Кюстендил срещу Бат Сали

Днес сутринта в Кюстендил се проведе протест срещу избора за депутат от Кюстендилския регион на Александър Методиев, известен като Бат Сали.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов  изказа възмущението си срещу евентуалния избор на Бат Сали. ДПС има 864 гласа в област Кюстендил, но преразпределяне на гласовете от чужбина прави Александър Методиев от Самоков депутат от Кюстендилски регион.

Според Паунов, законът е направен нарочно така, че се ощетяват определени райони в полза на дадени партии. Проблемът не бил, че депутатът се казва Бат Сали, а бил принципен.

Националистически гласове се надигнаха от говорители на протеста. Ние сме рая на Турция, тези гласове идват от Турция, изригна човек на микрофона.

Не искаме "Това нещо" Бат Сали, "Долу ДПС", скандират граждани.

"Силните думи за заради провокацията, ясно и откровено следвам математиката. Няма как да прескочите 4 партии и да дадете мандат на осмата сила, обясни Паунов. Искам да се направи ново преразпределение на резултатите.

Странен призив на Централните гробища

Кончита Вурст пя пред евродепутатите

Австрийската поп певицата Кончита Вурст, която спечели тазгодишното издание на конкурса "Евровизия", изнесе концерт в Европейския парламент в Брюксел. Звездата с екстравагантна външност беше поканена от група депутати от Холандия, Италия, Австрия и Финландия, а изявата й бе посветена на толерантността между хората.

На тази дата: 9.10.1944г. В Москва Чърчил и Сталин решават съдбата на България

Московската среща от октомври 1944 г.

На Московската среща (9-19 октомври 1944 г.), освен Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, присъстват и външните министри на Великобритания и СССР – Антъни Идън и Вячеслав Молотов. Британският премиер се надява да използва разговорите си със Сталин за постигане на така желаното от него споразумение. Предварителните сондажи са му вдъхнали надежда, че този път вероятно ще постигне резултат. И действително, още на първата среща, състояла се на 9 октомври 1944 г., Чърчил лансира идеята за разделяне на Балканите и на Централна Европа на сфери на влияние. Всъщност публикуваните от Албърт Резис факти и обстоятелства относно прословутото листче от бележника на Чърчил потвърждават онова, което великият английски политик споделя преживе в своите спомени.

Едва е започнала срещата и Чърчил се обръща към Сталин:

”Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия? Докато думите ми се превеждаха нахвърлях следното на половин страничка:

Румъния

            Русия                                                                         90%

            Останалите (съюзници)                                         10%

Гърция

            Великобритания (в съгласие със САЩ)                 90%

            Русия                                                                         10%

Югославия                                                                           50-50%

Унгария                                                                                50-50%

България

            Русия                                                                          75%

            Останалите                                                              25%

Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синият си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди”.

Дали големият знак със синия молив или “синята лястовичка” означава съгласие? Или Сталин приема само “за сведение” предложението на британския премиер? Каквито и да са интерпретациите, всички резултати в международните отношения през целия следвоенен период до края на 80-те години [на ХХ век] подкрепят категорично наличието на такава договореност.

Може да се твърди, че за Сталин и Молотов директният ход на Чърчил се оказва приятна изненада. Формулата не само потвърждава съветското влияние на Балканите, но и съвпада напълно със съветската програма-минимум. Оказва се, че интересът на британския премиер към България е по-голям от този към Румъния. Чърчил е съгласен на 10% в Румъния, но настоява за 25% влияние в България. Позицията на Сталин е по-различна. Съветският стенографски протокол от тази среща е твърде синтетичен, не съдържа подробности, нито пък споменава за „синята лястовичка”, с която Сталин мълчаливо маркира подадения му от британския премиер лист. В протокола е вписана само една неопределена бележка на Сталин:

„Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл, Съветският  съюз да има в България 90%, а Великобритания – 10%”. 

