1961 г. Съветската подводница К-19 търпи ядрена авария. К-19
е първият съветски подводен атомен ракетоносец. Осем члена на екипажа умират в
рамките на три седмици, получили чудовищните облъчвания от 6400 до 629
рентгена.
Строежът на 114-метровата подводница започва на 17 октомври
1958 г., а Държавната комисия подписва акта за приемането й на 12 ноември 1960
г. Подводницата притежава три ядрени ракети Р-13 (мощност 1 мегатон) и 20
торпеда. Способна е да плава автономно 50 дни и да измине 30 000 мили (над 55
000 км). Потапя се на дълбочини до 300 м.
При връщане в базата след участие в учението „Полярен кръг”
на 70 мили от остров Ян Майен (между Гренландско и Норвежко море) аварира
десният ядрен реактор. В 4.00 ч. в подводно положение и работа на двата
реактора на мощност 35% вахтеният командир на групата за дистанционно
управление на реакторите открива по контролния прибор падане на налягането в
1-ви контур на охлаждането на кърмовия реактор. Веднага е изключена аварийната
защита на реактора.
В 4.22 ч. подводницата излиза в надводно положение и
продължава движението си с вала на левия борд. След 30-40 минути от началото на
аварията бързо започва да нараства гама активността. Положението допълнително
се усложнява от повредената антена на радиостанцията. Оказва се, че при дългото
плаване и пробиването на ледените блокове при изплаване тя е счупена и
подводницата остава без връзка с брега.
Към 7.00 ч.е направен опит за аварийно промиване на реактора
чрез магистралата за въздухоотделяне, обаче шлангът веднага се скъсва.
Поредният опит за създаване на циркулация в 1-ви контур с помощта на главната
циркулационна помпа довежда до нейното излизане от строя.
С героични усилия след монтиране на авариен тръбопровод
отново е сглобена аварийна схема за обливане на реактора. Така температурата в
активната зона към обед е снижена от 400 градуса до 330. Осмината членове на
екипажа отлично са разбирали, че извършват саможертва.
В резултат от разхерметизацията на реактора и извършваните
ремонтни дейности, а така също при източване на водата от реакторния отсек,
радиационната обстановка на подводницата рязко се влошава, замърсяването се
разпространява по целия кораб. Моряците, които не са заети със спасителните
работи, са изкарани на горната палуба.
С помощта на радиопредавател с малък обхват К-19 изпраща
сигнал за бедствието. Една от последните радиограми на командира капитан 2-и
ранг Николай Затеев към брега е за разрешение личният състав да напусне
авариралата подводница, но не получава отговор. В замяна на това в радиограмите
бреговото командване дава съвети на облъчените моряци да се дават плодове,
сокове, зеленчуци, но нищо от това не е в наличност на борда.
Командирът самостоятелно взема решение за евакуация на
екипажа. Възниква обаче конфликт. Неколцина офицери застават срещу командира си
Затеев заради решението му да потопи лодката и да евакуира екипажа на остров Ян
Майен. В сложната ситуация той трябва да вземе твърди мерки, за да избегне
избухването на бунт на борда на подводницата.
На аварийния сигнал се отзовават командирите на две дизелови
подводници - С-270 и С-159. На своя отговорност и без разрешение от бреговото
командване капитан 3-и ранг Жан Свербилов незабавно напуска района на учението
и се насочва към бедстващата подводницата в условията на заформяща се буря.
За евакуацията спомага светлата полярна нощ. Денонощие след
началото на аварията, около 4.00 ч. сутринта, болните и свободните от наряд
моряци са прехвърлени на подводницата С-270, след това на С-159, а накрая се
оказват на ескадрен миноносец. В случай на поява на чужди кораби и проявяване
на интерес от тяхна страна, К-19 е подготвена за потопяване с две бойни
торпеда.
При разследването на специалната правителствена комисия
нередности в действията на екипажа и командира не са открити. Комисията
установява, че причината е дребна на пръв поглед повреда - нарушена връзка
между две тръби в първи контур на реактора.
Подводницата К-19 е взета на буксир и извлечена до базата й.
Във ВМФ се оформя мнение тя да не бъде ремонтирана, но членовете на екипажа не
се съгласяват. По собствена инициатива те педантично я дезактивират, като мият
ръчно всеки квадратен сантиметър в продължение на половин година. След това в
средата на декември е избуксирана в Северодвинск.
С правителствено решение от 30 януари 1962 г. е дадена за
възстановителен ремонт със замяна на реакторния отсек. Освен това ракетите са
заменени с по-модерните Р-21. На 15 октомври 1963 г. е спусната отново на вода.
През следващите години изпълнява множество бойни дежурства с изпълнение на
ракетни и торпедни стрелби.
