Семейство от България живее в открито море! Видео

Пясък вместо сняг и палми вместо елха. Така ще изглежда Коледа за Мира, Иво и 11 годишната Мая, които от две години живеят в открито море, съобщава Нова телевизия.

Преди две години двойката от София продали къщата си в Канада, напуснали работа и се преместили да живеят в океана. На лодката взели и дъщеря си Мая, която отписали от училище. 17-годишният им син Виктор обаче не пожелал да ги последва и останал да живее при приятели.

Сега семейството живее с около 100 долара на месец, лови риба, за да се изхранва и обучава дъщеря си на лодката. Трудно ги открихме и ние. Чак в Тобаго - дни след като са пристигнали от Тринидад и преди да отплават за Барбадос.

След като България им става тясна се местят в Канада. 15 години по-късно обаче, напускат и този континент, продават къщата си и заживяват в океана. „С парите от къщата инвестирахме за лодка и за всичко необходимо. Също така ни останаха от спестяванията, за да можем в продължение на няколко години да пътуваме и да се изхранваме. Не си купуваме неща от рода на дрехи, обувки, вещи”, казва Мира.

Съвременните последователи на Робинзон Крузо прекарват в океана по около 2 дни. След това пускат котва пред някой плаж и с каяк стигат до брега. Лодката обаче е техния дом, както и училището на Мая. Родителите й пък, са нейните учители.

Но освен романтика, животът в открито море носи и страх. Като през онези 2 кошмарни денонощия, които семейството прекарало в океана между Мексико и Куба, а силна буря почти не преобрънала лодката им. Простили на бурята, но не я забравили.

ВИДЕО

Къде изчезнаха 382 млн.лв. от „Южен поток – България“ АД ?!

В капитала на Южен поток България АД се изпари сума от 382,048 милиона лева, алармира журналистът Григор Лилов. На 29 Декември „Газпром“ официално обяви, че проекта „Южен поток“ е спрян. В тази връзка са изкупени чуждестранните дялове в него. Решението за разхода на средства е одобрено от Съвета на директорите на енергийния гигант. Дяловете са на италианския концерн ЕNI – 20%, френската група ЕDF – 15%, немското дружество Wintershall (дъщерно на BSF) – 15%

Освен това BASF и „Газпром“ се съгласиха, че те няма да завършат размяната на активи, която е планирана за края на годината.

„Ние съжаляваме, че няма да привърши обмяната на активи. Но ние ще продължим нашето сътрудничество от 20 години насам с Газпром в нашите съществуващи съвместни предприятия „, каза д-р Курт Бок, председател на Управителния съвет на изпълнителните директори на BASF SE.

„Нашата стратегия в бизнеса с петрол и газ остава непроменена: ще се концентрираме върху печеливш растеж непосредствено при източниците в богатите на суровини региони в Европа, Северна Африка, Русия, Южна Америка, както и Близкия изток.“

Продажбите на природен газ ще продължат да се осъществяват в рамките на съвместното предприятие на „Газпром“ и компаниите от групата BASF Wintershall с дялове 50/50. Wintershall Noordzee B.V. ще остане изцяло собственост на 100 % в групата от фирми BASF.“

За смесеното българо-руско дружество „Южен поток България“ АД няма такава информация за откупуване на родния 50% дял от „Газпром“, тоест натрупаните загуби и изхарчените досега средства ще ни излязат солено.

Според баланса и отчетите за м.г. активите са на стойност 247,019 млн. лв. От тях 230,866 млн. са пари.- ако ги е имало на 31 декември 2013 г., ще ги има и сега – на 31 декември 2014 г.? Защо това е уместен въпрос:

- Защото в дружеството сълзите ще се леят не само за милионите, прахосани за този, дето духа, а за … приключенията на капитала му. Особено тези от лятото на тази година. Капиталът достигна 397 606 000 лв. с увеличението му, вписано на 18 август 2014 г.

