На тази дата: 6 август 1945 г. Американците хвърлят над Хирошима атомна бомба! Видео

На 6 август се навършват 70 години от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония).

На тази дата през 1945 г. в 8,16 ч американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ (с командир на екипажа полк. Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомната бомба Little Boy („Малчуган“ - от англ. ез.). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - Fat Man („Дебеланко“). С нея е разрушен град Нагасаки.

Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу едноименните японски градове на 6 и 9 август 1945 г. по време на Втората световна война.

На практика взривът над Хирошима е първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12,5 килотона ТНТ), като непосредствено след него загиват около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.

Екипажът на "Енола Гей".

Бомбата е направена от обогатен уран-235. Това е първият взрив на уранова бомба.

Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска достоверност на записките за населението, правени по това време в Япония, огромното количество жертви, починали малко по-късно или години след бомбардировките. Не бива да се изключва и стремежът да бъде преувеличен броят на жертвите от японска страна.

Принципно обаче се смята, че общите жертви от двете бомбардировки са 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.

Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни и дори расистки действия от страна на САЩ. Основната причина е предизвиканата цялостна разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие срещу Япония през август 1945 г. се смята за безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна е проява на жестокост спрямо цивилното население, което е основната жертва на атаките.

Видео

Вицове, август 2015 г.

Бедните канадци лепят изрисувани дупки на пътя за ограничаване на
скоростта.

СмЕх

Ревност:

- Къде си?

- На магистралата.

- Влез в насрещното да чуя клаксоните!

***

Не вярвай на жена, която казва :"Не знам!" ! Жена е - не може да не знае

***

Жената всяка сутрин ми носи кафе в леглото, защото ако не успее, денят започва с бира.

***

Художник продава картина. Клиентът го пита:

- Това какво е?

- Крава пасе трева.

- А къде е тревата?

- Кравата вече е изпасла всичко.

- Къде е кравата тогава?

- Да не е луда да стои където няма никаква трева…

***

Отишъл попът при кмета и му се оплакал:

- Някой ми е откраднал колелото. Какво да правя?

- Кметът го посъветвал:

- В неделя извърти проповедта към десетте божи заповеди. Когато стигнеш осмата 'Не кради', се спри за малко и се огледай. Който си наведе главата, той го е откраднал.

В понеделник кметът вижда попа да си кара колелото.

- Е, попе, кой го беше откраднал?

- Не, бе. Аз като стигнах до седмата "Не пожелавай жената на ближния" и се сетих къде съм го забравил.

***

Всяка сутрин нови вицове

Дворецът на Константин Велики лежи под паркинга на хотел „Шератон“

Дворецът на Константин Велики или Сердикийските терми – това най-вероятно ще се окаже, че лежи под паркинга на хотел „Шератон“, обяви днес пред журналисти кметът на София Йорданка Фандъкова.

Уникален научен шанс! Така столичният зам.-кмет по културата Тодор Чобанов нарече откритията на спонсорираната от общината археологическа експедиция на паркинга на „Шератон“. Само дето името на проекта „Форумът на Сердика“, вече се налага да бъде актуализирано. Защото вече по всичко личи, че екипът на Веселка Кацарова се е натъкнал не на градския форум, а на една от най-големите сгради на територията на днешна България от римския период.

„Очаквахме, че на това място се е намирал централния градски площад на Сердика – форум или агура – всичко сочеше натам – каза д-р Кацарова, – само че в археологията две и две невинаги прави четири“.

Първата изненада били запазените антични зидове, която се появили на дълбочина не повече от метър под паветата на паркинга. Масивни зидове с широчина около два метра, с размерите на крепостна стена. В Сердика има данни за една-единствена сграда, изградена по тази начин. Тя се намира под днешната църква „Св. Неделя“ и е проучвана частично от края на ХIХ век до 80-те години на ХХ век при ремонти, поставяне на трамвайни релси и т.н. Това е предполагаемият Преториум или двореца на Константин Велики*.