Използвана е думата „хармонизира”. Вероятно Сталин има предвид аналогичното разпределение на сферите на влияние в Гърция. Подобна теза се налага и от подкрепеното от Сталин предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт. Протоколът подсказва също, че Сталин е съвършен играч, чиито умения демонстрира и в сръчното си маневриране по отношение на Италия. Когато Чърчил настоява съветското правителство да окаже въздействие върху италианския комунистически ръководител Ерколи да озапти италианските комунисти, чиято реторика можела да възпламени страстите и да доведе до сблъсъци с окупационните съюзнически части, Сталин реагира, според синтетичния стенографски протокол, по следния начин:

„Другарят Сталин каза, че за него би било много трудно да упражнява влияние върху италианските комунисти, защото не е информиран за вътрешното политическо положение в Италия. Освен това, в Италия няма съветски войски, за разлика от България, където сме в състояние да съветваме комунистите какво да правят. Но ако той, другарят Сталин, се опита да посъветва Ерколи, Ерколи може да му каже да върви по дяволите, тъй като той, другарят Сталин, въобще не познава положението в Италия. Другарят Сталин може само да каже, че Ерколи е интелигентен човек и не би действал безразсъдно. Чърчил отговори, че би предпочел италианските комунисти да се въздържат от възпламеняване на страстите в Италия. Другарят Сталин отвърна, че цифрите за България трябва да бъдат коригирани. Чърчил отговори, че общо взето не го е еня за България и че въпросът би могъл да се обсъди от Идън и Молотов. Другарят Сталин се съгласи”.

Антибългарските емоции на британския премиер не са случайни и датират от десетилетия. Една от причините може да бъде потърсена в традиционната британска политика спрямо Балканите, в която българските национални стремления не се вписват по същия начин. Главната причина обаче е дълбоко личностна: България, или по-точно направляваното от цар Фердинанд българско правителство, допринасят в значителна степен за унизяването на Чърчил като политик.

През пролетта на 1915 г. Първата световна война е в разгара си. Сър Уинстън, който по това време е министър на военноморските сили, разработва стратегия за скорошно спечелване на войната от страните на Антантата. Ако Османска Турция – най-слабото звено на Централните сили – бъде принудена да капитулира, британските щикове в Близкия Изток и руските – от Кавказкия фронт ще могат да се пренасочат към Европейския боен театър. Съпротивата на Австро-Унгария и Германия ще бъде сломена в най-кратки срокове.

Планът на Чърчил предвижда Османска Турция да бъде ударена право в сърцето, след като се завземат Дарданелите. Неутралитетът на България да бъде насърчаван срещу обещанието за връщане на Източна Тракия. Преценката е, че такова решение отговаря напълно на българските национални интереси. Чърчил обаче недооценява силите на турската съпротива, командвана от талантливия, но не много известен дотогава Мустафа Кемал паша – бъдещият Ататюрк. Турският гарнизон на крепостта Чанаккале отговаря с ожесточен огън и десантът на британците е неуспешен. Част от британската флота е унищожена. Набързо докараните подкрепления не могат да променят хода на битката. Боевете се проточват и в края на лятото провалът на Дарданелската операция става очевиден.

Чърчил недооценява и категоричните български уверения за неутралитет. През септември 1915 г. България демонстративно престъпва декларациите си и се включва във войната на страната на прогерманската коалиция. Сърбия капитулира. Османска Турция стабилизира позициите си по фронтовете. Съотношението се променя рязко в полза на Централните сили. Сър Уинстън е потресен от маневрата на София. Как може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи срещу Освободителката си Русия? Да стане съюзник на петвековния си поробител? При това само две години, след като последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Няма такъв прецедент в световната история!

Провалът на Дарданелската операция принуждава британския министър на военноморските сили да подаде оставка. И да приеме незначителния пост министър без портфейл. Потомственият аристократ е безкрайно оскърбен и през целия си живот ще вини българското коварство като главна причина за политическото си унижение. Макар обстоятелствата да сочат, че провалът на Дарданелската операция се дължи на недооценка на тактическата обстановка от страна на Чърчил и е факт далеч преди България да се включи във войната, антибългарските му емоции остават трайни до смъртта му през 1965 г.

