Удави се създателят на "Ледена кофа"

Кори Грифин, който предизвика световна мания с благотворителната си кампания в помощ на

болните от амиотрофична латерална склероза (АЛС), загина.

27-годишният Грифит се е удавил край Нантcкет, щата Масачузетс нa 16 август около 3 часа сутринта, съобщава за "Блумбcрг" местен полицай.

Кори скочил от покрива на къщата Juice Guys на Правия Кей в Нантcкет - популярно място за местните гмуркачи. След скока се показал на повърхността. Връхлетяла го обаче нова вълна и той изчезнал отново под водата. По-късно безжизненото му тяло било изхвърлено на брега.

Идеята за "Ледена кофа" хрумнала на Кори, тъй като искал да помогне на своя приятел Пит Фрейтис, който също страдал от това коварно заболяване.

Точно преди смъртта си 27-годишният мъж се обадил на баща си и му се похвалил, че току-що е успял да събере $100 000 с кампанията си в Масачузетс. "Беше най-щастливият човек на света" - споделя бащата през "Бостън Глоуб". Само няколко часа по-късно Грифин намира смъртта си.

Досега в кампанията "Ледена кофа" се включиха десетки хиляди знаменитости и обикновени хора по целия свят. Благодарение на нея са събрани най-малко $23 млн. в борбата с АСЛ. Своето предизвикателство изпълниха Опра Уинфри, Джъстин Бийбър, Бритни Спиърс, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Лейди Гага, Чарли Шийн, Джордж Буш, Фу Файтърс.

На тази дата: 21.8.1911г. Картината Мона Лиза е открадната от служител на Лувъра

1911 г. картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра.

Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.

Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.

Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.

Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.

Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.

В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.

Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.

Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.

Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.

Вицове, август 2014г.

СмЕх

Най-недостъпната и високоморална жена е тази, която знае......

че не си е избръснала краката.

***

Една жена си вървяла по улицата и по едно време я спрял един мъж. Той ѝ казал:

- Трябва да ви имам точно в този момент! Прекрасна сте! Ще хвърля 500 лева на земята и докато се наведете и ги вземете, аз ще съм свършил работата.

Жената се позамислила и се обадила на една приятелка. Обяснила ѝ какво е предложението и че има нужда от съвет. Приятелката ѝ казала, че е абсолютно убедена, че тоя глупак няма как дори да си свали панталоните за толкова бързо време. Успокоена, мадамата се съгласила. След около час и половина пак се обадила на приятелката си.

- Какво стана? Взе ли му парите на тоя мръсник?

- Да, но идиотът изсипа 500 лева на стотинки.

***

-Чух, че си почнал да учиш английски.

.-Yes.

-И колко думи научи?

-Two.

-Само две?

-Yes.

***

Китайско-Български речник :

Чу: Жена

Чу-Ма: Съпруга

Чу-До: Любовница

Ах: Мъж

Ах-Мак: Съпруг

Ах-Пак: Любовник

***

-Скъпи, дай ми пари за солариум.

-Стига с тоя солариум, скинарите по улицата почнаха да те заглеждат!

***

Всяка сутрин нови вицове

Путин отказа да се залее със студена вода, имал много по-важни работи

Руският президент Владимир Путин отказа да се полее със студена вода и така да стане част

от международната кампания на известни личности в помощ на болните от амиотрофичната латерална склероза.

Всяка звезда, която се облее със студена вода, предизвиква следващата, която да направи същото. Холивудският актьор Вин Дизел се включи в акцията и предизвика руския президент Владимир Путин.

Но държавният глава не прие предизвикателството. Той не отказа на поканата лично, вместо него това стори говорителят му Дмитрий Песков. "Президентът не е запознат с инициативата и има много по-важни работи, за които да мисли", заяви Песков.

Карта на потъналите кораби в Черно море

Така изглежда картата на потъналите кораби в Черно море. 

Всеки от плавателните съдове е отбелязан на картата 

със символ според вида си, съответен номер и индекс

 в зависимост от мястото на 

крушението - северно или южно от нос Емине.

Всеки кораб има история. А в историята на всеки потънал кораб има поне една неразгадана

мистерия. Затова всяко корабокрушение рано или късно се превръща в легенда. Ако някои от загадките на миналото имат отговори, те със сигурност се намират на морското дъно...

Владимир Живков, геолог по професия, водолаз в свободното си време и откривател по призвание, е написал тези редове в интернет страницата си. Преди време той създава некомерсиален сайт, на който водолази и изследователи си обменят данни, контакти и информация, за да помогне за опазването на потъналите кораби в Черно море.