Но се случи нещо наистина удивително – в Търговския регистър вместо съответния капитал да е отразен чрез броя на акциите, умножен съответно по номиналната им стойност, с „корекция“ увеличения брой на акциите беше редуциран на старото число по същия номинал от 1000 лв. бр. и съответно разликата от 382,046 млн. лв. сублимира в неизвестността.

Прегледът на записите в Търговския регистър сочи, че капиталовите операции, поставащи такива дебели въпросителни (за някои обаче са удивителни) не са новост, а са типични за историята на дружеството.

Само при последната операция става дума за почти 400 млн. лева.

Българската част от това увеличение е 191,009 милиона лева. И тя също сублимира… Е, резонен е въпроса – за кого, в чия ползa?

По-малката сестра на Ким Чен Ун направила тайна сватба

Севернокорейският партиен вестник публикува тези дни снимка на по-малката сестра на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун. Внимателните журналисти видяха на ръката й брачна халка и разбраха кога се е състояло тържественото събитие.

По информация на южнокорейската агенция Yonhap, сестрата на Ким, която ръководи Централния комитет на Работническа партия, се е омъжила миналата година през декември. Съпругът й е Чо Сонг, по-малкия син на специалния посланик на КНДР Цой Рьон Хе.

По някои данни, 28-годишната Ким Йо Чжон е единствената роднина на Ким Чен Ун, която заема официално потвърден пост в Северна Корея. Медиите съобщават, че сестрата на Ким е получила образованието си в Швейцария и дори е заемала ръководни длъжности в тамошни банки.

Немци строят приют за магарета у нас

В гоцеделчевското село Баничан започва изграждането на приют за 300 магарета.

Инициативата и финансирането идва от немския ветеринар Щефан Вебер и неговата фондация, съобщи кметът на селото Димитър Тропчев.

Село Баничан отдавна е известно с многото си магарета, с които хората от столетия си вършат цялата земеделска работа. Сега са около 50. Когато добичетата поостареят обаче, стопаните им се чудят какво да правят с тях. Не са редки случаите да ги изоставят някъде. Други магарета цигани пък ги крадат за месо и суджуци.

„Както хората, и магаретата заслужават достойна старост”, допълни кметът на селото. От община Гоце Делчев ни отпуснаха 160 дка общинска земя, където веднага след студовете започваме изграждането на приюта, който ще бъде по всички европейски ветеринарни правила и трябва да бъде завършен до края на годината.

Немската фондация на г-н Щефан Вебер поема грижата и за издръжката на Дома за стари магарета,заключи кметът на селото. След Парка за танцуващи мечки край Белица, известен още като мечкарника на Бриджит Бардо, Благоевградска област ще се прослави и с приют, където ще бъдат обгрижвани магарета, достигнали вече достолепна възраст.

На тази дата: 3.1.1850 г. Фьодор Достоевски е изправен на фалшив разстрел

1850 г. осъденият на смърт руски писател Фьодор Достоевски е изправен на мним разстрел. В този ден на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда на 20 членове на антиправителствения кръжок на Михаил Петрашевски.

Т.нар. „Дело на Петрашевски” заема видно място не само в руската история, но и на руската литература от 19 в. Освен самият Петрашевски, издал под псевдонима Кирилов забележителния „Речник на чуждите думи”, са замесени писателите Плешчеев, Палм, Дуров, Тол, химикът Лвов.

Тяхното участие в „заговора” се свежда до това, че са присъствали на петъчните сбирки на Петрашевски и са записани от внедрения сред тях полицейски агент Антонели. Конкретно Достоевски е обвинен, че е чел трудове на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол”, „Криминални писма” и „Речта на войника”.

Достоевски започва да посещава „петъците” на Буташевич и Петрашевски от есента на 1847 г. Писателят се включва и в организацията на тайна типография за печатане на възвания към войниците и селяните.

Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и на император Николай I. Всички задържани прекарват 8 месеца като следствени в Петропавловската крепост. Императорът се страхува от бунт или въстание, подобни на Декабристкия метеж от 1825 г. и на поредиците от революции в Европа от 1848-1849 г. и нарича кръга на Петрашевски „конспиратори”.

На 23 декември Достоевски и останалите арестувани са доведени в двореца Симеонов в Санкт Петербург. На 3 януари на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда. Следват 10 минути в напразни очаквания осъдените да се разкаят и да молят за милост. Дадена е команда на стрелците „Зареди”.

В този момент на плаца се втурва карета. От нея излиза офицер, който обявява указа за императорското помилване. Разстрелът на „петрашевците” е заменен с четиригодишна каторга в Омск (Сибир) с последваща задължителна служба като войници, лишаване от всички права и състояние.

След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск, където е сборният пункт за затворници, а 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск. Освободен е от каторгата в края на февруари 1854 г., а от средата на март започва служба като редник в Седми сибирски батальон в Семипалатинск.

Едва през 1860 г. писателят се връща в Петербург, но остава под непрестанно наблюдение от страна на властите.

Вицове, януари 2015 г.

Сутрешно задръстване в Ирландия

СмЕх

От 01.01. минималната заплата стана 360лв. Хората масово резервират почивки на френската Ривиера и Карибите!

***

Мъжете са като... Плочки на пода - ако ги поставиш да легнат правилно първия път, можеш да се разхождаш върху тях с години.

***

Дете към майка си:

- Мамооо, елхата гори!

- Не се казва "гори", моето дете, а "свети".

- Мамо, мамо, завесите и те светят вече!

***

След силно земетресение в Турция, загинали около 200 000 души. Страни от ЕС се съгласили да помогнат с каквото могат. От Франция предложили медицинска помощ, Англия - храна и дрехи за пострадалите, а Германия предложила да им прати 200 000 турци.

***

Обикновен работен ден:

Ставане,

Nokia, Colgate, Nescafe, Hochland, Orbit.

Renault, Compaq, Epson, Nokia, Nokia, Nokia.

McDonalds, Coca-Cola, Orbit.

Compaq, Epson, Nokia, Nokia, Nokia. Renault.

Tuborg.

Tuborg.

Tuborg-Tuborg-Tuborg-Tuborg.

Nokia...Nokia.

Durex.

Colgate

Лягане.

***

Всяка сутрин нови вицове

Българин живее на летището в Мадрид, като Том Ханкс в „Терминалът“

Точно като Том Ханкс във филма на Спилбърг „Терминалът“! Бездомният 60-годишен българин Валентин Георгиев живее на терминал 4 на мадридското летище Барахас. Tова става ясно от репортаж на Агенция "Франс Прес" за бездомниците, обитаващи петото най-голямо летище в Европа.

Валентин Георгиев е бивш учител в спортно училище. Разведен е и има 2 деца, които живеят при бившата му съпруга. Пристигнал е в Испания преди преди 10 години и припечелвал от временна работа, но преди 4 години му поставят диагноза цироза на черния дроб.

Нашенецът се прехранва като предлага помощ при пренасянето на багаж на пътниците. По

празниците припечелва до 20 евро на ден. На терминала той по цял ден бута количката си или сяда в някое кафене, за да изпие кола и лекарството си. Използва тоалетните, за да се измие. Споделя, че цялото тяло го боли от спането на пода.

"Но това е единственото място, където може да спечелите малко пари. По улиците може да видите много просяци, но аз никога не бих направил това", казва той.

Валентин има приятели в терминала, като повечето от тях са българи. Но признава, че има и невидими врагове.

"Много от дрехите ми са откраднати. Чувствам се зле. Нямам нищо," разказва през сълзи българинът.