Именно тези емоции витаят в британската позиция по време на доста протяжните пазарлъци между Идън и Молотов през октомври 1944 г. в Москва. Първият настоява съотношението в България да бъде 75:25 в полза на Съветския съюз, впоследствие се съгласява на 80:20. Молотов възразява: Сталин иска съотношението “да се хармонизира”, тоест да бъде 90:10. В следващия си ход Молотов предлага краен вариант, който, според него, Сталин би се съгласил да приеме в България при съотношение 75:25, при условие обаче, че за Югославия съотношението се промени на 60:40 в полза на Съветския съюз. Последното, което Молотов приема на 11 октомври 1944 г., при това условно, е съотношение 80:20 в полза на Съветския съюз в България и Унгария, и 50:50 – в Югославия.

Споровете около разпределението на надзора за изпълнение на съглашението за примирие с България са придружени с настойчиви опити на Идън да получи повече британско и американско участие в Съюзническата контролна комисия (СКК). Този въпрос е оставен да се разисква в хода на уточняване на клаузите на примирието.  Идън се съгласява обаче съветският представител да председателства Съюзната контролна комисия в България. Трите съюзни държави нотифицират българското правителство, че предпоставка за започване на преговорите за примирие е изтеглянето на българските войски и администрация от окупираните територии на Гърция и Югославия в 15-дневен срок.

Вицове, октомври 2014г.

СмЕх

Изречения, които никога не са изричани:

1.Тази щангистка е супер секси.

2.Нямам търпение да отидем отново в Чирпан.

3.Завърших антропология и сега съм машина за пари

4.Ние загубихме изборите

5.Оскарът за най-добра мъжка роля отива при..Леонардо Ди Каприо

6.Нашите политици милеят за България

7.Този, детo ме засече на улицата да е жив и здрав.

8.Познавам някои забогатял с работа

9.Много съм щастлив, че ми намалихте заплатата.

10.Така като гледам имам твърде малко работа.

11.Тези бели хавлиени чорапи с две преплетени тенис ракети и сандали, адски ме възбуждат!

12. Много месо в този кренвирш, бе!

***

Никога не хвалете мъжа си пред приятелките! Проверяват...

***

Отначало белите петна в паметта те плашат...после някак забравяш за тях.

***

Знаете ли, че:

Съседите, които не слагат парола на своя Wi-Fi, след смъртта си отиват в Рая...

***

Отварям хладилника и гледам вътре едно желирано пиле се тресе от страх.

- Не се страхувай! - му викам. - Дошла съм за бира...

***

Всяка сутрин нови вицове

Китай вече е най-голямата икономика

Китайската икономика вече е изпреварила тази на САЩ, съобщи "Файненшъл таймс".

Доскоро се смяташе, че това ще се случи догодина, но прогнозата се сбъдна по-рано.

Според най-новите данни на Международния валутен фонд размерът на американската икономика е 17,4 трилиона долара, а тази на Китай – на 17,6 трилиона долара.

Новината е очаквана, защото китайската икономика вдигна рязко оборотите от 2005 г. насам и растеше с изпреварващо темпо. По онова време икономиката на САЩ е била приблизително два пъти по-голяма от китайската, но това вече е минало. Очаква се до 2019 г. Китай да е задминал САЩ с 20%, посочва "Файненшъл таймс".

Самолетният скандал София - Москва

Служебното правителство реагира остро и обвини Москва в намеса във вътрешните работи на страната. Поводът е, че в Русия започна масирана кампания на тема "неблагодарността" на България, в която основно място е отделено на желанието да бъдат заменени старите съветски изтребители със западни и забавянето на проекта "Южен поток".

"Някой си Шаламанов е убедил премиера Близнашки за пореден път да предаде Русия в полза на употребявани Ф-15", написа в Туитър руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, както вече съобщи БЛИЦ.