Според д-р Кацарова и научната общност, едва ли в Сердика е имало втора такава сграда, така че почти сигурно новоразкритите зидове принадлежат на същата. Най-вероятна това е Преториумът, но биха могли да бъдат и Сердикийските терми (бел. ред. – термите – антични бани, са сред най-големите обществени постройки в римските градове). Ще се разбере със сигурност до края на разкопките – надява се д-р Кацарова.

„Ако нашите догадки са верни, а те най-вероятно са, говорим за сграда с фронт 70 метра, което дори по съвременните стандарти е внушително – обясни д-р Чобанов. – Дебелината на зидовете от над 2 метра сочи, че сградата е била и доста висока – предполагаме етажност.

Ще се работи много внимателно и поне няколко години, но съм убеден, че Националният археологически институт и експедицията, която работи съвместно с нашия музей, има необходимия научен капацитет да доведе работата до успешен край. За да може едно много ценно културно наследство, което близо 1500 години е било под краката ни, сега да получи втори шанс да се появи на бял свят“.

На обекта под ръководството на д-р Кацарова се трудят 20 работници, четирима стажанти доброволци от Софийския университет и седем археолози. Засега на терен са намерени различни дребни предмети, прозоречно стъкло, керамика и монети, които показват кога сградата е спряла да бъде използвана, напусната и разрушена. Това е станало през VI век с идването на славяните. Основният зид е с отклонение от 18 градуса от оста север-юг, което е същото като на зидовете, останали под църквата „Света Неделя“ – което дава основание да се предполага, че това е една и съща изключително голяма сграда, разположена на поне 5 декара площ.

Пред столичния кмет Йорданка Фандъкова ръководителката на разкопките уточни, че договорът им с общината е до 15 декември, но с оглед на бюджета най-вероятно ще приключат работа към средата на септември.

„Ще се опитаме да намерим още някой лев“, обеща Фандъкова.

Кметът разказа още, че специалните усилия за разкриване и показване на културно-историческото наследство продължават – за последните 5 години Столична община е инвестирала в тази дейност около 8 млн. лева. Още 16 милиона са вложени от държавата и Министерството на културата. Настоящите разкопки – за първи път на площад „Св. Неделя“, се финансират със 133 хиляди лева средства по програма „Култура“, но това е само първи етап от проучванията.

Фандъкова отчете и, че тези систематични усилия вече дават резултат по отношение на развитието на туризма. Последни данни на „Туристическо обслужване“ показват ръст на туристите в София за първото полугодие – около 6%, въпреки при всички проблеми общо за страната. А целта е в бъдеще, когато се разкрият всички съкровища на древния ни град, София да се включи в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО в раздела „Културен пейзаж“.

Щастливеца в центъра на София

Борис Борисов е победителят в конкурса за паметник на Алеко Константинов в центъра на София.  Скулпторът е част от проекта на „Виктория 2011“ ЕООД, в чийто екип влиза още архитект Пламен Цанев. Техният Щастливец ще бъде изваян до изхода за метрото на бул. „Витоша“ – фигурата му е изправена, облегната на стълб с табели на дестинации, описани в книгите му.

Първото място носи на Борисов и Цанев награда от 2 хил. лв. На второ място журито е класирало проекта „Щастливеца“ на скулптора Гълъбин Христов с 66,58 точки, наградата е 1500 лв. Третото място е отредено за идеята на скулптора Неделчо Костадинов – журито му е дало 52, 71 точки, а Общината – 1000 лв. На четвърто място остава варианта на Георги Чапкънов с 52 точки и без парична награда.

Чапкънов бе победител в предишния конкурс за паметник на Алеко на бул. „Витоша“, но Столична община реши да анулира състезанието и да го проведе отново.

Класацията втория път е единодушно приета от журито – без възражения и особени мнения.