АФП разказва и за още двама бездомници, намерили подслон на терминала, през който годишно минават 40 млн. пътници – за безработен строителен работник и бивш затворник. И двамата са испанци. Еду е 49-годишен бивш зидар, който е дошъл тук, за да си почине преди да продължи пътя си към Сарагоса.

"Дойдох тук, за да спя, а останах", казва той.

Бездомниците на летището в Мадрид имат малка общност, съставена предимно от мъже. Според полицията най-малко 30 души спят на летището, но през зимата броят им се увеличава. Два дни преди Коледа те са били 42 души. Властите им позволяват да преспят на транспортното съоръжение, стига да не създават проблеми.

Световната финансова и икономическа криза нанесе тежък удар на Испания и предизвика ръст на безработицата до 24 процента. Официалната статистика гласи, че бездомниците там са 23 000 души, но благотворителните организации смятат, че те са близо 40 000 души.

Днес във Варна откриват "Алея на срама"!

Алея първа на срама ще бъде открита на площада до Община Варна. Инициативата е на Отворения обществен съвет на протестиращите, чиито представители възнамеряват да поставят до сградата на местната власт ламинирани портрети на управници, които са злоупотребили с доверието на избирателите и са ощетили българския народ.

Освен това на мястото на вече съборените прокъсани и нарязани палатки ще бъде поставена нова по-голяма, закупена със средства на протестиращи. Те ще започнат да събират подписки за четири референдума - за смяна на системата и излъчване на безпартийни личности от народа, които да управляват България в интерес на гражданите, за национализиране на ЕРП-тата, за Морската градина на варненци и срещу новоизлюпената и заграбена "Алея първа" и против затварянето на ТЕЦ-Варна.

Активистите са се снабдили и с web камера, която ще бъде монтирана в района и свързана с дългогодишната wifi мрежа: "ostavka na obshtinskite savetnici". Така Алеята на срама, която ще бъде официално открита в 11 часа днес, ще може да бъде наблюдавана ежедневно. Предвижда се да има дневна охрана, а през нощта палатката да бъде събирана, за да не бъде нарязана.

Преди 100 години посрещаме Новата година с атентат. Динамитен фойерверк ни хвърля в Първата световна война!

На 31 януари 1915 г. в софийското Градско казино 

избухва бомба. 

Днес в сградата е Софийската

 градска художествена галерия.

C динамитен фойерверк е посрещната новата 1915 г.

Атентат в софийското Градско казино постила пътя на България към Първата световна война. Същата есен страната ни влиза във въоръжения конфликт.

Правителството на Васил Радославов вече е направило своя избор. Миналата 1914 г. кабинетът урежда заем с германския консорциум "Дисконто гезелшафт". Половин милиард лева ще бъдат прехвърлени от Берлин в София. С банкнотите ще залепнем към Централните сили Германия и Австро-Унгария.

Опозицията обаче е против. Тя е привърженик на Съглашението, изградено от Великобритания, Франция и Русия. Ситуацията в Народното събрание е 126 места за радославистите срещу 119 за земеделци, народняци, демократи, радикалдемократи, социалисти и прогресисти. На 2 юли 1914 г. те се сблъскват със страшна сила.

Опозицията яростно

атакува заема,

мнозинството

опълченски го брани

Опозицията тропа и скандира "Долу!", мнозинството ръкопляска и вика "Ура!". " Долу извергите на българския народ! Долу предателите!", дере се десницата. "Трябва да защитим България. Няма да ви допуснем да работите!", категорични са отляво и в центъра.

Само думи не стигат и съглашенците се оглеждат за подходящо оръжие. Виждат купчина от една реч на Никола Генадиев. Томчетата са по 256 страници в твърда подвързия с остри ръбове - пернат ли те, много боли. Генадиевото издание започва да лети във въздуха. "Хвърлянето на книжата се усилва. Едно томче ударва г. министър-председателя", хроникират стенографите.

В сублимието на този момент Васил Радославов вади пищов. Той е "шестак", в барабана има по един куршум за всяка опозиционна парламентарна група.