В отговор служебното правителство обяви, че в най-скоро време ще реагира със съвместна позиция на МВнР и на Министерството на отбраната. Според министъра на отбраната Велизар Шаламанов това е опит за намеса във вътрешните работи на страната и зависимостта "от военните доставки от Русия е опасна и трябва да се ограничи".

България не дължи обяснения за свои суверенни решения пред трети страни. Това заяви външният министър Даниел Митов по повод на коментар на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин във връзка с отказа на София да използва руски военни самолети.

"Коментарът на вицепремиера на Руската федерация Дмитрий Рогозин относно намеренията на българското правителство да замени остарелите руски бойни самолети е напълно неприемлив. България е суверенна държава, която взема самостоятелни решения, свързани със сигурността си. Те не подлежат на коментар от страна на висши представители на други държави", заявява Митов, цитиран от пресцентъра на МВнР.

Той намирам за "крайно недостойни и квалификациите", отправени от г-н Рогозин към българския министър на отбраната Велизар Шаламанов. "Независимо от избраната форма и средство на комуникация те са в разрез с добрия тон и издават, за съжаление, липса на уважение към българските институции и държава", смята Митов.

"Що се отнася до имплицитните (прикритите - бел. ред.) обвинения в нелоялност, то бих желал да припомня на техните автори, че Република България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни. Българското правителство дължи лоялност само на своите граждани и на националните интереси на държавата си", казва още служебният министър.

В края на изявлението си той споменава, че отношенията между България и Русия имат дълга традиция и София продължавала да "подкрепя развитието на сътрудничеството между двете страни на основата на равнопоставеност.

"Доколкото разбирам обвиненията, които са отправени към България, е, че тя е проявила агресия, проявявайки нелоялност към нея. Т.е. това е скрит комплимент, че сме защитили българския национален интерес, макар това да не е било приятно на някого", заяви от своя страна вицепремиерът по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието Христо Иванов.

Руски медии продължават да публикуват обширни коментари за България и плановете й да модернизира армията си със западно оборудване.

"Българските политици продължават да ликвидират собствената си страна и да тласкат населението към протести", пише руското издание "Сегодня".

Електронният вестник коментира одобрената от служебното правителство програма "България в НАТО и Европейската отбрана 2020". Тя съдържа "отказ от използване на руски изтребители и хеликоптери. Затова, твърдят български медии, в редиците на въоръжените сили зрее бунт", заявява "Сегодня".

"Българският министър на отбраната Велизар Шаламанов мотивира отказа от руските бойни самолети с това, че страната трябва да стане независима от Русия. Вместо руските България смята да купи 8 нови изтребителя. Антируският курс на София се очертава все по-ясно от ден на ден", пише "Гудок".

Вестник "Правда" пък подозира, че българските МиГ-ове и Су? ще отидат в Украйна, тъй като украинският президент Петро Порошенко, обявил, че се кани да купува оръжия от страните в НАТО".

"Наистина е беда да си православна славянска страна, чийто народ се отнася добре към Русия. Доказва го съдбата на Гърция, Кипър, Сърбия, България, Украйна. Арсеналът на Запада е голям - от кредитно заробване до война", се казва в материала.

Според руското издание България и Румъния са приети в ЕС "не за благото на населението в тези страни, а за да бъдат лишени от възможността да сътрудничат с Русия".

"Къде се дяна вечната дружба, в която се кълняха българите? Та нали освобождението от османско иго не е малко нещо. По време на Великата отечествена (война) българите не отвърнаха със същото на своите "братушки", изтъква "Правда".

Българските самолети руско производство са част от някогашната "приятелска помощ от страна на една съюзна държава - Съветския съюз (. . .) Някои неща се доставяха безплатно, някои - срещу български чушки, зеленчуци, плодове, заради което се убиваше собственото

производство" на СССР, коментира пред "Аргументи и факти" Роман Гусаров, експерт на транспортната комисия в Държавната дума.