„Проектът изобразява фигурата на Алеко Константинов стояща, което е по-доброто решение с оглед размера и мащаба на пространството, както и значителният брой хора, които го населяват… – гласят мотивите на специалистите в журито. – Положително е хрумването да се включи в композицията и стълбът за улично осветление, с което цялостната композиция става по-значителна като обем и мащаб – което архитектурно и градоустройствено е успешна идея. В този проект се предлага най-приемлив портрет на Алеко Константинов.“

Аргументите за седящите фигури на Алеко (в проектите на Неделчо Костадинов и Георги Чапкънов) от комисията са, че изобразяването по този начин е неуместно поради липсата на собствено пространство и сливането й с движещите се в зоната хора:

„Неоригинално вече за София е даването на възможност на разхождащите се да „приседнат“ на свободния стол „на маса“ с писателя. Двусмислено и профанизиращо идеята за диалог и народностност на големия творец. Писателското изкуство, към което принадлежи Алеко Константинов, не е изобразено изобщо. Портретът е неудовлетворителен.“

Комисията смята, че има какво още да бъде подобрено и в проекта на победителя. Затова дава следните препоръки за корекции на скулптурната композиция:

„Наличието в композицията на два елемента (куфар и табели с имена на дестинации) преувеличава образа на Алеко Константинов като пътешественик и пътеписец, а в същото време твърде незначително, неизразително и неубедително той е представен като писател (държи книга – двусмислено обстоятелство, което не означава само писане, но и четене и преподаване. Т.е. този жест е многозначителен и недостатъчен за целта.) Журито препоръчва авторите да помислят за преработка на композицията в рамките на представената като цяло идея и преодолеят посочения недостатък.“

Закриват още едно българско село

По предложение на кмета на община Антоново, кабинетът реши намиращото се в нея село Градинка да бъде закрито, съобщиха от правителствената информационна служба.

Населеното място не отговаря на изискваните от Закона за административно-териториалното устройство на Република България наличие на самостоятелно землище и постоянно живеещо население.

Реформатори искат съдът да каже за заплатата на Искров

Народните представители от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов внесоха жалба до Върховния административен съд срещу отказа на новия гуверньор на БНБ да разкрие каква заплата е получавал неговият предшественик Иван Искров, съобщи сайтът на сдружение "Граждански блок".

По смисъла на Закона за обществена информация Димитър Радев е длъжен да даде достъп на българските граждани до исканата информация предвид огромния обществен интерес, посочват в своята жалба народните представители.

В средата на юли реформаторите внесоха искане към Димитър Радев за достъп до информацията за заплатите и премиите, които бившия шеф на БНБ и неговите заместници са получавани, какво и за методиката, по която се определят заплатите на ръководството в институцията. На 30 юли Димитър Радев изпраща отговор на искането на Петър Славов и Мартин Димитров, с което им оказва информация за възнаграждението на своя предшественик с мотива, че „същите представляват лични данни, както и поради това, че за посочения от Вас период исканата от Вас информация е била класифицирана като служебна тайна.“

Наскоро и независимият депутат Велизар Енчев се оплака, че Димитър Радев е отказал със същите мотиви на негово искане за разкриване на информацията за заплатите на екипа на Искров.

Протестиращи завзеха общинския съвет във Варна

Престъпно управление! Този общински съвет е изчерпан!

С тези думи протестиращи бяха завзели местата в залата на Община Варна.

Залата беше препълнена, а това наложи общинските съветници да стоят прави до стената.

В момент, в който се направи опит да започне заседанието и хората в залата бяха помолени да запазят тишина, те изригнаха с викове:

Оставка, оставка!

Опасенията на гражданите са, че местната власт ще се опита да прокара важни за тях решения, но в ущърб на хората, а това се случва в удобен момент – точно преди местните избори наесен.

Хората от кварталите „Възраждане“ и „Чайка“ се надигнаха срещу местната управа и обвиниха кмета Иван Портних за престъпното управление на общината.

Двата лагера недоволстващи бяха категорични, че решенията се взимат „на тъмно“ и бетонът е с предимство пред това да се запазят зелените площи в кварталите на Морската столица.

Катастрофа между автобус и автомобил във Варна

Днес сутринта  репортер на „Таралеж“  засне зрелищна катастрофа между автобус и лек автомобил на централния булевард „Христо Ботев“  в района на „Печатницата“. Няма информация за пострадали.