"Радославов

държеше револвер

в ръката си",

свидетелства руският пълномощен министър Александър Савински. Той е в дипломатическата ложа до френския си колега Алфред дьо Панафьо.

"След тричасова олелия - пише Панафьо - председателят се реши да подложи на гласуване проектозакона или по-скоро даде уговорения знак на членовете, тъй като никой не можеше да чуе нито дума; последните побързаха да вдигнат дори двете си ръце, след което председателят обяви, че проектът е приет. Говори се даже, че приятели на правителството нахлули в заседателната зала и, макар да не са депутати, вдигнали също ръце, за да подсилят мнозинството."

След баталните сцени Никола Генадиев събира онова, което е оцеляло от томчетата с мъдрата реч. Решава, че дори с остри ръбове неговото слово не може да налее ум в главите на германофилите. Нужно е по-мощно оръжие и от "шестака" на Васил Радославов.

"Ще гърмим с

динамит!",

отсича българският

политик

През октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война

 на страната на Централните сили. От ляво на дясно: 

кайзер Вилхелм II, император Франц Йосиф I, 

султан Мехмед V и цар Фердинанд I.

В съзаклятието са привлечени Викенти Попанастасов, Санко Антов и Серафим Манов. Викенти е подпоручик от запаса с университетско образование, работи във Върховната сметна палата. Санко бил "истински леопард", а Серафим е юрганджия и поклонник на руския анархист Кропоткин.

Той имал съкровена мечта - да взриви Народното събрание и да стане втори Херострат. Ученият Викенти му възразява. Ако иска да увековечи името си, по-добре да ликвидира царя. Фердинанд е "немският агент", от когото произтичат всички беди на отечеството, убеждава го той.

Обикновена адска машина няма да свърши работа, разсъждава Викенти. Трябва да се измайстори "бомба пояс", която Серафим да запаше около кръста и да се взриви заедно с монарха. Той изрязва кройката от вестник и я дава на съратниците.

Серафим и Санко

изработват

смъртоносния колан -

овална ламаринена кутия с кожен ремък. Това е прабабата на днешните динамитни препаски, използвани от терористите камикадзе в Близкия изток.

Бомбата трябва да се напълни с експлозив. "Донесоха я у дома една вечер, но им казах, че няма динамит, та Серафим да замине в Кюстендил и да чака, докато уредим работата с ру-сите, понеже сърбите нямат пари", разказва Викенти.

Атентатът е насрочен за Никулден или Нова година, когато Фердинанд отива на църква. Жена с кърпа ще даде знак и камикадзето ще се хвърли под колелата на царския автомобил. Едната ръка ще държи в джоба, където с батерия ще възпламени адската машина.

Викенти Попанастасов лъже, че няма динамит подръка.

У дома той крие

15 кг от веществото

на Алфред Нобел

Истината е, че не иска да го прахосва, защото планът се променя. Никола Генадиев го информира, че на 31 януари 1915 г. артистите от Народния театър организират бал с маски. Маскарадът ще е в Градското казино, най-сполучливите костюми ще получат награди. Ще има и други изненади.

Очаква се да дойдат насто-ящи и бивши министри, партийни водачи, депутати, висши военни. А може и самият монарх да удостои с присъствието си веселбата, надяват се Генадиев и Викенти.

Най-нетърпеливите влизат в казиното към 9,30 ч вечерта. "Маските бързо изпълват салона - хроникира в. "Дневник". - Чуват се смехове на най-разноцветни пиерота, пъстрополи дами, македонски костюми, пъстрокрили пеперуди, амери-кански янки и пр., и пр."

Между актьорите

личат

Сава Огнянов

и Елена Снежина

До разказвача от Шопско Елин Пелин е седнал майсторът на четката Александър Божинов. Тук е и Димчо Дебелянов с шумна компания около себе си. Мяркат се още Йосиф Хербст, Трифон Кунев, Стефан Костов, Димо Кьорчев. И най-същественото - дошло е семейството на министър-председателя Васил Радославов.