Един ден Живков разбира, че има толкова много късчета от отделни подводни истории, че би било добре, ако се опита да ги извади на сухо и внимателно да подреди пъзела. Така се ражда идеята за карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море, която вече е факт.

На 1 август от печат излезе и специален справочник към картата. Той съдържа информация за 77 обекта - потънали кораби или останки от кораби, разбили се в крайбрежните скали.

Историите на тези плавателни съдове са най-различни. За някои от тях се знае почти всичко и до останките им е лесно да се стигне, докато други

крият тайните си

в дълбоки, мътни

и студени води

Местонахождението им е ясно, но за да бъдат обстойно изследвани или дори снимани, са нужни специална техника, добре обучени хора и твърде много средства.

А има и такива, за които се знае достатъчно, но никой още не ги е открил. Владимир Живков решава да ги отбележи на картата с червен силует в предполагаем район.

Един от тези отличаващи се в червено знаци носи името “Черният принц”. Британската фрегата “Принц”, потънала през 1854 г. със заплатите на английските войници в Кримската война, е може би най-търсеното съкровище във водите на Черно море през последните 150 години. Заради мистериозното си изчезване и последвалите безрезултатни дирения в моряшките разкази “Принц” се превръща в “Черният принц”. И става легенда.

През 90-те години на миналия век се появяват обосновани предположения, че митичната фрегата би могла да се намира в български териториални води заради спецификата на черноморските течения. И поради факта, че

освен с лири

стерлинги товарните

трюмове на кораба

са били натъпкани и

с вълнени шинели

Така заради вълната би могъл да бъде носен от теченията. В търсене на “Черният принц” са открити други кораби, като гръцкия “Кристина” например.

И без да са пълни със злато, по морското дъно у нас лежат достатъчно обекти, чиято история е дори още по-интересна от тази на “Принц”-а. Има и такива, за които въпросите са повече от отговорите.

Къде се намира и какво се е случило с първата българска подводница? За съдбата от години се водят спорове, базирани на крайно противоречиви информации, слухове и догадки. След Първата световна война “Подводник-18” изчезва сякаш безследно. Страниците от военноморската ни история по този въпрос липсват, след като руснаците отнасят българските архиви в Москва след 9 септември 1944 г.

“Подводник-18” защитава българското крайбрежие по време на Първата световна война заедно с още четири германски подводници. След войната по силата на Ньойския договор е конфискувана от французите и отведена към Истанбул. Според някои информации именно там е забелязана за последно. По-късни документи пък сочат, че е била нарязана за скрап през 1921 г. във френска военноморска база в Тунис.

Преди 2 г. обаче водолази на Военноморските сили съвместно с клуба за подводно гмуркане Friends & diving и историци от Военноморския музей във Варна

изследват обект

на около 30 метра

дълбочина

югоизточно от Варна

Това е подводница немско производство от 1915 г., клас UB I 8. Точно като тази, която през 1916 г. е вписана в състава на българския флот под името “Подводник-18”.

Докато я обследват отвсякъде, водолазите установяват, че корпусът на лодката е пречупен на две, а част от него е заровен в тинята. Влизането навътре в корпуса се оказва невъзможно, но от флота са категорични, че изследванията трябва да продължат. След експедицията от 2011 г. обаче въпросите стават още повече. Ако това е “Подводник-18”, защо е останала в България и как е настъпила гибелта?

Втората световна война. В един и същи морски район между Шабла и нос Калиакра, закодиран на съветските военни карти като Позиция 50, намират гибелта си последователно една след друга и по сходен начин две руски подводници. Първо е изпратена “Щука-210” (Щ-210). След като не се завръща в базата, към Позиция 50 се отправя “Ленинец-24” (Л-24). На 12 декември 1942 г. вечерта подводната лодка Л-24 тръгва от Поти.

Единствената радиограма, изпратена от борда й, е само 30 минути след отплаването, в която командирът капитан III ранг Георгий Апостолов иска включването на радиомаяците Поти, Батуми и Сухуми, за да определи точно местоположението си, преди да поеме по курс към Позиция 50.

След това връзката е загубена. Л-24 така и не се завръща в последния ден на 1942 г. и две седмици по-късно е заличена от списъка на флота. Завинаги. Превръща се в поредната изгубена подводница.