"Тази ситуация продължава и днес. България е бедна страна, тя оцелява до голяма степен тъкмо благодарение на руските пари, които течаха доскоро натам като широка река - говоря за туристите и любителите на български недвижими имоти, вдигнали там цели руски градове. Страх ме е това да не свърши печално: те ще обградят руските градове с бодлива тел, ще вдигнат данъците и нашите инвеститори ще хукнат да бягат оттам с голяма скорост", предрича събеседникът на седмичника.

Под крилото на Съветския съюз "българите получаваха всички преференции и живееха десеторно по-добре, отколкото сега. В момента смятам, че България, както и нашите украински съседи, ще се опитва да седи на два стола - да се захранва с руски пари, ловейки подаяния, подхвърляни от Запада", заявява Роман Гусаров.

ДСБ няма да участва в срещата на лидерите от Реформаторския блок

ДСБ няма да участва в планираната за днес среща на лидерите от Реформаторския блок. Това съобщи в профила си във фейсбук председателят на партията Радан Кънев.

На днешната среща Блокът трябваше да изработи позицията си за поведение по време на преговорите с ГЕРБ и останалите политически сили, да обсъди изтърваната от водача на СДС Божидар Лукарски реплика, че отхвърлянето на Бойко Борисов като евентуален министър-председател е предизборен "трик" и да реши някои проблеми между ДСБ и ДБГ свързани с това кои от хората им по места да влязат в парламента.

"Разбрах обаче, че част от партиите в Блока не са провели още заседания и не са взели решенията си. Преди да има официално позиции, не може да има обща - чуваме само личните позиции и амбиции на отделни лидери. А те са видимо различни", пише във фейсбук Кънев.

Той оставал оптимист, че РБ ще стигне до обща позиция, която да смири интереса на лидерите и да отговаря на обещанията към избирателите.

Собственикът: Взривът в завода в Горни лом е саботаж

"Моето лично убеждение е такова - това е саботаж. Простичко казано - според мен на няколко

места сред мините се е намирало взривно вещество, което е било инициирано. За мене това е единственото логично обяснение".

Това заяви пред Нова телевизия собственикът на взривения завод за боеприпаси в Горни Лом Валери Митков.

Според него "не е възможно инициирането на една противопехотна мина да доведе до такава ужасна трагедия. Хиляди такива и други боеприпаси са били утилизирани в този завод. Тези противопехотни мини са били активирани от бризантно взривно вещество".

Митков не може да си представи що за "болен мозък" може да е причинил трагедията. Той няма идея кой може да го е направил, но твърди, че взривното вещество "е можело да бъде инициирано както от София, така от Белград, от Ню Йорк, ако щете. За съжаление знам как се прави. Но за съжаление не само хора като мене знаят".

Той завърза нова теория на конспирацията. "Защо точно преди изборите? Защо точно, когато ръководството е било там?", попита от екрана Митков.

Версията, че адските взривове в Горни Лом са обвързани с изборите изказа и Бойко Борисов.

"След проверката се оказа, че никога не е имало 800 000 мини. В момента на взрива в цяла България не е имало такъв брой противопехотни мини. Аз вървям на тези хора, съмнявам се, става въпрос за човешка грешка. Не е възможно човешка грешка да предизвика взривяването на целия цех", коментира Митков.

„Нима смятате, че ако съм подозирал, че може да се случи нещо такова, ще изпратя там детето си, ще изпратя там двама от близките си приятели, с които се познаваме повече от 20 години? Бъдете сигурни, че никога”, категоричен е той.

Собственикът на завода каза, че не е гневен, а по-скоро е убит от мъка. Той не пожелава на никой родител да му се наложи да погребва децата си, защото "няма по-ужасна трагедия".

Ангела Меркел не ставаше за нищо. Тя хал хабер си нямаше от политика- “Заветът – тайните протоколи на Кол”

Ангела Меркел не ставаше за нищо. Тя хал хабер си нямаше от политика. Наред с това не

можеше да си служи с нож и вилица. На официални вечери се луташе и безобразничеше, налагаше се многократно да ѝ правя  забележки.