Снимки: „Таралеж“

Хомосексуалист се кандидатира за кмет на София

Първият български политик, който призна своята различна сексуалност, влиза в битката за кмет на София. Виктор Лилов е музикален мениджър и издател, а кандидатурата му беше издигната от ДЕОС, съобщи bTV.

Лилов заяви, че не тръгва в битката за кметския стол със сексуалната си ориентация, а със солидна предизборна програма, свързана с управлението на София. Смятам обаче, че дължа това откровение на избирателите на ДЕОС и е крайно време да се променим и да се превърнем в общество, в което подобни различия не предизвикват сензация, а са нещо съвсем нормално, посочи той.

Той разясни и заложеното в предизборната му програма узаконяване на незаконни постройки единствено жилище. „Смятаме, че продължаващото съществуване на подобен законен вакуум, който пречи да се легализират тези жилища там, където е възможно и не се засяга частна собственост, е един сериозен фактор, който обаче влияе върху начина, по който ромите гласуват. Много често се действа със заплахи, че жилищата им ще бъдат съборени точно преди избори, като по този начин се упражнява контролиран вот. Има доста партии, които използваха този механизъм, за да печелят гласове”, посочи кандидат-кметът.

Ако влезем в Столичния общински съвет, ще настояваме да се потърсят законови регламенти, така че жилищата, където е възможно, да бъдат узаконени, а там, където е невъзможно, да се търсят алтернативи, допълни той.

Лилов отбеляза, че в листата за общински съветници на ДЕОС ще има роми на избираемо място. Според него ромите трябва да участват сами в решаването на собствените си проблеми.

„Бях в гражданския съвет на РБ и за мен това беше голяма чест. РБ направи силен консервативен завой и реши да заложи на по-различни ценности от тези, които аз споделям. Това беше една от причините, които в голяма степен ме демотивираха да участвам в Гражданския съвет. Другото е пътят на компромисите, по който РБ тръгна и който аз смятам, че не е начин да се постигат целите”, разясни Лилов.

Гей браковете трябва да бъдат легални, каза още той. Това е човешко право, което не може да бъде отказано, аргументира позицията си Лилов.

Кандидатът за столичен кмет каза още, че има партньор в живота, който го подкрепя изключително много.

Лилов е арабист по образование, специализирал в Международната академия за ръководни кадри – Гумерсбах, в УНСС – София, в Maison des Cultures du Monde – Париж. Съосновател е на Black Flamingo Publishing.

Лилов беше член на Гражданския съвет на Реформаторския блок и кандидат за евродепутат от РБ. Той е носител на отличието „ЛГБТ личност за пример“ за 2014 г. и е активен участник в протестите против АКТА и ДАНСwithme.

Сред идеите за София на Лилов са строга месечна отчетност за приходите, нулева толерантност към корупцията, защита на парковете и градинките в града, отговорно стопанисване на общинските сгради, въвеждане на електрони услуги, активно публично-частно партньорство и т.н.

Програмата на ДЕОС предвижда още насърчаване на използването на нови, екологични автомобили, намаляване на трафика, по-гъвкава система за билети и таксуване на пътуванията, повече велоалеи, въвеждане на ромските гета в регулация и по-добри условия за посрещане на мигранти.

На тази дата: 5 август 1998 г. Умира Тодор Живков

На днешния ден се навършват 17 години от смъртта на Тодор Живков. Той почина на 86 години. Живков, или както беше известен сред народа Тато и Бай Тошо, управлява България от 1954 г., когато става първи секретар на ЦК на БКП до 1989 г., когато е свален като председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на БКП.

Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Има две деца - син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 г. е приет за член на БКМС. През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в нелегалната дейност на Българската комунистическа партия.

През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.

През юни 1943 г. като член на Софийския окръжен комитет на БКП организира партизанското движение в Ботевградско. През 1944 г. е изпратен в партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП. Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 г. заминава за София. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция. През 1945 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП. От 1948 г. до декември 1989 г. - член на ЦК на БКП.

От 1948 до 1990 г. е народен представител. От 1948 г. до 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП. От 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От март 1954 до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП. От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерския съвет. От юли 1971 до ноември 1989 г. - председател на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април 1981 г. до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г.) е изключен от БКП. След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.