През 1987 г. екип на Института по океанология към БАН във Варна открива останките на неидентифициран кораб в района срещу нос Шабла. Тъй като целта на експедицията е изследване на Щ-210,

изследователите

подминават

потъналия кораб,

защото дължината му

е повече от 80 метра,

а те търсят корпус по-къс от 60 метра. През 1991 г. от института установяват, че това, което са засекли преди години, е всъщност подводницата Л-24.

През 2009 г. група от седем руснаци и четирима българи, сред които е и Владимир Живков, провеждат съвместна подводна експедиция, спускайки се на 60 метра дълбочина до мястото, където от близо седемдесет години лежи опасана в тиня, миди и мрак съветската подводница “Ленинец-24”. Вътре в нея капсуловани като в голям оловен ковчег са останките на 57 души. Водолазите от българо-руската експедиция правят нещо, което никой до този момент не е дръзвал. Отварят вратата към света на мъртвите.

Росен Желязков от фондацията за подводни изследвания BSTD, който е и рекордьор по дълбочинно спускане в Черно море, успява да отвори люка на подводницата. За първи път, след като някой от екипажа го е затворил от вътрешната страна през онази фатална зима на 1942 г.

“В този най-горен отсек беше останал въздух, а вторият вътрешен люк беше отворен. Възможно е след детонацията и разхерметизирането някой от екипажа да се е опитал да намери спасение към този отсек”, спомня си Владимир Живков.

Изследването на вътрешността на подводницата и евентуалните останки от екипажа се оказва зловеща, опасна и невероятно трудна задача.

На дъното на Черно море

в български

териториални води

лежат поне пет

съветски подводници,

като има съмнения

и за шеста

От тях единственото, което е изплувало на сушата, са два трупа, облечени в хидрокостюми с дихателни апарати, изхвърлени на скалите край Созопол през ноември 1941 г.

Самоличността им е установена 30 г. по-късно. Това са Виолет Душин, помощник-командир на подводната лодка “Сталинец-34” (С-34), и боцманът Фрол Терехов. Версията за гибелта на тази руска подводница е, че е намотала около винта си стоманено въже, задържащо мина от нейната котва на дъното. Според ст.н.с. д-р инж. Траян Траянов двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се опитат да освободят гребния винт от заплетеното около него стоманено въже. Друга възможност според него е просто те да са се опитали да се спасят след разхерметизацията.

На картата на Владимир Живков

С-34 също е в червен

цвят, защото и до

днес нейното

местонахождение

остава спорно

Някъде на дъното по българо-румънската морска граница би трябвало да се намира и шеста съветска подводница - М-58, потопена през октомври 1941 г. Това е съвсем отделна история, която тепърва ще бъде събирана.

Неслучайно книгата, която излеза на 1 август заедно с картата на потъналите кораби, завършва с няколко празни страници.

“Със сигурност ще има да добавяме още много кораби. Както от миналото, така и такива, чието крушение все още предстои”, пояснява Живков. Той съветва всеки, който по работа или случайно се натъкне на неизвестни останки под водата, да пише на имейла на Военноморския музей във Варна (mus_maritime@abv.bg), защото и най-незначителният на пръв поглед детайл може да е важна част от морската ни история.

“Потъналите кораби са свързани с трагични съдби, с големи надежди или пък открития, със стремеж към печалби, войни, а понякога и благородни мисии. Техните истории са незавършен разказ за страховити бури, фатални грешки, ужаса на моряците... Някои се спасяват от стихията, за да могат по-късно да разказват как последните им молби, отправени към небето, са били чути. Други

с телата си допълват

списъка на загадките

или пък допринасят за

тяхното разгадаване

Със сигурност има още много кораби, които остават неизвестни. Части от тях са някъде по брега, а други - дълбоко под водата. Затова и създадохме тази карта, която да отрази част от тайните на морските катастрофи по нашето крайбрежие”, пише Владимир Живков в книгата си.

“Жак Фресине”, “Мопанг”, “Лейтенант Пушчин”, “Суифт”, “Сефак”, “Родина”... Това са все имена на кораби, недостигнали пристан и останали завинаги на дъното в българските води на Черно море. По документи те се водят отдавна загинали, но останките им продължават да разказват истории, там долу в царството на мълчанието. Реят се в мъжделивата зона между света на живите и този на мъртвите.

Днес рожден ден има Чебурашка! Видео

На 20 август 1966 г. на бял свят се появява един симпатичен приятел - Чебурашка.

Анимационният филм е заснет по мотиви от книгата на Едуард Успенски "Крокодилът Гена и неговите приятели", а на екран излиза три години по-късно.

