На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2015 г.

Започна изграждането на газопровода "Турски поток"

СмЕх

- Имал ли си взимане-даване с КАТ?

- Взимане не съм имал...

***

Това му харесвам на интернет. Колкото и да си пиян, почеркът ти е стабилен.

***

- Холмс, защо водата на турското крайбрежие ми се струва по-солена, отколкото е на гръцкото? - попита Уотсън, излизайки от морето и облизвайки устни.

- Елементарно, Уотсън - тук има повече туристи!

***

Когато жена ми каза, че си е купила обувки - черни, лачени, на висок ток - изобщо не ми мина през главата, че това са три различни чифта.

***

- С тази язва трябва да се храните по-малко, но често.

- Докторе, с тази пенсия лесно мога да се храня по-малко, но не и често.

***

Всяка сутрин нови вицове

Лимузините на Политбюро изнесени в чужбина

Голяма част от ретро лимузините, возили Тодор Живков, Людмила Живкова, Фидел Кастро, Леонид Брежнев и други комунистически величия, продадени на търг от Националната служба за охрана, са били прехвърлени в чужбина.

По нейна информация държавната охрана се е освободила общо от 46 мерцедеси и чайки, които са били официалните автомобили на властта преди 10 ноември 1989 г. Поне половината вече не са у нас.

Един от първите мерцедеси, купен за Тато, бе изложен на търг за стари автомобили в Германия преди година на стартова цена от 175 хил. евро. Как се е озовал там, никой не знае. Информация за собственика не фигурира в съобщението за аукциона. Също така не е ясно и в чии ръце е преминал.

Тодор Живков се е возел в мерцедес, който бил заобиколен от две волги отпред и отзад а първа вървяла пилотната кола на КАТ.

През цялото време, което е прекарал на върха, бившият Първи е ползвал почти само мерцедеси. Колите са подменяни, след като навъртят 50 хиляди км, разказват запознати. А последните две, возили Живков в края на 80-те години преди падането му от власт, все още стоят в гаража на НСО.

Едната за дълго време беше зачислена служебно на Симеон Сакскобургготски като премиер и после като член на Съвета на тройната коалиция (2001-2009). Това е и автомобилът, който има най-сериозната бронировка в автопарка на НСО. И въпреки че през 2001 г. в началото на мандата на царя вече е бил над 12-годишен, му е бил даден, защото бил най-надежден, разказват служители на службата за държавна охрана.

Навремето за този мерцедес администрацията на бай Тошо направила специална поръчка.

Останалите коли дори от същата марка нямали такава бронировка.

Людмила Живкова също се е возила с немски автомобили - модел 220 и 230, твърдят наши източници. Къде са те, не се знае. Вероятно също са изнесени в чужбина.

Според информация в началото на 80-те години българските гранични полицаи са хванали контрабанда от 40 мерцедеса, които били конфискувани и дадени на разположение на властта.

Пеевски продължава да излиза на светло: черно на бяло е собственик в "Булгартабак"

Излизането на светло на бизнеса на успелия млад мъж Делян Пеевски продължава с поредна порция прехвърляния на фирмена собственост. След като преди няколко дни той официално получи от майка си половината от "Балканска медийна компания" (БМК), сега депутатът от ДПС и родителката му Ирена Кръстева се появиха в списъка на собствениците на "Булгартабак".

Пеевски навлиза мощно в реалната икономика.

От днес той е съсобственик на три компании, учредени от майка му само преди месец. Това са

"Био уотър", "Био уотър инвестмънт" и "НСН инвестмънт". И трите дружества са регистрирани на адреса на редакциите на вестниците "Телеграф" и "Монитор" - София, ул. "Екзарх Йосиф 119". Те са с по 10 000 лв. капитал, внесен по набирателни сметки в ПИБ

Имат и еднакъв предмет на дейност, който е твърде общ и реално не дава информация с какво ще се занимават тези компании. В Търговския регистър е записано "производство и търговия със стоки, търговско представителство и посредничество, консултантски услуги, сделки с интелектуална собственост, комисионни сделки, внос и износ на стоки, както и извършване на всякакви други сделки и/или дейности, които не са забранени от българския закон".

Сделките са по същата схема, както и тази за БМК. Досега "Био Уотър инвестмънт" и "Био Уотър" ООД са били изцяло на бившата шефка на тотото, а сега Кръстева прехвърля половината от дяловете им на сина си.

По-интересната компания обаче е "НСН инвестмънт". В нея Кръстева е отстъпила на сина си цели 90 процента от дяловете, запазвайки за себе си само 10 на сто.

Най-любопитното е, че на 17 август фирмата "НСН Инвестмънт", която по това време е била изцяло собственост на Кръстева, е придобила 100% от дяловете в дружеството "Табако Инвестмънт", чиито собственик беше Петър Манджуков. Тази компания е собственик на 5 процента от акциите на "Булгартабак".

От вписания в Търговския регистър договор за прехвърляне на дяловете става ясно, че цената на сделката и начина на плащане са определени с рамково споразумение, подписано между страните на 22 юли тази година.

На следавщия ден - 18 август Ирена Кръстева е дарила 90% от дяловете си в "НСН Инвестмънт" на сина си Делян Пеевски.