В полунощ са обявени наградите. После градусът на настроението се покачва до небето. Кулминацията е в 1 часа без 7 минути, когато гръм разтърсва салона. "Фишеци, глупав сюрприз!", мръщи се една госпойца.

Неизбежната паркетна дама Султана Петрова описва минутите след взрива: "Всичко се дига на крак. Поглеждам, поручик Бояджиев неподвижно седи на стола си.

"Но хайде, дигайте се,

нещо се е случило!"

Никакъв отговор. Само погледът му и един знак да му разкопчая мундира. Едва тогава ми минава през ума, че може да му е прилошало. Навеждам се и чувствам, че тежко, непод-вижно тяло се опира върху ми.

Извиках Стефан Тончев. "Стефане, помогни, не зная какво е станало." Стефан Тончев успява да го подкрепи и снеме от стола на земята. На стола му локва кръв. Краката ми, роклята ми - потънали в кръв."

Гвардейският офицер Никола Бояджиев е син на началник-щаба на армията Климент Бояджиев. Експлозията поразява и Мара Багарова, дъщеря на военния министър ген. Иван Фичев. Жертвите са 12 - четирима убити и осем ранени.

Пиротехническата експертиза установява, че взривът е предизвикан от кубическа бомба с фитил. Хвърлена е през нарочно счупен прозорец. "Отидох при казиното към 10 ч. По-късно видях до южната врата един човек, който вадеше от счупения прозорец стъкла. Имаше също и други лица", твърди свидетелят Стоян Ганчев.

И други забелязали

дупката, от която

влизал мраз

Запушили я с възглавница. Иван Багаров, съпругът на Мара, без да подозира, дори пипнал бомбата. "Към 1 часа нещо гореше. Аз го хванах, то беше бомбата, която после експлодира", с ужас си спомня той.

Следствието стига до заключение, че адската машина е хвърлена от лицата Георги Илиев и Ицо Сантов, на които Викенти обещал 10 000 лева. Разкритията са направени благодарение на апаша Христо Иванов-Дежурния, внедрен от полицията в подземния свят. Арестувани са седем души, делото е насрочено за юни.

В края на месеца на смърт са осъдени Викенти Попанастасов, Ицо Сантов и Георги Илиев. Първите двама са екзекутирани на 13 юли в Централния затвор. "Да живее България!", провиква се Викенти, преди да увисне на бесилката.

Понеже е малолетен, присъ-дата на Илиев е заменена с 20 г. строг тъмничен затвор. От другите подсъдими един е оправдан, останалите получават различни срокове зад решетките.

Най-тънко минава

камикадзето

Серафим Манов,

отървава се само с 5 години тъмница. В същото време "мозъкът на атентата" Никола Генадиев продължава да работи за каузата на Съглашението. Този път с икономически средства. През 1915 г., когато цяла Европа воюва, селска България очаква да прибере в хамбарите си най-добрата хлебна реколта от години насам. Надушили богатия урожай, съглашенците решават да го изкупят. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия. В чужбина е създаден таен фонд с франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се среща с Никола Генадиев. Няма по-голям специалист по житата, преценява той и го посвещава в операцията.

Връзката със Съглашението ще се осъществява чрез Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в София. Така скандалният случай остава в историята като Деклозиерова афера.

Влиятелният Генадиев

създава мрежа

от посредници

из цялата страна. Агентите трескаво започват да изкупуват реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури. Сумите за покупките се превеждат от Париж и Лондон по сметка на Дьо Клозиер в Българската търговска банка. Нейните управители Георги Губиделников и Иван Буров също са посветени в далаверата. Двамата финансисти са народняци.

С благословията на Александър Стамболийски за делото са вербувани и земеделци. Най-активен е Райко Даскалов, който впряга партийната кооперация "Народен магазин" да изкупува зърно за Съглашението.

