боли!
- Съсредоточете се, за ВСИЧКО няма да ви стигнат парите!


неделя, 17 март 2019 г.

На тази дата: 17 март 1959 г. Започва изгнанието на Далай Лама

На 17 март 1959 г. започва изгнанието на Тензин Гятсо, 14-ият Далай Лама. Той напуска Тибет и отпътува за Индия.

Пълното му религиозно име е Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо. Той e духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. 

През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.

Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той е имал двама официални наставници - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са били включени "петте големи науки": логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия и "петте малки науки": поезия, музика, драматично изкуство, астрология и словесност. На 22 февруари 1940 г. Далай Лама XIV е възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. След окупацията на Тибет от комунистически Китай през 1949-1950 г. Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирното съжителство между двата народа, но бива принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 г. и да намери убежище в Индия.

От 1960 г. Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала (Малка Лхаса) в щата Химачал Прадеш. Там е разположена щаб-квартирата на тибетското правителство в изгнание.

В периода 1959-1965 г. нееднократно Далай Лама XIV моли ООН за съдействие при решаване на тибетския проблем. Резултат на това са и трите резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет.

През 1963 г. Негово Светейшество провъзгласява Демократична конституция, основана на будистки принципи и Всеобща декларация за правата на човека, като модел за бъдещо освобождаване на Тибет.

На 10 декември 1989 г. Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Делото на Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач.

„Още от 1960г. постоянно повтарям, че на тибетците им трябва водач, избран от самите тях, на когото бих могъл да предам властта. Сега явно е дошло времето за това.“ В последните години той не изключва възможността за предоставяне на реална автономия на Тибет от страна на Китай, подчертавайки нарасналата роля на Китай за световния мир.

Вицове - само сока, март 2019 г.


В 8-ми клас случайно отворих вратата на склада във физкултурния салон... И после получавах само 6-ци по химия и физкултура!

***

- Дядо попе, ще дойдеш ли да осветиш къщата ми?
- Да. А тя колко квадрата е?
- Попе, аз те викам да я осветиш, а не да я шпакловаш!

***

Едно време жените търсеха между мъжете някой красавец, а сега търсят между красавците някой мъж.

***

Времето  днес - караш кола със зимни гуми по потник.

***

На интервю за работа:
- С каква техника умеете да боравите?
- Аз най-умея с хладилника...


събота, 16 март 2019 г.

На тази дата: 16 март 1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие

1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало. Френският мореплавател осъществява първото френско околосветско пътешествие от 1766 до 1769 г.

Роден в Париж в семейство на нотариус и по настояване на баща си започва да учи право, но скоро се отказва и през 1754 г. се записва в армията, в полка на мускетарите.

През 1763 г. възниква проект за разширяване на френските владения в Тихия океан. Като проявил се дипломат и военен специалист Бугенвил идеално подхожда за тази мисия. Назначават го за капитан на фрегата и той отплава на юг с голяма група колонисти.

За да се засили авторитета на Франция след загубата й в Седемгодишната война кралят и правителството решават да организират първата френска околосветска експедиция. За неин командир е назначен Луи Антуан дьо Бугенвил, който става първият французин и 14 капитан извършил околосветско плаване, продължило от 15 ноември 1766 г. до 16 март 1769 г.

На 15 ноември 1766 г. с два кораба „Будьоз” и „Етуал” напуска пристанището Сен Мало и се отправя на югозапад през Атлантическия океан, преминава през Магелановия проток, който изследва и частично картира и навлиза в Тихия океан.

От 23 до 27 март 1768 г. в архипелага Туамоту открива атолите Вахитахи, Акиаки, Хао, Хикуеру, Равахере, Марокао, Хараики и Тепото Южен. От 2 до 15 април пребивава на остров Таити и обявява острова за френско владение, въпреки че Самюъл Уолис го е обявявил за английско владение девет месеца по-рано. Междувременно Бугенвил вторично след Уолис открива остров Мехетиа в Дружествените острови. От там французите вземат на борда таитянина Аутору, брат на местния вожд, който след това пребивава във Франция, но на обратния път към родината си умира.

След това експедицията продължава на запад, посещава островите Мануа и Тутуила в архипелага Самоа, открит през 1722 г. от Якоб Рогевен и на 22 и 23 май в северната част на Новохебридските о-ви (Вануату) открива островите Вануа Лава (вторично), Мере Лава (вторично), Амбае, Пентекост и Еспириту Санто (вторично) и протока Бугенвил между островите Еспириту Санто на север и Малекула на юг.

На 29 май французите напускат Вануату и продължават на запад. На 6 юни откриват рифа Бугенвил, от където се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 10 юни на югоизток от Нова Гвинея Бугенвил вторично след Луис Ваес де Торес открива архипелага Луизиада. На 28 юни, вторично след Алваро де Менданя де Нейра, открива Соломоновите острови - островите Веля Лавеля, Бугенвил и Шуазьол (вторично), протока Бугенвил между тях и остров Бука (вторично).

След това корабите заобикалят остров Нова Британия, откриват островите Каниет и островите Ниниго (вторично) в Западните острови, в средата на август 1768 г. достигат до северния бряг на Нова Гвинея и акостират на Молукските острови, където Бугенвил дава едномесечен отдих на екипажа.

На 28 септември 1768 г. експедицията пристига в Батавия, а след това през остров Мавриций и около нос Добра Надежда, на 16 март 1769 г. се завръща успешно във Франция, като по време на плаването загиват само 7 човека, изключително голямо постижение за това време. След околосветското плаване на Фернандо Магелан, това на Бугенвил има най-големи заслуги и резултати за изследването на непознатите все още морета и земи.

След почивка от няколко години в периода 1779-1782 г. Бугенвил отново се включва активно във военноморските сражения, на страната на американците по време на Войната за независимост на американските колонии, като разгромява изпратената в Карибско море английска ескадра край остров Мартиника.

През 1783 г. се завръща във Франция, през 1787 г. става член на Парижката Академия на науките, а малко по-късно се опитва да организира експедиция в полярните райони, която се проваля. През 1791 г. е повишен в звание вицеадмирал, след което през 1794 г. се оттегля в имението си в Нормандия, спасявайки се от настъпилия терор в страната.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Поради срив във Фейсбук оня ден следобед, държавната администрация беше принудена да се завърне към традиционните пасианси...

***

С появата на Биткойн, лафът - "Аз да не ги копая тия пари", загуби смисъл...

***

Не завиждай на хората, които не работят. Те си нямат петък...!

***

Мъжът живее като в приказка. Жената вещица.Тъщата баба Яга. Децата дяволи. Съседката ПРИНЦЕСА. А нейния мъж - Иван Глупакът...

***

Всеки иска опитна съпруга, но никой не си дава сметка, от къде идва опитът...

петък, 15 март 2019 г.

На тази дата: 15 март 1998 г. Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик

Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).

През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.

Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.