На 17 август Ирена Кръстева прехвърли на сина си половината акции от фирмата "Балканска медийна компания" ЕАД, показват документи, внесени в Търговския регистър (виж по-долу). Капиталът на дружеството е разпределен в 1000 акции с номинал от 50 лв., 500 от които се прехвърлят на Пеевски. А "Балканска медийна компания" от своя страна е собственик на "Нова българска медийна група холдинг" - собственикът на всекидневниците "Телеграф" и "Монитор", на седмичника "Политика днес", на спортния всекидневник "Меридиан мач", както и на регионалния вестник "Борба".

Паралелно с това стана ясно, че "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, е подала заявление пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за получаване на разрешение за покупката на "Елит Медиа Груп" ЕООД, която е собственик на тв канала "Канал 3".

Досега Делян Пеевски не притежаваше никакъв бизнес официално. Бившият му партньор Цветан Василев обаче разказа в серия от интервюта, че депутатът от ДПС контролира огромен бизнес в областта на строителството, медиите, производството на цигари и т.н. Според Татяна Дончева, само два вестника не са фактически притежание на Пеевски. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова нарече официалното навлизане на Пеевски в медиите "голям казус".

Улични хладилници събират безплатна храна за хора в нужда

Празни улични хладилници в София ще чакат да бъдат напълнени в помощ на хора в нужда. Първият вече е поставен в столичния квартал "Иван Вазов". Той е част от благотворителна инициатива, наречена "Ако си дал...". Организатор на инициативата е готвачът Стефан Чолаков, който преди няколко месеца започна да раздава непродадената от деня храна на възрастни хора и социално слаби.

Улични хладилници събират безплатна храна за хора в нужда. Зад инициативата стои готвач и банков обирджия. Той се казва Стефан Чолаков. Човек с разностранни интереси и интересно минало. Днес той е притежател на заведение, готвач и консултант по банкова сигурност. В миналото му остава най-големия банков обир в България. Идеята за благотворителната кампания идва спонтанно. Всяка вечер останалата храна от обедното меню в заведението му се разнася на нуждаещи се.

Инициативата бързо набира популярност. За два дни информацията за кампанията е споделена от над 15 хил. потребители в социалните мрежи. Не виртуално, а съвсем реално в нея се включват десетки.

Самият Стефан обяснява, че с благородната кауза не изкупва старите си грехове. През 1997 година, чрез манипулиране на банковата система той успява да задигне 181 млн. лева.

Още десетки хладилници ще очакват да бъдат напълнени с храна за най-нуждаещите се. Част от тях в столицата на ул. Раковска, в Зона Б5 и Студентски град, а други ще са разположени в Пловдив, Бургас и други градове. Всеки, който желае да се включи като дарител може да потърси информация за кампанията на сайта й или във фейсбук.

Убиецът на двамата журналисти е оставил предсмъртно писмо

Убиецът на двамата журналисти от телевизионния канал WDBJ - Вестър Лий Фланаган, който по-рано почина в болница, е оставил предсмъртно писмо. В него той заявява, че е стрелял срещу журналистите в отговор на стрелбата в църквата в Чарлстън, както и заради "расова и сексуална (тъй като бил гей) дискриминация" по отношение на самия него, съобщи ABC с позоваване на писмото, което е било  получено по факса.

В писмото чернокожият мъж се описва сам себе си като "човешко буре с барут".

Припомняме, Фланагън, който също е работил за канала WDBJ, откри огън срещу колегите си докато снимаха на живо в град Монита, щата Виржиния. Репортерката Алисън Паркър и операторът Адам Уорд починаха на място. 

Впоследствие Фланагън се простреля, докато полицията го преследваше. Беше хоспитализиран в критично състояние и по-късно почина в болницата.

В писмото си той разказва, че с нападението е отмъстил за стрелбата в Чарлстън на 17 юни, при която 21-годишен бял американец застреля 9 афроамериканци. Нападателят беше задържан на следващия ден.

Фланагън твърди също, че той самият е бил обект на расова дискриминация, сексуални посегателства и издевателства в работата.

На тази дата: 27 август 1896 г. състои се най-кратката война в историята - 38 минути

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

Вицове, август 2015 г.

СмЕх

- Мамо, мамо, пък татко се спъна и падна по стълбите.

- И какво каза?

- Псувните да ги казвам ли?

- Не, пропусни ги.

- Падна мълчешком.

***

- Имате ли си там "Биг брадър"?

- Нямаме.

- А Веселин Маринов?

- Не...

- А Бойко Борисов?

- Не, нямаме.

- Ми, що бягате от Сирия тогава?!?

***

- Записах жена си да тренира карате.

- И как е сега?

- Ами почнах доста по-добре да готвя, чистя, заобичах да пера и гладя.

***

Девойка се оплаква на годеника си:

–Татко фалира......

–Гад! Знаех си аз,че ще намери начин да ни раздели...

***

Защо в Индия са най-стабилните бракове? По време на сватбата на жениха подаряват пушка, а на челото на булката рисуват червена точка!

***

Всяка сутрин нови вицове

В същото време някъде в Туркменистан

Dow Jones за 4 дни е загубил 1682 пункта

Борсовият индекс на САЩ Dow Jones Industrial Average, съставен от най-големите американски компании, за първи път в 119-годишната си история регистрира понижение от над 200 пункта за четвърта поредна сесия, съобщи marketwatch.com.

Това се случи при закриването на борсовата сесия във вторник. Общо за четирите сесии индексът е загубил 1682 пункта. Предишното най-лошо положение на Dow Jones бе през 2008 година в началото на световната финансова криза.