Усилията на емисарите не са безкористни. Историкът Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева. Още в началото за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно.

За съвсем явни

подкупи пък

са изразходвани

милион и половина

"От само себе си се разбира, че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт", обобщава Дамянов.

Деклозиеровата афера излиза на светло през есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за феноменалната кражба. Вицепремиерът Петър Пешев описва ситуацията: "Правителството спря тая търговия, а военносъдебните власти започнаха преследването на деклозиеристите. Следствието констатира, че подсъдимите са предали Деклозиеру храни за сума 3 300 000 лева, а останалите у тях храни са продали за своя сметка, или са получили за тях от правителството реквизиционни разписки. По тоя начин деклозиеристите са задържали у себе си негови пари: 7 500 000 + 2 700 000 = 12 200 000 златни франка", тегли чертата очевидецът.

Присъда №1085

на Софийския

военнополеви съд

е прочетена на 21 октомври 1916 г. Никола Генадиев е осъден на 10 г. строг тъмничен затвор, 5 г. лишаване от политически права и конфискация на имуществото. Райко Даскалов и още 12 аферисти получават по 8 г. зад решетките с лишаване от политически права и конфискация. Александър Стамболийски е оправдан, но той и без това е в затвора за обида на монарха.

Осъдените обличат райе и влизат в Централния затвор. Той е построен по инициатива тъкмо на Никола Генадиев. Първата копка е направена през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев взема тертип от модерните европейски затвори и заръчва на архитекта да проектира специални килии за политици - просторни, с южно изложение.

През хладната есен на 1916 г. той и колегите му се настаняват в това крило, като правят и допълнителни подобрения. Заради рекордния брой мъдри глави народът нарича пандиза Малкият парламент.

Фаталната 1915 година чертае събдините ни до днес

Фаталната година в календара на новата ни история е 1915-а. Тя чертае съдбините ни вече столетие. От нея тръгват всички превратности на многострадалното отечество.

България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. На страната на Централните сили въпреки атентата в Градското казино и зърнената Деклозиерова афера. В Голямата касапница, както наричат войната, даваме над 115 000 убити и изчезнали. Отделно са пленените, ранените и осакатените.

По Ньойския диктат от 1919 г. губим половината от територията си. Страната е окупирана от победителите. Идеалът за национално обединение е погребан.

От окопите на войната покълват комунизмът и фашизмът. Жестокото отношение към победените ражда и реваншизма. В този смисъл Втората световна война е функция на Първата. След нея ние отново сме на колене, наказани в социалистическия лагер.

Спомените от Първата световна не са изличени. Громили сме англо-френците на Южния фронт, братушките са бягали от нашето "Ура!" на Добруджанския.

"Мъртвият не ни е враг", изповядва Димчо Дебелянов, който загива на бранните полета. Войнишките гробища обаче продължават да разделят уж обединена Европа.

200 българи без ток на Нова година в Македония

Близо 200 българи посрещнаха Нова година на тъмно и без вода в Македония. Сънародниците ни планирали да прекарат празника зад граница и резервирали хотел чрез турстическата агенция "Планет Травъл" още през септември. Потърпевша жена разказа пред Нова телевизия, че още след преминаването на границата туристите били предупредени, че градовете Охрид и Струга са в бедствено положение и нямат ток заради паднали електрически стълбове. Граничните власти им обяснили, че щом са организирана от туроператор група, вероятно ще бъдат настанени в хотел, в който има ток.

Туристите платилили за 3 нощувки в хотел "Бисер" в Струга, но след пристигането си били настанени в друг хотел с обещанието, че на следващия ден електрозахранването ще бъде възстановено. От разказите на други наши сънародници станало ясно, че токът е спрял още на 29 декември, а за отоплението и вечерята им били използвани газови печки. За настаняването в друг хотел групата дори платила допълнително.