В предисловието на книгата Чебурашка е стара играчка от детското на автора, която изобразява страшен звяр- между мечка и заек с големи уши. Очите му били големи и жълти като на бухал, главата - кръгла, прилична на заек, а опашката - малка и пухкава като на малките мечета. В книгата се казва още, че родителите на автора твърдели, че това бил незивестен на науката звяр, който живее в топлите тропически гори.

От 2003 г. в Москва всяка година през втория и третия уикенд на август се провежда благотворителна акция за деца-сираци "Рожденият ден на Чебурашка". През 2005 г. Едуард Успенски обявява 20 август за рожден ден на Чебурашка.

До днес това е един от най-популярните анимационни герой в Русия, заедно с вълка и заека от "Ну, погоди!".  На Чебурашка са посветени кукли, картички, пощенски марки, играчки, а култови реплики от филма са в непрекъснато обръщение.

ВИДЕО

Саакашвили върна на държавата 7 костюма

Лидерът на партията Единно национално движение и бивш президент на Грузия Михаил Саакашвили върна на държавата 7 костюма и палто, купени от него с бюджетни средства. Куриер доставил дрехите на правителствената администрация, но канцеларията не ги е регистрирала.

Наскоро бяха  публикувани  документи, показващи разходите на Саакашвили за козметични процедури. В периода 2009-2012 г. той похарчил за себе си и за членове на семейството си 450 000 долара. Само за личните козметични нужди на президента от бюджета са изхарчени 220 000. Сумите са за инжекции ботокс и епилации в европейска клиника.

Сложиха адвокати за областни управители на Стара Загора, Варна и Перник

Трима адвокати са новите областни управители на Стара Загора, Варна и Перник, съобщиха от правителствената информационна служба. С решение на служебния премиер Георги Близнашки бяха освободени Живка Аладжова, Иван Великов и Михаил Михайлов. Новите градоначалници на Стара Загора, Варна и Перник са Димитринка Петрунова, Стоян Пасев и Бойка Петрова.

Ветко Арабаджиев купи хотел „Кемпински" в София

След близо 7 години ходене по мъките „Кемпински хотел Зографски" в София, познат повече

като „Японския", най-сетне си има нов собственик. Баровската сграда на столичния бул. „Черни връх", построена през 1979 г. по проект на известния японски архитект Кишо Курокава, стана част от бизнес империята на големия пловдивски хотелиер Ветко (Вълчо) Арабаджиев.

Хотелът бе изваден на тезгяха още през 2007 г., малко след смъртта на собственика му Иван Зографски. Предприемачът го взе от държавата през 1994 г. за 65 млн. германски марки. Сделката обаче беше изключително изгодна за него, защото плащането стана чрез брейди облигации. Парафа под сделката слага Ренета Инджова. След смъртта му „Японския" остана за наследниците на бизнесмена - Илия Зографски, Кирил Зографски, Ирина Зографски-Иванов и Надя Брюкелман.

Първоначално за „Кемпински" хотел се искаха 200 млн. евро, но кризата при имотите сви претенциите на продавачите. Така сделката е сключена за около 45-50 млн. евро. Срещу парите 58-годишният Ветко Арабаджиев влиза като собственик в 5-звездната екстра, която разполага с цели 442 стаи. „Японския" пък е любимо място за срещи на ВИП софиянци и престъпни босове. В панорамния ресторант на последния етаж често могат да бъдат засечени шоумени като Слави Трифонов, бизнес дами като Цветелина Бориславова и Петя Славова, олигарси като Кирил Домусчиев, братя Диневи и Васил Божков и откровени мафиоти от калибъра на Киро Японеца, Маджо и Маргина.

Историята на хотела гласи, че е построен от българската компания „Техноекспортстрой", но с помощта на японската „Мицубиши". Като прибавим и автора на архитектурния проект Кишо Курокава, разбираме защо „Кемпински" е познат повече като „Японския".

Новината за продажбата, която брокери окачествиха като „сделка на годината", дойде в понеделник, когато Комисията за защита на конкуренцията разреши смяната на собствеността, стана ясно от публикация в регистъра на КЗК.