Жестоката критика към Меркел, която днес е известна като "желязната лейди" идва не от друг, а от нейния благодетел Хелмут Кол.

В края на седмицата на германския книжен пазар излиза “Заветът – тайните протоколи на Кол”. Журналистът Хериберт Шван в съавторство с Тилман Йенс предлага едно прелюбопитно четиво, което в никакъв случай няма да се хареса на Хелмут Кол.

Шван е водил над 600 часа разговори с ексканцлера през периода 12 март 2001 г. - 27 октомври 2002 г., които е записвал на диктофон. Той е бил помолен от Кол да участва в написването на биографичната му книга. Тя излиза от печат, но впоследствие двамата се скарват. Защо, историята мълчи.

Сега Шван публикува скандални излияния на Кол, които е премълчал в биографичната книга. Сп. “Шпигел” публикува в аванс акценти от “Заветът – тайните протоколи на Кол”.

За германската общественост не е тайна защо ексканцлерът разчиства сметки с Ангела Меркел. Нейният пръв наставник в политиката е Лотар де Мезиер, първият и последен демократично избран премиер на ГДР. Той управлява в Източен Берлин от 12 април до 2 октомври 1990 г., на идния ден Германия е обединена. Същата година Кол печели общите избори и трябва да състави кабинет. Той иска от Де Мезиер да му предложи за министър политически неопетнена млада жена от ГДР, която да е член на Християндемократическия съюз.  За Де Мезиер това е Меркел, заместник-правителствен говорител при неговото управление.

Така тя става първо министър на семейството и младежта (1991 – 1994 г.), впоследствие на околната среда (1994 – 1998 г.).

Кол губи изборите през 1998 г., идната година на бял свят излизат и черните каси за финансиране на неговия ХДС. Меркел вече е генералан секретар. На 22 декември 1999 г. “Франкфуртер алгемайне цайтунг” публикува нейна остра статия. “Партията ни трябва да се научи да проходи и в бъдеще да приеме борбата с политическия си противник (социалдемократите – бел. ред.) и без нейния стар биткаджия, както сам често и с удоволствие се нарича Хелмут Кол.”

След публикацията конгрес отне на Кол титлата почетен председател на неговия ХДС. Това той никога няма да прости на Меркел и ненавистта му към нея е обяснима.

Какво още казва Кол за бъдещата канцлерка?

“В моите очи тя е една жена, която изтеглих в рибарската си мрежа от морето на безименни млади политици и тя за благодарност се отвърна от мен в мрачните часове на аферата с партийните дарения. Можеш само да се прекръстиш. Права беше майка ми – първо захапват ръката, която те благославя”, откровеничи Кол.

Как обаче оценява ролята на Михаил Горбачов за рухването на комунизма и обединението на Германия?

За Кол отиването на ГДР в небитието е станало заради слабостта на Москва. И далеч не заради появилото се ново гражданско общество в ГДР.

“Съвършено погрешно е да се смята, че Светият дух се е появил над площадите в Лайпциг и е променил света,” изрича Хелмут Кол пред микрофона на журналиста Шван.

“Горбачов се беше вторачил в литературата и беше длъжен да прозре, че е стигнал до задника на Пророка (разбрал е, че системата е рухнала – б. р.) и вече не е в състояние да удържи режима. За него беше ясно, че ако иска да запази комунизма, непременно трябва да го реформира. Така се зароди идеята за перестройка”, разсъждава Кол.

Публично той винаги е отдавал значимото на Горбачов за обединението на Германия, което е неоспорим факт. В разговора си с Шван обаче Кол стига доста далеч спрямо Горби, когото иначе нарича свой приятел: “От Горбачов ще остане това, че зачеркна комунизма, донякъде против собствената си воля, но де факто го направи. Без насилие. Без кръвопролитие. Не се сещам за повече от това, което действително ще остане след него. Може и да си на мнение, че съсипването на една цяла империя изобщо не е лоша жизнена равносметка, не и в очите на един християндемократ, който винаги се е борил срещу комунизма. Истината обаче е, че Горбачов се провали.”