Официално купувач е регистрираното в Пловдив дружество „Виктория Груп ВМ", което досега не е извършвало каквато и да било търговска дейност. То пък се притежава от регистрираната на Сейшелите офшорка „Лавана тур лимитед". Седалището на компанията е на бул. „Княгина Мария Луиза" №8 под тепетата, където са регистрирани и други фирми на Ветко Арабаджиев, сред които „Виктория еър", „Любимец агро" и „Красива Марица". В директорския борд на „Виктория Груп ВМ" са вписани дъщерите на мултимилионера - Златомира и Александра, става ясно от проверка в Търговския регистър. Алекс пък от 2011 г. е снаха на алкохолния бос Миню Стайков, след като се ожени за сина му Стайко.

От анализа на сделката излиза, че дружеството е регистрирано специално за покупката на „Японския" - на 4 юни 2014 г. Производството в КЗК за концентрация предвид мащаба на бизнес империята на Арабаджиев пък е образувано само две седмици по-късно - на 19 юни. В сделката за 100 млн. лева е включена както пловдивската фирма, собственик на хотела, така и още една компания - „Фортуна инвестмънтс", която притежава съседен на хотела парцел.

До щастливата развръзка за родения в Асеновград предприемач се стигна, след като Арабаджиев успя да се пребори за хотела в конкуренция с купувачи от Близкия изток, както и със собствениците на „Химимпорт" от групировката ТИМ. В края на 2013 г. дружеството „Бизнес център Изгрев", свързано с основните акционери в „Химимпорт", купи миноритарния държавен дял във фирмата собственик на хотела, за който плати 1,935 млн. лева. Баровецът от Филибето беше сред кандидатите и за столичния хотел „Хилтън", но за купувач през 2013 г. бе определен Спас Русев.

Иначе Ветко Арабаджиев е сред най-големите хотелиери в страната. Под шапката на неговата „Виктория груп" влизат 4 туристически обекта в Слънчев бряг. Това са огромният „Виктория палас" с 950 легла, „Чайка бийч", „Аркадия" и „Метропол". Негова собственост е и курортът „Елените", включващ 4 хотела и вилно селище. Когато към това прибавим и 5-звездния хотел „Пампорово" в едноименния курорт, както и хотел „Марица" в Пловдив, разбираме за размаха на Арабаджиев, сочен като един от най-богатите българи въобще.

Икономисти коментираха, че сделката не е приумица на разглезен богаташ, а много добър бизнес удар. „Кемпински" докарва повече от прилични годишни доходи. Капитализацията му за 2012 г. сочи, че хотелът има приходи от 14,4 млн. лева. Съпоставка с печалбата от 26,8 милиона на останалите хотели на Ветко Арабаджиев показва, че новата придобивка прави повече от половината от целия доход на бизнесмена", коментират спецове от туристическия бранш.

Известни личности и техните почерци

Говори се, че може да разбереш много за човека по пчерка му. Заради това е измислена и науката графология. С помощта на сложна методика изучава наклонностите в поведението на хората, пристрастия и емоции. Особен интерес за учените представлява почеркът на известните личности. В дневници, писма и поеми, те намират доказателства за своите въпроси. Всичко това позволява да се видят великите хора, като обикновени с всичките им недостатъци.

1. Чарли Чаплин.

Това е малка записка оставена от Чарли Чаплин през 1967г., когато той е бил вече в напреднал възраст. Напорист почерк на мъж преминал през по-голямата част от житейския си път, както би казал “Момичета, аз и така всичко прекрасно знам”

2. Елвис Пресли.

Елвис е бил един от най-противоречивите персонажи в музиката. ”Кралят” купувал на своите приятели къщи и им плащал сватбите. Веднъж той придобива 14 лимузини и подарява една от тях на случаен посетител в автосалона. Може това да се е отразило и на почерка му, който е също така непоследователен, като автора си.

3. Франц Кафка.

Ей, това е почерк! Наистина той е имал не най-красивия стил на писане. Неувереност в себе си, самокритичност и болезнено възприятие на обкръжаващия го свят е документирано в неговия дневник. И все пак на геният всичко е простено.

4. Наполеон Бонапарт.

Наполеон е сменял почерка си по време на целия си живот. С годините почерка му е ставал все по-неразбираем. Над разшифроването на текстовете му, специалистите доста са се препотили.

5. Мерилин Монро.

Това писмо е било написано в момент, когато психологическото състояние на Монро е било все по-лошо. Въпреки това текстът се чете без особени усилия. Вгледайки се, може да забележите прекалено много главни букви. Това показва, че образът на великото Аз на актрисата е заменил представата на Монро, като обикновен човек.

6. Петър Първи.

Това послание е написано в юношеската му възраст. В почерка се виждат всички противоречия и вътрешни конфликти.